Решение по дело №6/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                      № 35

 

гр. Русе, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 10 февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора               ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело 6 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против Решение № 260246 от 07.12.2020 г., постановено по АНД № 1111/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001568 от 22.05.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 50а ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. счл. 179 ал. 1 т. 5, предл. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник с писмен отговор на въззивна жалба и чрез процесуален представител в с.з. счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение, в което изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението РС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното в касационното производство решение РС - Русе е отменил оспореното пред него НП, като е приел, че същото е необосновано и незаконосъобразно, поради липса на достатъчно доказателства за наличието на елементи от състава на нарушението. Преценил е, че е недопустимо подвеждането на едно лице под административнонаказателна отговорност да почива само и единствено на предположение и субективна преценка, неподкрепена със съответните доказателства.

Решението на РС - Русе е неправилно.

Първата съдебна инстанция е формирала своите фактически и правни изводи по делото след като е приела приложените към жалбата и административнонаказателната преписка доказателства /съгласно протокол от с.з. на 06.08.2020 г. – л.36 от АНД№ 1111/2020 г. на РРС/, между които и 1 бр. CD с име РР_05052020 от 13.05.2020 г. с 5 файла с видеозапис. След като е приел тези доказателства, както и служебно изискана справка от Община Русе, в с.з. на 06.10.2020 г. съдът е запитал страните имат ли други доказателствени искания и тъй като нямало такива, счел делото за изяснено и дал ход по същество (л. 48 от делото на РС – Русе). В мотивите на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е изложил установената от него фактическа обстановка, като е посочил, че липсват доказателства за съставомерността на нарушението. Анализирайки събрания доказателствен материал, въз основа на което е формирал и своите правни изводи, съдът се е позовал и на „снимковия материал към преписката“ (л. 51 от делото на РС – Русе).

Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес.

Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК.

Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.  А според ал. 2 на чл.105 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Съгласно нормата на чл. 106 от НПК, доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.

В конкретния казус не се установява съдържащият се в административнонаказателната преписка 1 брой CD-диск с видеоинформация да е бил приобщен към въззивното дело по надлежния ред. Действително данните от този диск могат да представят информация относно факти и обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде ценена обаче тази информация в производството пред първата съдебна инстанция е следвало въпросният запис, като веществено доказателство, да бъде надлежно приобщен към делото. Това е следвало да бъде извършено чрез предявяването на записа /чл. 284 от НПК/ от съда и преглеждането му в присъствието на страните по делото /чл. 285 от НПК/. В случая приобщаването на видеозаписа не е било извършено по посочения ред. Данните по делото сочат точно обратното. В хода на въззивното производство жалбоподателят /касационен ответник в настоящото производство/ е поискал да бъдат изискани записи от камерите на кръстовището от Община Русе. Въззивният съд е уважил това искане и е изискал видиозаписите от Община Русе, но същата неясно поради какви причини е отговорила, че на кръстовището, на което е станало процесното ПТП не са налични камери, при положение, че по преписката е наличен диск с извършен презапис на 5 файла от камерите, монтирани на кръстовището на бул.“Трети март“ и ул.“Росица“, на системата за видеонаблюдение на Община Русе /л. 19 и л. 23 от делото на РРС/ . При това положение приобщаването на въпросния диск към делото не се явява извършено по съответния процесуален ред, съответно съдържащият се на него запис като доказателствено средство няма доказателствена сила пред съда.

Непредявяването на видеозаписа по съответния ред е процесуално нарушение, което в случая е съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на ответната страна /касационен жалбоподател в настоящото производство/. Допуснатото нарушение лишава от доказателствена стойност записа, съдържащ се на диска, както във въззивното, така и вкасационното производство, доколкото той не представлява „събрано редовно“ доказателство от съда и не позволява на настоящата инстанция да го обсъди. Същевременно видно е от съдържащите се на диска 5 видеофайла, при внимателното им взаимното съпоставяне, че същите съдържат достатъчна информация, особено в интервала 15.14.57 ч. - 15.15.22 ч., от която могат да се изведат изводи относно поведението на двамата участници в ПТП-то – на какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището св.Красимир Георгиев, съответно Н.Б. и какво е поведението им в самото кръстовище.  Нарушението не може да бъде отстранено в касационното производство, предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания и въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на веществени доказателства.

Освен това касационната инстанция счита, че фактическата обстановка не е изяснена в пълнота от въззивния съд. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за всички относими факти, въпреки че по преписката са налични данни за това. Става въпрос за обясненията на свидетел-очевидец Деян Йорданов Нейков, който обаче не е разпитан в качеството на свидетел, а неговите показания касаят важния въпрос за сигнала на светофара към момента на ПТП-то. Същевременно РС е обсъждал  в мотивите си „снимков материал“, но такъв по делото липсва. Наличен е само диск с видеозаписи, но не и снимки.  

Допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е касационно основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими доказателства, вкл. като извърши разпит на посочения свидетел, оглед и предявяване на коментираното веществено доказателство, установи в пълнота и по несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и след като вземе становище по възраженията, наведени от жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, да изведе извод за съставомерност или не на деянието, вменено на Н.К.Б. с процесното НП.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260246 от 07.12.2020 г., постановено по АНД № 1111/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001568 от 22.05.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.  

         Решението е окончателно.

 

        

 

                                                    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                             

 

                                                                              2.