№ 12161
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110143350 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” АД - гр. (град)
против Д. Я. Д..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 1132.80 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената вода за периода 03.11.2015г. до 04.02.2021г., както и сумата от
273.20 лв. – мораторна лихва за периода от 04.12.2015г. до 04.02.2021г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
28593/2021г. на 35 с-в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди липса на облигационна връзка. Прави възражение за погасяване на вземането по
давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното писмо от СО и приложено към него удостоверение, данъчно
задължено лице за процесния период за водоснабдения имот, е ответникът по настоящето
дело – Д. Д..
Като доказателство по делото е прието уведомително писмо № (номер), с което
1
ищцата е била уведомена за липсваща или с нарушена цялост плобма на водомера.
Представен е и талон за пломбиране на водомер № (номер), видно от който ответницата е
посочена като клиент.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Други доказателства от значение за предмета на спора, не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на вода, количеството на реално
доставената на ответника вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребите-ли на ВиК
услуги са собственици или ползватели на имоти. За установяване на това обстоятелство
ищецът е представил уведомително писмо № (номер), с което ищцата е била уведомена за
липсваща или с нарушена цялост плобма на водомера и талон за пломбиране на водомери №
(номер), в които ответницата е посочена като клиент. Същата е подписала и двата
документа, а подписите не са оспорени от Д.. Установява се от представеното писмо от СО и
приложено към него удостоверение, че данъчно задължено лице за процесния период за
водоснабдения имот е именно ответникът по настоящето дело
Нещо повече, ответникът не оспорва да е собственик на водоснабдения имот. Твърди
единствено липса на облигационна връзка поради това, че между страните не е налице
облигационен договор, както и поради това, че ответникът не е подал заявление за
откриване на партида в ищцовото дружество.
Както беше посочено по – горе, съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото
дружество потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти, като не е
необходимо сключването на писмен договор с всеки от потребителите поотделно.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е потребител на ВиК услуги, поради което е
налице валидно облигационно отношение.
По делото не се спори относно доставеното до имота количество вода и нейната
стойност, поради което това обстоятелство е било отделено от съда за безспорно.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на част от
претендираните суми.
Съдът намира, че приложима в случая е кратката три годишна давност. Задълженията
за плащане имат еднороден характер. Поради еднородния и падежиран характер на
задължението за периодични плащания, същите се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Това следва и от решение от
2
11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г., което е
задължително за съдилищата.
Процесният период обхваща времето от 03.11.2015г. до 04.02.2021г. Заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 21.05.2021г.
Ето защо, погасени по давност са задълженията за периода до 21.05.2018г.
Съгласно ССЕ общият размер на непогасените по давност вземания за периода от
21.05.2018г. до 04.02.2021г. възлиза на 655.03 лв.
Ето защо, искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 655.03 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
По изложените по – горе съображения погасени по давност са част от вземанията за
лихва. Непогасените по давност вземания за лихва, съгласно приетата по делото ССЕ,
възлизат на 204.22 лв., до която сума искът за лихва следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 257.82 лв., представляваща направените в настоящето производство
разноски, както и сумата от 47.74 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
74049/2019г., на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 61.11 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 19.44 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 74049/2019г., на
СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Я. Д., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), сумата от 655.03 лв., представляваща дължимата главница за
доставена вода за период 21.05.2018г. до 04.02.2021г., както и сумата от 204.22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 28593/2021г. на СРС, 35 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от 655.03 лв. до пълния
предявен размер от 1132.80 лв. и за периода от 03.11.2015г. до 20.05.2018г., както и иска за
лихва за разликата над уважената част от 204.22 лв. до пълния предявен размер от 273.20
лв., като погасени по давност.
3
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 257.82 лв., както и сумата от 47.74
лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 28593/2021г. на СРС, 35 с-в разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на Д. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 61.11 лв., представляваща
направените по настоящето разноски, 19.44 лв., съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4