№ 1883
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501571 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60141/16.06.2021 г., постановено по гр. дело
№ 2802/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 726 от 16.06.2020
г. по в. гр. д. № 587/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна, и делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД с
ЕИК *********, против Решение № 217 от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 845/2019 г.
по описа на Районен съд – Девня, с което е прието за установено между страните, че СВ. С.
С. с ЕГН **********, не дължи на въззивното дружество сумата от 5 665,16 лв.,
представляваща стойност на доставена и начислена ел. енергия за периода от 3.04.2017 г. до
2.04.2018 г., за която сума е издадена фактура от 10.05.2019 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
1
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на
СВ. С. С., чрез адв. М.Т., в който се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен
акт. Сочи, че липсва правно основание за претендирането на процесната сума. За недоказан
намира реалния отчет на СТИ, доколкото не е доказано, че същото е законно монтирано и
сертифицирано. По подробно релевирани доводи намира за правилни изводите на
първоинстанционния състав за липсата на уредба по повод провеждането на корекционна
процедура. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез
процесуалния си представител адв. Б., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 845/2019 г. по описа на Районен съд-Девня, е образувано
по предявен отрицателен установителен иск от СВ. С. С. за приемане за установено, че
ищецът, не дължи на „Енерго Про-Продажби“ АД сумата от 5 665,16 лв., представляваща
стойност на доставена и начислена ел. енергия за обект, находящ се в гр. **********, за
периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., с абонатен № **********, клиентски № *********,
за която сума е издадена фактура № ********** от 10.05.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД. Оспорва изготвения констативен протокол, както и начина и
методиката, по която е начислена сумата. Сочи, сумата е начислена неправомерно при
липсата на правила за провеждането на корекционната процедура. Твърди, че корекционната
процедура се основава на нищожни разпоредби. В условията на евентуалност излага доводи,
че процесната фактура не представлява цена за реално доставена и потребена стойност на
електрическа енергия. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1104198 от 2.04.2018 г., като е установено, че
в невизуализирания регистър 1. 8. 3. има показания в размер на 31948 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 482243, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 2.04.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
2
1114021363260733 на обект на ищеца СВ. С. С., находящ се в гр. **********. Електромерът
е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.3 от
031948 кВТч. За проверката е изготвен Констативен протокол № 1104198, който е подписан
от двама свидетели, както и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД. От
Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №
757/2.05.2019 г. на Българския институт по метрология, РО Русе, при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че действително е потребена
и преминала енергия на тарифа 3 – 031948.642 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 9.05.2019 г.
/л. 32 от делото на ДРС/ се установява, че е начислена общо 31 948 кВТч енергия за периода
3.04.2017 г. – 2.04.2018 г. Във връзка със същото е издадена и фактура № ********** от
10.05.2019 г. за стойността от 5 665.16лв. с ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От
същото се установява, че: 1/. СТИ е преминало първоначална метрологична годност през
2013 г. и е годен до 2019 г., 2/. електрическата енергия в тарифния регистър - 1. 8. 3. е
31948.642 квтч и е реално преминала през СТИ; 3/. налице е намеса в тарифната схема на
СТИ; 4/. извършените изчисления са математически точни, като цените са съгласно тези на
КЕВР за съответните периоди, 5/. сумарната тарифа включва и тези данни от скрития
регистър.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист, заключението, по която съдът цени като
обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен
материал. От същото се установява, че: 1/. отчетената ел. енергия реално е преминала по
регистър 1. 8. 3., като е невъзможно да се определи кога е започнало натрупването на
количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър, 2/. От протокола за
монтаж на СТИ е видно, че то е било с нулеви показания по дневна и нощна тарифа, поради
което такива са били и данните по тарифи Т3 и Т4; 3/. не са установили, че насрещното
дружество притежава софтуерна програма за промяна на показанията на тарифите; 4/.
намесата в тарифната схема е осъществена през инфрачервения порт, посредством
произволен софтуер, като е насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания
регистър, 5/. процесното СТИ е било ново към момента на монтажа му на обекта на
потребление, 6/. първоначалната параметризация е извършена от производителя, като не са
налице данни СТИ да е било последващо отваряно, 7/. технически е невъзможно нанасяне на
показания в паметта на СТИ, 8/. допълнително начислената електрическа енергия би могла
да бъде потребена през процесния период.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че и двамата са формирали мнение,
че СТИ е било и с нулеви показания и по тарифи Т3 и Т4 към момента на монтажа му.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия.
3
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищеца е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ че Общите условия
са влезли в сила по отношение на него.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката – 2.04.2018 г. и предвид
отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер не е тип „СМАРТ“. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано
да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, но е отчетена
електроенергия и в регистър 1.8.3.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
4
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа
енергия /Решение № 124 от1 8.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., Решение № 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о.,
Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116
от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая, в производството е представен констативен протокол за монтаж на СТИ от
23.012014 г. от съдържанието, на който е видно, че СТИ е монтирано ново с нулеви
показания по дневната и нощната тарифа /л. 43 от делото на ДРС/. Макар и в графата по
повод на третата тарифа да не са посочени данни, от заключенията по съдебно-техническата
експертиза, както и от това по комплексната съдебно-техническа експертиза се установява,
че СТИ е било монтирано ново с нулеви показания и по третата тарифа. За да обосноват този
извод експертите са отчели обстоятелството, че при пускането на пазара на ново СТИ след
извършена оценка за съответствие, производителят осигурява натрупването на измерената
електрическа енергия да се извършва само дневната и нощната тарифа. Затова и следва да се
приеме, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър са били
нулеви. Същото е произведено през 2013 г., като към момента на монтажа му на обекта на
потребление през 2014 г. е било в метрологична годност. Преди монтажа на процесното
СТИ не е било включвано в електроразпределителната мрежа. От заключенията се
установява, че претендираното количество електрическа енергия е доставимо за процесния
период от една година, като изчисленията, залегнали в издадената фактура от 10.05.2019 г.
са математически точни и съответсват на определените цени от КЕВР за съответните
периоди. Затова съдът намира, че в производството се доказа, че електрическата енергия по
скрития регистър е преминала след датата на монтажа на СТИ в процесния обект.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа – 23.01.2014 г.,
процесното СТИ е било с нулеви показания по регистрите, както и по скрития регистър, въз
основа на който е обоснована настоящата претенция.
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
5
„Енерго – Про Продажби” АД успя да установи при условията на пълно и главно доказване
да докаже реалното потребяване на електрическа енергия, респ. получаването й от страна на
потребителя по невизуализирания скрит регистър, за което е издадена и процесната фактура
№ ********** от 10.05.2019 г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицатален
установителен иск за установяване недължимостта на претендираната сума за
неоснователен. Ето защо, поставеното първоинстанционно решение в този смисъл се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на въззивника.
За настоящото производство, същото дружество претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в размер на 1864 лева, от които 1464 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение и 400 лева –депозит по СТЕ, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им. Съобразно цената на иска, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения е в размер на 613.26 лева или 735.91 лева с ДДС. Претендирания
размер значително надвишава минималния такъв по Наредбата. Ето защо и съобразно
липсата на висока правна и фактическа сложност на спора, съдът намира, че наведеното
възражение за прекомерност е основателно. С оглед на горното, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1135.91
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 587/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
„Енерго-Про Продажби“ АД, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 1577.30
лева, от които: 1464 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 113.30 лева – държавна
такса, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 2802/2020 г. по описа на ВКС, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 1605.30 лева, от
които: 1464 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, държавна такса за допускане – 30 лева
и държавна такса – 111.30 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За гр. д. № 845/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 1814 лева, от които:
1464 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 350 лева – депозит по СТЕ, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 217 от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 845/2019 г. по
описа Районен съд – Девня, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СВ. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** за
приемане за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, сумата от 5 665,16 лв. /пет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща стойност на доставена и начислена ел. енергия за обект, находящ
се в гр. **********, за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., с абонатен № **********,
6
клиентски № *********, за която сума е издадена фактура № ********** от 10.05.2019 г.
ОСЪЖДА СВ. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 1135.91 лв.
/хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 1577.30 лв.
/хиляда петстотин седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски за производството по в. гр. д. № 587/2020 г. по описа Окръжен
съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 1605.30 лв.
/хиляда шестстотин и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за производството по гр. д. № 2802/2020 г. по описа на ВКС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 1814 лв. /хиляда
осемстотин и четиринадесет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
за производството по гр. д. № 845/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страната по реда на чл. 280, ал. 1 , респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7