Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР Д.
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 4382/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 536067/15.11.2018
г., постановено по гр. д. 12657/2017 г. на СРС, I ГО, 47
състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Ф.Д. установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1936,41 лв., представляваща доставена
неплатена топлинна енергия в топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „**********представляващ
магазин с аб. № 340615, за периода м.08.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 70
лв., представляваща стойност на извършено дялово разпределение в имота за
посочения период, ведно със законната лихва върху главниците от 11.10.2017 г.
до окончателното им изплащане;
както и сумата от 354,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. – 03.10.2017 г., и
сумата от 11,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, за които суми по гр. д. № 72488/2017 г. на СРС, I ГО, 47
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението си съдът е
разпределил и разноските в заповедното и исковото производство. Решението е
постановено при участие на „Б.” ООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение ответникът е подал въззивна жалба срещу него от 19.12.2018
г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. В заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба не било посочено въз
основа на коя от описаните фактури ищецът претендира изпълнение. Не били
представени доказателства, които да водят до категоричен извод, че именно
ответникът е ползвателят на доставената топлинна енергия. В същото време
ответникът не бил сключвал договор за доставка на топлинна енергия с ищеца. Сочи,
че в конкретният обект е била доставяна топлинна енергия на „У.Т.” ЕООД с
идентичен абонатен номер. Във всички свои документи ищецът посочвал, че е
извършена доставка на топлинна енергия за обект „Аптека”, без обаче да докаже
връзката на ответника с тази аптека. Ищецът не бил представил и документи за
отчитане на действително потребената топлинна енергия. Районният съд не се
произнесъл и по възражението на ответника за изтекла тригодишна давност. Претендира
отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на разноски за двете
инстанции.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 03.04.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените
установителни искове, районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот по силата на договор за продажба на обособена част
от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване от 20.12.1996 г. Ищецът поканил
ответника да сключи писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди при общи условия. Писмото, съдържащо поканата било изпратено на
25.02.2016 г., без да са ангажирани доказателства, че същото е получено от
ответника. Независимо че писмен договор не бил сключен, ответникът като
собственик на недвижимия имот в топлоснабдената сграда имал качеството
потребител на топлинна енергия. По делото било установено, че ищецът е изпълнил
задължението си да достави топлинна енергия в имота, съответно ответникът
дължал заплащане на стойността на потребената енергия. По отношение на размера
на дължимата сума, съдът е възприел заключението на приетата по делото ССчЕ, в
която била посочена стойността на реално потребеното количество топлоенергия за
процесния период.
По отношение на правилността на
решението въззивният съд намира следното.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/
имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните
основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/;
2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/
извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно
лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване
или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на
доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия и
стойността на извършеното в имота дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
Както вече бе посочено, не се спори
по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на
топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди, както и че ответникът е
собственик на процесния имот.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване обаче, не
е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а
следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и
съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи. Както бе посочено обогатяването на едно лице се
изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО/.
В настоящия случай ищецът твърди, че
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна
енергия за процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са
ангажирани доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот
през исковия период от ответника. За да е основателна претенцията, основана на
нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи обогатяването на
ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта
на ползване на имота. При изрично оспорване на този факт от страна на ответника,
ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване това релевантно
за претенцията обстоятелство. При процесуалното бездействие на ищеца и предвид
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, се налага
извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това
означава, че съдебният състав приема, че не е налице елемент от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - липсва обогатяване от страна на ответника,
поради което предявеният иск е неоснователен. В допълнение следва да се
отбележи и че към исковата молба е представен нотариално заверен протокол от ОС
на собствениците на имоти в ж.к. „********, с решение за избор на изпълнител за
монтиране на индивидуални разпределители и извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
В посочения протокол като собственик на обект с аб. № 340615 е посочено дружеството
„У.” ЕООД. За имота с посочения абонатен номер ищецът е изпратил писма относно
дължими суми за исковия период както до дружеството, така и до Б.Д.. По делото
няма данни ответникът да е регистриран като ЕТ или да упражнява някаква форма
на стопанска дейност, при осъществяване на която да ползва енергия за небитови
нужди в топлоснабдения имот, който видно, от неговото предназначение по
представения по делото договор от 20.12.1996 г., представлява нежилищен имот.
Предвид изхода на делото по иска с
предмет главното парично вземане неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По тази причина обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Разноски по делото при този изход на
спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника Б.Ф.Д..
На същия следва да се присъдят разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение
в заповедното производство, както и сумата от 179,99 лв., представляваща заплатена
такса за въззивната жалба. Към представените в първоинстанционното и въззивното
производство договори за правна защита и съдействие не е представен документ,
удостоверяващ заплащане на уговореното възнаграждение по банков път, така както
е посочено в договорите.
Предвид размера на цената на
исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 536067/15.11.2018 г.,
постановено по гр. д. 12657/2017 г. на СРС, I ГО, 47
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Ф.Д., установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1936,41 лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден
обект, находящ се в гр. София, ж.к. „**********представляващ магазин с аб. №
340615, за периода м.08.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 70 лв.,
представляваща стойност на извършено дялово разпределение в имота за посочения
период, ведно със законната лихва върху главниците от 11.10.2017 г. до
окончателното им изплащане; както и сумата от 354,71 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. –
03.10.2017 г., и сумата от 11,83 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на Б.Ф.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 579,99 лв. лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК********като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.