Р Е
Ш Е Н
И Е 718
Гр. П., 13.06.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.С. разгледа гр.
д. № 00216/2016 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Иван Николов Спасов против С.П.Д.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул.
*****.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П., страните – ищецът в качеството
на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от
ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. от ответника недвижим имот топлинна
енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 656.61
лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че
последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница,
считано от 08.07.2013 г. до 22.10.2015 г. в общ размер от 116.11 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 8667/2015 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 656.61 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. П., ул. *****, ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 116.11 лв., считано за периода 08.07.2013 г. –
22.10.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2015
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
8667/2015 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. П., ул. ***** е
доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди, че
сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално
доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на
последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали
задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковата сума
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Д. поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. В. моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от
приложеното ЧГД № 86675/2015 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същият е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД, неоспорени от ответника, поради което съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени и същите имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към самостоятелно отклонение към нея.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил удостоверение
16/МСИ – 799 -/03.05.2016 г. , издадено от Д “МПТ” при община П. и данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ. От тях се установява, че с данъчна декларация от 04.04.2013
г., за нуждите на данъчното облагане, ответницата е декларирал, че е собственик
заедно с друго, неучастващо в делото лице на процесния топлоснабден имот.
Доколокото в декларацията не са посочени частите, с които съсобствениците
участват в собствеността, следва да се приеме, че същите са равни и са по
½ ид. ч. Тежестта на доказване на обстоятелството, че ответника има
качеството клиент/купувач на топлинна енергия в обема твърдян от ищеца, се носи
от него, поради което доказването му трябва да бъде пълно и главно. В настоящия
случай от приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че
ответникът е декларирал, че притежава по-малък по обем права от твърдените от
ищеца. Декларацията е подадена пред надлежен орган и в период предшестващ
завеждането на делото. Тя представлява извънсъдебно признание на ответника за
конкретен факт – правото на собственост върху процесния имот. Затова съдът
приема, че ответникът притежава ½ ид. ч. от правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Затова той има качеството клиент/купувач на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и съгласно чл. 30, ал. 3 от
ЗС дължи заплащане на ½ част от стойността на доставената топлинна
енергия в топлоснабдения имот.
След направено изрично
изявление от пълномощника на ответната страна в съдебно заседание, проведено на
15.04.2016 г., съвпадащо с твърдението на ищеца в исковата молба, съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ищецът е доставил топлинна енергия в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. П., ул. ***** на стойност 656.61 лв., като
лихвата за забава върху главницата, считано за периода 08.07.2013 г. – 22.10.2015
г. е в размер на 116.11 лв. Предвид това, по делото не са ангажирани
доказателства за установяване на признатото обстоятелство.
С оглед изложеното съдът приема
за установено, че през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. ищецът е доставил
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот на стойност 651.61 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесет-дневен срок. Безспорно
между страните е, че стойността на доставената в топлоснабдения имот топлинна
енергия през процесния период е 656.61 лв. Съобразно дела си в съсобствеността
и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС ответницата дължи ½ част от нея, а
именно 328.31 лв.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД
върху посочената по-горе сума от 656.61 лв. се дължи обезщетение за забава за
периода 08.07.2013 г. – 22.10.2015 г. и е в общ размер от 116.11 лв., който е
безспорен между страните. Съобразно дела на ответницата в съособствеността,
същата дължи заплащане на ½ ид. ч. от посочената сума, а именно 58.06
лв.
Предвид изложеното, съдът
намира предявените искове за основателни по посочените размери, поради което
следва да се уважат. За разликата до пълният предявен размер следва да се
отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
заповедното и в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете,
съответно в размер на 62.50 лв. и 192.50
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
съответно в размер на 200 лв. и на 150 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на С.П.Д., ЕГН ********** ***, че
дължи на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния
директор Иван Николов Спасов сумата от 328.31 лв./триста двадесет и осем лева и
тридесет и една стотинки/, представляваща ½ част /една втора част/ от стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. П., ул. ***** през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 58.06
лв./петдесет и осем лева и шест стотинки/, считано за периода 08.07.2013 г. – 22.10.2015
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2015 г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8667/2015 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над тези суми до
пълния размер съответно от 656.61 лв., претендиран като главница и от 116.11
лв., претендиран като лихва за забава
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК С.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
“Република”, представлявано от Иван Николов Спасов направените разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете в
размер съответно на 62.50 лв./шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ и 192.50 лв./сто деветдесет и два лева и
петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Иван Николов
Спасов да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** *** направените разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер съответно на 200 лв.
/двеста лева/ и 150 лв. /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него и ЧГД № 8667/2015 г. по описа на ПРС да се върне на ІІІ
гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.