№ 23531
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110124951 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С решение № 6135/07.04.2025г. по гр.д.№ 24951/2024г. по описа на СРС,
126 състав, съдът е уважил предявения от Е. М. срещу П. Г. иск, като е осъдил
ответникът да заплати разноски в общ размер на 6469,80 лева, от които 602,40
лева държавна такса в исковото производство, 3510 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 602,40 лева – държавна такса в
заповедното производство и 1755 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от страна на ответницата П. Г.,
в която се прави искане за изменение на решението в частта за разноските по
съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди се и че
ищецът не е доказал реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар.
В срока за отговор е взето становище от процесуалния представител на
ищцата, в която намира искането за неоснователно, за което излага подробни
съображения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като обсъди доводите и исканията на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на акта в частта за разноските, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Неоснователно е възражението на ответника, че по делото не е
1
представено доказателство за реално сторени разноски за адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния представител на
19.03.2025г., договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой,
като С.ят договор служи като разписка.
На следващо място, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е заявено за първи път в молбата по чл.248 ГПК. В откритото
съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на разноските и е
депозирал списък по чл.80 ГПК. Списъкът съдържа описание на
претендираното от страната адвокатско възнаграждение, като е представен и
документ за заплащането му. Правото на ответника (молител в настоящото
производство) да иска намаление е преклудирано до края на откритото
съдебно заседание /Определение № 372 от 16.05.2012г. по гр.д. №223/2012г. по
описа на ВКС, IV ГО/. Предвид горното искането по чл.78, ал.5 ГПК не е
своевременно заявено, поради което молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.
Отделно от това, искането на ответника за заличаване от диспозитива на
сумата от 1755 лева е неоснователно, доколкото посочената сума представлява
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а както е
посочено по-горе ответникът не е направил своевременно възражение за
прекомерност. Действително съдът е допуснал техническа грешка в мотивите,
но в диспозитивът е отразена правилно сумата.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 145545/24.04.2025г. от П. И.
Г. за изменение на решение № 6135/07.04.2025г. по гр.д.№ 24951/2024г. по
описа на СРС, 126 състав, в частта относно разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2