Решение по дело №21666/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20257
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20231110121666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20257
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121666 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са и обективно, кумулативно съединени осъдителни обратни
искове по чл.59 ЗЗД от ответника срещу третото лице помагач.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Р. В.
Х. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който
се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му гр.София,
ж.к.М., бл.***, вх.В, ет.2, ап.3 през периода май 2019 - април 2021 г. и е
извършвал услугата дялово разпределение за периода октомври 2019 - април
2021 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в
забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице
помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя
страна е сключило договор с етажната собственост в сградата на ответника, и
се е задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита
1
показателите на измервателните уреди за използваните количества топлинна
енергия и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление
по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да
предяви настоящите искове за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на
вземанията си за следните суми: на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД - 5734,06 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за
периода май 2019 - април 2021 г.; 39,50 лв. - възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода октомври 2019 - април 2021 г. и свързаните с
тях два иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1021,53 лв.– обезщетение за
забава за периода 15.9.2020 - 21.10.2022 г. и 8,28 лв. – за периода 1.12.2019 –
21.10.2022 г. Претендира и разноските по дело.
Ответникът Р. В. Х. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
е погасила задълженията си и че имотът е ползван през исковия период от
третото лице помагач на страната на ответника, поради което предявява срещу
него обратни искове по чл.59 ЗЗД.
Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния
иск П. В. Х. не представя отговор на исковата молба.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
2
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответниците
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.
Ответникът Р. Х. не оспорва твърденията на ищеца. Възразява
единствено, че е погасила задълженията си. Затова, както и предвид
представените от ищеца писмени доказателства, от които е видно, че
ответникът е съсобственик на процесния топлоснабден недвижим имот,
следва да се приеме ищецът доказа фактите, на които основава исковете си и
са в негова доказателствена тежест.
Не се спори между страните и по делото са представени доказателства-
платежни нареждания, от които личи, че ответниците са платили
задълженията си и по четирите иска и направените по делото разноски от
ищеца за държавна такса в исковото и в заповедното производство. Това
обстоятелство, е настъпило след подаване на исковата молба и на осн. чл.235,
ал.3 ГПК следва да се вземе предвид и исковете – да се отхвърлят.
Относно обратните искове по чл.59 ЗЗД.
Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне това с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Ето защо в тежест на ищеца по този иск е да докаже твърденията си, че
процесният топлоснабден имот през исковия период, за който е заведен искът
по чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с него
акцесорни искове, е използван от ответника по обратния иск; обстоятелството,
че топлинната енергия е изразходвана именно от този фактически ползвател
на имота; цената на топлинната енергия с задължаването за заплащането на
която се равнява на размера на обедняването на ищеца по този иск, респ. – че
получените акцесорни услуги за дялово разпределение, са получени от
ответника без правно основание. Ответникът по тези искове носи тежестта да
докаже, че е погасил задълженията си.
От установените факти по главните искове по чл.153, ал.1, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД се
установява, че топлинната енергия в твърдения от ищеца обем е доставена в
3
процесния топлоснабден имот; услугата дялово разпределение е получена във
връзка именно с изчисленията, които са се наложили във връзка с доставената
топлинна енергия в този обект и цената на топлинната енергия, съответно
възнаграждението за услугата дялово разпределение не са платени на
падежите, а със забава, поради което е възникнало задължение за обезщетение
за забава. От приетите по делото протокол за въвод във владение от 12.5.2021
г. е видно, че ищецът по настоящия иск принудително е въведен във владение
на процесния топлоснабден имот именно на датата на съставяне на протокола
в рамките на изпълнително дело, което е образувано срещу ответника по
обратния иск. Въводът се е състоял след исковия период. Това дава основание
за извода, че ответникът по обратния иск през исковия период фактически е
ползвал процесния имот, респ. се е ползвал без правно основание от
постъпилата топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Ето защо, е
отговорен за заплащането на обезщетение на ищеца за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването му – цените на топлинната енергия,
възнаграждението за услугата дялов разпределение и лихвите върху тях. С
други думи, обратните искове са изцяло основателни.
По отношение на разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, тъй като е дал повод за предявяването на
исковете, което се установява от забавата в изпълнението, която имплицитно
се признава с плащането на лихвите. Ето защо ответникът е задължен на това
основание да плати на ищеца обезщетение за направените по делото разноски
изцяло –100,00 лв. за разноските по настоящото дело (юрк.възнаграждение в
минимален размер) и 50,00 лв. – по заповедното.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск е задължен да плати
на ищеца по обратния иск направените по делото разноски, съразмерно на
уважените части от исковете – изцяло – 1776,43 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
4
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване
за установено ответникът Р. В. Х. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.М.,
бл.***, вх.В, ет.2, ап.3 да е задължена да му плати следните суми:
- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 5734,06 лв.,
претендирана като като цена за доставена топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия за апартамент в гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.В,
ет.2, ап.3 за периода май 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 39,50 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за
собственика на топлоснабдения обект на адрес в гр.София, ж.к.М., бл.***,
вх.В, ет.2, ап.3 през периода октомври 2019 - април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1021,53 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2020 - 21.10.2022 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 8,28 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 -
21.10.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Р. В. Х. с ЕГН **********
да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 100,00 лв. – обезщетение за направените разноски по
настоящото дело и 50,00 лв. – по заповеднот ч.гр.д. №61376/22 г. на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в.
ОСЪЖДА ответника по обратните искове П. В. Х. с ЕГН ********** да
плати на ищеца по обратните искове Р. В. Х. с ЕГН ********** следните
суми:
- на осн. чл.59 ЗЗД – 5734,06 лв., представляваща обезщетение за
неоснователното му обогатяване от ползваната без правно основание
топлинна енергия, която е доставена от Топлофикация София ЕАД за
собственика апартамент в гр.София, ж.к.М., бл.***, вх.В, ет.2, ап.3 през
периода май 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от
11.11.2022г. до изплащането на сумата;
5
- на осн. чл.59 ЗЗД - 39,50 лв. – обезщетение за получената без правно
основание услуга „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба
на топлинна енергия между Р. В. Х. и Топлофикация София ЕАД за
собственика на топлоснабдения обект на адрес в гр.София, ж.к.М., бл.***,
вх.В, ет.2, ап.3 през периода октомври 2019 - април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1021,53 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.59 ЗЗД (за ползвана без правно основание топлинна енергия)
за периода 15.9.2020 - 21.10.2022 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 8,28 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.59 ЗЗД (за получена без правно основание услуга дялово
разпределение) за периода 15.9.2020 - 21.10.2022г.
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1776,43 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД и на страната на ответника – П. В. Х. с
ЕГН **********, който същевременно е и ответник по предявения срещу него
обратен иск.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6