№ 364
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500285 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С Решение № 5324 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 11376/2022
г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, Столична Община, с адрес: гр. София, ул.
„Московска” № 33, е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45
ЗЗД, на С. А. И., ЕГН **********, сумата от 20 000,00 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждане, настъпило на 17.06.2020 год. в гр. София, в резултат на падане,
предизвикано от необезопасена неравност на шахта, находяща се в ж.к. „Бели
брези“, пред блок 3, ведно със законната лихва от датата на увреждането
17.06.2020 год. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата
претенция за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 25 001,00
лв., частично от 60 000,00 лв. като неоснователна. Столична Община е
осъдена да заплати на С. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3 156,60 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждането настъпило на 17.06.2020 год. в гр. София,
ведно със законната лихва от 25.06.2020 год. до изплащане на вземането, като
е отхвърлена исковата претенция за сумата над 3 156,60 лв. до пълния
предявен размер от 4 280,34 лв. като неоснователна. Ответникът Столична
община, е осъдена да заплати на С. А. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,
сума в размер на 1 280,78 лв. - разноски. Ищцата С. А. И. е осъдена да заплати
на Столична община, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата в размер на
170,00 лв. - разноски. Столична община, е осъдена да заплати на адв. Й. Г. Д.,
1
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата в размер на 2 364,07 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над сумата от 20 000 лв. до 25 001 лв. –
частичен иск от общо заявения в размер на 60 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ищцата С. А. И.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й Адвокатско дружество „Дамянов и
партньори“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 5, вх. В, ап. 25, представлявано
от управителя си адвокат М. Д. от САК, чрез адвокат Й. Д. от САК. В жалбата
се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че определеното обезщетение е твърде занижено и
същото се явява явно несправедливо, тъй като не кореспондира по никакъв
начин с получените травматични увреждания, съпътстващите ги физически и
емоционални болки и страдания, затруднения, неудобства и негативни про‐
мени в ежедневието, които ще търпи и за в бъдеще, периода на лечение и
възстановяване, необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневието си,
като не ще изиграе репариращата си функция. Не се правят доказателствени
искания.
Моли съда да отмени Решение № 5324/20.10.2023 г., постановено по гр.
д. № 11376/2022 г. по описа на СГС, I-14 състав, в обжалваната му част и да
постанови ново, с което да присъди на С. А. И. още 5 001,00 лв. - главница,
предявена като частичен иск от 60 000,00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, търпени следствие на инцидент, настъпил на
17.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020 г. до
окончателното заплащане на обезщетението, като в решението си определи и
справедливият размер на дължимото се обезщетение, както и да осъди
ответника да й заплати сторените от нея разноски пред двете съдебни
инстанции в цялост.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез старши юрисконсулт
Анатол Овчаров, с който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди решението и да отхвърли въззивната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, не е депозирало отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран от С. А. И. с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД, срещу Столична община, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 25 001,00 лв., частично от 60 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 4 280,34 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод
увреждане, настъпило на 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата за неимуществени вреди от 17.06.2020 г., а върху главницата за
имуществени вреди от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
2
Ищцата твърди, че на 17.06.2020 г., около обяд, в гр. София, ж.к. „Белите
брези“, пред бл. 3, се е движела по тротоара пред жилищния блок, като
стъпила с десния си крак върху шахта от уличната канализационна мрежа,
капакът на която не бил добре закрепен, вследствие на което същият се
повдигнал, ищцата загубила равновесие и паднала върху десния си крак. От
инцидента за ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, подробно описани в исковата молба и
подлежащи на обезщетение. Отключила автоимунно заболяване, което довело
до остри алергични реакции към храни и медикаменти, което довело до
непредвидимо удължаване на периода на лечение и възстановяване.
Реализирани са и разходи за лечение-медицински консумативи, изделия и
медикаменти. Твърди, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и
поддръжката на намиращите се на нейна територия общински пътища, като не
е осигурила безопасно ползване и придвижване в градска среда на
пострадалата. Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба,
ответникът Столична община, е изложил становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че не е безспорно установено и не става ясно
къде точно е станала злополуката. Оспорва причинно-следствената връзка
между бездействието на Столична община да поддържа в нормално състояние
пътната настилка и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, тъй като се
твърди, че пострадалата „не забелязала, че капакът /на шахтата/ не бил добре
закрепен“, поради което причина за инцидента е невниманието на ищцата.
Причинената вреда не е пряка и непосредствена последица от поведението на
ответника, а резултат от неположената дължима грижа от страна на С. А. И.
към собствения й физически интегритет. В условията на евентуалност сочи
прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа извършените
разходи да нямат връзка с твърдения вредоносен резултат. Претендира
разноски.
По искане на ответника и на основание чл.219, ал.1 ГПК с протоколно
Определение № 3557 от 24.04.2023 г. е допуснато привличане на трето лице-
помагач - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********.
Подпомагащата стана, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., е
представил писмена молба на 05.06.2023 г., с заявява, че неправилно е
конституирано дружеството, тъй като отговорност на СО е поддържането на
общинската улица и тротоарите по нея, като инцидентът няма отношение към
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД.
В производството пред САС, в съдебно заседание, въззивницата -
ищца чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи. Претендират се разноски съобразно Списък по чл.80
ГПК.
Ответникът по жалбата – Столична Община, се представлява от
юрисконсулт Братанова оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Третото лице – помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, се представлява от юрисконсулт Г., който моли да бъде
3
потвърдено първоинстнационното решение.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 17.06.2020 г., около 15,00
часа, в гр. София, пред блок 3 в ж.к. „Бели брези“, ищцата стъпила на шахта на
пешеходна алея (с различно ниво на бетонни капаци), загубила е равновесие и
в резултат на това е паднала на пътната настилка. За настъпилото събитие
еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката А. М. И. (дъщеря на ищцата), присъствала на събитието, както и
обясненията на самата ищца, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Показанията
на свидетелката И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, като в същите се
сочи, че е видяла как ищцата се е свлякла на земята. Самата шахта е с
денивелация на капаците в сравнение с повърхността на асфалта, като най-
значима е дясната част. Там, където започва е по-значителна и намалява към
края на шахтата.
От заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
трималеоларна фрактура на дясната подбедрица. Тази диагноза включва три
отделни фрактури — на двата глезена външен и вътрешен, както и на задния
ръб на голямопищялната кост - тибията и представлява тежко травматично
увреждане в долната част на подбедрицата и бидейки вътреставно за
глезенната става, засяга нейната цялост. Механизмът на увредата сочи на
индиректна фрактура при падане от собствен ръст при т. нар. „стъпване
накриво“, но за да се получат три отделни фрактури, 2 на тибията и 1 на
фибулата, е необходимо стъпалото освен да е в еквинус (извито навътре и
подпряно на външния си ръб) да понесе и компресията от тежестта на цялото
тяло надолу и подгъване на стъпалото навътре. Трималеоларната фрактура е
тежка травматична увреда на глезената област, засягаща пряко и самата
глезенна става, доколкото всички фрактурирани парчета анатомично имат и
ставна повърхност от глезенната става. Лечението при ищцата е било
своевременно (по спешност) и адекватно в специализирана травматологична
клиника - оперативното наместване на счупените парчета от глезените и
фиксирането им с подходящи импланти (плака с 5 винта за външния глезен, 2
тибиални винта за вътрешния и 1 поддържащ двете подбедрени кости -
супрасиндесмален). Самата операция трае около 3 часа, а хоспитализацията е
за 7 дни. По данни на епикризата всичко е протекло нормално, не са
отбелязани усложнения. Дадени са били указания за придвижване с помощни
средства за 45 дни без да се натоварва оперирания крайник, след което да
движи глезенната става, както и антикоагулантна терапия за дома.
Налице са данни за приложени 2 физиопроцедурни карти - от 28.08.2020
г. и от 01.06.2021 г. за проведени 4 вида процедури: интерферентен ток,
ултразвук, масаж и ЛФК.
От документацията във ВМА има данни за лека алергична реакция по
време на анестезията, проявена с обрив и тахикардия, която е отшумяла за 10
минути и не е попречила на анестезията и операцията.
На преглед при ищцата вещото лице е установило функционален
4
дефицит в активните движения на дясната става до половината от нормалния
обем движения, като опитът да продължи до по-голям обем, е предизвиквал
силни болки, а от там и невъзможността на пострадалата да слиза по стълби и
трудно с подпомагане да ги изкачва. Този функционален дефицит, въпреки
проведената физиотерапия и ЛФК, се дължи на тежестта на получената
травматична увреда, невъзможността да се възстанови дори при навременно и
добре изпълнена операция екзактното анатомично положение на фрагментите
на микро ниво и не на последно място неотстранените импланти останали 3
години, при норма около 1 година. Ищцата се е възстановявала 1 година до
описания статус на ЛП, което не кореспондира с медицинските критерии за
възстановяване от конкретната фрактура до ниво на работоспособност, което е
около 6 месеца.
Ищцата не е възстановена напълно – има дефицит на движенията на
дясната глезенна става до половината от нормата, болки при опит за
допълнително раздвижване и неотстранени импланти, пречещи донякъде на
движенията в глезена, но може да се придвижва самостоятелно, без помощни
средства и да се самообслужва без чужда помощ.
Без да се отстранят поставените импланти не може да се очаква
подобрение в обема на движенията на глезенната става, но и да се отстранят,
пак тези движения няма да достигнат максималните нива като на левия
неувреден глезен. Прогнозата за в бъдеще, особено по-далечното, е
неблагоприятна при такава фрактура, засягаща целостта на основна става на
долния крайник, каквато е глезенната и това е свързано с развитието на
артрозен процес, който допълнително все повече ще ограничава активните
движения в глезена и ще засилва болковия синдром.
От заключението на изслушаната пред СГС съдебно-техническа
експертиза, се установява, че покритието на шахтата е изпълнено с вкопана
правоъгълна рамка от стоманени профили и поставени върху нея 3 броя
капаци от стоманобетон. За ревизионни шахти с три или повече капака
общото светло разстояние получено от разместването на всички капаци, не
трябва да превишава 15 mm, а разстоянието между отделните капаци и между
крайните капаци и рамката се ограничава най-много до 5 mm. Дадено е
становище, че по данни от подземния кадастър шахтата е означена като част от
електропровод - Силнотокова мрежа. При външен оглед на шахтата са
установени 3 бр. капаци, положени върху обща рамка. Допустимото
отклонение или денивелация е в рамките на 0,5 % и в равността до 10 мм
междина под 4 лата. При конкретната шахта и капаци са измерени на място
локални денивелации на капаците спрямо терена в размер на 0,0 до около 18,0
мм на един от капаците от северозападната страна.
С допълнение към експертизата от 14.09.2023 г. са посочени схематично
в отделни точки различните нива на денивелация на капаците на шахтата. В
отделни части на капаците е налице височина от 17 мм, 18 мм и 14 мм.
Денивелацията от 18 мм е при средния капак, който е посочен като място на
произшествието.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка А. М. И., дъщеря
на ищцата, се установява, че живеят в бл. 3 в ж. к. „Белите брези“. На 17-ти
юни, около 15:00 – 15: 30 часа излезли от вкъщи, тръгнали от входа по една
алея, асфалтирана пътека, на която има правоъгълна шахта с три капака.
5
Денивелацията между асфалта и капака на шахтата е 2,5 – 3,00 см. от дясната
страна, на цялата има денивелация, но там, където започва е по-висока и
напред като се върви става по-малка. Свидетелката твърди, че е вървяла малко
пред майка си, тя стъпила върху шахтата, точно между асфалта и ръба на
шахтата и видяла с периферното зрение как пада. Не е било налице спъване, а
при вървенето ищцата е стъпила на ръб между асфалта и капака. Капакът
стърчал от асфалта, така било от много години, откакто живеят там. Не е
видяла да има разстояние между капаците. Неравността не е била обозначена
с нищо, което да сигнализира за нея, като и сега е в същия вид, какъвто бил и
към инцидента. Видяла, че след падането кракът е извит странно и че ищцата
нямало да може да стане. Обадили се на бърза помощ.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел И. Р. И., съпруг на
ищцата, се установява, че на 17.06, късният следобед разбрал за инцидента,
след като дъщеря му му се е обадила и му е казала, че майка й си е счупила
крака и чакали линейка. В болницата останала една седмица. След
изписването не можела да се придвижва сама, трябвало 45 дни да го пази и да
не стъпва на него, за да заздравее. Било й е трудно с патериците да се движи,
тъй като има слаби китки й взели инвалидна количка. Ползвала я от юни до
септември месец. Имала нужда от помощ в ежедневието и за обгрижване, той
и децата й помагали. Тя нямало как да се придвижи до тоалетната, затова
взели подлога, което било доста неприятно за нея, те да я обслужват. Нямала
проблеми с храненето. Децата се грижели за домакинството. От операцията
предизвикали алергична реакция и при нея и при изписването им казали, че
ще може да взима обезболяващо в краен случай аналгин. Трябвало да поставя
в корема си Хепарин 30 дни, след консултация с пулмолог, той казал, че
трябва да го продължи. Всичките болки при нея били изключително силни и
заспивала от умора от болките. Докато била в болницата, се оплакала, че щели
да я убият, че са й били болкоуспокояващо, срещу което е алергична, това е
предизвикало алергичната реакция и усещала, че сърцето ще й се пръсне, а
дробът й се свива, не й стигало въздух. Не успели да започнат рехабилитация
на 45-ия ден, поради Ковид, а започнали чак септември с прекъсвания. Сега
два пъти в годината ищцата провежда курсове рехабилитация за около месец
или два, един или два пъти седмично. Според свидетеля и в момента ищцта не
е възстановена и продължава да има металенн имплант в крака. Не може да
ходи самостоятелно като изпитва страх да излезе навън, и се нуждае някой да
е с нея. В момента не ползва помощни средства, само ботуш, който са взели в
самото начало. След случая се сринала, има страхове от доктори и лекарства.
Социалният й контакт е само по телефона, като може да се обгрижва сама в
домашни условия.
Пред СГС са изслушани и обясненията на ищцовата страна, дадени по
реда на чл.176 от ГПК. Същата твърди, че по време на инцидента валяло
доста, още ръмяло. На капака на шахтата, която е на пешеходната алея, имало
някакви екскременти, преместила се в дясно, а синът й в ляво и кракът й се
озовал между капака и асфалта, изхрущял и тя се свлякла на една страна.
Капакът заема почти 2/3 от алеята за ходене, при всички положения е
минавала от там, но не го е оглеждала. Стъпвайки, като трамплин й
изхвърлило тялото в страни, било неочаквано и се оказала паднала странично.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
6
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата на ищеца е изцяло неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника – неизпълнение на нормативно
възложените задължения на Столична община, свързани с изграждане, ремонт
и поддържане на пешеходната алея, находяща се на процесния участък в гр.
София, ж. к. „Белите брези“, пред бл. 3, като част от общинските пътища, като
е оставила неравност между повърхността на капаците на шахта и пътната
настилка в отклонение от нормативните изисквания, вследствие на който
деликт, на 17.06.2020 г. ищцата е паднала на десния си крак и е претърпяла
телесно увреждане, изразяващо се в трималеоларна фрактура на дясната
подбедрица. Предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди , както и за имуществени вреди
в размер на сумата 3 156.60 лв., ведно със законната лихва върху двете
главници от 17.06.2020 г. (решението на СГС не е обжалвано в тази му част),
между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право.
Във въззивното производство спорен между страните е въпросът,
относно обема на отговорността на ответника във връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характерът и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
7
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 46 години (в активна, трудоспособна възраст към датата на
произшествието), е получила трималеоларна фрактура на дясната подбедрица,
която включва включва три отделни фрактури — на двата глезена външен и
вътрешен, както и на задния ръб на голямопищялната кост - тибията и
представлява тежко травматично увреждане в долната част на подбедрицата и
бидейки вътреставно за глезенната става, засяга нейната цялост. Това е
причинило на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, принудително обездвижване за
период от около 45 дни. Същата е имала нужда от подпомагане в ежедневието
си. Общият възстановителен период е бил 6 месеца. С оглед възрастта на
ищцата към датата на събитието (в конкретния случай неблагоприятен фактор
за възстановяване), и наличието и понастоящем на функционален дефицит
при сгъване на крака, който дори и при премахване на имплантите не би се
възстановил в пълна степен са понесени значителни болки и страдания.
Прогнозата за в бъдеще, особено по-далечното, е неблагоприятна при такава
фрактура, което е свързано с развитието на артрозен процес, който
допълнително ще ограничава активните движения в глезена и ще засилва
болковия синдром.
Преживяното произшествие се отразило и психически на ищцата, която
преди него била самостоятелна и не се нуждаела от помощ при осъществяване
на ежедневните си обичайни задачи, включително и битови такива. След
произшествието ищцата се сринала психически, има страхове от лекари и
лекарства, не се придвижва никъде сама, тъй като я е страх да не падне и
трябва да бъде придружавана. Социалният й контакт е ограничен практически
само по телефона.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на
20 000 лв. е занижено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и противоречи на принципа на справедливостта. Съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на
увреждането, както и задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 40 000 лв., би възмездило ищцата в най - пълна степен за
8
претърпените от нея болки и страдания, във връзка с получените при
процесния инцидент травматични увреждания и последиците от тях.
Тъй като искът е предявен като частичен, същият следва да бъде уважен
в пълния размер от 25 001 лв.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна, поради
което решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено в
частта, с която искът на ищцата за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата 5 001 лв., представляваща разликата над присъдената от СГС сума от
20 000 лв. до претендирания размзер от 25 001 лв., и вместо него ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително още сумата от 5 001 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 17.06.2020 г.
ПО ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото въззивният съд следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първата инстанция.
Общият материален интерес възлиза на сумата от 25 001 лв.
Въззивният съд установява, че дължимото на основание чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждение на адвокат Д. за осъществената от него безплатна
адвокатска защита и съобразно изцяло уважената искова претенция възлиза
на 2 992.50 лв., поради което следва да се присъди още и сумата от 628.43 лв.
Следва да се отмени решението в частта, в която са присъдени на СО
разноски в размер на 170 лв. на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
На ищцата следвда да се присъдят и допълнително разноски в размер на
340.47 лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
Общият обжалваем материален интерес пред настоящата въззивна
инстанция възлиза общо на сумата от 5 001 лв. Въззивната жалба на ищцата се
уважава изцяло, поради което на въззивницата ще следва да се присъди
сумата 450 лв. – 100 лв. за държавна такса и 350 лв. – адвокатско
възнаграждение за защитата й пред САС, за което е представен списък по чл.
80 ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 5324 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д.
№ 11376/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане
на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33, да
заплати на С. А. И., с ЕГН **********, неимуществени вреди за сумата 5 001
лв., представляваща разликата над присъдената от СГС сума от 20 000 лв. до
претендирания размер от 25 001 лв.,както и в частта, с която ищцата С. А.
И., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ответника Столична община
разноски пред първата инстанция в размер на 170 лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул.”Московска”
№ 33 да заплати на С. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, ап. ** на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
допълнително сума размер на още 5 001 лв., (пет хиляди и един лева),
представляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума
в размер на 20 000 лв. до дължимото от 25 001 лв. (частично от 60 000 лв.),
обезщетение за претърпените от С. А. И. неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни увреждания, в резултат на падане, предизвикано от
необезопасена неравност на шахта, находяща се в жк.“Бели брези“, пред блок
3, настъпило на 17.06. 2020 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул.”Московска”
№ 33 да заплати на С. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, ап. ** допълнително сумата от 340.47 лв. (триста и
четеридесет лева, четиридесет и седем стотинки) – разноски в
първоинстанционното производство на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул.”Московска”
№ 33 да заплати на осн. чл. 38, ал.2 от Задв на адв. Й. Г. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 5,
вх.“В“, ап.25, допълнително сумата от 628.43 лв. (шестстотин двадесет и
осем лева, четиридесет и три стотинки), представляваща разликата над
присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер
на 2 364,07 лв. до дължимото възнаграждение от 2 992.50 лв..
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул.”Московска”
№ 33 да заплати на С. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, ап. ** сумата 450 лв. – разноски в производството пред
САС.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
- „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10