№ 4193
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110216382 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. Т. (подадена чрез адв. А. Б. – П.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-019801 от 06.10.2022г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова - Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на
вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Т. на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на А. Т. Т. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и при нарушение
правото на защита на Т.. Твърди се, че било допуснато противоречие с разпоредбите на
приложимия материален закон – 143, ал.10, изр.1, пр.2 от ЗДвП и чл.57, ал.1, т.5, изр.
последно от ЗАНН. Не били посочени доказателствата, потвърждаващи твърдяното
нарушение, а именно извършената дерегистрация на моторното превозно средство (МПС) да
е била съобщена на Т.. Поради това се приема, че деянието не е виновно извършено. На
следващо място в жалбата се твърди, че е допуснато и противоречие с разпоредбите на чл.28
от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК, чл.54, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Т. не
бил писмено уведомен за правото му да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение. Претендира се и за нарушение на чл.57, ал.3 от ЗАНН, тъй като
1
жалбоподателят не бил уведомен за правата по чл.79б от ЗАНН. В Наказателното
постановление не бил налице и реквизитът по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Жалбоподателят
твърди, че НП е от 06.10.2022г., а касае деяние, свързано с управление на МПС със
служебно прекратена регистрация от 30.12.2022г. В края на жалбата се посочва, че деянието
е маловажен случай. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление поради
противоречие с материалноправните разпореди, допуснати съществени нарушения на
реквизитите му и поради маловажност на случая.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Т. Т. се явява лично в съдебното
заседание на 20.03.2023г. и се представлява пред СРС от адв. Б. – П.. В съдебно заседание на
20.03.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. В съдебно заседание на 13.06.2023г.
жалбоподателят не се явява пред съда. По време на съдебните прения пред СРС на
13.06.2023г. адв. Б. – П. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на НП, както и за
присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, във връзка с което
адвокатът представя договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски.
Допълнително адвокатът представя в съдебно заседание на 13.06.2023г. и писмена защита. В
нея се посочва, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на МПС-то и за това, че превозното средство не е застраховано. Твърди се, че за
да е действително прекратена регистрацията на МПС е необходимо освен получаване на
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на
собственика на превозното средство съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, т.8, вр. т.10,
ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Твърди се, че не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това се приема, че
административното нарушение не е извършено от субективна страна. Цитира се и
Тълкувателно решение № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Освен това се сочи, че при издаване на Наказателното постановление не са били взети
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и други
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Изтъква се, че от нарушението няма
настъпили имуществени вреди. Нямало и доказателства, обосноваващи налагането на
наказания не в предвидения от закона минимален размер. Жалбоподателят не е допускал
друго нарушение и поради това не било ясно как наказващият орган е определил размера на
наложените наказания. Твърди се, че несъобразяването с разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. Доколкото административно –
наказващият орган не е обсъдил дали е налице хипотезата на маловажен случай, се посочва,
че е нарушен и чл.52, ал.4 от ЗАНН. Претендира се и нарушено право на защита на
жалбоподателя. С тези аргументи адв. Б. – П. моли СРС да отмени Наказателното
постановление и при условията на евентуалност – да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се и
присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 500 лева.
2
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се
явява и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС е собственост на М.. Тъй като
М. А. нямала шофьорска книжка, автомобилът й се управляван от лицето, с което тя
съжителствата – А. Т..
От Гаранционен фонд изпратили на 03.12.2021г. до М. А. Уведомление № 009626 от
27.11.2021г., че МПС с рег. № СВ №№№№ МС няма данни за сключен и действащ към
27.11.2021г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, обаче, няма данни да е било
получено на А.. Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили на 29.12.2021г. към МВР
уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Уведомяването от Гаранционен фонд било получено в ОПП – СДВР по
електронен път на 30.12.2021г. и веднага въз основа на него била прекратена регистрацията
на лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в
АИС-КАТ на 30.12.2021г., но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен от ОПП -
СДВР.
На 07.05.2022г. около 02.15 часа А. Т. Т. управлявал лек автомобил „БМВ 528 И“ с
рег. № СВ №№№№ МС в гр. София по бул. „Ал. Стамболийски“, с посока на движение от
ул. „Булина ливада“ към бул. „Вардар“. Тогава Т. бил спрян за полицейска проверка, в хода
на която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП. Освен това Т. не представил на проверяващите го полицаи и
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Поради това св. Н. З., в
присъствието на Б. Г., съставил срещу А. Т. Т. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA № 653601 от 07.05.2022г. - за нарушения на чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на А. Т. Т. срещу
подпис на 07.05.2022г.
След като на 07.05.2022г. Т. разбрал, че лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ
№№№№ МС няма застраховка „Гражданска отговорност“, такава била сключена и след
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на 09.05.2022г. в 11:34 часа била възстановена регистрацията на автомобила,
за което било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-27073/2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 03 РУ –
СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 07.05.2022г. на територията на
03 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП – СДВР
изпратили административно – наказателната преписка на 03 РУ – СДВР, от където
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
3
17.05.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 06.07.2022г.) било възложено
извършването на проверка, след която с Постановление на прокурор от СРП от 19.09.2022г.
(изведено в деловодството на СРП на 20.09.2022г.) било отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление от общ характер и пр. пр. № 24323/2022г. по описа
на СРП била прекратена. Препис от този прокурорски акт, ведно с АУАН Серия GA №
653601 от 07.05.2022г. били изпратени по компетентност на ОПП – СДВР.
На 06.10.2022г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала
процесното Наказателно постановление № 22-4332-019801, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на А. Т. Т. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на А. Т. Т. са отнети и 10 контролни точки. Т. получил препис от това
Наказателно постановление срещу подпис на 22.11.2022г. и на 06.12.2022г. подал жалба по
пощата (чрез ЕКОНТ), която постъпила в ОПП - СДВР на 07.12.2022г. След препращането
й, заедно с административно – наказателната преписка на СРС, на 22.12.2022г. е образувано
настоящото дело пред СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите А. и З., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК - Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува
досъдебно производство от 19.09.2022г.; писмо с рег. № 4332р-69527 от 30.11.2022г.; писмо
до Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ - СДВР с рег. № 4332р-69527 от
16.11.2022г.; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; транспортен етикет от
06.12.2022г.; писмо от СРП с вх. № 55328 от 28.02.2023г. с приложени копия на материали
от пр. пр. № 24323/2022г. по описа на СРП (Постановление на прокурор от СРП за отказ да
се образува досъдебно производство от 19.09.2022г.; АУАН Серия GA № 653601 от
07.05.2022г.; Постановление на прокурор от СРП за възлагане на проверка от 17.05.2022г.;
писмо от Зам. Началник на ОПП-СДВР до Началника на 03 РУ-СДВР с рег. № 4332р-
27073/2022г.; справка за регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС; справка за
собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справка картон на водача); писмо от
ОПП – СДВР с вх. № 71847 от 15.03.2023г. (с приложени справка за регистрации на МПС с
рег. № СВ №№№№ МС и справки за собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС) и
писмо от Гаранционен фонд с вх. № 92663 от 03.04.2023г. (с приложени уведомления по
чл.574, ал.10 от КЗ, справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на
МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справка от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № СВ №№№№
МС).
Показанията на свидетеля З. се явяват неинформативни спрямо процесното
4
нарушение, тъй като той няма съхранен спомен относно проверката на лек автомобил
„БМВ“ в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“. Последното би могло да бъде оправдано с
естеството на работа на Н. З. и обема на проверяваните от него автомобили. Въпреки това,
обаче, от разпита на този свидетел се установява, че чрез справка с ОДЧ полицаите
получават информация дали едно МПС е с прекратена регистрация, както и че не събират
данни дали собственикът на МПС-то знае за прекратената регистрация. В тази част
показанията на св. З. звучат непредубедено, достоверно и намират опора в справките на лист
39, лист 52 и лист 76 от делото. Поради това относно посочените тук обстоятелства
показанията на свидетеля З. следва да се кредитират от съда. В останалата част (касателно
доказване на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение) показанията на
свидетеля З. се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на
фактическите и правните си изводи.
Показанията на свидетелката А. звучат достоверно, логично и доколкото намират
опора в приложените по делото справки за собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС
и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 71847 от 15.03.2023г., а същевременно не се
опровергават от останалите, събрани по делото доказателства (предвид направения по-долу
анализ от съда на доказателствата, представени от Гаранционен фонд), настоящият съдебен
състав прие, че следва да кредитира показанията на св. А..
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 24323/2022г. по описа на СРП следва да
се кредитират от съда, тъй като са достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото с
рег. № 4332р-27073/2022г. (приложено на лист 37 от делото) и АУАН Серия GA № 653601
от 07.05.2022г. (приложено на лист 35 и лист 38 от делото) са еднопосочни и намират опора
в справките на лист 39, лист 52 и лист 76 от делото, както и в Постановлението на прокурор
от СРП от 17.05.2022г. на лист 36 от делото. Поради това СРС кредитира цитираните по-
горе писмени доказателства и приема, че на 07.05.2022г. на А. Т. Т. е съставен АУАН за
нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по чл.345,
ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП –
СДВР на 03 РУ – СДВР, а от там – на СРП.
Приложените на лист 14-15, лист 39, лист 40, лист 41-42, лист 52, лист 53-54 от
делото справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС (приложени на лист 39 и лист 52 от делото)
намират опора в АУАН, писмото от ОПП – СДВР с вх. № 71847/15.03.2023г., справката за
изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и
справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № СВ №№№№ МС – касателно това, че на
30.12.2021г. е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил „БМВ 528И“ с рег.
СВ №№№№ МС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Справките за собствеността на МПС с
рег. № СВ №№№№ МС също намират опора в съдържанието на АУАН Серия GA № 653601
от 07.05.2022г. – относно това, че собственик на МПС-то е М.. Поради това СРС се доверява
5
напълно на приложените по делото справки. От документите на лист 39 и лист 52 от делото,
както и от тези на лист 75 и лист 76 от делото, съдът приема за доказано, че въз основа на
уведомление от Гаранционен фонд на 31.12.2021г. е била прекратена регистрацията на лек
автомобил „БМВ 528И“ с рег. СВ №№№№ МС, както и че на 09.05.2022г. в 11:34 часа е
била възстановена регистрацията на автомобила след уведомление от Гаранционен фонд за
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за които обстоятелства са били
направени съответните отбелязвания в АИС-КАТ. От справка за собствеността на МПС с
рег. № СВ №№№№ МС се установява, че лек автомобил „БМВ 528И“ с рег. СВ №№№№
МС е собственост на М., а от справката картон на водача (на лист 14-15 и лист 41-42 от
делото) се доказва, че преди процесното деяние жалбоподателят е имал и други предишни
нарушения по ЗДвП.
Констатациите от АУАН Серия GA № 653601 от 07.05.2022г. намират опора в
справката за собствеността на автомобила, справката за изпратени писма от Гаранционен
фонд към собственика на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и отчасти в справките за
регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справката от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС с рег. № СВ №№№№ МС. Поради това СРС кредитира констатациите от Акта
единствено относно това, че спряното за проверка МПС е собственост на св. А. (което
обстоятелство се установява и от нейните показания пред СРС) и касателно това, че към
07.05.2022г. е била прекратена служебно регистрацията на МПС с рег. № СВ №№№№ МС,
но не и за това прекратяването на регистрацията на автомобила да датира от „30.12.2022г.“,
тъй като видно от справките на лист 39, лист 52 и лист 76 от делото регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на 30.12.2021г.
Постановленията на СРП за възлагане на проверка и за отказ да се образува
досъдебно производство (приложени на лист 11, лист 33 и лист 36 от делото) са официални
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствената сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че в СРП е била
образувана пр. пр. № 24323/2022г. по описа на СРП, свързана с процесното деяние, било е
разпоредено да се извърши проверка и прокурорът е решил да откаже да се образува
досъдебно производство.
Писмата с рег. № 4332р-69527 от 30.11.2022г. и с рег. № 4332р-69527 от 16.11.2022г.
(приложени на лист 12 и лист 13 от делото) са обективни и достоверни писмени
доказателства, които взаимно се подкрепят и същевременно не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства. Поради това съдът се доверява и на тези
писмени доказателства.
Приложеният на лист 20а от делото транспортен етикет има достоверна дата и
представлява обективно и непредубедено писмено доказателство. Поради това съдът го
кредитира и установява, че жалбата срещу процесното НП е била подадена по пощата /чрез
ЕКОНТ/ на 06.12.2022г., което означава, че е бил спазен законоустановеният 14-дневен срок
за обжалване на Наказателното постановление.
6
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и на Акта за встъпване в длъжност на Гергана Борисова. От Заповед №
8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г. (приложени на лист 16 от делото) следва, че Гергана Владимирова
Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание
точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е
имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
Това означава, че конкретното НП е издадено от компетентно за това лице.
Приложеното на лист 51 от делото писмо от ОПП – СДВР с вх. № 71847 от
15.03.2023г. е обективно и достоверно писмено доказателство, което има доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства. Освен това то намира опора и в показанията на св.
А.. Поради това СРС го кредитира и приема за доказано, че от ОПП – СДВР не са уведомили
собственика на автомобила, че е прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
Справките за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег.
№ СВ №№№№ МС и от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № СВ №№№№ МС са обективни и
достоверни писмени доказателства. Те намират опора, както помежду си, така и в справките
за регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 71847
от 15.03.2023г. Поради това СРС дава вяра на справките, приложени на лист 75-78 от
делото. От съвкупната им преценка се установява, че на 03.12.2021г. е изпратено
уведомление към собственика на МПС-то, на 29.12.2021г. Гаранционен фонд е изпратил
уведомление и към МВР, а на 30.12.2021г. е била служебно прекратена регистрацията на
автомобила.
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ с № 009626 от 27.11.2021г. до М. се явява
информативно, относимо, достоверно и обективно писмено доказателство, което намира
опора и в справката на лист 75 от делото. Поради това СРС кредитира и това писмено
доказателство. От него се установява единствено, че е имало изпратено до собственика на
автомобила уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, но не и че същото е било връчено на А..
Писмото от Гаранционен фонд с вх. № 92663 от 03.04.2023г. не следва да се
кредитира от съда, тъй като не съдържа обективна информация, а разсъждения за
приложението на закона, които не се споделят от този съдебен състав. Редно е да се посочи,
че чл.574, ал.10 от КЗ изисква от Гаранционен фонд да уведоми, а не само да изпрати на
собственика на МПС-то информация, че задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена. Освен това законът
дава срок от 14 дни на собственика на МПС-то да представи доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Ако собственикът на
7
МПС-то не е получил уведомлението от Гаранционен фонд той няма как да узнае, че за него
е започнал да тече 14-дневният срок по чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ
едва когато този 14-дневен срок по чл.574, ал.10 от КЗ изтече и не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, Гаранционният фонд следва да уведоми компетентните органи (МВР),
че следва да се прекрати регистрацията на МПС-то. Това е още едно основание СРС да
приема, че уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ трябва да е достигнало до знанието на
собственика на МПС-то и че без то да е връчено – в случая на М. А. – няма как да се
предприемат действия от страна на Гаранционен фонд по информиране на ОПП – СДВР, а
съответно и от тях по прекратяване на регистрацията на автомобила. Именно поради това
СРС също отказва да кредитира писмото от Гаранционен фонд с вх. № 92663 от 03.04.2023г.,
тъй като съдържанието му се явява предубедено и едностранчиво.
Уведомленията по чл.574, ал.10 от КЗ с № 003228 от 04.09.2022г. (на лист 72 и лист
73 от делото) касаят друг случай, поради което се явяват неотносими към процесния казус и
не следва да се кредитират от съда.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира и
приложените на лист 49 от делото писмени сведения от А. Т. Т., тъй като по своето естество
те съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред
съда, а в писмен вид и то от лице, което не е свидетел, а е жалбоподател по делото. Поради
това документът на лист 49 от делото не представлява нито гласно, нито писмено
доказателство по смисъла на закона.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложените на лист 43 и лист 50 от
делото Докладни записки, тъй като чрез Докладна записка не може да се приобщава по реда
на НПК съдържащата се в нея информация, защото Докладната записка не представлява
годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. В
този смисъл са Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на
ВКС, II НО и други. Поради това съдът не подложи на анализ Докладните записки на лист
43 и лист 50 от делото.
Приложените на лист 44-48 от делото писмени документи не са по своето естество
писмени доказателства, тъй като се отнасят до връчването на призовки за нуждите на
водената проверка пред СРП. Поради това СРС не подложи на анализ и тези документи.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец ноември-
декември 2022г.) процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
8
издадено от компетентно за това лице (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка).
Доколкото след съставянето на АУАН на 07.05.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 03 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
24323/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй
като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел и е подписан от него и от актосъставителя; датата на съставяне на Акта съвпада с
датата на извършване на твърдяното нарушение и с датата на установяване на дееца, а от
съставяне на АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца.
Правилно жалбоподателят възразява, че НП е от 06.10.2022г., а касае деяние,
свързано с управление на МПС със служебно прекратена регистрация от 30.12.2022г. След
справка в АУАН и НП се установява, че и в двата акта е посочено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация „от 30.12.2022г.“, която дата е бъдеща спрямо твърдяната
дата на извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП (07.05.2022г.), както и спрямо
момента на съставяне на Акта (07.05.2022г.) и на издаване на Наказателното постановление
(06.10.2022г.). Това означава, че явно деянието не е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да научи за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Допусната е неяснота при словесното описание на нарушението, което
представлява нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
Според настоящия съдебен състав в случая е допуснато и нарушение на чл.42, ал.1,
т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението,
тъй като нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се реализира тогава, когато са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП, включващ и управление на МПС
по „пътищата, отворени за обществено ползване“, и наличие на прекратена регистрация на
МПС-то. Само установяване на превозното средство в движение по „пътищата, отворени за
обществено ползване“ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако регистрацията на МПС-то не е била прекратена към датата на
управление на МПС-то. От съдържанието на Акта и НП следва, че автомобилът е бил
установен, че се движи на дата 07.05.2022г., а се твърди регистрацията му да е била
служебно прекратена на 30.12.2022г., но същевременно се сочи, че нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП е извършено на по-ранната от двете дати – на 07.05.2022г. Поради това СРС
9
приема, че в АУАН и НП е налице неяснота и относно времето на извършване на
процесното нарушение.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, водещи
до ограничаване правото на защита на Т. да разбере срещу какво нарушение следва да се
защитава.
Релевираните в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушение
поради липса на посочени доказателствата, както и на отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства в Наказателното постановление, както и поради липсата на
писмено уведомяване на нарушителя за правата му да сключи споразумение или за
възможностите, разписани в чл.79б от ЗАНН, не се споделят от съда. Дори и да липсват
реквизитите по чл.57, ал.1, т.5, предл. последно и т.8 от ЗАНН СРС не счита, че се нарушава
правото на лицето да разбере в какво го обвиняват, ако самото нарушение е ясно описано и
отговаря на дадената му правна квалификация. Относно правата на нарушителя да сключи
споразумение или да плати по-малък размер на глобата – от една страна тези права са
разписани в закона и незнанието на закона не извинява никого, а от друга страна от
изложените по-долу мотиви ще стане ясно, че НП следва да бъде отменено изцяло, което
означава, че в най-пълна степен са осигурени правата на жалбоподателя и това се явява по-
благоприятно за него правно положение от сключването на споразумение или заплащането
на по-малък размер на глобата.
Въпреки, че са налице основания за отмяна на НП на формално основание, съдът
следва да изложи съображения и по съществото на спора, тъй като те са принципни и в
съответствие с наложилата се съдебна практика по подобен род казуси.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че А. Т. Т. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 07.05.2022г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „БМВ 528И” с рег. № СВ №№№№ МС в гр.
София, по бул. „Ал. Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Булина ливада“ към бул.
„Вардар“. Този фактически извод се доказва от АУАН и същевременно не се опровергава от
нито едно друго събрано по делото доказателство. На следващо място - от съвкупната
преценка на справките за собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС, за регистрации
на МПС с рег. № СВ №№№№ МС, за изпратени писма от Гаранционен фонд към
собственика на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и от базата данни на информационен център
към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № СВ
№№№№ МС се установява, че към 07.05.2022г. (когато е било установено МПС-то да се
управлява от жалбоподателя Т.) лек автомобил „БМВ 528И“ с рег. № СВ №№№№ МС е бил
със служебно прекратена регистрация. От съдържанието на писмото на лист 51 от делото,
както и от справките на лист 39, лист 52 и лист 75-76 от делото съдът достига до извода, че
10
по електронен път на 29.12.2021г. е изпратено и на 30.12.2021г. е било получено в ОПП –
СДВР уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и въз основа на това уведомление на 30.12.2021г. е била
прекратена служебно регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на лек автомобил „БМВ 528И“ с рег. № СВ №№№№ МС на 30.12.2021г. на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един
автомобил на основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да
получат уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за
това, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо
да се уведоми и собственикът на превозното средство. В случая от писмо на ОПП – СДВР с
вх. № 71847 от 15.03.2023г., както и от показанията на св. А., се доказва, че собственикът на
МПС с рег. № СВ №№№№ МС не е бил уведомен. Липсата на уведомяване на собственика
означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е изпълнен, поради
което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация на
30.12.2021г. се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.
От направения по-горе анализ на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ също следва, че и
уведомяването от Гаранционен фонд към ОПП – СДВР е било преждевременно, тъй като
собственикът на автомобилът не е получил уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ и за него
не е започнал да тече 14-дневният срок за представяне на доказателства за наличие на
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което не са били в случая налице и предпоставките за изпращане на уведомление по чл.574,
ал.11 от КЗ на МВР, от където пък следва, че не са били налице и предпоставките за
служебно прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № СВ №№№№ МС на основание
чл.18, т.2, вр. чл.18б, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Гореизложеното означава, че щом незаконосъобразно е била прекратена по служебен
път регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил уведомен
собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не са били
налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък следва, че
не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като нито собственикът на автомобила, нито ползвателят му към 07.05.2022г. не се
доказа да са знаели, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № СВ №№№№
МС и развитите в тази връзка доводи в жалбата и в писмената защита се явяват напълно
основателни.
11
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу А. Т. Т. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Поради това обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено поради недоказаност на конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 13.06.2023г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 500 лева – видно от лист 89 и лист 90 от делото. Според
чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. За пълнота следва
да се посочи, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата
страна не е направила възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
жалбоподателя. Поради това и доколкото настоящото производство е административно –
наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат
в производството пред СРС, то, с оглед изхода на спора, в случая СДВР (като разпоредител
с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде осъдена да
заплати на А. Т. Т. сумата от 500 лева за направени от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС – съгласно приложения на лист 90 от делото договор
за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че жалбоподателят е платил на адв. Б. –
П. възнаграждение именно в размер на 500 лева. В случая този размер на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение надвишава посочения минимален размер в чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, която е в сила към датата на плащане на адвокатското
възнаграждение – 01.12.2022г.), а именно при наложена „глоба“ до 1000 лева минималното
възнаграждение за адвокат е 400 лева, но доколкото няма съответно искане от въззиваемата
страна за присъждане на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение от действително
сторените разноски за адвокат, по аргумент от чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва, че съдът не
може да намали по собствен почин размера на поисканите и направени разноски по делото
за адвокат. Водим от изложеното съдебният състав прие, че поисканите от адвоката
разноски в размер на 500 лева следва да бъдат присъдени в тежест на органа, издал
процесното НП, тъй като с настоящото решение процесното НП се отменя изцяло.
Така мотивиран, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019801 от 06.10.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на А. Т. Т. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Т. Т. с ЕГН
**********, с адрес : гр. София, ул. „Андезит“ № 10, сумата от 500 (петстотин) лева за
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13