Решение по дело №388/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.118 вр. с чл.117 ал.1 т.1 буква „а“ от КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д. К. К. против Решение №2153-23-17/25.03.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер]/31.01.2025г на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора, а жалбата против него е оставена без уважение като неоснователна.

Решение №2153-23-17/25.03.2025г на Директор ТП на НОИ Стара Загора е връчено на жалбоподателя на 31.03.2025г /лист 10/ с указание за правото да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Административен съд Стара Загора. Жалбата е подадена на 07.04.2025г, който е седми ден от 14-дневния срок за обжалване, чрез Директора на ТП НОИ, и от лице, което е адресат на неблагоприятното за него и подлежащо на съдебен контрол Решение на Директора на ТП На НОИ Стара Загора. Жалбата е допустима.

Със Заявление от 24.01.2025г /лист 16/ жалбоподателят е поискал отпускане и изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО, към което е приложил трудова книжка №351/18.10.1990г; военна книжка №051274 – редник от 26.09.1988г до 16.08.1990г в поделение 58180 с вписана длъжност помощник локомотивен машинист; Удостоверение №358/16.08.1990г, издадено от щаба на поделение 58180 в уверение на това, че е бил на редовна военна служба за времето от 26.09.1988г до 16.08.1990г и прослужил една година 10м и 20 дни, издадено да послужи за трудов стаж при пенсиониране, съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите / отменен/; УП-3 №ЧР-08-15/16.01.2025г, издадено от осигурителя ЕАД МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ – клон Рудник „ТРОЯНОВО-1“. С разпореждане [номер]/31.01.2025г на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. №2113-23-135/24.01.2025г, подадено от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал.1 от КСО, при следните мотиви: Към датата на заявлението е навършена възраст 55г, 06м, 14 дни и зачетен осигурителен стаж: - при условията на І –ва категория 09г, 04м, 09 дни, - при условията на ІІ категория 25г 04м 28 дни, при условията на ІІІ категория -01г 10м 21 дни. При навършена възраст от 54г и 4м жалбоподателят би придобил право на пенсия по чл.69б ал.1 от КСО, ако има 10 г трудов стаж от І категория и сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки. Жалбоподателят не отговаря на условието за 10г трудов стаж при условията на първа категория. Няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО, защото не е навършил възраст от 59г и 4м, макар да има осигурителен стаж от втора категория в размер на 25г 04м и 28 дни. Няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.102 от КСО, защото мъжете придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако имат навършена възраст 64г и 08м и придобит осигурителен стаж 39г и 08м. Заявителят има осигурителен стаж по чл.68 ал.2 от КСО, но не отговаря на условието за възраст. Разпореждането е съобщено на 27.02.2025г с указание за правото да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Ръководителя на ТП НОИ Стара Загора. На 14.03.2025г е подадена жалба пред Директора на ТП НОИ Стара Загора с искане да се приеме, че трудовата книжка, военната книжка и УП-3 доказват стаж от първа категория за период от повече от 10 години, като е навършена и възрастта от 54г и 4м. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба се зачита за трудов стаж от съответната категория. С оглед представената военна книжка и удостоверение за отбита редовна военна служба, които са доказателство за трудов и осигурителен стаж, заявителят има отработени при условията на първа категория труд за периода от 24.11.1988г до 16.08.1990г. общо 1г, 9м и 21 дни. Съгласно раздел Първи от ПКТП /отменен/, работещите в рудниците имат трудов стаж от първа категория. Трудът като локомотивен машинист в СО Марица-Изток, рудник Трояново-Север в звено Ел депо, положен докато е отбивана редовна военна служба е първа категория, поради специфичните условия на работа. Това се доказва и от факта, че след уволняването жалбоподателят е продължил работа на същата длъжност и при същия работодател, която е от първа категория, съгласно представеното удостоверение по образец УП-3.

С решение № 2153-23-17/25.03.2025г Директора на ТП НОИ гр. Стара Загора отхвърля жалбата и потвърждава разпореждане [номер]/31.01.2025г на ръководител ПО като излага следните правни мотиви: Периодът на военна служба от 26.09.1988г до 16.08.1990г с продължителност от 01г, 10м и 21 дни е зачетен от трета категория по представената военно отчетна книжка и удостоверение №358/16.08.1990г издадено от поделение 58180 в уверение на това, че в посочения период лицето е било на редовна военна служба. Съгласно чл.81 ал.1 от ППЗП/отменен/ изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. В тази насока е и чл.44 ал.1 от действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж: за осигурителен стаж от трета категория труд се признава времето на наборната военна служба и времето на обучение на курсантите и школниците след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Следователно правилно срокът на наборна военна служба е зачетен като трудов стаж от трета категория. Изключението по чл.81 от ППЗП / отменен/ не може да се тълкува разширително и да се прилага към други факти, освен към посочената подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация. В мотивите към решението е извършена служебна проверка за правилното определения на трудовия стаж от първа, втора и трета категория, независимо, че с жалбата не са наведени оплаквания по отношение на тези периоди.

С жалбата до съда се твърди, че Решение №2153-23-17/25.03.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждането за отказ да се признае правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б ал.1 от КСО са постановени при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят се позовава на чл.6 „Транспорт“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен от 01.01.2000г/, според който локомотивните машинисти и помощник локомотивните машинисти полагат труд от първа категория. Счита, че е правно недопустимо един и същи труд да се зачита от трета категория, защото е положен в периода на наборна военна служба, а след уволняването да се зачита от първа категория. Иска от съда да бъде приложен материалния закон в съответствие с принципа, че еднаквите случаи изискват един и същи правен резултат. Претендира разноски по делото.

Ответника Директор ТП на НОИ Стара Загора се позовава на чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отменен/ и твърди, че няма правно основание, въз основа на което да се приеме, че полагания труд по време на наборна военна служба може да бъде определен като такъв от първа категория, освен ако се касае за подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от адресата на неблагоприятния за него административен акт, а правото на съдебно оспорване е упражнено в рамките на 14-дневния преклузивен срок. Спорът между страните е правен и касае категоризиране на труда, положен по време на отбиване на наборната задължителна военна служба с продължителност 1г.10м и 21 дни, а именно в периода от 26.09.1988г до 16.08.1990г.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса от кой момент чл.6 от ПКТП /отменен/ определя труда на локомотивния машинист и помощник локомотивния машинист като първа категория, за да се изясни, че едва през 1990г този труд е категоризиран от първа категория. С изменението на чл.6 от ПКТП /отменен/ ДВ бр.10/02.02.1990г са включени локомотивния машинист и помощник локомотивния машинист от отрасъл транспорт като труд от първа категория. На следващо място по силата на отменения ЗВВСНРБ срочно служещи са войниците на редовна военна служба във Въоръжените сили. Редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд, който да бъде основание за осигуряване. По тази причина изпълнението на задължението за военна служба не би било зачетено за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отменен/. С тази правна норма е поставено равенство пред закона на всички срочно военнослужещи от войнишкия състав, като единственото изключение е за времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна служба при това се причислява от съответната категория. Изключенията не се прилагат разширително, но съществото е, че военната служба е изпълнение на почетното задължение на всички български граждани към Народна Република България при това във Въоръжените сили. Изпълнението на това задължение може да се състои и в извършване на възложена трудова дейност, но тя се възлага от Въоръжените сили и се изпълнява като военно задължение, поради което отсъства същественото съдържание на трудовото правоотношение. По тази причина с правна норма е установена фикция за зачитане на времето в изпълнение на военната служба като трудов стаж, единствено с оглед на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правната норма на чл.81 от ПКТП/отменен/ е приложима за трудовия стаж, придобит до 31.12.1999г при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §2 от заключителната разпоредба на ПМС №235/20.10.1998г за приемане на ПКТП/отменен/. За трудовия стаж, придобит след 31.12.1999г се прилага Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с която същият труд като локомотивен машинист вече е определен като втора категория. Удостоверение от ЕАД „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК-КЛОН РУДНИК „Трояново -1“ отговаря на нормите на чл.81 от ПКТП като за времето от 11.04.1988г до 07.06.1988г и от 18.10.1990 до 31.12.1999г трудът на същата длъжност е предложено да бъде правно зачетен от първа категория. Видно е, че периода от 26.09. 1988г до 16.08.1990г не е посочен като трудов стаж при същото предприятие / промяната в наименованието и правния статут нямат правно значение/, и не е посочен, защото това е време на наборна военна служба, през което е изпълнявано военно задължение. Няма значение какво е било съдържанието и естеството на определената от Въоръжените сили на РБ конкретна дейност. Тя не се определя правно като изпълнение на трудови функции, а на военното задължение на българските граждани. Всички военнослужещи са получавали и парично възнаграждение, но за изпълнение на военното им задължение.

По силата на чл.44 от действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж категоризиране на труда при пенсиониране, времето на наборна военна служба се зачита като осигурителен стаж от трета категория, като на основание изключението по чл.81 от ПКТП/отменен/ от съответната друга категория ще бъде зачетено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна служба. Като е определил, че времето от 26.09.1988г до 16.08.1990г е осигурителен стаж от трета категория ответния административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените от официалните удостоверителни документи факти с правно значение. Свидетелски показания не са допустими за категорията труд по чл.69 и чл.69а от КСО. Единствено за условията на труд и за действително заеманата длъжност, ако са представени писмени доказателства, издадени от работодателя по време на полагане на труда, се допускат свидетелски показания. В случая са представени официалните документи, които удостоверяват времето на наборна военна служба – Удостоверение №358/16.08.1990, издадено от щаба на поделение 58180, с което се удостоверява, че жалбоподателя е бил на редовна военна служба от 26.09.1998г до 16.08.1990г – 1г, 10м и 20дни. С военната книжка е удостоверено, че е преминал службата си в същото поделение 58180, на длъжност помощник локомотивен машинист от 24.11.1988г до 16.08.1990г. Това е било съдържанието на военната му служба, а не на трудово правоотношение. Времето на наборна военна служба не е действителен трудов стаж, поради което по силата на специална правна норма се зачита като осигурителен за целите на придобиване на право на пенсия като осигурителен стаж и възраст. Признаването на времето на наборна военна служба като трудов стаж е само за целите на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не представлява действителен трудов стаж

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. К. против Решение № 2153-23-17/25.03.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.