О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1324/12.9.2022г.
гр. Пазарджик, 12.09.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII-административен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 841 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалбата на Г.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.У.
против Заповед № 22-1006-000352 от 17.08.2022 год. на началник група към ОД на
МВР-Пазарджик, упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на
директора на ОД на МВР-Пазарджик, за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП-временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но неповече от 18 (осемнадесет) месеца.
В жалбата е
направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед
№ 22-1006-000352 от 17.08.2022 год. на началник група към ОД на МВР-Пазарджик,
на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди се, че допуснатото по закон
предварително изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда.
С оглед на
това твърдение като доказателства по делото са представени: Епикриза
изх. № 15042 от 27.08.2022 год. от Многопрофинална
болница за активно лечение „Света София“, гр. София отделение по Медицинска
онкология, издадена на Атанас С.А.; Направление за клинична процедура на Атанас
С.А. от 27.08.202 год., издадена от Многопрофинална
болница за активно лечение „Света София“; Медицинско удостоверение
(консултация) на Атанас С.А. от 29.08.2022 год., издадена от Многопрофинална болница за активно лечение „Света София“;
Амбулаторен лист № 222443017С97 от 01.09.2022 год. на Тодорка Аярова; Медицинско удостоверение на Тодорка Аярова от 01.09.2022 год. от д-р В. В.-личен лекар; Листа
за преглед на пациент в КДБ/СО № 016207 от 16.08.2022 год.; Талон за изследване
№ 125028 от 16.08.2022 год.
Искането по чл.
166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от същия не е ограничено във
времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е
направено от надлежна страна, за която наложената със забраната принудителна
административна мярка въздейства върху правната й сфера, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество
искането е основателно по следните съображения:
Предмет на
оспорване е Заповед
№ 22-1006-000352 от 17.08.2022 год. на началник група към ОД на МВР-Пазарджик,
с която на Г.С.А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1 от ЗДвП-временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18
(осемнадесет) месеца, като са отнети СУ на МПС № *********.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за
прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда
основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
заповеди, за които е дерогирал суспензивния
ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр.
ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране
на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали
предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима
вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством
допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може
да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за
настъпването тези нови обстоятелства и последиците от тях е за адресата на ПАМ.
Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да заяви и докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида
и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали те са значителни или трудно поправими.
С разпоредбата
на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 от същия законодателят е
приел, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по
искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В
ал. 2 на чл. 166 от АПК е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение
на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал. 2 от цитираната разпоредба. В тежест на оспорващия
е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, визирани в чл. 166,
ал. 2 от АПК, а именно: когато предварителното изпълнение би могло да му
причини значителна или трудно поправима вреда.
В конкретния
случай в жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят има морален анганжимент и задължение да се грижи за болния си брат и за
майка си. Сочи, че брат му е онкологично заболяване в трети стадий-„Меланома малигнум“ и се налагат
ежемесечни системни посещения за изследвания, терапия и лечение в Многопрофинална болница за активно лечение „Света София“,
гр. София, отделение по Медицинска онкология, при които трябва да е с
придружител и не може да се справи самостоятелно. Посочено е, че жалбоподателят
трябва да полага грижи за майка си-Т. А., която е с хипертония и е трудно
подвижна поради заболяване на тазобедрената става и се нуждае от постоянни и
ежедневни грижи и помощ, за да се обслужва.
В мотивите на
жалбата е изложено, че жалбоподателят е единственият човек, на когото двете
лица могат да разчитат за помощ като използва атомобил.
След отнемане на свидетелството му за управление на МПС (СУ на МПС), за него е
много трудно и почти невъзможно да се справя самостоятелно с грижите за
близките му. Не може да разчита и ангажира други лица. Без СУ на МПС за
жалбоподателя е невъзможно да се придвижва и да осъществява грижа за близките
си, включително и да им осигурява медицинско лечение.
Условие да
бъде спряно от съда предварителното изпълнение на акта е заложеният в закона
обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет
от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.
Целта на
допуснатото по силата на специалната норма предварително изпълнение е да защити
важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице
съразмерност между тях и интересите на адресата на акта. С оглед на това в
тежест на оспорващия е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би
могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.
166, ал. 2 от АПК.
В конкретния
случай, съдът намира, че с представените по делото доказателства, жалбоподателят
е доказал възможността реално да претърпи значителни или труднопоправими
вреди. От събраните по делото доказателства, безспорно се установят посочените
по-горе обстоятелства относно здравословното състояние на майката и брата на
жалбоподателя, от които може да се направи категоричен извод, че лекият
автомобил, собственост на майка му, е единствената му възможност за задоволяване
на техните медицински потребности. Всичко това, подкрепено с представени по
делото доказателства, съдът намира, че е основание за спиране на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид обстоятелството, че за
жалбоподателя ще се породи невъзможност да осигурява адекватна грижа за
членовете на семейството му по отношение на транспортиране по медицински нужди
и оказване на ежедневни грижи за тях.
Условие да
бъде спряно от съда предварителното изпълнение на акта е заложеният в закона
обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет
от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Вредите следва да са
индивидуализирани, в достатъчна степен вероятни и с оглед извършване на
преценка за значителността им, следва твърденията за настъпването им да са
подкрепени с доказателства. Според настоящия съдебен състав, такова засягане в
случая е налице. Временното отнемане свидетелство за управление на моторно
превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 (осемнадесет) месеца, е мярка, която не би изпълнила
предвидените в закона цели.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че искането е
основателно. С оглед данните по делото, настоящият състав счита, че лишаването
от възможността жалбоподателят да използва процесния лек автомобил по
предназначение би му причинило значителна или труднопоправима
вреда по смисъла на закона. Предварителното изпълнение лишава членовете на едно
цяло семейство от възможност за осигуряване на медицински грижи, за които са
представени доказателства, че са спешни и наложителни с оглед на здравословното
им състояние.
По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се уважи.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VII- състав,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното
изпълнение на Заповед
№ 22-1006-000352 от 17.08.2022 год. на началник група към ОД на МВР-Пазарджик,
упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на
МВР-Пазарджик, с която на Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП-временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но неповече от 18 (осемнадесет) месеца, до
приключване на съдебното производство по адм. дело № 841
от 2022 год. по описа на Административен съд-Пазарджик, с влязъл в сила съдебен
акт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/