№ 744
гр. Перник, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100498 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П.В.С. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че ищцовата страна, в
качеството й на наследник на В.С.С., поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на
1105,47 лева – главница – за топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2014
г., сумата от 249,94 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г.,
както и сумата от 127,11 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 3147/2015 г. на Пернишкия районен съд и образувано изп. дело № 1363/2015 г.
по описа на *******.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно приложено в копие удостоверение за наследници на В.С.С., лицето е
починало на ****** г. и оставило за свой единствен наследник –****** П.В.С..
Видно от приложеното изп. дело № 1363/15 г. по описа на ******* със заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 3147/2015 г. по
описа на РС-Перник, е разпоредено длъжникът В.С.С. да заплати на ответното
дружество сумата в размер на 1105,47 лева – главница – за топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 249,94 лева - лихва за забава за
1
периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., както и сумата от 127,11 лева – разноски.
Представен е изпълнителен лист от 12.08.2015г. за посочените суми, издаден след
констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Установява се от представеното изпълнително дело, че въз основа на посочения
изп. лист от 12.08.2015г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от
29.09.2015г. е образувано изп. дело № 1363/15 г. по описа на ****** срещу В.С.С., като
в молбата взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника и е
овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Извършвани са
справки за имущественото състояние на длъжника. С молба от 07.02.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
посочени банки. С разпореждане от 05.08.2018 г. са наложени запори върху вземания
на длъжника по банкови сметки в ******* /26.02.2018 г./****** / 26.02.2018 г./, ***** /
26.02.2018 г./.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая,
двугодишният срок започва да тече от изтичане на срока по чл. 508, ал.1 ГПК от който
момент става ясно може ли да се осъществи поискания способ, което предопределя
поведението на взискателя и предвид липсата на предприети от страна на взискателя
действия след този момент производството е прекратено поради перемция след
изтичане на две години – на 06.03.2020г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Съдът квалифицира спорното право въз основа на фактическите
твърдения, изложени с исковата молба. В случая с исковата молба ищцата въвежда
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
2
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 29.09.2015 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№232/2011 г. действа ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се отменя ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Това е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Правното положение е
установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не
могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с
възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за
преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго
лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК),
чл. 424 или чл. 439 ГПК. Изразеното становище относно приложимия давностен срок
е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021
г., IV г. о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
3
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1
ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. /чл. 116, б. „в“ ЗЗД/. Същинско действие за принудително изпълнение
може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. /решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV г.о./
В случая давността е прекъсната с налагането на запорите на вземания на
длъжника от посочените банки - на 26.02.2018г.. / чл. 450, ал.3 ГПК/. Не е налице
хипотезата на изтекла към този момент давност, за да се приеме, че давността е
прекъсната с поискването от страна на взискателя за налагане на запор. От
прекъсването на давността до предявяване на иска -14.02.2022 г. не е изтекъл
приложимият относно вземането давностен срок от 5 години, поради което
претенцията се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С
4
образуването на настоящото производство не се прекъсва давността и изтеклият в хода
на процеса срок представлява нов факт, който би бил основание за нов процес.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответното дружество имат
право на разноски за такса за копие на изп. дело 24,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.С., ЕГН **********, срещу „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република, искове по чл. 439 ГПК да се признае за установено, че
ищцовата страна, в качеството й на наследник на В.С.С., поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1105,47 лева – главница – за топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до
м.04.2014 г., сумата от 249,94 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до
16.04.2015 г., както и сумата от 127,11 лева - разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3147/2015 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер на 124,00 /сто двадесет и четири/ лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5