Р Е Ш Е Н И
Е
№ 21.09.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На двадесети септември две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар С.Д.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6371/2010 г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 8
и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано
е по молба на Ц.И.Т., ЕГН ********** *** за издаване на заповед за незабавна защита срещу
осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на съпруга й Т.П.Т., с ЕГН **********,*** 10. В молбата е изложено описание
на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното домашно насилие, а именно: от дълго време съпрузите живеят в
обтегнати отношения, поради поддържаните от ответника извънбрачни връзки и
липсата на грижи от негова страна за прехраната и оцеляването на семейството.
ЗАживели на квартира в Бургас, където ответникът отново поддържал извънбрачни
връзки, отнасял се пренебрежително и грубо с молителката, обиждал я и не внасял
пари вкъщи. Молителката била подложена на постоянен психически тормоз от негова
страна, но заради децата търпяла изневерите и лошото му отношение. През
последните две години обаче положението станало нетърпимо. Т. не внасял никакви
средства у дома, обиждал жена си и й отправял заплахи. Обвинявал я, че не плаща
наема и напуснал квартирата им. Не спрял обаче да изпраща на молителката
заплашителни смс-и, пълни с обиди. На 04.08.2010г.
изпратил съобщение, което гласяло: ”довечера ще те чакам на входа, мисли му”,
”ей, курво, не ме карай да дойда на работата ти да те направя за смях”, ”ако
при следващото позвъняване не вдигнеш, ще съжаляваш цял живот”. На 16.08.2010г. молителката била втора
смяна и към 00.30 часа се прибирала вкъщи. Като отключвала входната врата,
ответникът я издебнал, дръпнал я за ръката, бутнал я в жилището и затворил
вратата с думите: ”ей сега ще разбереш какво ще ти се случи”. Блъснал я към
дивана и я ударил в лицето с юмрук. Последвали нови удари по главата.
Молителката успяла да се добере до телефона и инсценирала, че се обажда на
майка си за помощ. Това стреснало Т. и той си тръгнал като я заплашил, че ако
каже на някой ще я пребие. Ц. в последствие се обадила на полицията и се
снабдила със съдебно удостоверение за понесените наранявания. Молителката живее
в страх за живота и здравето си и твърди, че ответникът е способен да изпълни
заканите си.
С
молбата се претендира налагане на
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.
С определение от 17.08.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е наложил следните мерки: задължил е ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и му е забранил да приближава жилището й, както и местата й за социални контакти и отдих.
В съдебно
заседание молбата се поддържа чрез процесуалния представител. Претендират се
разноски.
Ответникът признава
молбата частично. Заявява, че е причинил лека телесна повреда на пострадалата,
защото е бил предизвикан от нея. Причините за действията му били неморалното
поведение на молителката и нейните извънбрачни връзки, както и теглените от нея
кредити, които не обслужвала и за които съпругът й не знаел. На процесната дата
отишъл в квартирата й да поиска сметка за взетите кредити, при което тя се
изсмяла и тогава той импулсивно я ударил.
Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Разгледана
по същество, молбата се явява и основателна.
Съдът намира, че
молителката е провела успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея
домашно насилие на 16.08.2010г. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има
качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна
и подробна, в нея ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на тази
дата.
Декларацията се
подкрепя и от ангажираните гласни доказателства.
От показанията на
св. И.И., баща на молителката, става ясно, че дъщеря му е разделена със съпруга
си от 2 месеца. На 16.08.2010г. около 12 часа дъщеря му се обадила на майка си
и казала, че е бита от съпруга си. Отишли с една кола до квартирата й и когато
пристигнали видели, че е пребита. Лицето й било подуто и треперела. Оттогава се
чувствала заплашена от съпруга си и е неспокойна. Според свидетеля през време
на брака им ответникът не е бил съпругата си.
Представено е
съдебномедицинско удостоверение № 442/2010г., според което при прегледа на Ц.Т. са установени кръвонасядане с
оток и повърхностно охлузване в дясната лицева половина.
При горните данни
съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на 16.08.2010г.
Установи се, че на тази дата молителката била втора смяна и към 00.30 часа се
прибирала вкъщи. Като отключвала входната врата, съпругът й я издебнал, бутнал я в
жилището и затворил вратата, като й казал: ”ей сега ще разбереш какво ще ти се случи”. Последвало
скарване между двамата, при което той й поискал сметка за взетите от нея
кредити и за тяхното обслужване. После я блъснал към дивана и я ударил в лицето с юмрук.
Последвали нови удари по главата. Молителката успяла да се обади по телефона на
родителите си, които веднага дошли и я заварили пребита и трепереща. В
последствие Ц. се снабдила с медицинско удостоверение за нанесените й
наранявания, като на Т. бил съставен протокол за предупреждение по чл.56 ЗМВР.
Съдът намира, че е
налице осъществено физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Насилието
е и психическо, доколкото ответникът е отправил заплахи към молителката и то не
само на процесната дата, а и по – рано, на 04.08.2010г., които подробно са
описани в представената декларация. Случаят е напълно доказан при съвкупната
преценка на подадената декларация и на казаното от свидетеля, както и на
признанието, направено от самия ответник. Същият не оспорва фактите по
осъщественото насилие, като защитната му теза се гради на твърденията му, че е
избухнал и е ударил съпругата си заради нейни изневери, вземане на кредити и
посещаване на бинго – зали. Дори обаче последното обстоятелство да е вярно /в
този смисъл са показанията на св. Г., който бил видял Ц. на два пъти да играе
бинго/, това не може да оправдае упражняването на такова брутално насилие
спрямо нея от страна на съпруга й. Действията на ответника са законово и морално
укорими, същият се е държал грубо и безпардонно с молителката, като е упражнил
недопустимо физическо насилие. Ето защо съдът намира, че следва против
ответника Т. да се наложат следните мерки за защита: да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и да му
се забрани да приближава на по – малко от 100 метра жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Ц.. Мерките за защита, като се изключи
задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат
за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН. При
определяне на срока следва да се вземе предвид обстоятелството, че независимо
от влошените отношения помежду им, няма данни ответникът друг път да е нанасял
побой на молителката, като това се заявява и от нейния баща. Освен това съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство разкаянието на извършителя
за стореното и молбата му за снизходителност. По тези съображения настоящият
съдебен състав счита, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН следва да бъде
наложена за срок от 5 месеца. Не следва да се налага максимумът на мерките за
защита, както е поискано от молителката, тъй като няма данни Т. и друг път да е
нанасял побой с такъв интензитет на съпругата си, въпреки че отношенията им
принципно са лоши. Ето защо срокът от 5 месеца действие на постановената защита
съдът намира за целесъобразен, тъй като е достатъчно дълъг, за да осмисли
извършителят своето поведение.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и
държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Също с оглед
изхода на делото, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителката съдебно – деловодни разноски в
размер на 400 лева.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
НАЛАГА мерки за защита на Ц.И.Т., ЕГН ********** *** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 16.08.2010г. от страна на Т.П.Т., ЕГН **********,*** 10, като:
ЗАДЪЛЖАВА Т.П.Т., ЕГН **********,*** 10 да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.И.Т., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Т.П.Т., ЕГН ********** да приближава на по – малко от 100 метра жилището на Ц.И.Т., ЕГН ********** ***, както и местоработата й и местата за социални контакти и отдих
за срок от 5 /пет/ месеца, считано от влизане на решението в сила.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Т.П.Т., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението
на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 /двеста/
лева по сметка на БРС.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН ********** да заплати
по сметка на БРС държавна такса в размер
на 30 /тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН ********** да заплати
на Ц.И.Т., ЕГН ********** сумата от 400
лева съдебно – деловодни разноски по делото.
Заповедта
и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ
по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи
на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ив. Дечев
Вярно с оригинала!
С. Добрева