Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.06.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 2634 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 41177 от 13.08.2018 г., постановено по гр. дело № 67133/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 73-ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК, с решение № 201106 от 26.08.2019 г., постановено по същото дело, е уважил частично предявения от Н.К.М. срещу ЗАД „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 1000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия в областта на дясното бедро, таз и десен лакът, както и стрес, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 14.01.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, като е отхвърлил предявения иск за сумата над уважения размер от 1000,00 лева до размера от 15000,00 лева и прекратил, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, производството по делото за частта, касаеща неуточнена по размер претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 14.01.2016 г. до 24.11.2016 г.

С оглед изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвоката на ищцата В. Й.Н. - сумата от 65,17 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 93,35 лв. – разноски.

В законоустановения срок срещу решението, в частта с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над уважения размер от 1000 лева до 8000 лева, е постъпила въззивна жалба от Н.К.М. чрез адв. В.Н., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението, поради което присъденият размер не отговаря на критерия на чл. 52 от ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. В т. I от жалбата излага доводи за неправилност за решението на първата инстанция относно лихвата за забава, в която част производството по делото е прекратено с определение по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а в предоставения от съда срок страната не е заявила дали поддържа жалбата. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК подписан от адв. Б.З..

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗАД „Л.И.“ АД чрез юрск. П.М., в която оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора доводи. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Разгледано по същество, настоящият състав на въззивния съд счита, че решението е неправилно в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 1000,00 лв. до предявения размер от 4000,00 лв., както и в частта за разноските по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия на главата, на дясната раменна става, охлузна рана в областта на дясната лакетна стара, така както са описани в исковата молба, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 14.01.2016 г. в г.р Лом, по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество. Производството по делото е прекратено по отношение на претенцията за законна лихва с определение на съда, обективирано в обжалването решение, което не е обжалвано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, тъй като въззивната жалба по т. I не е поддържана и с оглед неизпълнение на указанията на съдията-докладчик, дадени в разпореждане № 7525 от 05.03.2020 г. по делото.

За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, 6. наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.

При така очертаната правна рамка, с оглед установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените предпоставки са безспорно установени като спорен по делото е единствено размерът на дължимото обезщетение, определено по чл. 52 от ЗЗД.

С имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.

Следователно, в тежест на ищеца в производството е да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.

Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че ищцата е получил телесни увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания, както и че вследствие на инцидента е изпитал негативни емоционални преживявания – стрес. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, както и от приложените медицински документи, в резултат на пътно-транспортното произшествие, на ищцата като пешеходец, ударен от автомобила при движение назад със скорост от около 4 км./час, е причинено травматично увреждане, изразяващо се в контузия с травматичен оток в дясната теменна област на главата, лекостепенно сътресение на главен мозък  без изпадане в безсъзнание, контузия в дясната раменна става и охлузна рана в областта на дясната лакетна става. Ищцата е била хоспитализирана за периода от 14.01.2016 г. до 18.01.2014 г., като е изписана клинично здрава. Мекотъканните наранявания са причинили болки и с отшумели за период от около 2-3 седмици като в началото са били по-интензивни. Лекостепенното мозъчно сътресение е причинило временна дезориентираност и световъртеж, като в конкретния случай пострадалата е била напълно възстановена към момента на изписването ѝ от болничното заведение с постепенно възстановяване на функционалните увреждания /дезориентираност, световъртеж/ до пълна обратимост до 25-30 дни. По своя характер причинените на ищцата травматични увреждания са леки и не предивдикват неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или живота й в опасност. Не се установи същата да е изгубвала съзнание, дори и за кратко- такова отразяване няма в медицинската документация като обективно констатирано състояние, нито има свидителски показания за това. Същевременно в процеса на възстановяне е житейски оправдано ищцата да е изпитвала страх и безпокойство поради преживяното ПТП, при което е била увредена, и такива също следва да се съобразят от съда при определяне на общия размер на обезщетението по справедливост.

Предвид възрастта на пострадалата – 84 навършени години към датата на ПТП, механизма на получаване на увреждането, неговия характер и място – травма от падане с удар по главата, от които, въпреки че пострадалата се е възстановила бързо, все пак са предизвикали състояние на болка и дискомфорт при ежедневното обслужване непосредствено след травмата; обстоятелството, че в началото на възстановителния период болките са били интензивни, както и стреса от ПТП, настоящият състав счита, че заявената претенция от 4000,00 лева покрива справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен по правилото на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретния случай. Ето защо на ищцата следва да бъде присъдена сумата от още 3000 лева (ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като искът ѝ е уважен за 1000 лева от първата инстанция и в тази част решението не е обжалвано.

При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид, че въпреки, че са налице няколко описани увреждания, същите се изразяват в охлузвания и отоци, които макар да са неприятни, не се характеризират с продължителен възстановителен период, освен това липсват каквито и да било негативни прогнози за бъдещото здравословно състояние на ищцата, както и доказателства за наличие на усложнения в хода на възстановяването.

Ето защо решението в обжалваната отхвърлителна част за сумата над присъдения размер от 1000,00 лева да пълния претендиран размер от 4000,00 лева, е неправилно и като такова следва да се отмени, а в частта над 4000,00 лева до претендираните 8000 лева, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът достигна до посочените изводи относно размера на обезщетението и при съобразяване лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Поради изложеното въззивната жалба е частично основателна, и следва да бъде уважена. В частта, с която претенцията е уважена за сумата от 1000,00 лв., както в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 8000 лв. до 15000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

По разноските:

При този изход на спора ищцата има право на разноски за заплатените депозити за САТЕ и СМЕ в първа инстанция в размер на още 100,01 лева над присъдените с първоинстанционното решение 33,32 лева

Съгласно направеното искане и списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищцата адв. Б.Х.З., която е заявила искането за възнаграждение в производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислено върху минималния размер чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху обжалваемия интерес пред въззивна инстанция с оглед уважения размер от претенцията, същото е в размер на 291,43 лева без вкл. ДДС, тъй както по делото не е представени доказателство, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

С оглед изхода на спора разноските на въззиваемия-ответник в първа инстанция следва да бъдат преизчислени, а решението над дължимата сума от 73,33 лева за юрисконсултско възнаграждение до присъдените с решението 93,35 лева следва да се отмени.

Въззиваемият-ответник, който е бил защитаван от юрисконсулт, е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за тази инстанция, от което с оглед обжалваемия интерес и отхвърлената част от претенцията, следва да бъдат присъдени 57,14 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                                   Р Е Ш И:                                    

 

ОТМЕНЯ решение № 41177 от 13.08.2018 г., постановено по гр. дело № 67133/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав, поправено с решение № 201106 от 26.08.2019 г. по същото дело, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на Н.К.М. срещу ЗАД „Л.И.“ АД за сумата над 1000,00 лева до 4000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 14.01.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, както и в частта за разноските на ответното дружество за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция за сумата над 73,33 лева до присъдените с решението 93,35 лева, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от още 3000 лв. (разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния дължим размер от 4000 лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия с травматичен оток в дясната теменна област на главата, лекостепенно сътресение на главен мозък без изпадане в безсъзнание, контузия в дясната раменна става и охлузна рана в областта на дясната лакетна става, както и стрес, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 14.01.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41177 от 13.08.2018 г., постановено по гр. дело № 67133/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав, поправено с решение № 201106 от 26.08.2019 г. по същото дело, в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за сумата над присъдените 4000 лева до обжалвания размер от 8000 лева за обезщетение за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 100,01 лева – разноски за първа инстанция.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Б.Х.З., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. София, ул. „*****, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 291,43 лева – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 57,14 лева – разноски за въззивна инстанция.

Решението е влязло в сила в частта, с която ЗАД „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Н.К.М., сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която искът на Н.К.М. е отхвърлен за сумата над 8000 лева до предявения размер от 15000 лева, както и в частта, в която има характер на определение по чл. 129, ал. 3 от ГПК, с което производството по делото за неуточнена по размер претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 14.01.2016 г. до 24.11.2016 г. е прекратено.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.