Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град
Шумен, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при
участието на секретаря Р.Х..а и с участието на прокурор П.В.от Окръжна
прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 42 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на
искова молба рег.№ ДА-01-202/17.01.2020год. по описа на ШРС, депозирана от Ж.Р.Д.
***, чрез адв.И.Х. от ШАК срещу Областна Дирекция по безопасност на храните-
гр.Шумен, с която се претендира обезщетение за
причинените му имуществени вреди на стойност 600.00лв., съставляващи
заплатени от последния разноски, свързани с процесуално представителство и
защита от адвокат по повод обжалвано и
отменено Наказателно постановление № ЗЖ-19/08.05.2019г. на Директор на
ОДБХ-гр.Шумен, отменено с влязло в законна Решение № 54 от 24.09.2019год. на
Районен съд Нови Пазар, постановено по ВАНД № 147/2019год. по описа на съда,
потвърдено с Решение № 329 от 28.11.2019г. на Административен съд Шумен по КАНД
№ 301/2019г. В молбата се сочи, че ищецът в настоящото производство е бил надлежно представляван
по образуваните съдебни дела, във връзка с обжалване на НП и съответно за
процесуално представителство е заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 600.00лв.,
която сума е определена като общо претърпените вреди от ищеца в настоящото
производство. С оглед гореизложеното, ищецът е отправил искане до съда да
постанови съдебен акт, с който да осъди ответника да заплати сумата от 600.00лв.,
представляваща причинена вреда, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се сторените в
настоящото производство разноски. В открито съдебно заседание не се явява
представител, но се депозира становище, с което се поддържа исковата молба.
Ответната страна, Областна Дирекция по безопасност на
храните- гр.Шумен,
не се явява и не изпраща представител.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на исковата молба, поради което предлага същата да
бъде уважена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
С Наказателно постановление № ЗЖ-19/08.05.2019г. на Директор
на ОДБХ-гр.Шумен, на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 600.00
лв. за нарушение по чл.380 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С Решение № 54 от 24.09.2019год. на Районен съд Нови
Пазар, постановено по ВАНД № 147/2019год. по описа на съда било отменено Наказателното постановление. Съдебният акт на въззивната инстанция бил обжалван пред ШАС. Образувано е
КАНД № 301/2019 г. по описа на ШАС, по което с Решение № 329 от 28.11.2019г.
касационният състав потвърдил решението на въззивна инстанция.
Пред Районния съд и пред Шуменския
административен съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител– адвокат И.Х., ШАК. Било заплатено възнаграждение за
оказана защита и процесуално представителство, за което е приложена разписка от
11.07.2019 г. и е сключен договор за правна защита и съдействие №**********/25.11.2019
г. за платена сума в размер на 600.00 лв. с отразяване плащане на сумата от
300.00 лв. на 11.07.2019г. в брой за процесуално представителство пред
въззивната инстанция и 300.00лв. в брой при подписване на договора за
процесуално представителство пред касационната инстанция. Сторените разноски са
предмет на исковата претенция по настоящото съдебно производство.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно
постановление, с което на Ж.Р.Д. ЕГН ********** *** е наложена
имуществена санкция. На
основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС,
искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото
на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1,
ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено
Наказателно постановление от на ОДБХ-гр.Шумен,
следователно при спазване правилата за функционална и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – град Шумен.
Разпоредбата на
чл.205 от АПК изисква ответникът да е юридическо лице. Предявеният иск е
насочен срещу на
ОДБХ-гр.Шумен, която е юридическо лице и съобразно правилата на чл.205 от АПК,
искът е предявен срещу надлежен ответник.
Отмяната на НП касателно наложената
санкция в размер на 600.00лв. изцяло, като властнически акт на административен
орган, представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ
за реализиране на претенция по възмездяване на причинените на ищеца щети, в
това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
За
да се ангажира отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени
следните предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление; да са били претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и
вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи
наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на
адвокатската услуга за процесуално представителство. В тежест на ищеца е да
установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В
настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този незаконосъобразен акт
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството при обжалването му в размер на 600 лева.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и
настоящият, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, за което по настоящото производство са представени
неоспорими доказателства. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски
хонорар и заплатената на това основание сума не би представлявала за него
вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие
като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият
притежава правото да ангажира адвокатска защита във всички фази на оспорване на
акта и да направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е
и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото
обжалване сума за адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в
Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие.
Съдът
дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно
което спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е обоснован и
справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото
ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В
чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300.00лв. В
настоящия казус договореният и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в минималния размер за подобни дела.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 600.00лв. за двете съдебни
инстанции, съответно за всяка съдебна инстанция по 300.00 лв., представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по
издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Основателна се явява и обективно
съединената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба- 17.01.2020г. до окончателното
ѝ заплащане.
По
отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на
настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
разноските по производството, в т.ч. внесената държавна такса и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на спора основателно се
явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер
на 310.00 лв., от които 10.00 лева- заплатена държавна такса и 300.00 лева
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, представлявана от
директора да заплати на Ж.Р.Д. ЕГН **********
***, сумата 600.00лв. /шестотин
лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено Наказателно
постановление № ЗЖ-19/08.05.2019г. на Директор на ОДБХ-гр.Шумен, с влязло в
законна сила Решение № 54 от 24.09.2019год. на Районен съд Нови Пазар,
постановено по ВАНД № 147/2019год. по описа на съда, потвърдено с Решение № 329
от 28.11.2019г. на Административен съд Шумен по КАНД № 301/2019г. Директор на ОДБХ-гр.Шумен, с което на Ж.Р.Д. ЕГН ********** *** е наложена „имуществена
санкция“ за нарушение по Закона за ветеринарномедицинската дейност, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 17.01.2020г.
до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен,
представлявана от директора да заплати на Ж.Р.Д.ЕГН ********** ***
сумата от 300.00 лв. /триста/
лева
разноски по делото.
Решението може да се оспори с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България-
гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: