Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260010
гр. Б., 31.05.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 231 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/.
Ищецът- “***” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, чрез процесуалния си представител твърди, че с обезпечителна заповед от ***г., по гр. д. No *** г.
Софийски градски съд е допуснал на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1
от ГПК по молба на “***” ЕООД
обезпечаване на бъдещ осъдителен иск срещу Х.М.Х., ЕГН ********** за заплащане
на сумата 44 984.09 лв., ведно със законната лихва за забава, чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на бъдещия
ответник, до размера от 44 984.09 лв., а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в гр. Б., обл. София, община Б., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No **** г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ул. “****” ****, ****, апартамент 14.
Възбраната върху имота е вписана в Служба по вписванията - Б. с вх. рег. No ****г.
Излага, че по предявения бъдещ иск с влязло в сила Решение No ****г. по гр. д. No ****г. на Районен съд – Б. ответникът Х.М.Х.
е осъден да заплати на “*** ” ЕООД на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ сумата от 44 984.09 лв.,
ведно със законната лихва от 18.12.2012 г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
3 909.02 лв. за направените разноски по делото. Сочи, че решението на РС- Б.
е потвърдено с Решение от ****г. по гр. д. No ****г. на Софийски окръжен съд,
което е влязло в сила с Определение No ****г. по гр.д. No ****г. на ВКС. След
влизане в сила на решението е издаден изпълнителен лист за посочените вземания,
както и за сумата от 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство пред Софийски окръжен съд, и 300.00 лв.,
представляваща разноски за касационното производство пред ВКС. Въз основа на
изпълнителните лист по молба на ищеца на 17.08.2017 г. е образувано
изпълнително дело No ****г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC - Б..
Сочи, че към датата на изпращане на Поканата за доброволно изпълнение до
длъжника Х.Х. - 23.08.2017 г., общото му задължение по изп. дело No ****г. е
било в размер на 76 671.10 лв. Излага, че съгласно изпратено му съобщение от
ДСИ за сведение получено от Община Б. удостоверение по декларирани данни от
ответника, то същият е декларирал в Община Б. следните данни:
-
собственик на 1/6 ид. част от жилище, цялото с площ от 99.25 кв.м., ведно с 1/6
ид. част от мазе с площ от 11.00 кв.м., 1/6 ид.ч. от таван от 30.00 кв.м., 1/6
ид. част от гараж с площ от 17.00 кв.м. и прилежаща земя към имота с
идентификатор ****с площ на парцела 574.00 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. ****
No *** ет. 2, при съседи на парцела
: ***; ***; ***и улица;
- собственик на 1/12 ид.ч. от недвижим имот –
жилище, с площ от 36.50 кв.м., ведно с прилежащо мазе от 6.00 кв.м., навес с
огради и стени с площ от 16.00 кв.м. и прилежаща към имота земя с площ от
301.00 кв.м., находящи се в гр. Б., ул. **** ***, кадастр. No ***г., ***, парцел ***;
-
собственик на жилище с площ от 89.10 кв.м., находящо се в гр. Б., кв. ***, УПИ ***,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в
гр. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
No ***г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Б., ул. **** ****,
ет. 5, ап. 14. Самостоятелният обект се намира в сграда ***разположен в
поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата,
както следва: на същия етаж- ***.***, под обекта: ******и ***.***и над обекта -
няма. Предназначението на самостоятелния обект е жилище, апартамент, брой на
нивата - 1, с посочена в документа площ от 89.10 кв.м., заедно с прилежащите
6.06 % ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 9.61 кв.м.или
98.71 кв.м.
Съгласно
същото Удостоверение ответникът не е декларирал собствени МПС и ППС. Твърди, че
след направен със заявление от ****г. отказ от наследството на баща му М. Х. по
ч. гр. д. No ****г. по описа
на РС- Б., ответникът Х.Х., като длъжник по изп. д. No ****г. е възразил срещу насрочения опис на
възбранения с обезпечителната заповед недвижим имот в гр. Б., ул. **** 27, ап.
14, като е декларирал, че това е единственият притежаван от него недвижим имот
и същият е несеквестируем. Ищецът излага, че е оспорил по реда на чл. 56, ал. 1
от ЗН направения от ответника отказ от наследство на баща му М. Х., за което е
било образувано гр. д. No ****г. по описа на РС- Б.. В производството по делото се установило, че
декларираните от ответника в Община Б. ид. части от недвижими имоти са
наследени от него от неговия дядо Х. В. Х., тъй като баща му М. Х. е починал
преди своя баща, т.е. ответникът е наследил тези имоти като пряк наследник на
дядо си.
Твърди,
че на 05.02.2020 г. е получил съобщение от ДСИ по горепосоченото изпълнително дело
с копие от молба, подадена от длъжника, с която същият отново претендира
несеквестируемост на възбранения недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. **** ****,
ет. 5, ап. 14 на основание чл. 444, т. 7 от ГПК като негово единствено жилище,
тъй като вече не е собственик на придобитите по наследство от неговия дядо Х. ****
Х. идеални части от 2 бр. недвижими имоти, находящи се в гр. Б., предвид
направен от него отказ от наследството на същия със заявление вх. No ****г., по
което е образувано ч.гр. д. No ****г. по описа на PC- Б..
Поддържа,
че към 15.12.2020 г. размерът на задължението на ответника като длъжник по
изпълнителното дело в общ размер към взискателя от 87 914.85 лв. без такси по
ЗТТРЧСИ, с таксите в размер на 92 562.95 лв., и единственото налично
обезпечение за взискателя е наложената възбрана върху апартамента, находящ се в
гр. Б., ул. „****” ****, ет. 5, ап. 14, който е еднолична собственост на
длъжника. Твърди, че с направения отказ от наследството на дядо си, Х.Х. в
действителност се е освободил целенасочено от всичкото си друго недвижимо
имущество, превръщайки по този начин възбраненият имот в свое единствено жилище
с цел същото да попадне в пределите на чл. 444, т. 7 от ГПК при реализиране на
изпълнение върху него от ДСИ по изп.д. No ****г. Направеният отказ от
наследството на дядо му, а преди това и направеният отказ от наследството на
баща му, превръщат възбранения имот в единствено жилище на длъжника по изпълнителното
дело и по този начин препятстват възможността на взискателя, в качеството си на
кредитор на ответника, по изп. дело No ****г. по описа на ДСИ при PC - Б., да
продаде процесния имот и да се удовлетвори от сумата от продажбата му за вземането
си от длъжника, поради което и за “***” ЕООД - в несъстоятелност е налице правен интерес да
предяви иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН.
Сочи, че с извършения от ответника със заявление вх. No ****г. по ч.гр.д.
No ****г. по описа на PC - Б. отказ от наследството, оставено от дядо му Х. ****
Х.,*** с ЕГН **********, починал на ****г., се увреждат интересите на ищеца
като взискател по изпълнителното дело, тъй като с направения отказ се препятства
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на ответника, което
включва и наследените от него идеални части от имоти, останали от починалия му
дядо. Излага, че до датата на предявяване на иска ответникът не е предприел
никакви действия по погасяване на дължимата по изп. д. No ****г. сума. Съгласно
подадена от длъжника молба от 07.01.2020 г. до ДСИ същият не разполага с друго
имущество освен възбранения имот, следователно не са налице реално притежавани
права и изискуеми вземания, които да са секвестируеми и достатъчни за
удовлетворяване на кредитора и погасяване на задължението на длъжника. С
направения едва в края на *** г. отказ от наследството на дядо си – направен
след издаване на изпълнителния лист в полза на кредитора и 20 години след
смъртта на наследодателя му, длъжникът по изп. дело съществено нарушава правото
на кредитора да се удовлетвори от неговото имущество. С отказа от наследството,
останало от покойния му дядо, длъжникът намалява имуществото, от което ищецът,
в качеството си на негов кредитор, може да се удовлетвори. След извършения на
17.12.*** г. отказ от наследство възбраненият от кредитора имот се явява
единствено жилище на длъжника и попада в пределите на чл. 444, т. 7 от ГПК като
имущество на длъжника, върху което не може да бъде насочено изпълнението. Сочи,
че несеквестируемостта ще отпадне при унищожаване на направени от ответника
отказ от наследство, тъй като в наследството, от което се е отказал ответникът,
се включват други жилищни имоти. Предвид това моли съда да постанови решение, с
което да постанови унищожаване на основание чл. 56 от ЗН в полза на “***” ЕООД - в несъстоятелност, с
ЕИК ***, на заявения от ответника Х.М.Х. и вписан в Особената книга за откази
от наследство за *** г. при PC - Б. с пореден номер 88, стр. *** съгл.
Заявление вх. No ****г. отказ от наследството, останало след смъртта на дядо му
Х. **** Х.,*** с ЕГН **********, починал на ****г., тъй като чрез него се
уврежда кредитора “*** ” ЕООД -
в несъстоятелност и се препятства възможността му да се удовлетвори по
изпълнително дело No ****г. по описа на ДСИ при PC - Б. от имуществата на
наследника - длъжник. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът- Х.М.Х. ***, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника си оспорва иска като недопустим, а по същество като
неоснователен. Твърди, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална
легитимация, тъй като е предявен лично от синдика на “***” ООД в несъстоятелност, а не от самото дружество,
чрез негов представител, както и поради липса на правен интерес. Относно
последното сочи, че е налице друго лично имущество на ответника, от което
ищецът може да се удовлетвори, като това е посоченият в исковата молба недвижим
имот, находящ се на ул. “****” ****, изцяло негова собственост. Заявява, че
несеквестируемостта на имуществото на длъжника не настъпва автоматично, а подлежи
на преценка от съответния съдебен изпълнител, пред когото е образувано
изпълнителното производство, а в случая такава няма обявена от съдебния
изпълнител. При това изпълнението върху имота не е било преустановено от
съдебния изпълнител, а поради бездействието на взискателя. Твърди, че в случая
отказът на ответника от наследство не препятства възможността на кредитора –
ищец да се удовлетвори от възбранения недвижим имот, тъй като същият би бил
несеквестируем и дори ако ответникът не се е отказал от наследството, доколкото
в наследствените права на ответника в имотите, включени в наследството, не са
изключителни, а са в идеални части, притежавани в съсобственост с други лица.
Поддържа, че са налице и движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, от които
ищецът би могъл да се удовлетвори. Налице са и трудови правоотношения на
ответника, от вземанията за трудови възнаграждения по които може да се
удовлетвори ищецът, както и банкови сметки на ответника. Твърди, че искът е
недопустим и като просрочен – предявен извън преклузивния срок по чл. 56, ал.
2, хип. първа от ЗН. Сочи, че този срок е започнал да тече от момента на
подаване на молбата от ответника до съдебния изпълнител на 07.01.2020 г. по
изпълнителното дело с представено със същата удостоверение за извършения отказ
от наследство, а не от получаване на съобщението за това от ищеца. По същество
оспорва иска като неоснователен поради наличие на лично имущество на ответника
– недвижим имот, движими вещи, вземания за трудови възнаграждения, авоари в банкови
сметки, от което ищецът може да се удовлетвори.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Не е спорно между страните, като
същото се установява и от заверени копия
на Изпълнителен лист от ****г., издаден по гр. д. No ****г. по описа на РС- Б., Молба
от “***” ЕООД до ДСИ при РС- Б. за
провеждане на принудително изпълнение и Покана за доброволно изпълнение изх. No ****г., че в
полза на ищеца в настоящото производство е издаден изпълнителен лист срещу
ответника за сумите от 44984.09 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от
3909.02 лв. – разноски пред БРС, сумата от 300.00 лв. – разноски пред Софийски
окръжен съд, и сумата от 300.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд. Въз
основа на изпълнителния лист по молба на ищеца е образувано изпълнително дело No ****по описа на
ДСИ при РС- Б.. Видно от поканата за доброволно изпълнение до длъжника,
ответник в настоящото производство, задължението му по изпълнителното дело към
23.08.2017 г. е било общо в размер на 76 671.10 лв. Поканата е връчена на ответника на 15.09.2017
г., съгласно приложената разписка.
Видно от Констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот No ****г. на нотариус с рег. No *** по РНК, с
район на действие РС- Б., със същия ответникът Х.М.Х. е признат за собственик
на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No **** г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ул. “****” ****, ****, апартамент 14.
Видно от заверено копие на Удостоверение по декларирани
данни от *** г. от Община Б. и Декларации за чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти от 19.06.2017 г. и 27.06.2014 г. от Х.М.Х., ответникът
е декларирал в Община Б., че е собственик на следното имущество: 1. на 1/6 ид.
ч. от гараж с площ от 17.00 кв.м., 1/6 ид. ч. от жилище с площ от 99.25 кв.м.,
ведно с 1/6 ид. ч. от мазе с площ от 11.00 кв.м. и 1/6 ид.ч. от таван с площ от
30.00 кв.м., и 1/6 ид.ч. от земя с площ от 284.00 кв.м., находящи се в гр. Б.,
ул. **** No *** ет. 2, кадастрален
No ***г., ***, парцел 23; 2. на 1/12
ид.ч. от навес с оградни стени с площ от 16.00 кв.м., 1/12 ид.ч. от жилище с
площ от 36.50 кв.м., ведно с прилежащо мазе от 6.00 кв.м., и 1/2 ид.ч. от земя
с площ от 301.00 кв.м., находящи се в гр. Б., ул. **** ***, кадастрален No 679 от 2011 г., ***, парцел ***; 3. На жилище с площ от 89.10
кв.м., находящо се в гр. Б., ул. **** ****, ет. 5, ап. 14, кадастрален No ***г., кв. ***, УПИ ***.
От
заверено копие на Удостоверение за наследници от ***г. от Община Б. се
установява, че Х. **** Х. е починал на ****г., като е оставил законни
наследници преживяла съпруга и две деца – М. Х.Х. и В. Х. ****, като М. Х.Х. е
починал на В. г. и на свой ред е оставил законни наследници двете си деца –
ответникът Х.М.Х. и В. М.Х.. Видно от заверено копие на Удостоверение за
наследници от 02.07.2018 г. от Община Б. на М. Х.Х., наследници на същия са
преживяла съпруга и двете му деца - ответникът Х.М.Х. и В. М.Х..
Видно
от заверено копие на Нот. акт No ***г., по силата на сключен на 04.11.1957 г. договор за покупко-продажба Х.
**** Х. е придобил право на собственост на следния недвижим имот: Дворно място
в гр. Б., ул. ****, от 301 кв.м., образуващо парцел *** в ***
Видно
от заверени копия на Извадки от кадастралния регистър на недвижимите имоти от
СГКК – София област от 17.08.2018 г. и 03.09.2018 г., като собственици на имота
с адрес гр. Б., ул. **** No *** стар No ***, ***,
парцел ***, нов идентификатор No ***, с площ от 547 кв.м., с
находящите в имота сгради – жилище с площ от 93 кв.м. и гараж в сграда с площ
от 18.95 кв.м., представляващи съответно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
No ***.1 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор No ***.2, са посочени В. Х. **** и М. Х.Х..
Видно
от заверени копие на Удостоверение изх. No ***г. от РС- Б., в Особената книга за откази от
наследството на осн. чл. 52 във вр. чл. 49 от Закона за наследството,
ответникът Х.М.Х. има вписан отказ от наследство по подадено заявление вх. No ****г. и образувано ч. гр. д. N ****г. по описа на РС- Б., с
който се отказва от наследството на Х. **** Х.,***, починал на ****г., като
отказът е вписан в книгата за *** г. с пореден ***, страница ***.
Видно
от заверено копие на Молба от 07.01.2020 г. от Х.М.Х. по изп. дело No ****г., със същата е представено
посоченото по-горе удостоверение за вписан отказ от наследството на Х. **** Х.,
като е посочено, че доколкото притежаваните от него идеални части от 2 бр.
недвижими имоти, находящ се в гр. Б., са придобити от него по наследство от
неговия дядо Х. **** Х., от чието наследство се е отказал, то е направено
искане последващото изпълнение върху собствения му недвижим имот, находящ се в
гр. Б., на ул. “****” ****, ет. 5, ап. 14, да бъде
преустановено поради несеквестируемост на същия на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, като негово единствено жилище. Видно от приложеното заверено копие на
съобщение от ДСИ по изп. д. No ****до *** ЕООД с посочената молба от длъжника по изпълнителното дело, на
взискателя е даден тридневен срок за становище по молбата, като съобщението е
получено от последния на 05.02.2020 г., съгласно направеното отбелязване.
Видно от
заверени копия на Молба от Х.М.Х. от 07.11.2017 г. по изп. д. No ****и на Удостоверение изх. No ***/****г. от РС- Б., с
посочената молба и във връзка с предприетото принудително изпълнение по
изпълнителното дело, ответникът в настоящото производство също се е позовал на
несеквестируемост на жилището му в гр. Б., ул. “****” ****, ет. 5, ап. 14, предвид направен
отказ от наследството на неговия баща М. Х., за което е представил
удостоверение за вписания му отказ по подадено заявление вх. No ***/****г. и образувано ч. гр. д.
N ****г. по описа на РС- Б., с
който се отказва от наследството на М. Х. ***, починал на В. г.
По
делото са представени и заверени копия от Молба вх. No ***/****г. от “***” ЕООД до Държавен съдебен
изпълнител при РС- Б., Протокол от ***г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-
Б., Протокол от ***г. на Държавен съдебен изпълнител при РС- Б., Становище вх. No
***г. от “***” ЕООД до Държавен съдебен
изпълнител при РС-Б., Молба вх. No ***г. от “***” ЕООД до Държавен съдебен
изпълнител при РС- Б. и Постановление от ***г. на Държавен съдебен изпълнител
при РС- Б., всички във връзка с движението на производството по изп. д. No ****и изпълнението, насочено към недвижим имот на
длъжника Х.М. ***, представляващ жилище, апартамент.
От заверено копие на удостоверение по изп. д. No ****на СИС
при РС- Б. се установява, че общото задължение на длъжника по делото Х.М.Х. към
взискателя “***” ЕООД към 23.03.3023 г.
възлиза на 103 500.11 лв., като към датата на съставянето му липсват данни
за извършени плащания от страна на длъжника за погасяване на вземането на
кредитора. Съгласно удостоверението, отразяващо движението по изпълнителното
дело, по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Б., ул. “****” ****, ет. 5, ап. 21, е насочвано
принудително изпълнение – насрочван двукратно опис, отлаган по молби на
взискателя. С Постановление на ДСИ от ***г. и въз основа на писмена молба от
взискателя производството по изп. дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.
2 от ГПК, а с молба от ***.*** г. от взискателя е поискано възобновяване и
определяне дата за извършване на опис и оценка на имотите. С протокол от 21.11.***
г. насроченото изпълнително действие е отложено до поискване от взискателя,
като с молба от 03.02.2021 г. от страна на същия е възложено извършване на
справки относно имущественото състояние на длъжника. Посочено е, че от
извършените справки е установено, че длъжникът е титуляр на банкова сметка ***,
както и на платежни сметки за електронни пари, открити в Изипей АД, като към
02.04.2021 г. в налице и действащ трудов договор.
Наличието
на трудов договор на ответника и банкови сметки се установява и от приложени
заверени копия на справки за актуално състояние на действащи трудови договори и справка за
банкови сметки и сейфове на физическо или юридическо лице за Х.М.Х..
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
Съдът намира предявеният иск за
допустим. С
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗН е установен срок за предявяване на иска, а
именно едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години
след отказа. В случая от приетите по делото доказателства се установява, че
ищецът е узнал за направения от ответника отказ на 05.02.2020 г., когато е
получил съобщение по изпълнителното дело с No ****на ДСИ при РС- Б. с подадена молба от длъжника – ответникът Х.М.Х.,
с която молба последният е представил удостоверение за вписания му отказ от
наследството на дядо му Х. **** Х. и на това основание се е позовал на
несеквестируемост на имота, обект на принудителното изпълнение. С оглед на това
предявеният на 03.02.2021 г. иск се явява в едногодишния срок по чл. 56, ал. 2
от ЗН и е допустим. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост
поради предявяването му извън преклузивния срок, основан на твърдението, че
срокът е започнал да тече от момента на
подаване на молбата му до съдебния изпълнител на 07.01.2020 г. по
изпълнителното дело с представено със същата удостоверение за извършения отказ
от наследство, а не от получаване на съобщението за това от ищеца. Меродавен за
срока по чл. 56, ал. 2 от ЗН е единствено моментът на узнаването за отказа,
което несъмнено не настъпва с подаване
на молбата от ответника, а с получаването й от ищеца със съобщението по
изпълнителното дело. Същевременно, по делото липсват доказателства за друг
момент на узнаване от страна на ищеца за направения от ответника отказ, предмет
на настоящото производство.
Неоснователно е и възражението на
ответника за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална
легитимация, тъй като е предявен лично от синдика на “***” ООД в несъстоятелност, а не от самото дружество,
чрез негов представител. Макар в титулната част на исковата молба ищецът да не
е коректно посочен, то от твърденията в обстоятелствената й част и формулирания
петитум несъмнено става ясно, че ищец е имено дружеството “***” ООД в несъстоятелност, а не
неговият синдик, като в петитума е направено искане за унищожаване на отказа именно
в полза на “***” ООД в несъстоятелност, а не на
неговия синдик.
По същество, съдът намира
предявения иск за основателен.
Съгласно чл. 56 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е
отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза,
доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Предпоставки
за уважаване на иска следователно са ищецът да е кредитор на ответника, задължението
да е възникнало преди отказа от наследство, както и да не е налице достатъчно
имущество на ответника за удовлетворяване на вземането на ищеца. В тежест на
ответника е да докаже наличие на имущество, достатъчно за удовлетворяване на
вземането на кредитора, въпреки отказа от наследство, и което имущество е такова, от
което кредиторът да може да се удовлетвори.
По делото не е спорно, а същото се установява и от събраните
по делото доказателства, че ищецът е кредитор на ответника, като има парични
вземания въз основа на влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист от ****г. по гр. д. No ****г. по описа
на РС- Б. за сумите от 44984.09 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от
3909.02 лв. – разноски пред БРС, сумата от 300.00 лв. – разноски пред Софийски
окръжен съд, и сумата от 300.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд. За
посочените вземания по молба на ищеца е образувано изпълнително дело No ****на ДСИ при
РС- Б., като съгласно поканата за доброволно изпълнение до длъжника, ответник в
настоящото производство, задължението му по изпълнителното дело към 23.08.2017
г. е било общо в размер на 76 671.10 лв.
Не е
спорно и обстоятелството, че след възникване на вземанията на ищеца, включително
след образувание на дело за принудителното му събиране, от страна на ответника Х.М.Х.,
с подадено от него заявление в РС- Б. с вх. No ****г., е направен отказ от наследството на Х. ****
Х.,***, починал на ****г., вписан в Особената книга за откази от наследството
на осн. чл. 52 във вр. чл. 49 от Закона за наследството на РС- Б. за *** г. с
пореден ***, страница ***, като същото се
установява от приетото по дело заверени копие на Удостоверение изх. No ***г. от РС- Б..
Съдът намира, че от страна на ответника не се доказа по
делото наличие на имущество, от което кредиторът да може да удовлетвори
вземането си към него. От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ответникът притежава само един недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед No **** г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ул. “****” ****, ****, апартамент 14. Безспорно се установява
по делото, включително от направените извънсъдебни признания от ответника в
подадени от него молби по изпълнителното дело, че посоченият имот е единствено негово
жилище и като такова е несеквестируемо. Същото е изрично заявено от ответника,
в качеството му на длъжник по изп. д. No ****по описа на ДСИ при РС- Б., в молбите му до държавния съдебен
изпълнител от 07.11.2017 г. и от 07.01.2020 г., с които е направено искане
изпълнението върху собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Б., на ул. “****” ****, ет. 5, ап. 14, да бъде
преустановено поради несеквестируемост на същия на основание чл. 444, т. 7 от ГПК. В тази връзка неоснователно се твърди от ответника в настоящото производство,
че притежава друго имущество, извън наследеното, а именно посоченото жилище, от
което ищецът може да удовлетвори вземането си, както и че несеквестируемостта на имуществото на длъжника не
настъпва автоматично, а подлежи на преценка от съответния съдебен изпълнител,
като няма обявена такава от съдебния изпълнител. Несеквестируемостта на
единственото жилище на длъжника произтича от закона – цитираната от длъжника в
молбата му до ДСИ разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, като преценката на съдебния
изпълнител се свежда само до наличие на предпоставките за това, визирани в
същата разпоредба. В случая, както беше посочено, невъзможността да се насочи
принудително изпълнение върху този недвижим имот поради неговата
несеквестируемост се установява от извънсъдебното признание на ответника, като
същевременно и в настоящото производство не се установи наличие на други
жилищни имоти на ответника, с оглед на които съдът да направи преценка, че не
се касае за единствено негово жилище. При това съдът приема, че единственото
притежавано от ответника имущество, за което по делото се събраха
доказателства, не е такова, от което ищецът може да удовлетвори вземането си,
тъй като същото е несеквестируемо. Липсват доказателства за друго,
секвестируемо имущество на ответника. От събраните доказателства за наличието
на открити банкови сметки на ответника, без доказателства за самите парични
средства по тях, също не може да се направи извод, че ответникът има имущество,
което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Получаваните от длъжника
трудови възнаграждения също не могат да се приемат за притежавано от него
имущество, доколкото същите представляват евентуални бъдещи вземания, и които
до получаването им не са част от патримониума му. Поради това и възраженията на
ответника в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се
установиха кумулативните предпоставки на правото по чл. 56 от ЗН - качеството
на кредитор на ищеца по отношение на ответника, както и липса на достатъчно
имущество на ответника, от което да се удовлетвори, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото по
съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на
деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му заплати такива в размер на 80.00 лв. за държавна такса.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от ЗН в полза
на “***” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул.
“З***” ***представлявано от синдика Б.Л.Б., заявения от ответника Х.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, и вписан в Особената книга за
откази от наследство за *** г. при PC - Б. с пореден ***, стр. ***, по заявление вх. No ****г.,
отказ от наследството, останало след смъртта на дядо му Х. **** Х.,***, с ЕГН **********,
починал на ****г.
ОСЪЖДА Х.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на “***” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П. ул. “***” ***представлявано от синдика
Б.Л.Б., сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за
направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :