№ 55
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110130526 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Д. Н. срещу етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *****.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в сградата съгласно
приложение към исковата молба. Посочва, че на 24.04.2024г. е проведено ОС на ЕС,
като протоколът бил изготвен на 30.04.2024г. и получен от ищеца на 16.05.2024г.
Поддържа, че приетите решения под № 2 и № 4 са незаконосъобразни. Сочи, че са
допуснати нарушения на процедурата по свикване на общото събрание. На ОС,
проведено на 30.01.2024г., с решение по т. 4 от дневния ред ищецът бил избран за
управител на ЕС за срок от две години, като в това си качество свикал ОС по
законоустановения ред, което да се проведе на 24.04.2024г. В часа на започване на
събранието ищецът установил, че явилите се лица ще провеждат събрание при
различен от обявения дневен ред, тъй като било свикано ОС в същия ден и час от
друго лице с покана, различна от тази на ищеца. Явилите се лица отказали да се
регистрират като присъстващи в събранието на ищеца и взели участие в другото
събрание. Изтъква, че другото ОС не е свикано от оправомощено лице и съгласно
изискванията на ЗУЕС. Били допуснати нарушения и при провеждане на събранието.
Оспорва надлежното упълномощаване на присъстващите към момента на започване на
събранието лица, като твърди, че по-голямата част от тях имали право единствено на
съвещателен глас. Сочи, че събранието е председателствано от неоправомощено за
това лице, а именно контрольорът М. И., който не разполага с такива функции
съгласно чл. 24 ЗУЕС. Поддържа, че съдържанието на протокола не отговаря на
изискванията на чл. 16, ал.5 ЗУЕС, не се установява налице ли е необходимият кворум,
както и че Д. Г. е представлявал М. М. без да са спазени правилата за това, предвидени
в чл. 14, ал.1 ЗУЕС. Сочи, че не са представени пълномощни, списък на присъствалите
или протокол за гласуване с подпис на гласувалите лица. Твърди, че приетите решения
не са включени в предварително обявения дневен ред. Оспорва решението по т. 2 от
дневния ред, с което е прекратен предсрочно мандатът му като управител, като счита,
1
че не са били налице предпоставките за това, регламентирани в чл. 19, ал. 6 ЗУЕС, а
именно неизпълнение на задълженията. Оспорва и решението по т. 4 от дневния ред, с
което били приети разходи за необходими ремонти на сградата в периода 01.09.2023г.-
22.01.2024г. и същите да бъдат възстановени на етажните собственици, като с това
решение се потвърждавало решение от 30.01.2024г. Поддържа, че не били представени
разходни документи, удостоверяващи такива разходи, и не се установявало кога е
извършен съответния разход, в нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС. Освен това, били
включени стойност на време, труд и гориво на М. И., както и други разходи (за четка,
лопатка, гребло, водоструйка, маркуч и др.), които не били свързани с необходим
ремонт, а с поддържане на общите части.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
отменени като незаконосъобразни решенията по т. 2 и т. 4 от проведеното на
24.04.2024г. общо събрание на етажната собственост, находяща се в *****.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорват иска. Поддържат, че събранието на 24.04.2024г. е свикано по
законоуставения ред от контрольора М. И. в съответствие с правомощията му по чл.
12, ал. 1, т. 2 ЗУЕС и при надлежно поставена покана и обявен дневен ред, по който са
приети решения. Оспорват твърденията за липса на надлежно представителство, че
протоколът не отговарял на законоустановените изисквания, както и че не се
установявал какъв е кворумът. Взетото по т. 2 от дневния ред решение за
освобождаване на ищеца като управител било изцяло в правомощията на общото
събрание (чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗУЕС) и не съществувала императивна норма за
непрекъсваем мандат. По отношение на решението по т. 4 от дневния ред сочат, че то
се основава на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, като е следвало разходите за
необходим ремонт и вложените средства, труд и материали да бъдат възмездени.
Оспорват твърденията на ищеца за непрозрачност на тези разходи. Сочат, че е спазена
процедурата по оповестяване на протокола.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС.
Съгласно цитираната разпоредба, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е
собственик на самостоятелни обекти в сградата, която е в режим на етажна
собственост.
Не е спорно, че на 24.04.2024г. е проведено ОС на ЕС, на което са приети
оспорените от ищеца решения, като същият отрича да са спазени изискванията за
свикване и провеждане на събранието, както и приетите решения да съответстват на
материалния закон.
Ищецът признава, че ОС е свикано от М. И., който имал качеството на контрольор
към този момент, който факт се установява и от събраните доказателства. Видно от
представената покана /л. 46/, ОС е свикано от това лице, като съгласно чл. 12, ал. 1, т.
2 ЗУЕС, ОС се свиква най-малко веднъж годишно и инициативата за това принадлежи
и на контрольора, поради което не е извършено нарушение. Поканата съдържа всички
необходими реквизити, като е спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Съставен е
протокол, в който е удостоверено, че поканата е поставена на таблото за съобщения на
жилищната сграда, като същият е подписан от контрольора и двама свидетели. При
2
тези обстоятелства, съдът намира, че редът за свикване на събранието не е нарушен.
За проведеното ОС на ЕС е съставен протокол, в който е посочено, че същото се е
провело на 24.04.2024г. от 19:30ч. при следния дневен ред, който съвпада с дневния
ред по поканата, а именно: 1. Предоставяне на отчет от домоуправителя за дейността
му през периода на управление. Обсъждане и одобряване на отчета; 2. Освобождаване
на управителя. Избор на нов управител/управит. съвет на ЕС; 3. Освобождаване на
контрольора. Избор на нов контрольор/контр. съвет на ЕС; 4. Обсъждане и одобряване
на извършените разходи за ремонтни дейности в периода 01.09.2023г.-22.01.2024г. от
М. И.; 5. Други. В протокола е отбелязано, че в 19:30ч. са се явили собственици и
представители на самостоятелни обекти, формиращи 84,386% идеални части от ОС,
като собствениците на апартаменти с № 17, 10, 4, 12, 13, 19 (ат. 1), 20 (ат. 2) и гаражи
№ 7, 3, 6, 5 и 1 са представлявани от поименно посочени пълномощници. Общото
събрание е председателствано от контрольора М. И., като съдът намира, че макар това
да е в нарушение на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС, това не води до незакосъобразност на взетите
решения само на това основание, доколкото нарушението е несъществено. След като
контрольорът може да свиква общо събрание наравно с управителя и в закона е
приравнен по процедура по назначаване и освобождаване с управителя, няма логика
същият да не може да води ОС. Свикването на ОС по инициатива на контрольора
показва, че управителят може да отсъства или да не иска да го стори, поради което при
отказ на управителя да го свика или да участва или по друга причина следва да може и
контрольора да го води. А и качеството на лицето, което води и председателства
събранието, не е от съществено значение за провеждането му.
Предвид че се оспорват само решенията по т. 2 и 4, на обсъждане следва да бъдат
подложени само те. По т. 2 от дневния ред е прието, че ОС освобождава с незабавен
ефект Ц. Н. като управител на ЕС и приема новия изпълнителен орган на ЕС да остане
с неколективен състав, като избира М. И. за управител за периода от 2 години. За
решението са гласували 70,891% от представените идеални части, а против 29,109%
(принадлежащи към ап. № 6, 7, 8, 9 и 17, гараж 3 и офис 1). Решението по т. 4 гласи, че
ОС приема докладваните разходи за извършени необходими ремонти по общите части
на сградата в периода 01.09.2023г.-22.01.2024г. да бъдат възстановени на съответните
етажни собственици – М. И., В. К. и Л. Д., вложили собствени средства, материали и
труд, като решението е по реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС и потвърждава вече прието
такова в тази връзка от ОС на ЕС, проведено на 30.01.2024г. Гласуването е идентично
като по т. 2. Протоколът от ОС е подписан от председателстващия и протоколчика.
Към протокола е изготвен списък на присъстващите на ОС лица, съгласно който
присъстват собствениците и представители на апартаменти с № 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12,
13, 15, 16, 17, 18, ат. 1 и 2, надземни гаражи 1, 2 и 3 и подземни гаражи № 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8 и офис № 1. Следва да се има предвид, че самият ищецът се е подписал в
списъка с присъстващите за притежаваните от него имоти, поради което е
несъстоятелно твърдението му, че такъв липсвал. В списъка ясно са посочени лицата,
които са присъствали на събранието, дали са собственици или пълномощници и на кои
обекти. Посочени са и прилежащите към всеки самостоятелен обект идеални части.
Сборът от представените на ОС идеални части възлиза на 84,386% идеални части от
общите части, колкото е посочено и в самия протокол. Това представителство изпълва
изискванията за нужния кворум за провеждане на ОС по ЗУЕС. Налице са бланки за
гласуване, части от протокола, на които са посочени отново обекта, идеалните части,
собственика/представителя, начинът на гласуване, като единствено ищецът Ц. Н. е
гласувал против по точките от дневния ред, което е удостоверил с подписа си. При тези
обстоятелства, съдът намира, че изготвеният протокол отговаря изцяло на
изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС и не са допуснати нарушения в тази насока.
3
По отношение на доводите за упълномощаването, следва да се посочи, че всички
лица, които са били представлявани от пълномощник, са посочени в списъка като
такива. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, участието на пълномощник се отразява в
протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него. Към
отговора на исковата молба са представени копия от приложените към протокола
пълномощни. В тази връзка, ищецът не разполага с възможността да оспорва
представителната власт на останалите етажни собственици, а тази възможност
принадлежи само на самите представлявани. Налице е задължителна съдебна практика
– ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, съгласно която
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. Съгласно последващата
практика по чл. 290 ГПК, постановена във връзка с представителството на ОС на
дружество с ограничена отговорност, но намираща съответно приложение и при ОС на
ЕС предвид наличните сходства - Решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г.,
I ТО на ВКС, Решение № 50093/16.01.2023г. по т. д. № 712/2022г., II ТО на ВКС и др.,
даденото разрешение в ТР се разпростира и по отношение на представителството по
пълномощие на съдружниците в ОС на ООД и легитимиран да се позове на липсата на
представителна власт на пълномощника, гласувал на ОС, и на произтичащата от това
недействителност, е само на мнимо представлявания. Приложено към настоящата
хипотеза, само етажният собственик, който е бил представляван на проведеното ОС, е
легитимиран да оспорва представителната власт на своя пълномощник и да черпи
последици от това, но не и друг етажен собственик. Ето защо, доводите и
възраженията на ищеца във връзка с упълномощаването на другите етажни
собственици не следва да бъдат обсъждани. Следва обаче да бъде добавено, че
предвид изискването да се прилага към протокола копие от пълномощното,
процесуалното поведение на ищеца по задължаване на ответника да представи
пълномощните в оригинал и искането за изключването им може да се квалифицира
като недобросъвестно процесуално поведение по чл. 3 ГПК. При тези обстоятелства,
няма причина и основание за изключване на представените пълномощни от
доказателствения материал по делото, нито за тяхното незачитане.
Възраженията, свързани със собствеността на етажните собственици, не следва да
бъдат обсъждани, тъй като са наведени за пръв път с писмените бележки и към този
момент се явяват преклудирани. Ищецът в производството по чл. 40 ЗУЕС е длъжен
да изложи своите възражения срещу законосъобразността на взетите решения на ОС в
исковата молба, като по този начин очертава предмета на спора. В исковата молба
такива възражения не са направени.
По изложените съображения, съдът приема, че при свикване и провеждане на ОС
не са допуснати сочените от ищеца нарушения, водещи до опорочаване на
процедурата до етап на незаконосъобразност на приетите и оспорени решения.
Ищецът оспорва и материалната законосъобразност на приетите решения по т. 2 и
4. Счита, че по отношение на решението по т. 2 е нарушен чл. 19, ал. 6 от ЗУЕС.
Не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства, че с решение по т.
4 от проведено на 30.01.2024г. ОС на ЕС ищецът Ц. Н. е избран за управител на ЕС за
срок от две години, а с решение по т. 2 от проведеното на 24.04.2024г. ОС е освободен
като такъв. Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗУЕС, мандатът на член на управителния съвет
(управителя) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му
4
само с решение на общото събрание. В протокола от проведеното ОС е посочено, че
предложението за освобождаване на ищеца като управител на ЕС е мотивирано поради
наслагвания на специфични отношения, които в крайна сметка водят до непълноценна
комуникация межди изпълнителният орган, от една страна, и етажните собственици, от
друга.
Съдът намира, че макар избора и освобождаването на управител на ЕС да е от
компетентността на ОС, което е несъмнено, налице е специална законова норма по чл.
19, ал. 6 ЗУЕС, която предвижда наличието на определени предпоставки за
предсрочно освобождаване, а именно неизпълнение на задълженията му. В закона е
уредена мандатност на управителните органи, която цели да гарантира определена
независимост при упражняване на техните правомощия. В случая, от страна на
етажните собственици не са наведени нито твърдения, нито са ангажирани
доказателства за неизпълнение на задълженията на ищеца като управител на ЕС.
„Наслагването на специфични отношения, водещи до непълноценна комуникация“
представлява изключително обща и абстрактна конструкция, която дори и сама по себе
си не съдържа твърдения за неизпълнение на задълженията му. Отделно от това, не
става ясно дали това се дължи на поведението на управителя или на поведението на
етажните собственици. Прави впечатление, че ищецът е избран като управител с
решение от 30.01.2024г. за максимално допустимия срок от 2 години, при положение,
че минимален срок не е предвиден и е могло да го изберат за много по-кратък.
Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗУЕС предсрочното прекратяване мандата на управителния
съвет, респ. на управителя, е допустимо да бъде извършено от ОС на ЕС само при
доказано неизпълнение на задълженията от тези управителни органи, възложени им от
закона, респ. от правилника за вътрешния ред. Посочените в атакуваното решение на
ОС мотиви за предсрочното прекратяване на мандата категорично не попадат в
хипотезата на чл. 19, ал. 6 ЗУЕС. Ето защо и решението за освобождаване на
управителя по т. 2 на атакуваното решение се явява незаконосъобразно, като взето в
нарушение на чл. 19, ал. 6 от ЗУЕС. В този смисъл е и установената съдебна практика
– Решение № 2935/30.04.2015г. по в. гр. д. № 17180/2012г. по описа на СГС, Решение
№ 224/08.11.2018г. по в. гр. д. № 127/2018г. по описа на ОС – Шумен и др.
По изложените съображения, решението по т. 2 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ищецът атакува като материално незаконосъобразно и решението по т. 4, като
посочва, че въобще няма извършени необходими ремонти, липсва информация кога са
извършени разходите, както и че нито един от тези разходи не е свързан с
извършването на необходим ремонт.
С решението на ОС е прието докладваните разходи за извършени необходими
ремонти по общите части на сградата в периода 01.09.2023г.-22.01.2024г. да бъдат
възстановени на етажните собственици М. И., В. К. и Л. Д., вложили собствени
средства, материали и труд в тях, като решението е по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС и
потвърждава вече прието такова в тази връзка от ОС на ЕС, проведено на 30.01.2024г.
В мотивите за приемане на решението е посочено, че разходите са в размер от
1258,20лв. за извършени необходими ремонти по общите части на сградата, извършени
са в периода 01.09.2023г.-22.01.2024г. и са надлежно докладвани на етажните
собственици. Тъй като това решение препраща към решение от 30.01.2024г., следва да
бъде разгледано и същото. В т. 1 от него е прието, че управителят запознава
присъстващите с разходите за 2023г., възлизащи на 1258,30лв., включващи и закупени
материали от г-н М. И., но без представени разходни документи. Не са отчетени
приходи във фонд ремонт и обновление за 2023г. Липсва диспозитив на решение и
начин на гласуване, което налага извод, че подобно решение въобще не е взимано, а
5
единствено е проведено запознаване на присъстващите с тези обстоятелства.
Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗУЕС (в сила от 31.12.2023г. и приложима към момента на
проведеното процесно ОС), всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без
решение на общото събрание, в случаите, когато е уведомил управителя за
необходимостта от такъв, но той не е свикал общо събрание в едномесечен срок от
уведомяването. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. От съдържанието на разпоредбата може да се изгради извод, че за да намери
приложение същата, следва да са настъпили няколко кумулативни предпоставки. Първо, да е
извършен необходим ремонт на общи части от собственик без решение на ОС, като преди
това е уведомил надлежно управителя за необходимостта от такъв, но същият не е свикал
ОС в 1-седмичен срок. Второ, разходите се възстановяват с решение на ОС след представяне
на документи, удостоверяващи плащанията.
В случая, съдът намира, че не е установено наличието на нито една от посочените
предпоставки. В пар. 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС е дадена легална дефиниция на "необходим
ремонт" и същият представлява дейност за привеждане на сградата, на общи части,
инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с
оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на
сградата и самостоятелните обекти в нея. От събраните по делото доказателства
въобще не става ясно какви разходи са извършени, за да се изгради извод дали същите
попадат в тази дефиниция, поради което следва да се приеме, че не е доказано да
представляват такива за необходим ремонт. Самата констатация на ОС „приема
разходите за извършени необходими ремонти да бъдат възстановени“ не е достатъчна
в тази насока, доколкото самото понятие „необходим ремонт“ представлява
квалификация и при взимането на решението е нужно да бъдат описани самите
разходи, за да се извърши преценка дали същите действително попадат под тази
дефиниция, което не е сторено. Не е доказано и евентуално извършилите тези разходи
лица – М. И., В. К. и Лъчзар Д. да са уведомили управителя за необходимостта от
направата на такива разходи и той да не е свикал общо събрание в едномесечен срок
от уведомяването. Също така, липсват доказателства, удостоверяващи самото
извършване на такива разходи (плащания), както изисква чл. 48, ал. 6, пр. последно от
ЗУЕС. Нито по делото, нито на проведеното ОС са представени такива доказателства.
Напротив, в решението от 30.01.2024г., към което препраща решението по т. 4 от това
на 24.04.2024г., е посочено, че не са представени разходни документи – „без да са
представени разходни документи“. При тези обстоятелства, съдът намира, че това
решение също се явява в противоречие с материалния закон.
По изложените съображения, решението по т. 4 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 80лв. за държавна такса и 1100лв. за адв.
възнаграждение или общо 1180лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от Ц. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: **********
срещу Етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в *******, иск с
правно основание чл. 40 ЗУЕС приетите на общо събрание на етажните собственици,
проведено на 24.04.2024г., решения по т. 2 и т. 4 като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Етажните собственици на сграда в
режим на ЕС, находяща се в *******, да заплатят на Ц. Д. Н., ЕГН: **********, с
адрес: ********** сумата от 1180лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7