М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 5274/2019 г.
на СГС, НК, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинения против Г.Г.Р., както следва:
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз” и във връзка с провеждане на изборите
за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила П.И.Д. ***,
да извърши нещо противно на волята й – да предостави личните си данни от
личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер и да
постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично с
преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, П.Д.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз” и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Д.Д. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си данни
от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер и да
постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично с
преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост за младите хора“, като заявила, че ако не й бъдат
предоставени личните данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако
не гласува за нея, Д.Х. щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както
и трудовият договор нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
З.Н.К. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично с
преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, З.К.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Р.Д.С. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, Р.С.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Ю.К.Д. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта и телефонен номер и да постави подпис на списък с
предварително изписани три имена и ЕГН, като гаранция, че ще гласува на
изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и
за нея лично с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила
я, че ако не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата
си в Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, Ю.Д.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Р.М.Х. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, Р.Х.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
А.И.А. с ЕГН ********** ***, да извърши нещо противно на волята й - да
предостави личните си данни от личната си карта - три имена, единен граждански
номер, телефонен номер и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще
гласува на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП
„ЗНС” с № 33 и за нея лично с преференция с № 126, като употребила за това
заплашване - заплашила я, че ако не представи личните си данни и не гласува за
нея, ще загуби работата си в Община Исперих като наето лице по трудов договор с
общ. Исперих по проект „Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат
предоставени личните данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако
не гласува за нея, А.А. щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както
и трудовият договор нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
М.С.С. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, М.С.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
А.И.С. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, А.С.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
М.Ш.С. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост за младите хора“, като заявила, че ако не й бъдат
предоставени личните данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не
гласува за нея, М.С. щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и
трудовият договор нямало да бъде подновен - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
М.Д.А. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, М.А.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена и трудовият договор да не бъде
подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Е.М.Х. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, Е.Х.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
Ю.М.Р. ***, да извърши нещо противно на волята й - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с Ш 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила я, че ако
не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, Ю.Р.
щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК и
- За това, че на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за общински съветник от
листата на партия „Земеделски народен съюз”, и във връзка с провеждане на
изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г., е принудила
А.М.Ш. ***, да извърши нещо противно на волята си - да предостави личните си
данни от личната си карта - три имена, единен граждански номер, телефонен номер
и да постави подпис на списък, като гаранция, че ще гласува на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично
с преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила го, че
ако не представи личните си данни и не гласува за нея, ще загуби работата си в
Община Исперих като наето лице по трудов договор с общ. Исперих по проект
„Обучения и заетост“, като заявила, че ако не й бъдат предоставени личните
данни и не бъде положен подпис върху списък, както и ако не гласува за нея, А.М.
щял да остане без работа, щял да бъде уволнен, както и трудовият договор нямало
да бъде подновен – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимата Г.Р. обвинение. Счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и приобщените чрез прочитането им части от разпитите им по
досъдебното производство, е установена по категоричен начин изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Представителят на държавното обвинение намира за
установено по делото и че подсъдимата е осъществила престъпленията по чл. 143
от НК, за които е обвинена, като по противоправен начин е въздействала върху
психиката на пострадалите лица и по този начин ги е накарала да извършат нещо,
противно на волята им. Според прокурора, мотивирани противоправно от
подсъдимата чрез заплаха, че ще загубят работата си, пострадалите са били
принудени да предоставят своите лични данни и да положат подписи върху списъци,
предоставени им от нея. В тази насока представителят на СГП се позовава на
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, от които,
според него, се установявало, че посочените в обвинението пострадали лица в
действителност са били поставени в ситуация, в която са се страхували за своята
работа вследствие на казаното им от подсъдимата. Представителят на държавното
обвинение счита, че подсъдимата е осъществила и от субективна страна състава на
престъпленията по чл. 143, ал. 1 от НК, за които е обвинена, тъй като е съзнавала
обществено опасния характер на деянията и техните общественоопасни последици,
които е искала и да настъпят, като е съзнавала и своето длъжностно качество - кандидат
за общински съветник от листата на партия „Земеделски народен съюз“ на изборите
за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. и съзнателно е упражнила
принуда спрямо посочените в обвинителния акт пострадали лица да предоставят своите лични данни и да се подпишат на списък.
Пледира да бъде постановена присъда, с която подсъдимата бъде призната за
виновна в извършването на вменените й деяния, като при определяне на размера на
наказанията за тях да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство чистото й
съдебно минало и бъде наложено общо наказание лишаване от свобода в по-нисък
размер, чието изтърпяване да бъде отложено за минималния установен в закона
изпитателен срок от три години.
Защитникът
на подс. Г.Р. поддържа тезата, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства обвинението е останало недоказано. Позовава се на липсата на
проведено разследване на какъв език подсъдимата е разговаряла с посочените в
обвинителния акт като пострадали лица, което обуславя и неустановеност на
точното съдържание на разменените с тези лица реплики, а оттам и на
обвинителната теза за отправени от подс. Р. заплахи, като част от
изпълнителното деяние на престъпленията по чл. 143, ал. 1 от НК, за които е
обвинена. Защитникът на подсъдимата се позовава и на показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели, като счита, че от същите се
установява, че повечето от посочените в обвинението като пострадали не са
разбрали за какво е била срещата с подсъдимата, а са налице и противоречия
между същите свидетели относно начина на протичане на същата среща и номера на
бюлетината на политическата партия, в чиято листа като кандидат е била
регистрирана подс. Р.. Излага и доводи, че действията на подсъдимата са се
изразявали в осъществяване на предизборна кампания, в рамките на която тя се е
позовавала на факта, че договорите, по които са работили посочените в
обвинителния акт като пострадали лица, са били по програма, по която
бенефициент е била общината, чиито кмет е бил от политическата сила, за която
тя е агитирала и при негов следващ мандат съответната програма е могло да бъде
подновена, а по делото не е установено такова подновяване да е било част от
предизборната програма на друга партия. Защитникът на подсъдимата Р. пледира да
бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатите срещу нея обвинения.
Подсъдимата
Г.Р. дава обяснения, според които на инкриминираната дата тя се е срещнала с
хора от с.П., за да им покаже бюлетината, с която могат да гласуват за
партийната листа на тогавашния кмет на общината, в която и тя била включена
като кандидат, и при тези срещи им е казвала, че при преизбирането на същия
кмет може да бъде подновена програмата за временна заетост, по която същите
хора са работили. Подсъдимата твърди, че не е заплашвала посочените в
обвинителния акт като пострадали лица, че ще загубят работата си, както и че не
ги е принуждавала да се подписват в списък. Според обясненията й, същите лица
сами си записвали имената и се подписвали в списък, който впоследствие тя
предала в офиса на партията, в чиято кандидатска листа била включена. Моли да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, като счита, че нищо лошо не е
направила и че по никакъв начин не би могла да прекрати договорите, по които
посочените от обвинението като пострадали лица са работили.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Подсъдимата Г.Г.Р.
е родена на *** ***, българска гражданка, със средно образование, омъжена,
неосъждана, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.***,
като бенефициент и Агенция по заетостта бил сключен договор по проект „
Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и заетост” -
Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. По тези
проекти било предвидено осигуряване на субсидиарна заетост на лица, попадащи в
целевата група, а именно лица с увреждания над 50% и възраст до и над 29
години. Предвидената по проекта субсидиарна заетост била за период до 24 месеца
с работодател Община Исперих. Агенцията по заетостта, чрез нейните териториални
поделения извършвала насочването на безработните лица, попадащи в целевата
група по проекта към съответното одобрено работно място, съгласно подадена
заявка от работодател и възстановявала извършените плащания от работодателя,
касаещи трудовата заетост на лицата за договорения период. Съгласно програмата,
прекратяване на трудовите договори между наетите лица и работодателя - Община
Исперих се осъществявало съгласно трудовото законодателство, действащо на
територията на Република България.
Въз основа на
така изпълнявания проект, в периода 2018 – 2019 г., тогавашният кмет на Община И.Б.Р.сключил
трудови договори със свидетелите П.И.Д., Д.Д.Х., З.Н.К., Р.Д.С., Ю.К.Д., Р.М.Х.,
А.И.А., М.С.С., А.И.С., М.Ш.С., М.Д.А., Е.М.Х., Ю.М.Р., З.С.А. и А.М.Ш.,***.
С Решение № 28-МИ
от 22.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Исперих, подс. Г.Г.Р. била
регистрирана в кандидатската листа за общински съветници на партия „Земеделски
народен съюз“ на изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за
27.10.2019 г. Номерът на подс. Р. в кандидатската листа на посочената партия
бил 26. Кандидат за кмет на Община Исперих за същите избори бил тогавашният
кмет на общината – Б.Р..
На 09.10.2019 г., преди обяд, подс. Г.Р. отишла
в детската градина в с.П., където, по силата на горепосочените трудови
договори, работили свидетелките З.К. и Д.Х.. На свидетелките З.К. и Д.Х.
подсъдимата Р. казала, че прави предизборна кампания и започнала да ги агитира
да гласуват на предстоящите местни избори за партията, в чиято листа за
общински съветници била регистрирана. Подсъдимата казала на свидетелките З.К. и
Д.Х. номерата на бюлетината на партия „Земеделски народен съюз“ за кандидата й
за кмет на общината и за кандидатите за общински съветници, както и номера за
гласуване за нея с преференции. При така проведения разговор, подс. Г.Р. казала
на свидетелките З.К. и Д.Х., че ако гласуват за „Земеделски народен съюз“, договорите
им по изпълняваната от Община Исперих програма ще бъдат подновени, а ако не
гласуват за нейната партия, има вероятност да загубят работата си, защото може
да не бъдат подновени трудовите им договори по програмата, по която били
сключени. Свидетелката З.К. не приела сериозно думите на подсъдимата, дори й
възразила, като казала, че договорите вече са подписани и следва да се
изпълняват за времето, за което са сключени. Тогава подсъдимата Р. спряла да
говори по темата за договорите и подала на свидетелките З.К. и Д.Х. празен
лист, като им казала да напишат имената и своите ЕГН, и да се подпишат.
Свидетелката З.К.
не счела, че има за какво да се страхува написала на листа своите имена и ЕГН,
след което се подписала.
Свидетелката Д.Х.
мислила, че има връзка между исканите от подсъдимата данни за имената и Единния
й граждански номер и думите й от преди това за възможността свидетелката да
загуби работата си, поради което и написала на листа своите имена и ЕГН, и се
подписала срещу тях.
Подсъдимата
взела листа с имената и ЕГН на свидетелките З.К. и Д.Х. и отишла в читалището
на с.П.. В читалището били свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С., които
също работили по трудови договори, сключени по изпълняваната от Община Исперих
програма. На посочените свидетелки подс. Г.Р. показала номерата на бюлетините
на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за
общински съветници, казала и номера, с който може да бъде гласувано за нея
преференциално като кандидат за общински съветник. Подсъдимата Р. казала на
свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С., че ако гласуват за нейната партия,
ще продължат да работят още поне две години по програмата, по която били
трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им ще бъдат
прекратени. След това подсъдимата предала на свидетелките лист и им казала да
напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Свид. П.Д.
отказала да си напише данните и да се подпише на листа и се обадила на своя
съпруг – свид. Р.Д., който бил общински съветник и разказала за действията на
подсъдимата.
Свид. Р.С. се
уплашила, че ако не си даде данните и не се подпише на листа, може да загуби
работата си, поради което и продиктувала своите имена и ЕГН на неустановено по
делото лице, което ги записало, след което се подписала на листа.
Свид. Р.Х.
помислила, че подсъдимата е от социалните служби и исканите от нея данни са
свързани с работата й, поради което и се уплашила, че може да й бъде прекратен
договора. С тези съображения свид. Р.Х. се обадила на своя съпруг, тъй като в
него били документите й за самоличност и го помолила да продиктува личните й
данни на неустановено по делото лице, което ги записало на листа. След това
свид. Р.Х. се подписала срещу своето име и ЕГН.
Свид. М.С. се
уплашила да не загуби своята работа и се обадила на съпруга си, като го
помолила да й каже нейния ЕГН, тъй като не го знаела наизуст. След като
продиктувала на подсъдимата своите имена и ЕГН и последната ги записала на
листа, свид. М. С. се подписала на същия лист.
Свид. А.С. също
се уплашила, че ако не се подпише в списъка, ще загуби работата си, поради
което помолила съпруга си да й донесе личната карта, откъдето били преписани от
неустановено по делото лице нейните имена и ЕГН на същия лист, на който били данните
и на другите свидетелки, след което свидетелката се подписала на листа.
Междувременно в
читалището на с.П. се появила и свид. Ю.Д., с която преди това говорила по
телефона подс. Г.Р. и я била помолила да дойде или в училището, или в
читалището във връзка с предизборната кампания, която правила. При същия
разговор подсъдимата Р. казала на свид. Ю.Д., че ако партията, за която
агитирала, спечели на изборите, още една година ще бъдат продължени договорите,
какъвто бил и договорът, по който свидетелката работила, а ако същата партия не
спечели, работещите по тези договори ще останат без работа. Когато отишла в
читалището, свид. Ю.Д. видяла, че подсъдимата показва плакати на политическата
сила, от която била кандидат, както и номера на бюлетината на същата сила,
както и номера за преференциално гласуване за нея. Свид. Ю.Д. не разбрала името
на партията и казала на подс. Г.Р., че бърза и иска да си ходи. Тогава
подсъдимата поискала свид. Ю.Д. да си даде личната карта, което свидетелката
сторила. Подсъдимата сверила личните данни на свид. Ю.Д. от документа й за
самоличност с имената и ЕГН, вече написани от неустановено лице на лист с
данните на други лица и посочила на свид. Д. да се подпише срещу своето име.
Свид. Ю.Д. чула от присъстващите жени, че подсъдимата е от общината и тъй като
се уплашила да не би да остане без работа по трудовия договор, сключен с нея по
изпълняваната от Община Исперих програма, се подписала на листа срещу своето
име и ЕГН.
Свидетелката А.А.
също работила по трудов договор, сключен по изпълняваната от Община Исперих
програма, като работното й място било читалището на с.П.. На 9.10.2019 г.,
преди обяд, тя имала работа до гр. Исперих, поради което и по-късно отишла на
работа. Когато пристигнала в читалището, свид. А.А. видяла говорещата с
останалите работещи там подсъдима Г.Р., която не познавала отпреди. Подсъдимата
поискала от свид. А.А. да й покаже личната си карта, свид. А. я показала, след
което подсъдимата записала личните й данни на лист и казала на свидетелката да
се подпише срещу тях. Свид. А.А. се подписала, след което подсъдимата си
тръгнала. След напускането на подс. Г.Р. свид. А.А. попитала останалите в
читалището жени какво се случва, на което те разказали, че жената се казва Г. и
че им казала, че ако не се подпишат на листа, щели да изгубят работата си.
Докато подс. Г.Р.
***, там дошъл и свид. А.Ш., който също работил по трудов договор, сключен по
изпълняваната от Община Исперих програма. Свид. Ш. бил извикан от своя колежка,
която му се обадила по телефона и му казала да дойде в читалището, като си
вземе личната карта. След като отишъл в читалището, свид. А.Ш. видял
подсъдимата, която познавал отпреди. Подсъдимата Г.Р. казала на свид. А.Ш. да
се подпише срещу своите лични данни на списък, който бил на бюрото в
помещението на читалището, в който се намирали двамата и осталаните работещи
там и след като свид. Ш. се подписал, си тръгнал.
След като
напуснала читалището на с.П., подсъдимата Г.Р. отишла в кметството на селото,
където се намирали свидетелките М.С., М.А., Е.Х., З.А. и Ю.Р., които също
работили по трудови договори, сключени по изпълняваната от Община Исперих
програма. Пред тези свидетелки подс. Р. казала, че идва от името на кмета на
общината Б.Р. и че ако на предстоящите избори гласуват за него и неговата
партия, ще им бъдат продължени за още три години трудовите договори и че ако не
гласуват за него и той не спечели, след изборите ще бъдат уволнени. Подсъдимата
Г.Р. показала номера на бюлетината на кандидата за следващ мандат за кмет на
Община И.Б.Р., както и номера на бюлетината с листата от кандидати за общински
съветници, съответно и номера за гласуване за нея преференциално. След това
подсъдимата казала на свидетелките да си напишат или кажат личните данни, за да
ги напише тя, на списък и да се подпишат срещу тях.
Свид. М.С. се
уплашила да не загуби работата си и продиктувала на подсъдимата Г.Р. своите
лични данни, които подсъдимата записала на списъка с други имена и подписи.
След това свид. М.С. се подписала срещу своето име в списъка.
Свид. М.А. също
се уплашила да не бъде прекратен трудовият й договор и сама написала своите
имена и ЕГН в същия списък и се подписала срещу тях.
Свид. Е.Х. се
уплашила да не остане без работа и отишла до дома си, за да си вземе личната
карта. След това се върнала в кметството на с.П., дала на подс. Г.Р. и след
като тя й записала личните данни, се подписала в списъка с другите имена, ЕГН и
подписи.
Свид. З. М. не
разбрала за какво говори подсъдимата, но тъй като й било казано да се подпише,
се подписала на списъка, в който били написани и нейното име и ЕГН.
Свид. Ю.Р. се
уплашила да не загуби работата си, с оглед на това, че трудовият й договор бил
подписан от името на общината от тогавашния кмет Б.Р., поради което и написала
в представения от подсъдимата списък своите имена и ЕГН, и се подписала срещу
тях.
Подсъдимата Г.Р.
взела така попълнения и подписан списък, занесла в общинския предизборен щаб на
партия „Земеделски народен съюз“ и го оставила там.
Междувременно
съпругът на свид. П.Д. – свид. Р.Д., уведомил за споделеното от съпругата му
свид. З.К. и двамата информирали общинския предизборен щаб на партия ДПС за
проведените от подс. Г.Р. ***. Кандидатът за кмет на Община Исперих от същата
партия – свид. Б.Ш. подал жалби за действията на подсъдимата до общинската
избирателна комисия и до прокуратурата, като въз основа на така подадените
жалби било образувано настоящето наказателно производство.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. Г.Р.;
показанията на разпитаните по реда на чл. 138, ал. 8 и ал. 9 от НПК свидетели: З.К.
/включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, П.Д. /включително и показанията й от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК/, З.К., Д.Х., Р.С. /включително и показанията й от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Ю.Д.
/включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Р.Х. /включително и показанията й от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК/, А.А. /включително и показанията й от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, М.С. /включително
и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, А.С., М.С. /включително и показанията й от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК/, М.А., Е.Х. /включително и показанията й от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, А.Ш., Р.Д.
/включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Б.Ш., З.А., Ю.Р.; протоколите за действия
по разследването; писмените доказателства, приложени по делото в досъдебната му
фаза и приобщени в хода на съдебното следствие.
По безспорен и
несъмнен начин, от приложените в хода на досъдебното производство документи от Община
Исперих и от Министерството на труда и социалната политика, Агенция по
заетостта, се установяват обстоятелствата за сключения през 2018 г. договор по
проект „Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
в рамките на който е била осигурена субсидиарна заетост на лица с увреждания
над 50% и възраст до и над 29 години, за период до 24 месеца и осъщественото в
изпълнение на проекта наемане на работа от страна на Община Исперих, в
качеството й на работодател, на свидетелите П.И.Д., Д.Д.Х., З.Н.К., Р.Д.С., Ю.К.Д.,
Р.М.Х., А.И.А., М.С.С., А.И.С., М.Ш.С., М.Д.А., Е.М.Х., Ю.М.Р., З.С.А. и А.М.Ш.,***.
Също така по
несъмнен начин, от съответните приложени по досъдебното производство копия от
официални документи, се установяват обстоятелствата за регистрирането с Решение
№ 28-МИ от 22.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия – Исперих на подс. Г.Г.Р.
под номер 26 в кандидатската листа за общински съветници на партия „Земеделски
народен съюз“ на изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за
27.10.2019 г., както и че кандидатът на същата политическа партия за кмет на
Община Исперих за същите избори бил тогавашният кмет на общината – Б.Р..
Съдът прие за
установено по категоричен и еднопосочен начин от събраните по делото гласни
доказателства, че на 09.10.2019 г. подс. Г.Р. е провела среща с живеещи в с.П.
свидетели, работещи по трудови договори, сключени с Община Разград по
изпълняваната от същата община програма „Обучения и заетост на младите хора”,
като срещите са осъществени последователно на три места в селото – в детската
градина, в читалището и в кметството. В тази насока и съдът намери за
опровергана изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, според която само на две места – в читалището и в кметството на с.П.
са били осъществени такива срещи на посочената дата. Доказателства, които
опровергават така поддържаната в обвинителния акт фактическа теза, са както
обясненията на подсъдимата Р., така и показанията на свидетелките З.К. и Д.Х.,
от които се установява категорично, че срещата им с подсъдимата се е
осъществила в детската градина, а не в читалището на с.П., както се твърди в
обвинителния акт.
Съдът счете, че
по делото не са събрани доказателства, които да опровергават обясненията на
подс. Г.Р. относно последователността на нейните посещения на инкриминираната
дата в с.П., а именно, че тя първо е отишла в детската градина на селото, след
това в читалището, а накрая – в кметството.
Изложената по-горе
фактическа обстановка по начина на протичане на срещата между подс. Г.Р. и
свидетелките З.К. и Д.Х. ***, съдът прие за установена, като съпостави
обясненията на подсъдимата и показанията на същите две свидетелки, дадени при
разпита им в хода на съдебното следствие, както и приобщените, чрез прочитането
им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, части от показанията на
свид. К. от досъдебното производство.
По еднопосочен от
обясненията на подс. Г.Р. и от показанията на свидетелките З.К. и Д.Х. се
установява, че след като се е появила в детската градина в с.П., подсъдимата е
казала на двете свидетелки, че прави предизборна кампания, започнала да ги
агитира да гласуват на предстоящите местни избори за партията, в чиято листа за
общински съветници била регистрирана, като казала номерата на бюлетината на
партия „Земеделски народен съюз“ за кандидата й за кмет на общината и за
кандидатите за общински съветници, както и номера за гласуване за нея с
преференции.
Въз основа на
еднопосочните и последователни показания на свидетелките З.К. и Д.Х., съдът
прие за установено, че в рамките на проведения с тях разговор, подс. Г.Р. им е
казала и че ако те гласуват за „Земеделски народен съюз“, договорите им по
изпълняваната от Община Исперих програма ще бъдат подновени, а ако не гласуват
за нейната партия, има вероятност да загубят работата си, защото може да не
бъдат подновени трудовите им договори по програмата, по която били сключени.
Съдът намери за
опровергана от доказателствата по делото изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка в частта, в която се твърди, че безусловно подсъдимата Р.
е казала на свид. З.К., че ако не гласува за нейната партия и за нейната
кандидатура, тя ще остане без работа, като трудовият договор няма да бъде
подновен. От показанията на свид. З.К. се установи, че подсъдимата е посочила,
че това е вероятност, а не твърдяна безусловно последица.
На следващо
място, по делото не беше установено, както се твърди също в обстоятелствената
част на обвинителния акт, че подс. Г.Р. е поискала от свид. З.К. да си напише
имената, ЕГН и телефонен номер, както и да се подпише срещу тях на предоставен
лист, като „гаранция, че ще гласува на изборите за общински съветници и кметове
на 27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция
№ 126“. От показанията на свид. З.К., дадени в хода на съдебното следствие се
установи, че подсъдимата наистина й е дала лист и казала да си напише личните
данни и да се подпише срещу тях, но не се установи да е посочвала, че иска от
свидетелката да направи това, като гаранция, че ще гласува за нея и нейната
партия. По делото не е установено свид. З.К. да е счела, че написвайки своите
имена и ЕГН, и поставяйки подпис срещу тях, дава обещание за такъв начин на
гласуване пред подсъдимата, нито е установено, че подсъдимата е поискала по
друг начин свид. З.К. да даде такова обещание.
От показанията
на свид. З.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщената
част от показанията й от досъдебното производство се установи, че същата
свидетелка не е възприела сериозно думите на подс. Г.Р., както и че не считала,
че има за какво да се страхува, поради което и без да мисли, че ще има каквито
и да е последици от тези свои действия написала на листа своите имена и ЕГН,
след което се подписала.
От показанията
на свид. Д.Х. също не се установи пред нея подсъдимата Г.Р. да е казвала, че „след
като се подписва на списъка, свид. Х. се задължава да гласува за нея“, както се
твърди в обвинителния акт. При разпита й в хода на съдебното следствие свид. Д.Х.
демонстрира липса на конкретни спомени за казаното от подсъдимата Г.Р. при
проведената среща в детската градина на с.П.. Свид. Д.Х. посочи, че си дала
името и ЕГН, защото се страхувала да не остане без работа, както и че отделно
от това подсъдимата казала, че ако свидетелките гласуват за нейната партия, ще
продължат да работят. Свидетелката Д.Х. обаче не посочи
подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането на подпис в списъка представлява
поемане на задължение за гласуване за нея или нейната партия, нито да е искала
по друг начин свидетелката да обещае, че ще гласува по този начин. От
показанията на свид. Д.Х. се установява по категоричен начин, че тя е мислила,
че има връзка между исканите от подсъдимата данни за имената и Единния й
граждански номер и думите й от преди това за възможността свидетелката да
загуби работата си, поради което, и страхувайки се да не загуби работата си, написала
на листа своите имена и ЕГН, и се подписала срещу тях.
Не са налице
противоречия между обясненията на подс. Г.Р. и показанията на свидетелките П.Д.,
Р.С., Р.Х., М.С., А.С. относно факта на провеждане на среща между подсъдимата и
същите свидетелки в читалището на с.П. на инкриминираната дата.
Също така по еднопосочен
и взаимно допълващ се начин и от обясненията на подс. Г.Р., и от показанията на
свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С. се установява, че при така
проведената среща подсъдимата им е показала номерата на бюлетините на
кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за
общински съветници, казала и номера, с който може да бъде гласувано за нея
преференциално като кандидат за общински съветник.
Съдът намери за
опровергана от доказателствата по делото изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, според която, освен общ разговор с
посочените свидетелки, подс. Р., провела с всяка една от тях и отделен такъв,
които отделни разговори са се състояли последователно, като подсъдимата се
„приближавала“ до свидетелките, една след
друга. По делото, от показанията на свидетелките, присъствали на срещата в
читалището на с.П., не се установи такова едно индивидуално „приближаване“ към
всяка една от тях да е правила подсъдимата.
Изпълнявайки
задължението си да обсъди както поотделно, така и в съвкупност, съответните
доказателствени източници, съдът съпостави обясненията на подс. Г.Р. и
показанията на всяка една от свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С., за да
установи точното съдържание на казаното от подсъдимата при проведената среща с
тези свидетелки в читалището на с.П.. Всяка
една от посочените свидетелки твърди в своите показания, че подсъдимата на
срещата ги е агитирала да гласуват за нейната партия, като същевременно е
говорила и за оставането им на работа, като повечето от тях не са в състояние
да обяснят по какъв конкретен начин подс. Р. е обвързала тези две теми.
При разпита на
свид. П.Д. в хода на съдебното следствие съдът е констатирал липса на спомен у свидетелката
за обстоятелства, за които тя е давала показания по досъдебното производство,
сред които е било и конкретното съдържание на казаното от подсъдимата при
срещата на инкриминираната дата в читалището на с.П.. От приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свид. П.Д. от досъдебното
производство не става ясно дали на конкретни думи на подс. Г.Р. се дължи
направената от свидетелката връзка между агитацията да се гласува за партията
на подсъдимата и страхът, че в противен случай тя и останалите присъстващи на
срещата ще останат без работа, или на собствено умозаключение от страна на
самата свидетелка. В приобщената част от показанията й от досъдебното
производство, дадени при проведен разпит няколко дни след провеждането на
инкриминираната среща, свид. П.Д. е възпроизвела като конкретно казани от
подсъдимата на същата среща следните думи: „Ами ще видите какво ще стане след
това, ако не гласувате за мен…“, след което свидетелката е посочила какво,
според самата нея подсъдимата е имала предвид, а именно, че свидетелката и
останалите събеседнички на подсъдимата ще останат без работа.
При разпита в
хода на съдебното следствие на друга от присъствалите на срещата с подсъдимата
в читалището на с.П. – свид. Р.С. съдът също констатира липса на спомен у нея
относно обстоятелства, за които е давала показания при разпита й пред
разследващ полицай по досъдебното производство, които обстоятелства също са
били свързани с конкретните думи на подс. Г.Р. при тази среща. Според
приобщената част от показанията по досъдебното производство на свид. Р.С.,
дадени при проведен разпит на деветия ден сред инкриминираната среща, подс. Р.
е обвързала оставането на работа на събеседничките й единствено със записването
от тяхна страна на личните им данни и поставяне на подпис на предоставения от
нея на свидетелките лист. Нито в така приобщената част от показанията на свид. Р.С.
от досъдебното производство, нито от дадените от нея показания в хода на
съдебното следствие, същата свидетелка сочи обвързване от страна на подсъдимата
на гласуването за нейната партия от страна на събеседничките й с продължаването
на тяхната работа по програмата за заетост.
Друга от
присъствалите при разговора с подс. Г.Р. *** свидетелка – Р.Х. и в показанията
си пред съда, и в приобщената част от показанията й от досъдебното производство
сочи, че при същия разговор подсъдимата е казала на събеседничките си, че ако
не гласуват за нейната партия, ще загубят своята работа. Разликата между
показанията на свид. Р.Х., дадени пред настоящия съдебен състав и показанията й
от досъдебното производство е, че при разпита й в хода на съдебното следствие
свид. Х. твърди, че подсъдимата е казала на свидетелките „ще ви изгоним“, ако
те не гласуват за нейната партия, докато при разпита пред разследващ полицай,
проведен девет дни след срещата, е посочила, че тя и останалите събеседнички,
ако не гласуват за партията на подсъдимата, ще бъдат изгонени, без да твърди,
че подсъдимата е казала кой точно ще ги изгони от работа. Същевременно, в
показанията си от съдебното следствие свид. Р.Х. посочва и че подс. Г.Р. е
казала на жените в читалището, че ако гласуват за тогавашния кмет на общината,
още две години ще продължат да работят.
При разпита в
хода на съдебното следствие на свид. М.С., която също е присъствала на срещата
с подсъдимата Г.Р. ***, съдът е констатирал наличието на основанията на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК за прочитане на показанията й от досъдебното
производство, доколкото и тази свидетелка не си и спомняла точното съдържание
на казаното от подсъдимата при срещата. При прочитането на показанията на свид.
М.С. от досъдебното производство е установено, че в тях свидетелката е посочила,
че подс. Г.Р. казала на нея и останалите жени в читалището, че ако не гласуват
за нея и кандидата за кмет на общината на партията й, щели да „ги изхвърлят от
работа“, докато в показанията си пред съда свид. С. е посочила, че подсъдимата
им казала, че ще останат без работа, ако не се подпишат в списъка, който тя им
е дала. След прочитането на показанията й от досъдебното производство, свид. М.С.
отрече подсъдимата да е казвала, че ако не гласуват за нея, ще бъдат изгонени
от работа, а че ако тя и нейната партия спечелят, ще бъдат удължени трудовите
договори на събеседничките й с още няколко години.
Последната от
участничките в срещата с подс. Г.Р. *** – свид. А.С. – твърди, че подсъдимата
казала на нея и на другите присъстващи жени, че ако не гласуват за тогавашния
кмет на общината, ще останат без работа.
При съпоставянето
на така дадените показания от свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С. относно
заявеното пред тях от страна на подс. Г.Р. при проведената среща с нея в
читалището на с.П. относно връзката между начина им на гласуване на
предстоящите избори и заетостта им по изпълняваната от Община Разград програма,
съдът прие за установено, че подсъдимата е казала на свидетелките, че ако
гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по
програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът счете, че показанията на тези свидетелки
взаимно се допълват и по този начин позволяват да бъде формиран така посоченият
фактически извод, доколкото в показанията на свидетелките Р.Х. и А. С.се
възпроизвежда изявление на подсъдимата пред събеседничките й в читалището, че
ако гласуват на предстоящите избори за нея и партията й, договорите им ще бъдат
продължени, според свид. С.за няколко години, а според свид. Х. за още две
години, като същевременно в показанията на свид. Р.Х. и на свид. А.С. се
твърди, че подсъдимата казала и че ако те и останалите жени не гласуват за
партията им, а за друга, догорите им ще бъдат прекратени.
По категоричен и
еднопосочен начин от показанията на свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С.
се установява, че в рамките на същия разговор с тях в читалището на с.П., подс.
Г.Р. им е предала лист и им казала да напишат своите имена, ЕГН и да се
подпишат.
По безспорен
начин, от нейните и на нейния съпруг – свид. Р.Д. - показания се установява, че
свид. П.Д. е отказала да си напише данните и да се подпише на листа и се
обадила на съпруга си, като му разказала за действията на подсъдимата.
Въз основа на
показанията на свид. Р.С., съдът прие за установено, че тя се уплашила, че ако
не си даде данните и не се подпише на листа, може да загуби работата си, поради
което и продиктувала своите имена и ЕГН на неустановено по делото лице, което
ги записало, след което се подписала на листа. Същевременно по делото не беше
установено изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо
твърдение, според което подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. Р.С.,
като гаранция, че тя ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция №
126. Както съдът посочи по-горе, нито в приобщената част от показанията на
свид. Р.С. от досъдебното производство, нито от дадените от нея показания в
хода на съдебното следствие, същата свидетелка сочи обвързване от страна на
подсъдимата на гласуването за нейната партия от страна на събеседничките й с
продължаването на тяхната работа по програмата за заетост.
По категоричен
начин от показанията на свид. Р.Х. се установи, че тя е помислила, че
подсъдимата е от социалните служби и исканите от нея данни са свързани с
работата й, поради което и се уплашила, че може да й бъде прекратен договора и
затова тя се обадила на своя съпруг, за да продиктува личните й данни на
неустановено по делото лице, което ги записало на листа, след което и свид. Р.Х.
се подписала срещу своето име и ЕГН. В този смисъл и се явява опровергано
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение,
според което подсъдимата Г.Р. поискала предоставянето на данните на Р.Х. като
гаранция, че ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция №
126.
Съдът не намери
основания да не кредитира показанията на свид. М.С., в които тя посочва, че се уплашила
да не загуби своята работа, обадила се на съпруга си, като го помолила да й
каже нейния ЕГН, тъй като не го знаела наизуст и след като продиктувала на
подсъдимата своите имена и ЕГН и последната ги записала на листа, свид. С. се
подписала на същия лист. Същевременно по делото не беше установено
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение,
според което подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. М.С., като
гаранция, че тя ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция №
126. Свидетелката М.С. не посочи подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането
на подпис в списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или
нейната партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще
гласува по този начин. От
показанията на свид. М. С. се установява по категоричен начин, че тя е мислила,
че има връзка между исканите от подсъдимата данни за имената и Единния й
граждански номер и думите й от преди това за възможността свидетелката да
загуби работата си, поради което, и страхувайки се да не загуби работата си,
написала на листа своите имена и ЕГН, и се подписала срещу тях.
Съдът даде вяра
и на показанията на свид. А.С., за да приеме за установено, че тя също се
уплашила, че ако не се подпише в списъка, ще загуби работата си, поради което
помолила съпруга си да й донесе личната карта, откъдето били преписани от
неустановено по делото лице нейните имена и ЕГН на същия лист, на който били
данните и на другите свидетелки, след което се подписала на листа. Същевременно
по делото не беше установено изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическо твърдение, според което подс. Р. поискала
предоставянето на данните на свид. А.С., като гаранция, че тя ще гласува на
изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за политическа партия
„ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126. Свидетелката А.С. не посочи
подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането на подпис в списъка представлява
поемане на задължение за гласуване за нея или нейната партия, нито да е искала
по друг начин свидетелката да обещае, че ще гласува по този начин.
Съдът не намери
основания да не кредитира показанията на свид. Ю.Д. за обстоятелствата,
предшестващи отиването й в читалището на с.П.. При разпита на свид. Ю.Д. в хода
на съдебното следствие тя даде последователни и неопровергани от други
доказателства по делото показания за съдържанието на проведения телефонен
разговор с подсъдимата Г.Р., в който разговор тя я помолила да дойде или в
училището, или в читалището във връзка с предизборната кампания, която правила.
Съдът намери за опровергана от показанията на свид. Ю. Д.изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, според която
при същия разговор подсъдимата „принудила“ свидетелката да дойде в читалището
на селото. В своите показания свид. Д. също, както и обвинителният акт, сочи,
че при телефонния разговор подсъдимата Р. й е казала, че ако партията, за която
агитирала, спечели на изборите, още една година ще бъдат продължени договорите,
какъвто бил и договорът, по който свидетелката работила, а ако същата партия не
спечели, работещите по тези договори ще останат без работа, но не посочва в
резултат на така заявеното от подсъдимата да се е почувствала принудена да
отиде в читалището. От показанията на свид. Ю.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, както и от приобщената част от показанията й от досъдебното
производство, беше установено по последователен и неопроверган от други
доказателства начин, че след като тя е отишла в читалището, видяла, че
подсъдимата показва плакати на политическата сила, от която била кандидат,
както и номера на бюлетината на същата сила, както и номера за преференциално
гласуване за нея, но свид. Д. не разбрала името на партията и казала на подс. Г.Р.,
че бърза и иска да си ходи, при което подсъдимата поискала от свидетелката да
си даде личната карта, след което сверила данните от нея с написаните на лист
от неустановено лице лични данни на свид. Ю.Д. и й посочила на списъка да се
подпише срещу своето име. От показанията на свид. Ю.Д. беше опровергана
изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и
в частта, в която се твърди, че подсъдимата Г.Р. заявила на свидетелката, че
ако тя не положи подпис върху списъка, както и ако не гласува за нея, щяла да
остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор нямало да
бъде подновен. В приобщената част от показанията на свид. Ю.Д., дадени при
разпита й по досъдебното производство, проведен на 18.10.2019 г., тя не е посочила
да е имала разговор с такова съдържание с подсъдимата. В същите показания свид.
Ю.Д. посочва, че е чула от присъстващите жени, че подсъдимата е от общината и
тъй като се уплашила да не би да остане без работа по трудовия договор, сключен
с нея по изпълняваната от Община Исперих програма, се подписала на листа срещу
своето име и ЕГН. В показанията, дадени в хода на съдебното следствие, свид. Ю.Д.
също посочва, че от присъстващите на срещата в читалището също чула, че има
опасност да остане без работа, което допълнително я накарало да се подпише в
списъка. Същевременно по делото не беше установено изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, според което
подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. Ю.Д., като гаранция, че тя
ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за
политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126.
Свидетелката Ю.Д. не посочи подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането на
подпис в списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или
нейната партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще
гласува по този начин.
Съдът намери за
опровергано от показанията на свид. А.А. изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическо твърдение, според което същата свидетелка се е
намирала в читалището на с.П., заедно със свидетелките П.Д., Р.С., Р.Х., М.С., А.С.,
когато подсъдимата Г.Р. дошла за среща с тях. От показанията на свид. А.А. се
установи, че същата преди обяд на 9.10.2019 г. тя е имала работа до гр.
Исперих, поради което и по-късно отишла на работа и когато пристигнала в
читалището, подсъдима Г.Р., която не познавала отпреди вече била там и говорила
с жените, чието работно място било в същото читалище. Съдът не намери основания
да не кредитира показанията на свид. А.А., в които тя по последователен и
неопроверган от други доказателства по делото начин посочва, че подсъдимата
поискала от нея да й покаже личната си карта, след което подс. Р. записала
личните й данни на лист, казала на свидетелката да се подпише срещу тях, което
и свид. А. сторила, след което подсъдимата си тръгнала. От показанията на свид.
А.А. не се установи твърдяната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, според която подсъдимата била заявила, че ако тя не положи
подпис върху списъка, както и ако не гласува за нея, щяла да остане без работа,
щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор нямало да бъде подновен. В
своите показания свид. А. А. отрича да е имала такъв разговор с подсъдимата,
като заявява, че нито тя, нито някой друг й е казвал, че трябва да гласува за
определена партия. В показанията на свид. А.А. се опровергава и фактическото
твърдение от обвинителния акт, че подсъдимата й била казала, че ако не се
подпише в списъка, ще остане без работа, доколкото освен, че отрича да е имала
разговор в тази насока с подс. Р., свид. А. категорично посочва и че едва след
напускането на подсъдимата, на отправен от свидетелката към останалите в
читалището жени какво се случва, те й
разказали, че жената се казва Г. и че им казала, че ако не се подпишат на
листа, щели да изгубят работата си. Същевременно по делото не беше установено
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение,
според което подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. А.А., като
гаранция, че тя ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция №
126. Както съдът посочи по-горе, свид. А. отрича въобще да е имала разговор с
подсъдимата на тема гласуване за политическа партия.
Съдът намери за
опровергана от доказателствата по делото и тази част от фактическото изложение
в обвинителния акт, в която се твърди, че подсъдимата Г.Р. провела разговор с
дошлия по-късно в читалището в с.П. свид. А.Ш., при който му казала, че ако не
представи личните си данни и телефонен номер и ако не гласува за нея, щял да
бъде освободен от работа, щял да бъде уволнен, както и трудовият договор нямало
да бъде подновен. Доказателства за така проведен разговор по делото не са
събрани, а в показанията на свид. А.Ш., дадени в хода на съдебното следствие
той сочи, че подсъдимата само му поискала да си даде личните данни и го
помолила да се подпише на списък, което той и сторил. В тези свои показания
свид. Ш. отрече да е разговарял за друго с подсъдимата при тази среща.
Съдът намери за еднопосочно и безпротиворечиво
установено по делото от обясненията на подс. Г.Р. и от показанията на
свидетелките М.С., М.А., Е.Х., З.А. и Ю.Р., че
след като напуснала читалището на с.П., подсъдимата отишла в кметството
на селото, където се намирали посочените свидетелки, които също работили по
трудови договори, сключени по изпълняваната от Община Исперих програма.
Съпоставяйки
показанията на свидетелките М.С., М.А., Е.Х., З.А. и Ю.Р., съдът прие за
установено, че при така осъществената среща с тях в кметството на с.П., подс. Р.
им е казала, че идва от името на кмета на общината Б.Р. и че ако на
предстоящите избори гласуват за него и неговата партия, ще им бъдат продължени
за още три години трудовите договори и че ако не гласуват за него и той не
спечели, след изборите ще бъдат уволнени. За така посочените обстоятелства не
са налице съществени противоречия между показанията на свидетелките М.С., М.А.,
Е.Х., З.А. и Ю.Р., същите са последователни и взаимно допълващи се в
изясняването им. Също така по еднопосочен и взаимно допълващ се начин от
показанията на посочените свидетелки се установи и че при същата среща подсъдимата
Г.Р. им е показала номера на бюлетината на кандидата за следващ мандат за кмет
на Община И.Б.Р., както и номера на бюлетината с листата от кандидати за общински
съветници, съответно и номера за гласуване за нея преференциално, след което е казала
на свидетелките да си напишат или кажат личните данни, за да ги напише тя, на
списък и да се подпишат срещу тях.
Съдът намери за
опровергана от доказателствата по делото изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, според която, освен общ разговор с
посочените свидетелки, подс. Р., провела с всяка една от тях и отделен такъв,
които отделни разговори са се състояли последователно, като подсъдимата се
„приближавала“ до свидетелките, една
след друга. По делото, от показанията на свидетелките, присъствали на
срещата в кметството на с.П., не се установи такова едно индивидуално
„приближаване“ към всяка една от тях да е правила подсъдимата.
От
показанията на свид. М.С., дадени в хода на съдебното следствие и от
приобщената част от нейните показания от досъдебното производство не беше
установена твърдяната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, според която подсъдимата Г.Р. е провела индивидуален разговор със
свид. С., при който й е казала, че ако не гласува за нея и за Б.Р., щяла да
бъде уволнена от работа, както и че това ще стане и трудовият договор нямало да
бъде подновен, ако свидетелката не предостави на подсъдимата личните си данни и
не бъде положи подпис върху представения й списък. Съгласно показанията на
свид. М.С., въз основа на казаното от подсъдимата пред всички жени в кметството, тя се уплашила
да не загуби работата си, тъй като смятала, че била сключила договор с Б.Р. и
той можел да я освободи от работа, поради което и продиктувала на подсъдимата Г.Р.
своите лични данни, след което се подписала срещу своето име в списъка. Същевременно по делото не беше установено изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, според което
подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. М.С., като гаранция, че тя
ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за
политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126.
Свидетелката М.С. не посочи подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането на
подпис в списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или
нейната партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще
гласува по този начин.
От показанията
на свид. М.А., дадени в хода на съдебното следствие и от приобщената част от
нейните показания от досъдебното производство не беше установена твърдяната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, според която подсъдимата Г.Р. е провела индивидуален
разговор със свид. А., при който й е казала, че ако не даде личните си
данни и не гласува за нея, щяла да загуби работата си в общ. Исперих и че след
изборите ще бъде уволнена. Съгласно показанията на свид.
М.А., въз основа на казаното от подсъдимата пред всички жени в кметството тя се
уплашила да не загуби работата си и затова се подписала в списъка. Същевременно
по делото не беше установено изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, според което
подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. М.А., като гаранция, че тя
ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за
политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126.
Свидетелката М.А. не посочи подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането на
подпис в списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или
нейната партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще
гласува по този начин. В своите показания пред съда свид. М.А. посочи, че
се е подписала в списъка, тъй като мислила, че програмата, по която работи, е
свързана с избирането на същия кмет на общината за следващ мандат и че ако е
знаела, че няма такава връзка с изпълняваната програма, не би предоставила нито
личните си данни, нито би се подписала в списъка.
От
показанията на свид. Е.Х., дадени в хода на съдебното следствие и от
приобщената част от нейните показания от досъдебното производство не се
установи твърдяната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, според която
подсъдимата Г.Р. е провела индивидуален разговор с нея, при който й казала, че ако
не даде личните си данни и не гласува за нея, щяла да загуби работата си в общ.
Исперих. Съгласно показанията на свид. Е.Х.,
въз основа на казаното от подсъдимата пред всички жени в кметството тя се
уплашила да не остане без работа, отишла до дома си, за да си вземе личната
карта и след това се върнала в кметството на с.П., като дала на подс. Г.Р. картата
и след като тя й записала личните данни, се подписала в списъка с другите
имена, ЕГН и подписи. По делото не
беше установено изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическо твърдение, според което подс. Р. поискала предоставянето на данните
на свид. Е.Х., като гаранция, че тя ще гласува на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея
лично с преференция № 126. Свидетелката Е.Х. не посочи подсъдимата Г.Р. да е
казвала, че полагането на подпис в списъка представлява поемане на задължение
за гласуване за нея или нейната партия, нито да е искала по друг начин
свидетелката да обещае, че ще гласува по този начин.
От показанията
на свид. Ю.Р., дадени в хода на съдебното следствие не се установи твърдяната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, според която
подсъдимата Г.Р. е провела индивидуален разговор с нея, при който й казала, че й
казала, че ако не даде личните си данни и не гласува за нея, щяла да загуби
работата си в общ. Исперих, щяла да бъде уволнена, както и трудовият договор
нямало да бъде подновен. Съгласно показанията на свид. Ю.Р., въз основа на
казаното от подсъдимата пред всички жени в кметството тя се уплашила да не бъде
уволнена, поради което и се подписала в списъка. По делото не беше установено
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение,
според което подс. Р. поискала предоставянето на данните на свид. Ю.Р., като
гаранция, че тя ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция №
126. Свидетелката Ю.Р. не посочи подсъдимата Г.Р. да е казвала, че полагането
на подпис в списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или
нейната партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще
гласува по този начин. Свид. Р. дори посочва в хода на разпита й пред съда, че
попитала подсъдимата ако нейната партия не спечели изборите, къде ще остане
листът, на което подсъдимата отговорила, че със сигурност нейната партия ще
спечели. В своите показания свид. Ю.Р. посочва, че се е подписала в списъка,
тъй като се уплашила при отказ да положи своя подпис да не бъде уволнена от тогавашния
кмет Б.Р., но не посочва, че е възприела подписването на списъка като даване на
обещание, че ще гласува за него и партията му.
По делото
останаха неопровергани обясненията на подсъдимата Г.Р., че след последната
проведена от нея среща в кметството на с.П., тя е взела така попълнения и
подписан списък, занесла го е в общинския предизборен щаб на партия „Земеделски
народен съюз“ и го оставила там. В хода на досъдебното производство такъв
списък не е намиран и приобщаван сред материалите по делото.
По безспорен
начин от събраните по делото доказателства се установява, че съпругът на свид. П.Д.
– свид. Р.Д. – е уведомил за споделеното от съпругата му свид. З.К. и двамата
информирали общинския предизборен щаб на партия ДПС за проведените от подс. Г.Р.
***. Също така по категоричен начин и от гласните и от писмените доказателства
по делото се установява, че кандидатът за кмет на Община Исперих от същата
партия – свид. Б.Ш. подал жалби за действията на подсъдимата до общинската
избирателна комисия и до прокуратурата, като въз основа на така подадените
жалби било образувано настоящето наказателно производство.
При така
установените по делото факти, съдът намира, че подсъдимата Г.Г.Р. следва да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, че е извършила посочените в
заключителната част на обвинителния акт 14 отделни престъпления по чл. 143, ал.
1 от НК, спрямо всеки един от свидетелите П.И.Д., Д.Д.Х., З.Н.К., Р.Д.С., Ю.К.Д.,
Р.М.Х., А.И.А., М.С.С., А.И.С., М.Ш.С., М.Д.А., Е.М.Х., Ю.М.Р. и А.М.Ш..
1. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. П.И.Д.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. П.Д..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в читалището свидетелки, между които и свид. П.Д. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник, след което казала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. П.Д., че ако гласуват за
нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по програмата, по
която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им
ще бъдат прекратени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е предала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. П.Д., лист и им казала да напишат
своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. П.Д., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. П.Д. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. П.Д. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в читалището на с.П., между които и свид. П.Д., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. П.Д.
непосредствена заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да
предоставят личните си данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От
анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в читалището на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две
години по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за
друга партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези
изявления на подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана,
дори и в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като
заплаха, насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на
адресатите на изявленията да упражнят по определен начин активното си
избирателно право, нито да предприемат описаните в обвинението действия по
предоставяне на гаранции в тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и
полагане на подпис в предоставения им от подсъдимата списък. Процесните
изявления на подсъдимата съдържат твърдение за възможни неблагоприятни
последици за адресатите в случай, че същите не гласуват кандидатурата на
подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от нейната партия. Така
твърдяните неблагоприятни последици обаче са били поставени от страна на
подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея положителна за събеседниците
й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия, чийто кандидат за общински
кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните договори ще бъдат продължени. В
този смисъл и изявленията на подсъдимата не съдържат пряка заплаха по отношение
на събеседниците й, доколкото те позволяват различни интерпретации, включително
и за сочене на правомерна последица от преизбирането на същия кмет и като
функция от това – продължаване на проекта, по който са били сключени трудовите
договори на събеседниците на подсъдимата, между които и свид. П.Д., респективно
и че при избор на кандидат на друга партия тази програма не би била продължена.
Няма как да се приеме, че процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка
заплаха за събеседниците й, между които и свид. П.Д., доколкото нито в тях,
нито в допълнително направени изявления от страна на подсъдимата, се съдържа
твърдение, че начинът на упражняване на избирателното право от тяхна страна на
предстоящите избори ще стане известен на лицата, които биха могли да прекратят
или удължат трудовите им договори и в този смисъл, че във всеки един случай
негласуване за кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до
прекратяване на трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. П.Д. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. П.Д., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена по
отношение на свид. П.Д. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
Следва да се посочи и че по делото беше установено, че
свид. П.Д. не е извършила действията, които според обвинението е била принудена
от подсъдимата да извърши, доколкото тя е отказала да предостави личните си
данни и да се подпише в представения от подсъдимата списък и се е оплакала на
своя съпруг за действията на подсъдимата. В този смисъл и не биха могли
инкриминираните действия на подсъдимата да се счетат като достатъчни за
настъпването на резултатното престъпление, за което е повдигнато обвинението,
каквото представлява престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК. Действията на
подсъдимата Г.Р. не могат да се квалифицират и като представляващи опит за
извършване на такова престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, доколкото,
както посочи съда, тяхното съдържание не съответства на елементите от обективна
страна на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. П.Д..
2. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Д.Х.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила детската градина с.П., където се е срещнала със свидетелките Д.Х. и З.К.,
работещи по изпълнявания от Община Разград, в качеството й на бенефициент,
проект на Агенция по заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” -
Компонент 2 и „Обучения и заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси”.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в детската градина свидетелки Д.Х. и З.К. номерата на бюлетините
на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за
общински съветници, казала и номера, с който може да бъде гласувано за нея
преференциално като кандидат за общински съветник, след което казала на присъстващите
две свидетелки, че ако гласуват за
нейната партия, договорите им по изпълняваната от Община Исперих програма ще
бъдат подновени, а ако не гласуват за нейната партия, има вероятност да загубят
работата си, защото може да не бъдат подновени трудовите им договори по
програмата, по която били сключени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е предала
на присъстващите свидетелки Д.Х. и З.К. лист и им казала да напишат своите
имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Д.Х., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. Д.Х. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. Д.Х. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свид. Д.Х. е възникнал страх
да не загуби работното си място в случай, че не подпише представения от
подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е употребила по
отношение на събеседничките си, между които и свид. Д.Х. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в детската градина на с.П. на
инкриминираната дата, че ако гласуват за нейната партия, ще може да бъдат
подновени трудовите им договори по изпълняваната от Община Исперих програма, а
ако гласуват за друга партия, има вероятност да загубят работата си, защото
може да не подновена програмата. Съдът намира, че тези изявления на подсъдимата
Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и в известна
степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха, насочена към
принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на изявленията да
упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито да предприемат
описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в тази насока,
чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в предоставения им
от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата съдържат твърдение
за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай, че същите не
гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от
нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са били
поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. Д.Х., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. Д.Х., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. Д.Х. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Д.Х., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Д.Х. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Д.Х..
3. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. З.К.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила детската градина с.П., където се е срещнала със свидетелките Д.Х. и З.К.,
работещи по изпълнявания от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект
на Агенция по заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и
„Обучения и заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси”.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в детската градина свидетелки Д.Х. и З.К. номерата на бюлетините
на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за
общински съветници, казала и номера, с който може да бъде гласувано за нея
преференциално като кандидат за общински съветник, след което казала на присъстващите
две свидетелки, че ако гласуват за
нейната партия, договорите им по изпълняваната от Община Исперих програма ще
бъдат подновени, а ако не гласуват за нейната партия, има вероятност да загубят
работата си, защото може да не бъдат подновени трудовите им договори по
програмата, по която били сключени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е предала
на присъстващите свидетелки Д.Х. и З.К. лист и им казала да напишат своите
имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. З.К., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. З.К. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. З.К. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше не беше установено у свид. З.К. да е
възникнал страх да не загуби работното си място в случай, че не подпише
представения от подсъдимата списък. В своите показания свид. З.К. категорично
посочи, че не е възприела сериозно думите на подсъдимата и дори й възразила, че
след като са подписани, договорите следва да бъдат изпълнявани за времето, за
което са подписани. Не беше установено и подсъдимата да е употребила по
отношение на събеседничките си, между които и свид. З.К. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в детската градина на с.П. на
инкриминираната дата, че ако гласуват за нейната партия, ще може да бъдат
подновени трудовите им договори по изпълняваната от Община Исперих програма, а
ако гласуват за друга партия, има вероятност да загубят работата си, защото
може да не подновена програмата. Съдът намира, че тези изявления на подсъдимата
Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и в известна
степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха, насочена към
принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на изявленията да
упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито да предприемат
описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в тази насока,
чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в предоставения им
от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата съдържат твърдение
за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай, че същите не
гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от
нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са били
поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. З.К., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. З.К., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. З.К. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че у свид. З.К.
не е възникнал страх че би могла да остане без работа, ако не предостави
личните си данни и не се подпише в списъка, доколкото тя не е възприела за
сериозни думите на подсъдимата и е считала за невъзможно да бъде прекратен
подписаният за определен срок неин договор.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. З.К. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. З.К..
4. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Р.С.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. Р.С..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в читалището свидетелки, между които и свид. Р.С. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник, след което казала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. Р.С., че ако гласуват за
нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по програмата, по
която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им
ще бъдат прекратени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е предала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. Р.С., лист и им казала да
напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Р.С., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. П.Д. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. Р.С. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в читалището на с.П., между които и свид. Р.С., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. Р.С.
непосредствена заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да
предоставят личните си данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От
анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в читалището на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две години
по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в
предоставения им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата
съдържат твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай,
че същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. Р.С., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. Р.С., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. Р.С. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Р.С., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Р.С. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Р.С..
5. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Ю.Д.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
По делото беше установено, че в момента на отиването на
подс. Г.Р. ***, там не е била свид. Ю.Д.. Както съдът прие за установено, свид.
Ю.Д., чрез проведен телефонен разговор с нея, била помолена от подс. Р. да
дойде или в училището, или в читалището във връзка с предизборната кампания,
която правила. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства беше
установено, че при същия разговор подсъдимата Г.Р. казала на свид. Ю.Д., че ако
партията, за която агитирала, спечели на изборите, още една година ще бъдат
продължени договорите, какъвто бил и договорът, по който свидетелката работила,
а ако същата партия не спечели, работещите по тези договори ще останат без
работа.
По делото беше установено и че след като свид. Ю.Д. е
отишла в читалището на с.П., е видяла, че подсъдимата Г.Р. показва плакати на
политическата сила, за която агитирала и номерата на нейните бюлетини, но свид.
Д. не проявила интерес към това, а
казала на подсъдимата, че бърза и иска да си ходи.
Съгласно приетата за установена от съда фактическа
обстановка, подс. Р. е поискала от свид. Ю.Д. да си даде личната карта, което и
свидетелката сторила и след като подсъдимата й сверила данните с имената и ЕГН,
написани от неустановено лице на лист, накарала свидетелката да се подпише в
списъка.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Ю.Д., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. Ю.Д. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е категорично
установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено обещание на
подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за общински
съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински кмет.
При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна и
версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила свид. Ю.Д. да
предостави своите лични данни и да се подпише в списъка, като гаранция, че ще
упражни правото си на глас в твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свид. Ю.Д. е възникнал страх
да не загуби работното си място в случай, че не подпише представения от
подсъдимата списък. По делото обаче също така беше установено, че този страх у
свид. Ю.Д. не е бил създаден от изявления или действия на подс. Г.Р., а от
чутото от същата свидетелка от други присъстващи на мястото, че подсъдимата е
от общината и в този смисъл би могла да има отношение към евентуално
прекратяване на трудовия договор, по който свидетелката е работила, тъй като
той е бил сключен по изпълнявана от Общинна Исперих програма.
Не беше установено и подсъдимата да е употребила по
отношение на свид. Ю.Д. непосредствена заплаха, която да е била насочена към
мотивирането й да предостави личните си данни за попълване в списъка и да се
подпише в него. От анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р.,
в проведения със свид. Ю.Д. телефонен разговор й е казала, че ако партията, за
която агитирала, спечели на изборите, още една година ще бъдат продължени
договорите, какъвто бил и договорът, по който свидетелката работила, а ако
същата партия не спечели, работещите по тези договори ще останат без работа. Съдът
намира, че тези изявления на подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като
неетична, преекспонирана, дори и в известна степен заблуждаваща предизборна
агитация, но не и като заплаха, насочена към принуждаване по смисъла на чл.
143, ал. 1 от НК на адресата на изявленията да упражни по определен начин активното
си избирателно право, нито да предприеме описаните в обвинението действия по
предоставяне на гаранции в тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и
полагане на подпис в предоставения й от подсъдимата списък. Процесните
изявления на подсъдимата съдържат твърдение за възможни неблагоприятни
последици за адресата в случай, че същата не гласува кандидатурата на
подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от нейната партия. Така
твърдяните неблагоприятни последици обаче са били поставени от страна на
подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея положителна за събеседничката
й алтернатива – че ако гласува за нейната партия, чийто кандидат за общински
кмет е бил тогавашният действащ кмет, нейният договор ще бъде продължен. В този
смисъл и изявленията на подсъдимата не съдържат пряка заплаха по отношение на
събеседничката й, доколкото те позволяват различни интерпретации, включително и
за сочене на правомерна последица от преизбирането на същия кмет и като функция
от това – продължаване на проекта, по който е бил сключен трудовият договор на
свид. Ю.Д., респективно и че при избор на кандидат на друга партия тази
програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че процесните изявления
на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за свид. Ю.Д., доколкото нито в тях, нито
в допълнително направени изявления от страна на подсъдимата, се съдържа
твърдение, че начинът на упражняване на избирателното право от нейна страна на
предстоящите избори ще стане известен на лицата, които биха могли да прекратят
или удължат трудовите им договори и в този смисъл, че във всеки един случай
негласуване за кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до
прекратяване на трудовия договор на свидетелката.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на свид. Ю.Д.
и полагането от нейна страна на подпис на съответния списък с настъпване на
неблагоприятни последици в случай на отказ да направи тези действия. Както вече
съдът посочи, свид. Ю.Д. не се е уплашила, че би могъл да бъде прекратен
договора й, ако не се подпише в списъка, не от изявления на подс. Р., а от
чутото от други присъстващи на мястото, че подсъдимата е от общината и в този
смисъл би могла да има отношение към евентуално прекратяване на трудовия
договор, по който свидетелката е работила, тъй като той е бил сключен по
изпълнявана от Общинна Исперих програма.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Ю.Д. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Ю.Д..
6. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Р.Х.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. Р.Х..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в читалището свидетелки, между които и свид. Р.Х. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник, след което казала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. Р.Х., че ако гласуват за
нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по програмата, по която
били трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им ще
бъдат прекратени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е предала
на присъстващите свидетелки, между които и свид. Р.Х., лист и им казала да
напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Р.Х., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. Р.Х. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. Р.Х. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в читалището на с.П., между които и свид. Р.Х., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Беше установено, че конкретният страх у
свид. Р.Х., че би могла да загуби работата си, ако не предостави личните си
данни и не се подпише в списъка е произтекъл от това, че тя е помислила, че
подсъдимата е от социалните служби и исканите от нея данни са свързани с
работата й. Същевременно, по делото не беше установено подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. Р.Х.
непосредствена заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да
предоставят личните си данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От
анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в читалището на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две
години по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за
друга партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези
изявления на подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична,
преекспонирана, дори и в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но
не и като заплаха, насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК
на адресатите на изявленията да упражнят по определен начин активното си
избирателно право, нито да предприемат описаните в обвинението действия по
предоставяне на гаранции в тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и
полагане на подпис в предоставения им от подсъдимата списък. Процесните
изявления на подсъдимата съдържат твърдение за възможни неблагоприятни
последици за адресатите в случай, че същите не гласуват кандидатурата на
подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от нейната партия. Така
твърдяните неблагоприятни последици обаче са били поставени от страна на
подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея положителна за събеседниците
й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия, чийто кандидат за общински
кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните договори ще бъдат продължени. В
този смисъл и изявленията на подсъдимата не съдържат пряка заплаха по отношение
на събеседниците й, доколкото те позволяват различни интерпретации, включително
и за сочене на правомерна последица от преизбирането на същия кмет и като
функция от това – продължаване на проекта, по който са били сключени трудовите
договори на събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Р.Х., респективно
и че при избор на кандидат на друга партия тази програма не би била продължена.
Няма как да се приеме, че процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка
заплаха за събеседниците й, между които и свид. Р.Х., доколкото нито в тях,
нито в допълнително направени изявления от страна на подсъдимата, се съдържа
твърдение, че начинът на упражняване на избирателното право от тяхна страна на
предстоящите избори ще стане известен на лицата, които биха могли да прекратят
или удължат трудовите им договори и в този смисъл, че във всеки един случай
негласуване за кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до
прекратяване на трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. Р.Х. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Р.Х., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Р.Х. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Р.Х..
7. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. А.А.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
По делото беше установено, че в момента на отиването на
подс. Г.Р. ***, там не е била свид. А.А.. Както съдът прие за установено, от
показанията на свид. А.А. се установи, че същата преди обяд на 9.10.2019 г. тя
е имала работа до гр. Исперих, поради което и по-късно отишла на работа и
когато пристигнала в читалището, подсъдима Г.Р., която не познавала отпреди
вече била там и говорила с жените, чието работно място било в същото читалище.
Съдът не намери основания да не кредитира показанията на свид. А.А., в които тя
по последователен и неопроверган от други доказателства по делото начин
посочва, че подсъдимата поискала от нея да й покаже личната си карта, след
което подс. Р. записала личните й данни на лист, казала на свидетелката да се
подпише срещу тях, което и свид. А. сторила, след което подсъдимата си
тръгнала. От показанията на свид. А.А. не се установи твърдяната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, според която
подсъдимата била заявила, че ако тя не положи подпис върху списъка, както и ако
не гласува за нея, щяла да остане без работа, щяла да бъде уволнена, както и
трудовият договор нямало да бъде подновен. В своите показания свид. А. А.
отрича да е имала такъв разговор с подсъдимата, като заявява, че нито тя, нито
някой друг й е казвал, че трябва да гласува за определена партия. В показанията
на свид. А.А. се опровергава и фактическото твърдение от обвинителния акт, че
подсъдимата й била казала, че ако не се подпише в списъка, ще остане без
работа, доколкото освен, че отрича да е имала разговор в тази насока с подс. Р.,
свид. А. категорично посочва и че едва след напускането на подсъдимата, на
отправен от свидетелката към останалите в читалището жени какво се случва, те й разказали, че жената се казва Г. и че им
казала, че ако не се подпишат на листа, щели да изгубят работата си.
Същевременно по делото не беше установено изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическо твърдение, според което подс. Р. поискала
предоставянето на данните на свид. А.А., като гаранция, че тя ще гласува на
изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. за политическа партия
„ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126. Както съдът посочи по-горе,
свид. А. отрича въобще да е имала разговор с подсъдимата на тема гласуване за
политическа партия.
С оглед на така
изложените съображения съдът намира, че подсъдимата Г.Р. не извършвала каквито
и да е действия, които представляват от обективна страна упражнена по отношение
на свид. А.А. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена към
въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. А.А..
8. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. М.С.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. М.С..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в читалището свидетелки, между които и свид. М.С. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник, след което
казала на присъстващите свидетелки, между които и свид. М.С., че ако гласуват
за нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по програмата,
по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите
им ще бъдат прекратени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. М.С., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. М.С., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. М.С. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. М.С. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в читалището на с.П., между които и свид. М.С., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. М.С.
непосредствена заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да
предоставят личните си данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От
анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в читалището на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две години
по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в
предоставения им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата
съдържат твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай,
че същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. М.С., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. М.С., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. М.С. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. М.С., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. М.С. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. М.С..
9. По обвинението
срещу подс. Г.Р. за извършено на 09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа
до 11.00 часа, в с.П., общ. Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал.
1 от НК по отношение на свид. А.С.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. А.С..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е показала на
присъстващите в читалището свидетелки, между които и свид. А.С. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник, след което
казала на присъстващите свидетелки, между които и свид. А.С., че ако гласуват
за нейната партия, ще продължат да работят още поне две години по програмата,
по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите
им ще бъдат прекратени.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. А.С., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. А.С., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. А.С. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. А.С. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в читалището на с.П., между които и свид. А.С., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. А.С.
непосредствена заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да
предоставят личните си данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От
анализа на доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в читалището на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още поне две
години по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за
друга партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези
изявления на подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична,
преекспонирана, дори и в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но
не и като заплаха, насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК
на адресатите на изявленията да упражнят по определен начин активното си
избирателно право, нито да предприемат описаните в обвинението действия по
предоставяне на гаранции в тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и
полагане на подпис в предоставения им от подсъдимата списък. Процесните
изявления на подсъдимата съдържат твърдение за възможни неблагоприятни
последици за адресатите в случай, че същите не гласуват кандидатурата на
подсъдимата и за кандидата за кмет на общината от нейната партия. Така
твърдяните неблагоприятни последици обаче са били поставени от страна на
подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея положителна за събеседниците
й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия, чийто кандидат за общински
кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните договори ще бъдат продължени. В
този смисъл и изявленията на подсъдимата не съдържат пряка заплаха по отношение
на събеседниците й, доколкото те позволяват различни интерпретации, включително
и за сочене на правомерна последица от преизбирането на същия кмет и като
функция от това – продължаване на проекта, по който са били сключени трудовите
договори на събеседниците на подсъдимата, между които и свид. А.С., респективно
и че при избор на кандидат на друга партия тази програма не би била продължена.
Няма как да се приеме, че процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка
заплаха за събеседниците й, между които и свид. А.С., доколкото нито в тях,
нито в допълнително направени изявления от страна на подсъдимата, се съдържа
твърдение, че начинът на упражняване на избирателното право от тяхна страна на
предстоящите избори ще стане известен на лицата, които биха могли да прекратят
или удължат трудовите им договори и в този смисъл, че във всеки един случай
негласуване за кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до
прекратяване на трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. А.С. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. А.С., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. А.С. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. А.С..
10. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. М.С.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила кметството на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. М.С..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е казала, че идва от името
на кмета на общината Б.Р. и че ако на предстоящите избори гласуват за него и
неговата партия, ще им бъдат продължени трудовите договори и че ако не гласуват
за него и той не спечели на изборите, ще бъдат уволнение, както и че е показала
на присъстващите в кметството свидетелки, между които и свид. М.С. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. М.С., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. М.С., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. М.С. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. М.С. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в кметството на с.П., между които и свид. М.С., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. М.С. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в кметството на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още по
програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в
предоставения им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата
съдържат твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай,
че същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. М.С., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. М.С., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. М.С. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. М.С., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. М.С. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. М.С..
11. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. М.А.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила кметството на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. М.А..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е казала, че идва от името
на кмета на общината Б.Р. и че ако на предстоящите избори гласуват за него и
неговата партия, ще им бъдат продължени трудовите договори и че ако не гласуват
за него и той не спечели на изборите, ще бъдат уволнение, както и че е показала
на присъстващите в кметството свидетелки, между които и свид. М.А. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. М.А., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. М.А., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. М.А. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. М.А. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в кметството на с.П., между които и свид. М.А., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. М.А. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в кметството на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още по
програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в
предоставения им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата
съдържат твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай,
че същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. М.А., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. М.А., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за кандидатите
на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на трудовия
договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. М.А. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. М.А., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. М.А. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. М.А..
12. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Е.Х.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила кметството на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. Е.Х..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е казала, че идва от името
на кмета на общината Б.Р. и че ако на предстоящите избори гласуват за него и
неговата партия, ще им бъдат продължени трудовите договори и че ако не гласуват
за него и той не спечели на изборите, ще бъдат уволнение, както и че е показала
на присъстващите в кметството свидетелки, между които и свид. Е.Х. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. Е.Х., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Е.Х., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. Е.Х. ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и подписите
на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е категорично
установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено обещание на
подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за общински
съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински кмет.
При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна и
версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. Е.Х. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в кметството на с.П., между които и свид. Е.Х., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. Е.Х. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в кметството на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още по
програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в предоставения
им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата съдържат
твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай, че
същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. Е.Х., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. Е.Х., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. Е.Х. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Е.Х., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в
списъка е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник
на подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената,
като резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Е.Х. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Е.Х..
13. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на
09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ.
Исперих, обл. Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на
свид. Ю.Р.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила кметството на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
между които е била и свид. Ю.Р..
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
беше установено, че на същата среща подсъдимата Г.Р. е казала, че идва от името
на кмета на общината Б.Р. и че ако на предстоящите избори гласуват за него и
неговата партия, ще им бъдат продължени трудовите договори и че ако не гласуват
за него и той не спечели на изборите, ще бъдат уволнение, както и че е показала
на присъстващите в кметството свидетелки, между които и свид. Ю.Р. номерата на
бюлетините на кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на
общината и за общински съветници, казала и номера, с който може да бъде
гласувано за нея преференциално като кандидат за общински съветник.
По делото беше установено и че след това подсъдимата е
предала на присъстващите свидетелки, между които и свид. Ю.Р., лист и им казала
да напишат своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Съдът прие, че до делото не е установено, както се твърди
в обвинението, действията на подс. Г.Р. по предаването на присъстващите
свидетелки, между които и свид. Ю.Р., на списък, в който да напишат своите
лични данни и да се подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата
гаранция, че подписалите, между които и свид. Ю.Р., ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“ с №
33 и за нея лично с преференция № 126. По делото въпросният списък не е
приобщен и не е установено да е имал друго съдържание, освен личните данни и
подписите на лицата, с които подсъдимата се е срещала. В този смисъл не е
категорично установено, че целта на списъка е да документира дадено писмено
обещание на подписалите го, че ще гласуват за кандидатурата на подсъдимата за
общински съветник, както и на кандидата на политическа партия „ЗНС“ за общински
кмет. При събраните по делото доказателства е напълно допустима, като възможна
и версията на подсъдимата, че списъкът, който тя накрая е занесла в партийната
централа, е съдържал имената и подписите на лица, пред които тя е направила
партийна агитация и е бил изготвен да удостовери този факт. По този начин и не
е доказана тезата на обвинението, че подсъдимата е принудила присъстващите на
срещата свидетелки, между които и свид. Ю.Р. да предоставят своите лични данни
и да се подпишат в списъка, като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в
твърдяната от обвинението насока.
По делото беше установено, че у свидетелките, с които
подсъдимата се е срещнала в кметството на с.П., между които и свид. Ю.Р., е
възникнал страх да не загубят работните си места в случай, че не подпишат
представения от подсъдимата списък. Не беше установено обаче подсъдимата да е
употребила по отношение на събеседничките си, между които и свид. Ю.Р. непосредствена
заплаха, която да е била насочена към мотивирането им да предоставят личните си
данни за попълване в списъка и да се подпишат в него. От анализа на
доказателствата по делото се установи, че подс. Г.Р. е твърдяла пред
свидетелките, с които се е срещнала в кметството на с.П. на инкриминираната
дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да работят още по
програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват за друга
партия, договорите им ще бъдат прекратени. Съдът намира, че тези изявления на
подсъдимата Г.Р. могат да се квалифицират като неетична, преекспонирана, дори и
в известна степен заблуждаваща предизборна агитация, но не и като заплаха,
насочена към принуждаване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК на адресатите на
изявленията да упражнят по определен начин активното си избирателно право, нито
да предприемат описаните в обвинението действия по предоставяне на гаранции в
тази насока, чрез предоставяне на личните си данни и полагане на подпис в
предоставения им от подсъдимата списък. Процесните изявления на подсъдимата
съдържат твърдение за възможни неблагоприятни последици за адресатите в случай,
че същите не гласуват кандидатурата на подсъдимата и за кандидата за кмет на
общината от нейната партия. Така твърдяните неблагоприятни последици обаче са
били поставени от страна на подсъдимата Г.Р. в контекста на посочената от нея
положителна за събеседниците й алтернатива – че ако гласуват за нейната партия,
чийто кандидат за общински кмет е бил тогавашният действащ кмет, техните
договори ще бъдат продължени. В този смисъл и изявленията на подсъдимата не
съдържат пряка заплаха по отношение на събеседниците й, доколкото те позволяват
различни интерпретации, включително и за сочене на правомерна последица от
преизбирането на същия кмет и като функция от това – продължаване на проекта,
по който са били сключени трудовите договори на събеседниците на подсъдимата,
между които и свид. Ю.Р., респективно и че при избор на кандидат на друга
партия тази програма не би била продължена. Няма как да се приеме, че
процесните изявления на подс. Г.Р. съдържат пряка заплаха за събеседниците й,
между които и свид. Ю.Р., доколкото нито в тях, нито в допълнително направени
изявления от страна на подсъдимата, се съдържа твърдение, че начинът на
упражняване на избирателното право от тяхна страна на предстоящите избори ще
стане известен на лицата, които биха могли да прекратят или удължат трудовите
им договори и в този смисъл, че във всеки един случай негласуване за
кандидатите на партията на подсъдимата ще доведе неминуемо до прекратяване на
трудовия договор на съответния избирател.
По делото не беше установено и по някакъв конкретен начин
подс. Г.Р. да е обвързала предоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници, между които и свид. Ю.Р. и полагането от тяхна страна на подписи
на съответния списък с настъпване на неблагоприятни последици за отказалите да
направят тези действия. Както вече съдът посочи, по делото не беше установено
подсъдимата да е представяла този списък пред събеседничките й като обективиращ
поето писмено обещание да се гласува в съответствие с агитацията, провеждана от
подс. Р.. Не беше установено и подсъдимата да е отправяла пряка заплаха към
своите събеседници, че в случай на непредставяне от тяхна страна на личните им
данни и подписване на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им
договори ще бъдат прекратени. Съдът намери за установено по делото, че страхът
у събеседниците на подсъдимата, между които и свид. Ю.Р., че биха могли да
останат без работа, ако не предоставят личните си данни и не се подпишат в списъка
е бил формиран от субективната преценка, която съответният събеседник на
подсъдимата е правил, на изявленията на подс. Р. и също така създадената, като
резултат на субективни съждения, връзка между твърдяната от подсъдимата
обвързаност на резултатите от начина на упражняване на активното избирателно
право и по-нататъшното продължаване на трудовото правоотношение на нейните
събеседници, и попълването с лични данни и подписването на списъка, предоставен
от подсъдимата.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че
действията на подсъдимата Г.Р. не представляват от обективна страна упражнена
по отношение на свид. Ю.Р. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена
към въздействие върху нейната психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. Ю.Р..
14. По обвинението срещу подс. Г.Р. за извършено на 09.10.2019
г., за времето от около 10.30 часа до 11.00 часа, в с.П., общ. Исперих, обл.
Разград, престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на свид. А.Ш.:
По делото беше установено, че на така посочената дата,
подс. Г.Р. е имала качеството на кандидат за общински съветник от листата на
партия „Земеделски народен съюз” за изборите за общински съветници и за кметове
на 27 октомври 2019 г.
По делото беше установено и че на същата дата подс. Г.Р.
е посетила читалището на с.П., където се е срещнала с работещи по изпълнявания
от Община Разград, в качеството й на бенефициент, проект на Агенция по
заетостта „ Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и
заетост” - Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
По делото беше установено, че в момента на отиването на
подс. Г.Р. ***, там не е била свид. А.Ш.. Както съдът прие за установено, свид.
А.Ш. е бил извикан от своя колежка, която му се обадила по телефона и му била
казала да дойде в читалището, като носи личната си карта.
По делото не
беше доказана изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, според която подс. Г.Р. провела разговор с дошлия
по-късно в читалището в с.П. свид. А.Ш., при който му казала, че ако не представи
личните си данни и телефонен номер и ако не гласува за нея, щял да бъде
освободен от работа, щял да бъде уволнен, както и трудовият договор нямало да
бъде подновен.
От събраните по
делото доказателства се установи, че наистина подсъдимата Г.Р. е провела
разговор със свид. А.Ш., при който му казала да се подпише срещу своите лични
данни на списък, който бил на бюрото в помещението на читалището, в който се
намирали двамата и останалите работещи там и след като свид. Ш. се подписал, си
тръгнал.
С оглед на така
изложените съображения съдът намира, че подсъдимата Г.Р. не извършвала каквито
и да е действия, които представляват от обективна страна упражнена по отношение
на свид. А.Ш. принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК, насочена към
въздействие върху неговата психика да извърши нещо, противно на волята й.
С оглед на изложеното, съдът оправда подсъдимата Г.Р. по
така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК
по отношение на свид. А.Ш..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: