Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 06.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на девети юни две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 701 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск за делба с правно основание чл. 34 от Зс във фазата по извършване на
делбата.
С
Решение № 12 от 24.01.2015г., влязло в законна сила на 17.02.2015г. е допусната
съдебна делба между Л.Д.К.
от една страна и Т.М.М. и Н.Н.М. –съпрузи, на следния техен
съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.506.506 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52
от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот
гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № ** с обща застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин
и единадесет квадратни метра) с номер по предходен план № 506 в кв. 37, парцел
VII-506, ведно с едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор **** със
застроена площ от 50 кв.м, ведно със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор*******,
със застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
******* със застроена площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот:
36498.506.507; 36498.506.508; 36498.506.505; 36498.506.500 и 36498.506.544, при
квоти: ½ идеална част за Л.Д.К.
и общо ½ ид. част за Т.М.М. и Н.Н.М. в режим на съпружеска имуществена
общност.
1)
ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността.
В
първото заседание след допускане на делбата не са направени претенции от
страните за възлагане в дял на процесния имот по реда на чл. 349 от ГПК.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 23.03.2015г. (л.103-111) сее
установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а справедливата
му пазарна стойност е в размер на 17 000 лева.
При
така установените факти, съдът намира, че единствения възможен начин за
ликвидиране на съсобствеността между страните е по реда на чл. 348 от ГПК. Допуснат
е до делба един недвижим имот, който е недподеляем и не може да бъде поставен в
дял, предвид броя на съделителите.
1.2)
Държавни такси по член 355, изр. І-во от ГПК:
За
извършване на делбата, страните следва да заплатят по сметка на КРС следните
суми: Л.Д.К.
– 340 лева, Т.М.М. и Н.Н.М. – общо 340 лева.
2)
ОТНОСНО претенциите по чл. 346 от ГПК във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Претендира
се от ответниците съдът да осъди ответниците да заплатят сумата 1 900.00
лева, представляваща извършени от ответниците подобрения в съсобствения имот,
представляващи ½ сумата 3800 лева - стойността на следните подобрения:
2.1)
Изграждане на водопровод на обща стойност 2000 лева, от която сума се
претендира осъждане на ищцата да заплати 1000 лева;
2.2)
Засаждане на общо 9 овощни дървета, както следва: 2 броя сливи, засадени през
2002г., всяка на стойност по 200 лева или общо 400 лева, от която сума се
претендира осъждане на ищцата да заплати 200 лева; 2 броя ябълки, посадени през
1999г., всяка на стойност по 200 лева или общо 400 лева, от която сума се
претендира осъждане на ищцата да заплати 200 лева; 1 брой череша, посадена през
2003г. на стойност по 200 лева, от която сума се претендира осъждане на ищцата
да заплати 100 лева; 2 броя круши, посадени през 2009г., всяка на стойност по
200 лева или общо 400 лева, от която сума се претендира осъждане на ищцата да
заплати 200 лева; 1 брой праскова, посадена през 2003г. на стойност по 200
лева, от която сума се претендира осъждане на ищцата да заплати 100 лева; 1
брой кайсия, посадена през 2009г. на стойност по 200 лева, от която сума се
претендира осъждане на ищцата да заплати 100 лева;
ИЩЦАТА
оспорва претенцията като неоснователна и недоказана.
По
делото са представени два броя приходни квитанции, издадени от Община К., от
които се установява, че Т.М. и Д.К. са заплатили на общината сумата 4.65 лева
за съгласуване и одобряване на технически проекти-линеен с разглеждане от ЕСУТ
на 08.02.2011г. и на същата дата – сума в размер на 50.00 лева за оценка за
съответствие на ИТП от ЕСУТ. Представена е фактура от 21.08.2013г., издадена от
ВиК ЕООД Пловдив за сумата 1.50 лева с ДДС за пломба. По представената фактура
не се чете кой е получателят на същата. Към фактурата е прикрепен касов бон от
21.08.2013 на стойност 36.00 лева за ВиК услуги, без да е ясно за какви услуги
става дума и как тази сума кореспондира с посочената във фактурата.
Във
връзка с доказване на претенцията по сметки, на ответниците е допуснат до
разпит свидетел. От показанията на св. М.ела М. –дъщеря на ответниците се
установява, че в кв. С., в имота на родителите й нямало водопровод. Той
бил изграден през лятото на 2014г. Ответниците изпратили пари на свидетелката,
понеже не живеели в България. Тя била тук и заплащала всичко. Сумата била около
1000 евро. Всичките пари отишли за водопровода. Ищцата не знаела, нито взела
участие с пари за изграждането на водопровода. Тя живеела в долната къща. В
двора ответниците садили овошки, но свидетелката не знаела точно какви. Може би
били около 10 на брой. Бабата и дядото на свидетелката живеели в имота, тя
веднъж участвала в закупуването на дръвчетата. Било преди години, закупили 3-4
овошки, не помнела сумата. Лично заплащала разноските за ВиК. Плащала във ВиК К..
Давала пари и на главните отговорници – работници от ВиК. Частна фирма копала с
багери. Плащала на човек от фирмата, работник. Документи не получавала за
плащането на парите.
Във
връзка с оспорване на претенцията по сметки, на ищцата е допуснат един
свидетел. От показанията на св. Лазар Л. се установява, че познава имота на
страните, там пораснал. често по го посещавал, дори в деня преди съдебното
заседание на 09.06.2015г. Пред къщата имало асма, до нея три дръвчета, а
по-надолу – други посади. Имало една слива, която била никаква, една череша, за
която предполагал, че е последна посъдена и една ябълка. В празната част на
имота, до мрежата между долния и горния имот, имало една слива, която била като
топола. Дръвчетата, като бройка били шест и били храстовидни. Вишната от запад
била саморасъл. Тези, които били пред асмата - слива, ябълка и череша, би
трябвало да са саморасли и те. Предполагал, че дръвчетата били в двора от 5-6
години. Свидетелят също имал праскови и ябълки, череши. От 20-30 лева били цените
за закупуване на една фиданка. Имало двора посадена една бройка.
Не
са ангажирани доказателства за пазарната стойност на имота към момента на
сочените подобрения и за разликата между стойността на обекта и направените
разноски. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При
така установените факти, съдът намира претенцията на ответниците за
неоснователна и недоказана по следните съображения:
Когато
подобренията в общия имот са извършени без знанието на съсобственика или при неговото
противопоставяне, отношенията им се уреждат или по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие, или по правилата на неоснователното обогатяване. За
първата хипотеза е налице задължителна съдебна практика - ТР № 85/68г. на ОСГК
на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без
да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без
да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод тези подобрения
ще се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Когато
ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот
става по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера
на обогатяването – т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и
се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и
увеличената стойност на имота. В този смисъл са задължителните за прилагане от
съдилищата Решение №487 от 30.11.11г. по гр.д.№1503/10г. на ВКС, І г.о.,
Решение № 513 от 25.10.2012 по гр.д.№ 1189/11г. на ВКС, І г.о., постановени в
производство по чл.290 от ГПК.
По
отношение на претенцията за плодните дръвчета, същата е изцяло недоказана –
липсват доказателства, от които да се установи вида им, броя им, стойността на
всяко дръвче и разликата в стойностите.
Посредством
свидетелските показания се установява, че ищцата не е знаела за прекарването на
водопровода през 2014г. Претенцията касае изграден водопровод през 2013г.,
поради което същата се явява неоснователна и недоказана. Отделно от това, при
присъждане на обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване, то се
дължи не към момента на извършване на оценката, в каквато насока ответниците не
са ангажирали доказателства – по делото не е изготвена оценка на подобренията,
нито е оценявана разликата между двете стойности. Т.е. не е доказана дължимата
в тези случаи по-малка
сума измежду сумата, с която подобрителят се е обеднил (извършените разходи за
и към момента на строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил
(увеличената стойност на имота в резултат на съответната строителна дейност)
когато подобренията са били окончателно завършени. В този смисъл - Решение №
733/12.11.2010 г. по гр.д. № 1274/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. поради изложеното, претенцията в тази част следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
2.3)
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На
основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от Тарифа за
държавните такси събирани по ГПК, ответниците, които по отношение претенцията
по сметки имат качество на ищци, следва да бъдат осъдени да заплатят въз основа
на цената на отхвърлените искове държавна такса по сметка на КРС в размер на 76
лева.
До
приключване на устните състезания при настоящето разглеждане на делото,
страните не са релевирани искания за присъждане на реализираните от тях в хода
на делото съдебно деловодни разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
на публична продан, на основание член 349 от ГПК, следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.506.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № ** с обща
застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с номер
по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с едноетажна жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор **** със застроена площ от 50 кв.м, ведно
със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор*******, със застроена площ от 18
кв.м, ВЕДНО със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор ******* със застроена
площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот: 36498.506.507; 36498.506.508;
36498.506.505; 36498.506.500 и 36498.506.544, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА
от общо 17 000.00 (седемнадесет хиляди) лева, като
СЛЕД
извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: ½ ид.част
за Л.Д.К.
с ЕГН ********** *** и ½ ид. част общо за Т.М.М. с ЕГН **********
и Н.Н.М. с ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията, с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, разгледана по реда на чл.
346 от ГПК, предявена от Т.М.М.
с ЕГН ********** и Н.Н.М. с ЕГН **********,*** за осъждане на Л.Д.К. с ЕГН **********
*** да им заплати сумата от 1 900 лева, представляваща
извършени подобрения в имота както следва: Изграждане на водопровод на обща
стойност 2000 лева; Засаждане на общо 9 овощни дървета, както следва: 2 броя
сливи, засадени през 2002г., всяка на стойност по 200 лева или общо 400 лева; 2 броя ябълки, посадени през 1999г., всяка на
стойност по 200 лева или общо 400 лева; 1 брой череша, посадена през 2003г. на
стойност по 200 лева; 2 броя круши, посадени през 2009г., всяка на стойност по
200 лева или общо 400 лева; 1 брой праскова, посадена през 2003г. на стойност
по 200 лева; 1 брой кайсия, посадена през 2009г. на стойност по 200 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
Л.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на КРС върху
стойността на дела си в размер на 340.00 лева,
ОСЪЖДА
Т.М.М.
с ЕГН ********** и Н.Н.М. с ЕГН **********,*** да заплатят
държавна такса по сметка на КРС върху стойността на дела си в размер на 340.00
лева, както и държавна такса по отхвърлената претенция по сметки в размер на 76.00
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ