Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК. Жалбоподателят „Е. П. „ гр.В., с ЕИК *, с жалбата си до съда оспорва Постановление от 07.032013 г. на ЧСИ Д. К., с рег.№728 в Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие ВТОС, постановено по изп.д.№419/2012 г. по описа на ЧСИ,с което същата приема адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 350 лв, като го намалява от 450 на 350 лв по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.В жалбата се сочи, че постановлението, с което адвокатският хонорар платен от взискателя е намален от 450 на 350 лв е неправилно,тъй като ЧСИ е приложил неправилно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.78,ал.5 от ГПК.Наредбата е издадена на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, което по същността си е законова делегация на правомощия от органите на законодателната власт към тези на съдебната власт.Но по отношение на чл.78,ал.5 от ГПК такова делегиране не е предвидено, поради което §2 от Наредбата не следва да се прилага.Това е така, защото Висшият адвокатски съвет може да определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения,но не и тези по чл.78,ал.5 от ГПК-аргумент от чл.15 от ЗНА.Следователно, при прилагането на чл.78,ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител не е ограничен до трикратния размер на адвокатския минимум, а до минималния такъв по Наредба № 1.Жалбоподателят счита, че конкретното изпълнително дело не е спорно, няма фактическа и правна сложност,всички действия се извършват от ЧСИ и адвокатското участие се свежда единствено до подаването на бланкетна молба за образуване на делото с посочване на способа за изпълнение-запор на банкова сметка, което е изискване на чл.426,ал.2 от ГПК.Т.е.изпълнена е само хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба №1-образуване на изпълнително дело, за което предвиденият в наредбата минимум е 100 лв.Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ и намаляване на адвокатския хонорар по делото до размер на минималния предвиден в наредбата, а именно 100 лв.Сочи се съдебна практика в подкрепа на тезата.Претендират се разноски в размер на 48 лв заплатени такси на ЧСИ във връзка с обжалването и 25 лв държавна такса по жалбата. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от насрещната страна. В мотивите по обжалваното действие,представени по реда на чл.436,ал.3 от ГПК, ЧСИ К. обосновава становище за непредвидимост на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело при образуването му, респ. при внасянето на адвокатското възнаграждение.Не е ясно как ще се развие изпълнителният процес.Възможно е да приключи с доброволно плащане,при което уговореният хонорар да се окаже прекомерен, но е възможен и обратният вариант- да се стигне до провеждането на изпълнителни действия-публична продан,разпределение на суми,плащане и т.н., при което адвокатският хонорар би се оказал символичен.Поради това съдебният изпълнител, отчитайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, е приложил разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и е намалил адвокатския хонорар от 450 лв на 350 лв. Съдът, като взе предвид доводите изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Изпълнително дело №419/2012 т. по описа на ЧСИ Д. К. , с рег.№728 и район на действие Великотърновски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя М. М. И. от гр.Г. О. срещу „Е. Б. П.” гр.В., с ЕИК */ след промяна в регистрацията с ново наименование „Е. П.” /, въз основа на подаден изпълнителен лист от 17.04.2012 г.,издаден по гр.д.№975/2011 г. на ГОРС за сумата 50 лв заплатена държавна такса, 350 лв адвокатско възнаграждение и 180 лв разноски по въззивно обжалване.В приложеното към молбата пълномощно, дадено от взискателя на адвокат С. Л. С.- В. адвокатска колегия, и Договор за правна защита и съдействие към пълномощното, е отразен платен адвокатски хонорар в размер на 450 лв.В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено от взискателя искане за събиране на разноските по изпълнението.По изпълнителното дело е постъпило писмено възражение на длъжника с дата 25.04.2012 г. относно исканите от взискателя разноски, като се твърди, че те са прекомерни и не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.То по характера си не е спорно и всички действия се извършват от ЧСИ.На практика участието на упълномощения адвокат се свежда до подаването на молба за образуване на делото.Поискано е редуциране на адвокатското възнаграждение до предвидения минимум в Наредба №1 за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения , в случая 100 лв за образуване на дело.Съдебният изпълнител е приел че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, но при липсата на възможност да се предвиди в самото начало на изпълнителния процес фактическата и правна сложност, е намалил адвокатското възнаграждение от 450 на 350 лв. Съдът намира подадената жалба за основателна.Налице е хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК, при която съдът, респ. съдебният изпълнител, може да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В случая е направено искане от взискателя за събиране на разноските по изпълнението.Също така е направено искане от насрещната страна за намаляването му и присъждането в по-нисък размер поради липса на правна и фактическа сложност на делото.Очевидно е, че конкретното изпълнително дело не разкрива особена фактическа и правна сложност.Участието на адвоката-пълномощник на взискателя се свежда единствено до подаване на молба за образуването му.В този смисъл адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, се явява прекомерно съгласно критериите на чл.78,ал.5 от ГПК.В тази насока преценката на ЧСИ за преÛомерност и приложимост на чл.78,ал.5 от ГПК е правилна и законосъобразна.Неправилно обаче е приложена разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да намали размера на платеното от страните възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на спора.Тази разпоредба препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата и сочи, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малък от минимално определения размер,предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет.Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена въз основа на предвидена законова делегация, по силата на която органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.Не е предвидена обаче законова делегация, по силата на която същите тези органи да определят възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК.Следователно разпоредбата на §2,предвиждаща намаляването на адвокатското възнаграждение до неговия трикратен минимум, не намира приложение в хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК.Няма делегирани права на ВАС да създава правила по въпроса какви правомощия има съдът при прилагането на ГПК, поради което при решаването на въпроса за отговорността за разноски по чл.78,ал.5 от ГПК, съдът, респ. съдебният изпълнител, не е обвързанс трикратния минимум, а може да намали този размер до регламентирания в наредбата еднократен минимум при наличие на основание за това.В този смисъл е и съдебната практика на ВКС. И тъй като в настоящия случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до предвидения минимум, който в случая е 150 лв / 100 лв за образуване на изпълнителното дело-чл.10,т.1 от наредбата и 50 лв за водене на делото, съобразно посочения в чл.7,ал.2 материален интерес-чл.10, т.2 от наредбата/. Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по обжалването разноски общо в размер на 73 лв/ 48 лв заплатени такси на ЧСИ във връзка с жалбата и 25 лв държавна такса по делото/. Предвид изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което адвокатския хонорар да бъде намален от 450 лв на 150 лв. Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановление от 07.03.2013 г. на ЧСИ Д. К., с рег.№728 в Камарата на ЧСИ, с район на действие Великотърновски окръжен съд, постановено по изп.д.№419 по описа на ЧСИ за 2012 г., с което адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело е намалено от 450 лв на 350 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА: Намалява адвокатското възнаграждение по изпълнително дело №419/2012 г. по описа на ЧСИ Д. К. от 450 лв на 150 лв. ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН * с адрес гр.Г. О.,,ул.”В. Г.”, №9 , да заплати на „Е. П.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В., район „В. В.”, В. Т.-Г, сумата от 73 лв /седемдесет и три лева/ направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |