№ 97
гр. Монтана, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630101201 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл.26 ЗЗД.
Ищцата по делото В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., твърди, че
сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №
40019016172. Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с
чл.26 ЗЗД. Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №
********* от 01.02.2024 година. Поддържа, че съгласно договора за
потребителски кредит, е следвало да върне сумата по кредита в размер на ....
лева при ГПР 42,36 %, годишен лихвен процент 38,49 %, срок на кредита от 12
погасителни вноски върху главницата от .... лева, с обща стойност на всички
плащания в размер на 2284,32 лева. Твърди, че е постигната договореност в
чл.9 за заплащане на такса бързо разглеждане в размер на .... лева и такса
експресно обслужване в размер на .... лева. Твърди, че начислените такси в
чл.9 създават правно положение, което е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй
като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на
този закон, което му е забранено с чл.21 поради което и такава клауза е
нищожна. Следователно клаузите по чл.9 са нищожни и не са породили правен
ефект, тъй като същите са недействителни, както поради противоречие с
добрите нрави и закона, така и поради това, че са неравноправни.
Ищцата твърди също, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
1
на ПМС № 426/2014 година. Заявява, че в договора са уредени условията, при
които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет за
допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не
стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено н
а дискрецията на заемодателя. Ищцата твърди, че реално няма допълнително
предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне
на чл.19 ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неосноватeлното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва. Предвид гореизложеното,
моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за кредит № ********* от 01.02.2024 година, сключен с „.....” ООД,
като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално -
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „.....” ООД - град София
е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за
недействителност на договора са неоснователни, като подробни доводи за това
са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение,
с което отхвърли иска като неоснователен и да му присъди сторените по
делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Установено е по делото, че на 01.02.2024 г. е сключен договор за кредит
№ МАХ_300868130 между ищцата В. Р. Г. и ответника „.....” ООД, като
страните са се договорили за отпуснатият заем да бъде в размер на 1000,00
лева и срок за погасяване на заема 12 месеца с месечни погасителни вноски,
съгласно погасителния план към договора. В процесния договор, страните са
се уговорили, за начисляването на допълнителни такси в тежест на ищцата –
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на .... лева и за
„Динамично плащане по кредита“ в размер на .... лева.
От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се
установява, че в размера на ГПР от 42.36 % е включено единствено годишния
процент на лихвата – 38.49 %, която се начислява върху сумата на кредита.
Вещото лице е отбелязало, че при годишния процент на лихвата 38.49 %,
който участва в изчисляването на ГПР, като сума е в размер на ..... лева или
оскъпяването за срока на кредита е 22.05% /при месечна вноска от .... лева/.
Допълнителните такси в „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане по кредита“ стават изискуеми с подписването на
кредита и са дължими на равни месечни вноски в размер на .... лева. Така
общият размер на месечната вноска е общо ..... лева. Оскъпяването по кредита
с размера на възнаградителната лихва и допълнителните такси е 106.38%.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
2
Сключеният договор за потребителски кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Уговарянето и начисляването на допълнителни такси „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане по кредита“ в
полза на Дружеството – ответник в общ размер на ..... лева, представляват
сума над размера на усвоения кредит. Прочитьт на съдържанието на
посочените услуги и съпоставянето им с естеството на сключения договор за
паричен заем, налага изводa, че по своето същество те представляват
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор за потребителя. При фиксирането на така наречените
допълнителни такси „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично
плащане по кредита“ в договора не става ясно точно от какви услуги и
привилегии се ползва кредитополучателят. От представения погасителен
план, в който вноските и по тези услуги са включени, е видно, че те са били
предварително заложени в погасителната схема, без възможност
кредитополучателят да ги договаря. Липсват и доказателства тези
допълнителни услуги да са реално предоставени, за да бъдат възложени в
тежест на потребителя за заплащане. Тези клаузи сочат на несъответствие
между правата и задълженията на кредитора и тези на длъжника.
Кредиторът цели да се обогати неоснователно от престирането от
страна на кредитополучателя на сумите за допълнителни услуги. В
конкретния случай, още със сключването на договора, предоставен на
кредитополучателя са описани и включени допълнителните такси. Съгласно
чл.143, т.9 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налагала на
потребителя приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. Процесната клауза е точно такава.
Търсената сума за възнаграждение за допълнителни такси, се основава на
нищожни клаузи, доколкото начислена по този начин - към месечните
погасителни вноски, се явява дължима в нарушение на принципа за
справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на
заема. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Настоящият състав счита, че включените
в процесния договор - пакет от допълнителни такси „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане по кредита“ представляват
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че са същински допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
3
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно пар.1, т.1 от ДР
на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. При сключването на процесния договор за потребителски кредит и
чрез предвиждане на допълнителни такси „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане по кредита“, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането им, е заобиколена императивната
разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. С оглед на това, посочените в
договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Съгласно чл.10, ал.2 и
чл.10 ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора кредиторът
не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за
разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен
възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други
разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР
от 42,36 %. Кредитодателят е длъжен да включи в текста на договора за
потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го
формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за
стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на
договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства
на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват.
Съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е
следвало да включи в уговорения ГПР и допълнителните такси. Записването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите.
4
Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. С допълнителните пакети се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно ГПР
реално надхвърлят определения фиксиран процент от 42,36%, а именно
оскъпяването по кредита възлиза на 106.38 %, съгласно приетото заключение
на вещото лице.
Съгласно чл.21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски
кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила
на ЗПК. Кредиторът е нарушил чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да
разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение
ГПР, тъй като не е включил такси „Бързо разглеждане на искането за кредит“
и „Динамично плащане по кредита“ - възнаграждение на дружеството
ответник в записания в договора размер на ГПР от 42,36 %, което обуславя
нищожността на уговорената в процесния договор клауза относно
приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на
потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя
относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е
създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл.6 от
процесния договор. Нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор за
кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална
недействителност на цялата кредитна сделка.
Чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като
основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и
цената на услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на
добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща
му да направи своя информиран избор. Непредставянето на релевантната за
потребителя информация относно основен елемент – действителната стойност
на ГПР преди сключване на договора и невключването й в условията на
контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е
предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора
за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11,
ал.1, т. 9 ЗПК. Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за
установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен.
Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати
по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на .... лева, ....
лева – депозит за вещо лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. Ответното дружество следва да
заплати на ...... адвокатско възнаграждение в размер на ..... лева с вкл. ДДС.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между В. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ..... и „......, с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ....., НИЩОЖНОСТТА на договор за кредит № МАХ_300868130
от 01.02.2024 г.
ОСЪЖДА „......, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да
заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на ....
лева, .... лева – депозит за вещо лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „......, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .....да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „....., с адрес ......, представлявано
от адвокат ..... адвокатско възнаграждение в размер на ...,60 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6