№ 2703
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20252120101739 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. *** чрез адвокат Н. В. Р.-БАК, моб. тел. ***, съдебен адрес: гр. Б.
*** срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***.
От съда се иска да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
Потребителски кредит № MAX ********* от 09.12.2024г. за сума в размер на 1700,00лв
(хиляда и седемстотин лева). Договорът е подписан при следните условия: Срокът на
кредита е 18 месеца, размерът на годишния лихвен процент на кредита е в размер на 48.85
%, Годишен процент на разходите (ГПР) е 58.33 %, броят на погасителните вноски е 18,
"Такса бързо за разглеждане" в размер на 986,94 лв. и такса "Динамично плашщане на
кредита" в размер на 1480,32 лв. Общата сума за връщане по кредита е в размер на 4 898,34
лв. Сумата от 1700,00лв. е предоставена и усвоена от ищеца.
Твърди се,че договора е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
нарушение на императивните правни норми Годишният процент на разходите (ГПР) е
посочен единствено като процент, а именно 58.33 %. В него не са посочени елементите,
които включва, методиката за изчисляването, не са включени и двете такси "Такса бързо за
разглеждане" в размер на 986,94 лв. и такса "Динамично плащане на кредита" в размер на
1480,32 лв., както и неустойката по договора. ГПР надхвърля многократно размера по закон
– чл. 19 ал. 4 от ЗПК, Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
1
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В Договор за кредит № MAX_500080050 от 09.12.2024г е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите,
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Не става ясно какво точно е включено в процента на
ГПР. Не става ясно дали таксата за експресно разглеждане, таксата динамично плащане на
кредита и лихвата са отразени в ГПР. В конкретния случай в договора за кредит яснота
досежно тези обстоятелства липсва.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорват се твърденията на
ищеца.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че на 09.12.2024 год. са сключили договор за потребителски кредит,
съгласно който ответното дружество-кредитор е отпуснало на ищеца- кредитополучател
кредит в размер на 1700 лв.
Съдът намира, че ищцата има правен интерес Договорът да бъде обявен за
недействителен, защото няма доказателства кредитът да е изплатен предсрочно и падежът
му не е настъпил .
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Последната гласи, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
2
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване
на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.
Противоречието с решенията на Съда на Европейския съюз е предвидено от националния
законодател и като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2,
пр. 2 ГПК.
По аргумент от т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по
дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит (в случая
„бързо разглеждане на искането и динамично плащане“) попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и
цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от
21При така установените факти, искът се явява основателен.
Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, сключен по реда на
ЗПФУР, по който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в посочения размер,
като становището на настоящия състав за основателност на иска почива на следните, по-
долу изложени аргументи.
3
Договорът за кредит се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с
целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което икономически по-
силната страна е наложила и без което договорът не би бил сключен (чл.6, ал.6 от договора)
- предоставяне на мъчно за предоставяне обезпечение (чл.6, ал.1), неизпълнението на което в
крайна сметка да доведе до заплащането на неустойката по чл.18, ал.1. Същата, в размер на
1292.28 лв., всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена
отделно, с цел заобикаляне, предвид лихвения процент, ограничението на чл. 19 ал.4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално
известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния
план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с еднакъв
размер, чийто брой е равен на броя на погасителните), т.е. е дължима не при неизпълнение
на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар
прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Съгл. § 1, т.1 от
ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Въпреки това, т.нар. „неустойка“ не
фигурира в общите разходи за потребителя - според чл.5 от договора, ГПР е изчислен при
допускания без неустойка, макар стойността й, поради нейната изначална дължимост, да е
пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния
процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и
т.2 от ДР на ЗПК.
Следва изводът, че договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22 от
ЗПК, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР,
който следва да съдържа т. нар. „неустойка“ по чл.18, ал.1, имаща характер на скрита
възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на недобросъвестно договаряне от по-
силната икономически страна, с цел прикриване действителните разходи по кредита.
В полза а ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ
размер от 196 лева - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК и 150 лева-адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за справедливо по отношение на настоящия иск.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК Потребителски кредит № MAX ********* от 09.12.2024г , сключен между
4
Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** поради неточно посочване в договора на
годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК - ***, да заплати на Д. Г. С., ЕГН
********** сумата от 196 лева (сто деветдесет и шест лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“
ООД, ЕИК - ***, да заплати на адвокат Н. В. Р.-БАК, сумата от 150 (сто и петдесет лева) лева
с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата Д. Г. С., ЕГН ********** в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5