№ 248
гр. Б., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500196 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Е. А. А., чрез адв. Н. Р., против Решение № 272 от 02.12.2022 г., постановено
по гр.д. № 36/2022 г. по описа на Районен съд - Г.Д.. Сочи се, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че в исковата
молба е допусната техническа грешка при посочване датата на сключване на
договора, но по делото не е спорно, че страните са обвързани от Договор за
потребителски кредит № ******************/12.11.2018г., който е приложен
от ответника. Твърди се, че нито една от страните не е възразила, че именно
това е процесният договор. След като съдът е приел, че по делото не е
представен договорът, посочен в исковата молба, е следвало да даде указания
на страната за представянето му, но това не е сторено.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „П.К.Б.“ ЕАД, в писмения си отговор оспорва
жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за
неговото потвърждаване, за което подробно се аргументира.
Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно поради следните
съображения:
1
Районен съд - Г.Д. е сезиран с иск за установяване нищожност
/недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради
противоречието му с разпоредбите на ЗПК – чл. 22 ЗПК. Конкретно се сочи,
че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като процесният договор,
погасителния план към него и общите условия са в различен шрифт, който е
по-малък от 12. На следващо място се сочи, че в договора не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, което е в нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На трето място се сочи, че с т.нар.
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
посочената сума многократно надхвърля ГПР, като и главницата. Освен
обявяване на договора за недействителен се прави искане и за връщане на
платената сума по пакета от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. /след
изменението на иска по чл. 214 ГПК/. Предявените искове са с правна
квалификация по чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки че по
делото не е представен договора за кредит, посочен от ищеца в исковата
молба. Приел е, че липсва договорна обвързаност между страните.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд.
В исковата си молба ищецът сочи, че между него и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит № ******************/09.11.2018г.
Ответникът, в писмения си отговор, не отрича наличието на договорна връзка
с ищеца, като представя и самия договор за потребителски кредит №
******************. Страните не оспорват, че именно това е процесният
договор за кредит, не твърдят сключване на друг такъв. Обстоятелството, че в
исковата молба ищецът е посочил, различна дата на сключване на договора
/09.11.2018г., вместо правилната 12.11.2018г./ се дължи на техническа грешка
и не води до извод за липса на доказана договорна връзка между страните.
От ангажираните пред районния съд доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № ******************/12.11.2018г. Видно от съдържанието му
„П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор, е отпуснало паричен кредит от
2000 лв. на Е. А. Д., в качеството на клиент. Дължимите суми по кредита
следвало да се изплатят на 24 месечни вноски в размер на 186,14 лв. всяка от
тях. Възнаградителната лихва е уговорена на 967,36 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП
– 41,17%. При избран и закупен пакет от допълнителни услуги е посочено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500
лв. Общо дължимата сума по договора за кредит и пакета от допълнителни
услуги възлиза на 4467,36 лв. Към договора е представено подписано между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
дата 12.11.2018г., както и общи условия към договора. Сключени са два
анекса за отлагане на погасителни вноски, като ГЛП не се променя, променя
се ГПР, като видно от последния анекс същият е договорен на 39,56 %.
Пред районния съд е назначена ССчЕ, по която заключението на вещото
лице не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищеца е отпуснат
кредит в размер на 2000 лв., договорната лихва е в размер на 967,30 лв.,
2
дължимата сума по пакета от допълнителни услуги е 1500 лв. и е включена
към дължимите месечни вноски. Сочи, че клиентът е заплатил дължимите
суми по кредита, вкл. и сумата по допълнителния пакет от услуги в размер на
1500 лв.
В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния
договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална
дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което в отношенията между
страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1.
чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърденията на
ищеца са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и
общите условия противоречат на посочената по-горе разпоредба. В доклада
си първата инстанция е указала на ищеца да установи този факт, а именно че
процесните документи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.
Доказателства в подкрепа на това обаче не са ангажирани. При това
положение настоящата съдебна инстанция намира за недоказано ищцовото
твърдение, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В посочения смисъл е Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. №
550/2022г. II т.о.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че процесният договор за
кредит е подписан в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
действителност в договора за кредит е посочен размерът на ГПР - 49,89%,
същият обаче не съответства на действителния размер. В посочения ГПР не е
включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги в размер на
1500 лв. Последните представляват допълнителен разход по договора за
кредит, който по силата на параграф 1 от ДР на ЗПК подлежи на включване
именно в ГПР. На това сочи включването им в общо дължимата сума по
договора и погасителния му план. Ето защо с прибавянето на сумата по
пакета от допълнителни услуги ГПР далеч надхвърля петкратния размер по
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От изложеното следва, че в договора за кредит не е отразен
действителния ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което води до недействителността на договора на осн. чл. 22 от ЗПК.
3
При това положение на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, който в случая е 2000 лв. Видно от
заключението на експерта потребителят е заплатил изцяло главницата,
договорната лихва и сумата по пакета от допълнителни услуги, последната в
размер на 1500 лв. Надвнесената сума в размер на 1500 лв. следва да бъде
върната на кредитополучателя, съобразно заявената искова претенция /след
изменението й/.
Ето защо и съобразно изложеното по-горе съдебното решение ще следва
да се отмени като вместо това процесният договор се признае за
недействителен и се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер
на 1500 лв.
С оглед изхода на спора ще следва въззиваемият да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 800 лв. Разноски за първата инстанция не следва да се
присъждат, доколкото в кориците на делото липсват доказателства такива да
са сторени.
Възражението на въззиваемия за прекомерност съдът намира за
неоснователно.Същото е съобразено с минимумите посочени в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
отделно от това в случая се касае за два иска – иск за недействителност по чл.
22 ЗПК и иск за връщане на сума по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва въззиваемият да заплати държавна
такса по предявените искове за двете съдебни инстанции в размер на общо
358,05 лв. На същото основание дължи и заплащане на заплатеното пред
първата инстанция възнаграждение за вещото лице в размер на 250 лв.
Посочените суми са дължими, доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, при което и доколкото исковите претенциите са
основателни тези суми следва да се заплатят от осъденото лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 272/02.12.2022 г., постановено по гр.д. №
36/2022 г. по описа на Районен съд - Г.Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит №
******************/12.11.2018г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
****** и Е. А. Д., ЕГН **********, поради противоречие на договора с
разпореди на ЗПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на Е. А. Д.,
ЕГН **********, от с. Д., ул. „П.“ № 12, община Г., област Б., сумата в
размер на 1500 лв., надвнесена сума по обявен за недействителен Договор за
потребителски кредит № ******************/12.11.2018г., сключен между
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** и Е. А. Д..
4
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на Е. А. Д.,
ЕГН **********, от с.Д., ул. „П.“ № 12, община Г., област Б. сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати в полза на
Окръжен съд - Б. държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на
358,05 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5