№ 42 / 19.11.2019 г.
МОТИВИ по НОХД № 1486/19г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият К.Д.Ц.
е обвинен
в това, че на
27.11.2018г. в с.Лехчево, област Монтана пред дома си на ул.„С. В." около
14:00 часа отправил закани за убийство към Е.И. xxx и Д.А.Д. xxx – и двамата
служители на ВиК Монтана, че ще ги застреля размахвайки самоделен пистолет
/негоден да произведе изстрел/, като същите закани възбудили основателен страх
у заплашените за осъществяването им –
престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказание.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Ц. пледира
за оправдаването му.
Подс.Ц. дава обяснения, твърди, че е бил псуван от св.Д.Д.
и че не се е заканвал. Признава, че е излязъл с пистолет, но нямал намерение да
стреля с него, същият бил пригоден за забиване на дюбели, според подс.Ц.. Последният
оспорва и това, че дължи пари за вода на ВиК – Монтана, тъй като имота не бил
обитаван от 2012г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието
е и заключение по назначена в рамките на ДП балистическа експертиза.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
На
27.11.2018г. около обяд служители на „ВИК“ – Монтана пристигнали в с.Лехчево,
област Монтана на ул.“С. В.“ пред № 4, за да извършат прекъсване на абоната –
подс.К.Ц., който имал неплатени сметки за изразходена питейна вода. Екипът на
ВиК – Монтана, който следвало да извърши прекъсването се състоял от св.Е.И.Н. –
технически организатор продажби, която като такава се занимава с прекратяване
на водоподаването на абонати с неплатени сметки, св.Д.А.Д. – багерист, св.Л.Ц.А.
– помпиер и св.Н.К.Г. – технически организатор продажби.
За
да се пристъпи към прекъсване водоподаването на абоната подс.Ц., преди това
били предприети следните действия – изпращане на покана за доброволно плащане,
като в петнадесет дневен срок съответния абонат е длъжен да се яви във ВиК –
Монтана за плащане или за сключване на споразумение за разсрочено плащане,
според св.Е.Н.. Последната е категорична, че в случая се е действало по начин,
както се постъпва и в други подобни случаи, а действията й с нищо не са
различавали от изискващите се такива в подобни ситуации. Тъй като в петнадесет
дневния срок от получаване на поканата за доброволно плащане, липсвала реакция
от страна на подс.Ц., последния бил уведомен, че на конкретна дата ще бъде
прекъснато водоподаването в имота му.
При
пристигането им на място св.Д.Д. започнал да копае с багера в тревната площ на
улицата пред дома на подс.Ц., тъй като на мястото нямало плочки на тротоара, за
да прекъснат водоподаването. Нито едно от служебните лица не е влизало в дома
на подс.Ц., действията които извършвали били извън двора на подс.Ц.. Преди да
започне копаенето, подс.Ц. бил извикан отвън, тъй като било заключено, но никой
не се показал и тогава багериста св.Д. започнал да копае на улицата с цел
прекъсване.
Виждайки,
че се копае отвън на улицата, от къщата излязъл подс.К.Ц., който познавал
повечето от свидетелите, тъй като или са от с.Лехчево или са имали контакт във
връзка с работата си. Подс.Ц. започнал да отправя обиди и закани към св.Д. и
св.Н., че ще „ги застреля“, че ще ги закопа в рова, който св.Д. копаел с
багера. През цялото време подс.Ц. се намирал в двора си, като портата била
заключена с верига и катинар. Св.Н. помолила подс.Ц. да й отключи, за да влезе
и провери водомера му, като ако има разлика да извърши сторниране и да се плати
само разликата от подс.Ц.. Последният казал, че няма да отвори. Св.Н. попитала
защо не отваря, а подс.Ц. отвърнал – „защото си луда и ще ти извадя гръкляна”.
Св.Д. наричал „боклук”, „пустиняк”.
В
един момент подс.Ц. влязъл в къщата и излязъл оставайки в двора си, държейки в ръцете
си два патрона, като казал, че единия патрон е за св.Е.Н., а другия е за
багериста св.Д.Д., като заплашил да ги застреля. След малко изнесъл от къщата
си и в ръка държал пистолет, като размахвал пистолета и заплашвал, че ще
застреля св.Е.Н. и багериста св.Д.Д. и ще ги зарови в изкопа. Заради случващото
се св.Н.Г. подал сигнал на тел.112 и след малко пристигнали полицаи от Участък
Бойчиновци при РУ - Монтана, един от които бил св.И.Л.Л.. Като видял, че идва
полиция, подс.Ц. се скрил в дома си. След убеждаване полицаите успели да
накарат подс.К.Ц. да отвори и да ги допусне в имота си. Св.Е.Н. едва тогава
влязла в имота на подс.Ц. и отчела водомера и установила, че показанията му
отговарят на техните данни, като имал да доплаща още 14 куб. изразходена вода.
На полицаите подс.Ц. първоначално показал въздушен пистолет, неподлежащ на
регистрация, но св.Н.Г. посочил, че това не е пистолетът, който бил държал. След
малко подс.Ц. предал самоделен пистолет без номер и означения, който веднага
бил разпознат като този, който държал докато отправял заканите.
Пистолетът
е предаден от подс.К.Ц. на полицейските органи за което е съставен протокол за
доброволно предаване /л.6 от ДП/. Извършен е оглед на веществено доказателство
и назначена и изготвена балистическа експертиза.
От
заключението по назначената балистическа експертиза обективирана в Протокол №
44/11.02.2019г. на НТЛ при ОДМВР - Монтана, се установява, че представения за
изследване самоделен пистолет има патронник за патрони ,,за директен монтаж“ кал.
6.8 мм и в този си вид не представлява огнестрелно оръжие. Двата патрона са
фабрични кал. 6.8 мм, предназначени основно в строителството ,,за директен
монтаж“. Не изхвърлят „куршум“ и не представляват боеприпаси за огнестрелно
оръжие. Представената гилза представлява част от изстрелян патрон ,,за директен
монтаж“ кал. 6.8 мм и не представлява част от боеприпас за огнестрелно оръжие.
Св.Е.Н.,
е категорична, че се е уплашила от отправените закани и заплахи от страна на
подс.Ц. тъй като пистолета приличал на истински, подс.Ц. бил агресивен и не
знаела какво може да стори. За това помолила колегата си да извика полиция. Същото
се отнася и за св.Д.Д.. Така изложеното се потвърждава от свидетелските
показания на св.Е.Н., св.Д.Д., св.Н.Г., св.Л.А., св.И.Л.. Свидетелите са
категорични, че пистолета който държал подс.Ц. приличал на истински.
И
съм настоящия момент, в дома на подс.Ц. няма водоподаване, тъй като не е
заплатил дължимите сметки за ползвана питейна вода.
По
твърдение на подс.Ц. /тъй като не е представено по делото заверено копие на
ЕР/, същият е инвалид с 95 % ТН, без чужда помощ. Очевидно бе за настоящия съд,
че подс.Ц. се придвижва трудно, с помощно средство.
Съдът изложи горната фактическа обстановка, която
приема за случила се на 27.11.2018г. в с.Лехчево,
област Монтана на
ул.”С. В.” пред дом
№ 4 възприемайки изцяло като обективни, правдиви и
последователни показанията на св.Е.И.Н., св.Д.А.Д., св.Н.К.Г., св.И.Л.Л. и св.Л.Ц.А..
Установено
е по безспорен начин, че на 27.11.2018г. е било предприето прекъсването на
водоподаването в дома на подс.Ц. xxx, след извършване преди това на изискващите
се действия от страна от ВиК – Монтана, за което показания дава св.Н.. Последната
се е опитала да проведе нормален разговор с подс.Ц., но последния не й е предоставил
такава възможност. Твърдението, че не бил спазен реда по НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, не е подкрепено с каквито и
да данни в тази насока, но дори и да не е бил спазен реда по цитираната
Наредба, това няма отношение към предмета на делото и най–вече за доказателствената
тежест. В качеството на подсъдим, на Ц. няма правно основание в рамките на
настоящето съдебно наказателно производство да му бъде присъдено обезщетение, в
какъвто аспект пледира защитата.
Нито един от служителите на ВиК – Монтана не е бил влязъл в двора или дома на
подс.Ц., без негово разрешение. Видно е от изложената по–горе фактическа
обстановка и от показанията на всички свидетели, че действието се е развивало
при следната обстановка – подс.Ц. е бил в двора си, при заключена порта, а
свидетелите са се намирали отвън на улицата, откъдето св.Н. се е опитвала да
проведе разговор с подс.Ц., а св.Д. е изкопавал ров, за да се прекъсне
водоподаването в имота на подс.Ц.. Едва след пристигане на полицаите, св.Н. е
влязла в имота на подс.Ц., за да свери данните с които разполага в присъствието
на полицейските служители и подс.Ц., който доброволно е предал на полицаите
пистолета с който е заплашвал св.Н. и св.Д..
Съдът обсъди заедно и поотделно показанията на всички
свидетели.
Бяха анализирани и обясненията на подс.К.Д.Ц. в
контекста на всички останали събрани по делото доказателства, които в
преобладаваща си част са форма на защитна позиция.
Настоящия съд не
възприема доводите на защитата и намира обвинението за доказано както от
обективна, така и от субективна страна – наличието и размахването на пистолет,
а преди това изнасянето на патрони с обръщение към св.Н. и св.Д., че единият патрон
е за св.Н., а другият е за св.Д., и изречените от него думи – че ще
„ги застреля“, че ще ги закопа в рова,
обективно са възбудили основателен страх у св.Н. и св.Д. от осъществяването на
заканата за убийство. Това, че предадения доброволно от подс.Ц. самоделен
пистолет не е годно огнестрелно оръжие, не оказва влияние относно
осъществяването на деянието от обективна и субективна страна, тъй като и
двамата свидетели Н. и Д., а също и останалите присъстващи са възприели
държания и размахван пистолет от подс.Ц. като оръжие, с което могат да бъдат наранени.
Като се има предвид горния разбор на доказателствата
не са налице данни за приложение на чл.304 НПК - за оправдаване на подс.Ц.. Заканата е била насочена и обективирана спрямо две
отделни лица, но не разделно и самостоятелно, така, че да може да се
индивидуализира спрямо св.Н. и спрямо св.Д. поотделно. Затова настоящия съд
приема, че обвинението правилно е било формулирано и обективирано спрямо двете
лица, към които едновременно е била насочена заканата за убийство.
Съдът събирайки непосредствено и обективно
доказателствата по делото намери, че е извършено и доказано деяние по смисъла на чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК
осъществено от обективна и субективна страна от подс.Ц..
Имайки предвид изложеното, при този разбор на доказателствата и при
това тълкуване на закона, подс.Ц. xxx
пред дома си на ул.„С. В." № 4 около 14:00 часа отправил закани за
убийство към Е.И. xxx и Д.А.Д. xxx – и двамата служители на ВиК Монтана, че ще
ги застреля размахвайки самоделен пистолет /негоден да произведе изстрел/, като
същите закани възбудили основателен страх у заплашените за осъществяването им – осъществил е
деяние, което съставлява престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк
умисъл – подс.Ц. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Подс.Ц. е бил ядосан,
поради това, че му прекъсват водата, но това обстоятелсво не го оневинява.
За извършеното от подс.Ц.
престъпление, посочено по – горе, съдът го призна за ВИНОВЕН,
като му определи съответно наказание – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне видът и размера на
наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за
неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 НК.
Наказанието бе определено при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало /по отношение на подс.Ц. е налице едно осъждане по
НОХД № 68/84г. на МРС, но имайки предвид, че присъдата е влязла в сила на
29.05.1984г. за деяние по чл.182, ал.2 от НК, настоящия съд прие, че на
практика подс.Ц. е неосъждан, макар и формално да не е отбелязана реабилитация
или настъпила давност/, влошеното здравословно състояние на подс.Ц., което е
видимо, липса на данни за други противообществени прояви, и при
отегчаващите такива – висока степен на обществена опасност на деянието, липса
на критичност към извършеното.
Съдът намери, че не са
налице условията на чл.55 НК – според
настоящия съд липсват многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отложи изпълнението на наказанието
съгласно чл.66, ал.1 НК, защото са налице условията за това – подс.Ц. е
неосъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко от три години,
и не на последно място с оглед личността на подсъдимия,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подс.Ц. не
е наложително определеното наказание да се изтърпява ефективно.
Вещественото доказатество – самоделен пистолет, съхраняващ
се в служба КОС при РУ - Монтана, се отнема в полза на държавата на основание
чл.53, ал.1, б.”а” от НК, като същото подлежи на унищожаване от органите на МВР
– Монтана.
На основание горното и съгласно чл.189, ал.3 НПК
съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия К.Д.Ц. да заплати по
сметка на ОД МВР - Монтана сумата 80.77 /осемдесет лева и 0.77 ст./ лева
деловодни разноски – разноски за балистична експертиза в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Д.Ц. да заплати по
сметка на РС - Монтана сумата 20 /двадесет/ лева възнаграждение за вещо лице,
направени в рамките на съдебното производство и сумата 10 /десет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителни листове.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: