№ 637
гр. Разград, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.КА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от П.КА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20253330100228 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал искова молба, с която предявява
обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД срещу П. М. П. за осъждането
му да заплати на ищеца сумите: 23,04 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.12.2022 г. до 15.06.2023 г.; 80,00 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст; 80,00 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси; 75,69 лв. законна лихва,
дължима от 15.06.2023 г. до 27.11.2024 г. Претендира и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането. Иска присъждане и на разноските, направени
както в заповедното производство, така и за настоящото исково производство.
Твърди, че поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът депозирал в
Районен съд Разград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника и по същото било образувано ч. гр. дело № 2207/2024 г.,
по което съдът отчасти отхвърлил заявлението.
Заявява, че на 30.11.2022 г. ответникът подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит със зададени
параметри, по което получил разяснения, даващи му възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние.
Същият декларирал, че е запознат с Общите условия на ищеца, получил и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно параметрите на
процесния договор и чл. 15 от Общите условия, можел да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Закупуваното на същите не било задължително условие
за сключване на договора, а опционално, но ако клиентът се възползвал от тази възможност,
за него възниквало задължение да заплати дължимото за избраната услуга възнаграждение,
като същото се разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от всяка погасителна
вноска. В конкретния случай страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
На 30.11.2022 г. между П. М. П. и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД бил сключен
Договор за потребителски кредит № 40013789618, по силата на който ищецът изпълнил
точно и в срок задължението си и на същата дата превел поисканата сума в размер на 200.00
лв. по посочения от ответника начин – чрез паричен превод към Изипей. Получил одобрение
да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Договорът за потребителски
кредит бил подписан при Общи условия, неразделна част от същия, длъжникът декларирал,
че е запознат със съдържанието им и ги приема, нямал забележки към тях и се задължил да
1
ги спазва, за което подписал съответни декларации.
Процесният договор бил сключен при следните параметри: сума на кредита 200,00 лв.
със срок на погасяване 7 месеца и размер на месечната вноска от 31,87 лв. Датата на
погасяване на вноската била уговорена на 15-то число от месеца, при годишен процент на
разходите (ГПР) 47,14 и годишен лихвен процент 40,70, лихвен процент на ден 0,11. Общо
дължимата сума по кредита била 223,04 лв. Параметрите на допълнителните услуги били:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 80.00 лв. и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ 80.00 лв., като размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги бил 22,86 лв. Така общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги било в размер на 383,04 лв., при общ размер на месечна вноска – 54,73
лв.
Ответникът не изпълнил задължението си по договора и изпаднал в забава, като не
заплатил нито една вноска по погасителния план.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения ответникът изпаднал в забава
и към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор бил изтекъл, а
вземането – изискуемо в пълния си дължим размер. Последната вноска по погасителен план
била на 15.06.2023 г.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен в размер, съгласно
заявените от ответника параметри, посочени от същия в искането за отпускане на кредита.
Преди сключването му на ответника бил предоставен СЕФ, видно от който дружеството
предоставило преддоговорна информация във форма, съгласно ЗПК и във формуляра били
посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Ответникът получил
екземпляр от него, изписал имената си и се подписал. Изготвен и връчен бил на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
С оглед принципа за свобода на договаряне страните се съгласили да сключат договора
за кредит, включвайки и описаните в същия услуги „Фаст“ и „Флекси“, които съдържали
следните възможности:
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като
услугата „Фаст“ била използвана от длъжника, тъй като представителите на ищеца
извършили всички необходими действия за проучване кредитното досие на длъжника,
подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове;
отлагане на определен брой погасителни вноски, като длъжникът не се възползвал от
услугата „Флекси“;
намаляване на определен брой погасителни вноски – при намаляване дохода на
длъжника, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски, от която услуга не се бил възползвал;
смяна на падежната дата на вноските – тази уговорка давала на длъжника гаранция, че
при смяна на датата на плащане на месечните възнаграждения, същият можел да
промени падежната дата по кредита с друга удобна за него, като и от тази услуга не се
бил възползвал.
В процесния случай ищецът претендира възнаграждение от ответника за това, че се
възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит и за възможността във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на
всички останали услуги. Ответникът усвоил предоставената му в заем сума, поел
изпълнение на уговореното в договора и погасителния план към него, следователно, бил
запознат с условията на сключения договор и се съгласил с цената на кредита както на
преддоговорния етап, така и на етап сключване на договора, към който момент бил наясно с
общата сума, която трябвало да върне. Не изявил желание да се откаже от сключения
договор и от погасяване на вноските по него.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в срока по
чл. 131 от ГПК не е подал отговор и не е взел становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
2
следното:
На 30.11.2022 г. между П. М. П., като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 40013789618, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 200
лв., който следвало да бъде върнат на 7 месечни погасителни вноски с краен срок на
погасяване 15.06.2023 г., при уговорени ГЛП 40,70 % и ГПР 47,14 %. Кредитополучателят е
закупил и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, първата от които му дава право да
получи приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на същия
преди клиентите, без закупена услуга, за която дължи 80 лв. Втората услуга му предоставя
право за едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора, свързана с
отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, за която дължи 80 лв. Видно от
погасителния план към договора, цената на допълнителните услуги е разсрочена и е
включена в месечната вноска, с което същата става на 54,73 лв.
Ответникът е получил сумата 200,00 лв. по договора, чрез паричен превод към Изи пей.
Поради непогасяване на задължението в срок, на 28.11.2024 г. кредиторът депозирал в
РС Разград заявление, с което поискал издаване на заповед за изпълнение и по образуваното
ч. гр. д. № 2207/2024 г. съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за претендираните в настоящото производство суми, поради
вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в
едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК. След изтичане на този срок „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД депозира настоящата
искова молба, с която предявява осъдителни искове за претендираните от него суми по
сключения потребителски кредит.
При така установеното от фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че са били обвързани от договор за кредит, по който
длъжникът не е погасявал месечните вноски и вземанията по него са с настъпил падеж.
Исковите претенции касаят заплащане на договорно възнаграждение по кредита, законна
лихва за забава и възнаграждения за закупени допълнителни услуги, поради което съдът
следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В
настоящия случай това правоотношение се обективира в сключения договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013789618. За същия са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй
като длъжникът е физическо лице, ползващо услуга, която не е предназначена за извършване
на търговска или професионална дейност. Разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП директно
възпроизвеждат чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, като дефинират понятието за
неравноправна клауза, а съгласно константната съдебна практика, съдът следи служебно за
наличието на неравноправна клауза в потребителски договор. Правилата относно защитата
на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които съдът е
длъжен да следи служебно. С Определение № 647/26.06.2025 г. по настоящото дело, съдът е
уведомил страните за това свое задължение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение
или договор за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да му предостави своевременно
и съобразно изразените от него предпочитания, въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и
за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към
ЗПК. Видно от чл. 5, ал. 5 от ЗПК, формулярите, съдържащи преддоговорната информация
трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В конкретния случай информацията,
съдържаща се във формуляра, макар и формално да е налична, не съответства на
параметрите на сключения договор, тъй като кредиторът, предлагайки на потребителя да
подпише приложение към стандартния европейски формуляр, представляващо допълнителна
преддоговорна информация (л. 27) за ползване на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, е променил същата в значителна степен. С подписване на цитираното приложение
общият размер на задължението на ответника вече е в размер на 383,04 лв. (вместо 223,04
лв.), а месечната вноски по кредита – 54,73 лв. (вместо 31,87 лв.), което неминуемо води до
увеличаване на годишния процент на разходите. По този начин на потребителя му е
3
наложено да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от
ЗЗП, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отчете, че по делото не е доказано да е спазена разпоредбата на чл. 6 от
ЗПК, кредиторът да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, позволяващи му
да прецени доколко предлаганият договор за кредит съответства на неговите потребности и
финансово състояние, както и да разясни преддоговорната информация по чл. 5, която
трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците при просрочени
плащания.
От външна страна процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени
в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за ясен и разбираем език на клаузите, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Целта на това
законовото изискване е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови
параметри чрез малък шрифт.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9,
11 и 12 и т. 20 от ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит, е договорен
фиксиран годишен лихвен процент, поради което в тази хипотеза не е необходимо
посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а и не се твърди
нито се установява да е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване размера на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент на разходите
се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“, се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да бъдат отложени
погасителни вноски, респективно да се измени погасителния план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в ОУ.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, постановено по идентичен
казус, е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Следователно, може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите възнаграждения за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разход, пряко свързан с договора
за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. В
4
случая на потребителя е предоставен кредит в размер на 200,00 лв. за срок от 7 месеца, при
ГЛП 40,70 %, поради което, при възникване на задължение за потребителя да възстанови на
кредитора 383,04 лева, е видно че действителният размер на ГПР е много над уговорения
47,14 %. При това положение може да се направи извод, че при сключването на процесният
договор за кредит не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
ГПР, като е посочен размер, който е по-нисък от действителния. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По изложените съображения и предвид това, че така предявените обективно съединени
искове са с предмет акцесорни вземания по Договор за потребителски кредит №
40013789618, каквито съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК не се дължат, исковете следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна на
ответника, такива не следва да се присъждат.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу
П. М. П. с ЕГН **********, с адрес: *****************************, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите:
23,04 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2023 г.;
80,00 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 80,00 лв.
възнаграждение за закупена услуга Флекси; 75,69 лв. законна лихва, дължима от 15.06.2023
г. до 27.11.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, като неоснователни.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №
2207/2024 г. по описа на РС Разград, за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5