РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Силистра, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100311 по описа за 2021 година
Ищецът С. Д. Г. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Т. Р. Ф., чрез адв. Т.Г., моли съда да осъди ответника, да й
заплати сумата от 5 000.00 лева - неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, случило се на
23.07.2019г. около 11.00 ч. в село З. на ул. "П.” , виновно причинени от К. Б.
Б., застрахован в „Застрахователна Компания Лев Инс” АД със застраховка
“Гражданска отговорност”.
Претендират законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - произшествието - 26.06.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Твърди, че в следствие на ПТП- то е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в претъряните от нея физически болки и страдания и
свързаните с инцидента други негативни изживявания, свързани с неудобства
от битов характер, които е била принудена да изпитва, свързани със
затруднения при ежедневното си обслужване, за което се нуждаела от помощ
от близките си. Освен това, предвид ниската й възраст, ищцата трудно се
справила с изживяния стрес и страх, сведствието на участието й в ПТП - то.
Според изложеното в исковата молба, ищцата, чрез законния си
представител, предявила претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ пред застрахователя
на 26.06.2020 г., но в тримесечиния срок по чл. 496 , ал. 1 КЗ не е получила
произнасяне по тази претенция.
1
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, представляван от
изпълнителните директори С. А. и П. Д. - заедно, чрез адв. И. Р., е подал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове, по следните
съображения:
ищцата е предявила застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение без да е посочила неговия размер, поради което ответникът
узнал този размер едва от предявената искова молба;
заплатил е на ищцата обезщетение в размер на 1000.00 лева, което счита
за адекватно на претърпените вреди, с оглед липсата на доказателства за
настъпили увреждания и назначено лечение;
-оспорва наличието на последващи усложнения, както и че същите са
в причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
Моли съда да съобрази факта, че е заплатил на ищцата сумата от
1000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид на това, моли да се отхвърлят като недоказани и
неоснователни исковете.
Претендира, направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Между страните не е спорно, че на 23.07.2019г. около 11.00 ч. в село
З. на ул. "П.“, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес", модел
„1317" с ДК № СТ 8414 СХ, К. Б. Б. е причинил ПТП, като е имал валидно
сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество. Между страните не е спорно, а и от
представената по делото застрахователна полица № BG/22/118003358067 / 29.
11. 2018 г., по безспорен начин се установява наличието на валидно
правоотношение по застрахователното правоотношение.
С влязло в сила на 05.12.2019 г. определение по НОХД № 166 / 2019 г.
по описа на ДРС е одобрено споразумение, по силата на което К. Б. Б. се
признал за виновен за това, че на 23.07.2019 г. в с. З., общ. Д., обл. С. по ул.
„П.“, срещу дом № при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „1317“ с per. № СТ 8414 СХ
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 от ЗДвП,, като по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице – поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а”, предл. „трето“, във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, е приел да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок
от три години.
2
С оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от
НПК е установено, със задължителна за гражданския съд сила,
обстоятелството, че К. Б. Б. е извършил посоченото в споразумението
действие като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в
нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. При
това тези нарушения са признати от закона за престъпление, което също сочи
на противоправност на поведението, тъй като в наказателно правната
разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на такива действия
под страх от наказание. Освен това няма спор по отношение на
обстоятелството, че в резултат на това свое поведение К. Б. Б. е причинил
лека телесна повреда на ищцата, поради което и деликтната отговорност на
извършителя по отношение на увреденото лице – ищецът в производството е
безспорно доказана. След като извършителят е застрахован при ответника, то
елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ са налице, поради
което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, като
застраховател.
На следващо място е необходимо да се коментира претенцията за
заплащане на претърпените от ищцата неимуществени вреди: Видни от
приложеният лист за преглед на пациент в КДС/СО № 008183 / 23. 07. 2019 г.,
както и от заключението на експертизата са обстоятелствата, че на ищцата е
причинени леки телесни повреди – контузия на лявата тазова половина,
лявото бедро и корема, обуславящи временно разстройство на здравето не
опасно за живота, като за период от 15 – 20 дни или до един месец след ПТП-
то е следвало болките да отшумят. С оглед характера на травмата, вещото
лице е категорично, че след този период не е възможно да са налице
рецидивиращи болки, вследствие на травмата от ПТП-то.
От разпита на свидетелката Ф. става ясно, че ищцата не е била в
тежко състояние веднага след инцидента, поради което и не е насочена към
стационарно лечение. Липсват и данни да й е предписано някакво лечение.
Свидетелката, която е баба на ищцата заявява, че се е наложило в първите
няколко дни да помага на ищцата при придвижването й като я подпирала с
ръка и я водела до тоалетната. Нейно било решението да прави гимнастика на
ищцата, като освен това се грижила за нея, като й носела храна и напитки.
Твърденията й са, че ищцата изпитвала силни болки след инцидента и
продължава да изпитва такива периодично и към настоящия момент, но тези
твърдения не кореспондират със становището на установените медицински
находки към момента на ПТП –то, както и със заключението на вещото лице,
поради което, с оглед изложеното по – горе, съдът приема, че ищцата е
изпитвала силни болки в рамките на един месец, след което, наличието на
повтарящи се болки в същата област следва да се отдаде на вероятен друг
медицински проблем, който не е в причинно – следствена връзка с процесното
ПТП.
3
При съобразяване с всичко изложено относно претърпените от ищцата
болки и страдания в резултат на причинените травми от произшествието,
продължителността на оздравителния процес, изживените неудобства,
свързани с невъзможността да задоволява сама ежедневните си потребности и
негативните психически преживявания, свързани с преживения стрес и най –
вече пораженията върху психиката на ищцата с оглед ниската й възраст,
съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. В този смисъл и
предвид заплатената вече сума в размер на 1000.00 лева, съдът намира
исковата претенция за основателна в размер на 2000 лева и я уважава в този
размер, като я отхвърля в останалата й част като неоснователна и недоказана.
Върху размера на иска следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите – чл. 429, ал. 1 от
КЗ. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена от датата на
увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение
– в този смисъл Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г.,
II т. о., ТК., но тъй като е претендирана от по – късен момент, съдът я уважава
от датата на уведомяване на застрахователя - 26.06.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството в размер на 440.00 лв. -
адвокатски хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява
правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна
правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по
– нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по
силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за
МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в
размер на 440.00 лева, при това върху уважената част на исковата претенция.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата
държавна такса, възлизаща на 120.00 лева и 350.00 лева за назначената от
съда експертиза.
Водим от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
4
"Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, представляван от
изпълнителните директори С. А. и П. Д. – заедно, да заплати на С. Д. Г. с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т. Р. Ф. с ЕГН
**********, сумата от 2 000.00 / две хиляди / лева - представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически и психически болки и страдания от причинените й
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 23.07.2019 г.,
причинено от К. Б. Б. с ЕГН като Водач на МПС - лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц“, модел „1317“ с per. № СТ 8414 СХ, застрахован за периода
02. 12. 2018 г. - 01.12.2019 г. по риска “Гражданска отговорност” в ЗК “ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, заедно със законната лихва от 26. 06. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за в
останалата му част до пълния размер от 5 000.00 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, представляван от
изпълнителните директори С. А. и П. Д. – заедно, да заплати на адвокат Т.К.
Г. – АК - София, сумата от 440.00 / четиристотин и четиридесет / лева,
представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза
на ищеца С. Д. Г. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
исковото производство по гр. дело № 311 / 2021 г. по описа на СРС, на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, представляван от
изпълнителните директори С. А. и П. Д. – заедно, да заплати по сметка на
СРС сумата от 470.00 / четиристотин и седемдесет / лева – държавна такса и
разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5