Решение по КНАХД №355/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Торос-Георги Цацов“ ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя Г. П. Ц. против Решение № 42/02.07.2025г., постановено по АНД № 335 по описа за 2025 г. на Районен съд-Луковит, с което е потвърдено

По изложените в касационната жалба /КЖ/ и в писмена защита доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска отмяна на Решението и постановяване на друго, с отмяна на издаденото наказателно постановление. Касационният жалбоподател счита, че извода на съда за извършено нарушение е неправилен, тъй като от една страна не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по случая, от друга липсва индивидуализация на деянието, както и конкретизация на отговорността на търговското дружество. Сочи, че дори при наличие на формално нарушение, наложената имуществена санкция е несъразмерна с оглед липсата на вредни последици и данъчни щети. Излага аргументи, че случаят е маловажен и моли съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка изтъква факта, че за деня има само една продажба на стойност 10 лева, за която е издаден касов бон, като наличността в касата в края на деня е била 10 лева, а не 20 лв., както е записано.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В депозирано по делото становище с вх.№ 2596 от 23.09.2025г. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по делото – Началник на отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, в съдебно заседание чрез старши юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли подадената касационна жалба като неоснователна, и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.

Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Луковит е било издаденото от ответника въз основа на АУАН серия АN, № [рег. номер] от 22.08.2023 г., Наказателно постановление /НП/ № 730837-[рег. номер]/ 12.12.2023 година, с което е наложено на касатора в настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1, предл. 2-ро от ЗДДС за извършено нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана с оглед установеното при проверка в 11:30часа на 10.07.2023г. в експлоатираният от ответника търговски обект- автомивка, находящ се в с.Торос, [улица], че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в и от касата. Инсталираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно изведени” и „служебно въведени”. Наличното фискално устройство модел „Датекс DP-150” с регистрационен номер 4130354 в НАП, индивидуален номер (ИН) на ФУ [рег. номер] и ИН на фискалната памет 02894297 е разчетена касова наличност в размер на 10.00 лв., видно от разпечатаният от ФУ МФО без нулира на фискалната памет № 0000249/10.07.2023г.. Фактическата касова наличност в парични средства в касата на обекта, преброени по банкноти и монети, вписани в опис от Г. П. Ц. е в размер на 20.00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 10.00 лв., която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез функцията „служебно въведени”. Съставен е акт за нарушение № [рег. номер] от 22.08.2023 г., в който установеното от контролните органи е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Проверката е документирана в Протокол за извършена проверка серия АА № 0112799/10.07.2023 г., в който подробно са отразени констатациите от проверката. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ било издадено обжалваното НП. По съставения акт жалбоподателят е подал възражение / на л.12 от делото на РС/, което не е обсъдено в НП, а формално е отразено, че такова е постъпило и заведено с вх. № 15246 / 24.08.2023г. Наказващият орган се произнесъл по въпроса за маловажност на случая, като мотивирано е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че НП е издадено, от компетентно длъжностно лице, според приложената по делото заповед, при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 от ЗАНН, като при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано. Аргументирал е, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, което не съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално, като законодателят е предвидил административно- наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат. Според РС липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира наказващия орган да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като липсата на вреди обуславя единствено налагането на по-благоприятната санкция за нарушителя по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Ловеч намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният не споделя правните изводи на решаващият съд за неприложимост в конкретния случай на чл. 28 от ЗАНН.

Няма спор, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 10.07.2023 год. в момента на извършването й, а именно въвеждането в касата на сумата от 10.00 лева, Дружеството е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

В случая осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай. При извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на фискалната дисциплина от страна на дружеството, липсват и доказателства за предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС.

Следва да се съобрази, че значимостта на обществените отношения, които регулира ЗАДС, не игнорира необходимостта от извършването на преценка с оглед обществената опасност на конкретното деяние и нарушител.

Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него.

С нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска, като за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон, респ. не е налице препятстване на правилната отчетност на дейността на дружеството и от друга – АНО не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. С оглед на това, неправилно РС е приел, че при фактическата установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение не се явява маловажно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се прецени и ниската стойност на установената разлика в наличността. Наред с липсата на констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, като нарушението, както се посочи по-горе е извършено за първи път. При това санкцията, дори в минималния си размер би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие, предвид и икономическата обстановка в тази част на страната.

Безспорно, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства.

Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган има задължението да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В чл.28, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо отговорността обстоятелство е наложил санкция в размер, близък до минималния размер в закона. Но не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. Както се посочи по-горе незнанието на правилото, че всяка промяна в касовата наличност следва да се отразява във фискалното устройство, не е основание да се приеме, че не е извършено нарушение, още повече, че субект на нарушението тук е ЕООД, чиято отговорност е безвиновна, обективна. Но обстоятелството, че разликата не се дължи на извършена продажба, обосновава извод, че жалбоподателят не е имал за цел укриването на обороти. В този смисъл и за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени и ниската стойност на установената разлика в наличността. Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стига до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ ред и с това да увреди фиска. Не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението както се посочи по-горе е извършено за първи път.

Позоваването в първоинстанционното решение на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по отношение на формалните нарушения.

Изложеното в НП, че извършеното нарушение спрямо други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена опасност само поради факта, че става въпрос за нарушаване на данъчното законодателство и спазване на фискалната дисциплина не обосновава извод, че наказващият орган е извършил правилна преценка за приложимост на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Ето защо, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, АНО, е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като са били налице предпоставките за субсумирането на установените факти под нейната диспозиция. Размерът на предвидения от законодателя минимален размер на санкцията за даден вид административно нарушение и възможността за АНО да определи такава към минимума при индивидуализацията на наказанието не представлява пречка да бъде извършвана преценка относно това дали конкретен случай е маловажен или не, позовавайки се на критериите, визирани в субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, с оглед на което съдът не намира причини за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН към случаи на налагане на административнонаказателни санкции на юридически лица и еднолични търговци.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята същност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде отменено. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, която макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя, касатор в настоящото производство, който явно не реализира големи обороти.

Предвид изложеното се оправдаха фактически и от гледната точка на закона оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, административният съд следва да постанови ново решение по същество, с което да приложи разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на касатора, тъй като такива не са претендирани.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, в касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 42 от 02.07.2025 година постановено по административно наказателно дело № 335 по описа за 2023 година на Районен съд Луковит, и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 730837-[рег. номер] от 12.10.2023 година, издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, с което на „Торос-Георги Цацов“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Торос, [улица], представлявано от управителя Г. П. Ц., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като незаконосъобразно.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Торос-Георги Цацов“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. П. Ц., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.