Решение по дело №1505/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 370
Дата: 31 март 2025 г. (в сила от 31 март 2025 г.)
Съдия: Георги Иванов
Дело: 20241000501505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501505 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.03.25г. /с участието на секретаря Богомилова/
въззивно гражданско дело № 1505/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 08.12.23г. по г.д. № 116/23г. са уважени и отхвърлени
/до размера на сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на С. Р., А. П., Т. Х. и А. П. против Г..
Решението на СГС се обжалва от С. Р., А. П., Т. Х. и А. П. – в отхвърлителните части
/ищците претендират присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени вреди -
конкретизирани като точни размери във въззивната жалба, заедно със законна лихва върху тези
обезщетения/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
ОС - Благоевград и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 28.08.21г. - А. С. е причинил ПТП-.е /при управление на МПС-во - отнето
противоправно от владението на собственика на автомобила Ю. В./.
Ищците поддържат, че са претърпели /заради инцидента; като пострадали от
посоченото ПТП-е/ травми – увреждани /като следствие от това - физически болки и психически
страдания - неимуществени вреди/. С оглед това С. Р., А. П., Т. Х. и А. П. претендират да бъде
ангажирана /при условията на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената
отговорност на Гаранционния фонд.
Жалбите са частично основателни /първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано частично предвид следващите съображения/:
Предпоставката по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ е надлежно удостоверена в процеса
/това обстоятелство не е и спорно между страните/. Страните не спорят също /като и този факт се
явява надлежно установен по делото/, че в резултат на ПТП-е – ищците са претърпели травми –
1
увреждани /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени
вреди/.
В този смисъл:
Законовите предпоставки /визирани в горните законови текстове/ за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника са – налице /исковете се явяват доказани по основание/.
Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от
ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни
единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетения за неимуществени вреди е справедливо
/по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищците, съответно – налице ли е /и в
какъв размер/ основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД спрямо ищцата А. П..
В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:
Първоинстанционният съдия е изброил конкретно и подробно релевантните за
преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства /съобразявайки съдържанието на всички събрани по
делото доказателства: писмени – медицински документи, гласни – свидетелски показания и
експертни/, а именно: вида и естеството на причинените на всеки един от ищците физически
увреждания /травми/, предприетите медицински лечения /интервенции/, протеклите
възстановителни периоди, настоящото здравословно състояние на пострадалите, медицинската
перспектива на уврежданията, негативната рефлекция, която са оказали физическите травми в
психическата сфера на ищците и в начина им на живот /непосредствено след инцидента и за
съответни периоди след това/, възрастта на жалбоподателите.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към тази част
/описателно – съобразителна/ от атакуваното решение.
Въззивният съд намира обаче, че надлежно /и подробно/ установените /в гоните насоки/
обстоятелства обосновават присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в завишени
размери /в пълните предявени размери – досежно ищците С. Р., А. П. и Т. Х./. В тази връзка
настоящият съдебен състав отчита всички констатирани /и надлежно обсъдени от
първоинстанционния съдия/ обстоятелства /относими към принципното правило на чл. 52 от ЗЗД/,
но съотнася същите към обстоятелството /което следва да се презумира както в случая, така и във
всяка подобна хипотеза/, че в момента на инцидента /и за периоди след това/ всеки от ищците е
претърпял и съществен психически стрес /особено малолетното дете – предвид и крехката му
възраст/. В тази връзка: инцидент като процесния /ПТП-е/ винаги /особено когато в резултат на
същия са причинени и нелеки физически травми – увреждания/ причинява съществена психическа
травма /обратен извод не може да бъде защитен нито законово, нито житейски/. Конкретно /и
подробно/ изброените от първоинстанционния съдия факти се съотнасят от въззивния съд и към
надлежно установеното обстоятелство /в това число и с експертни доказателства, и с подробни
свидетелски показания/, че причинените на ищците травми са усложнили съществено /фактически -
в битов аспект/ начина им на живот за определен период след инцидента. Основна тежест /разбира
се/ в случая /относно обосновката на размерите на обезщетенията/ имат преди всичко – вида и
естество на процесните физически травми /увреждания/ така – като са очертани от
доказателствения материал /преценен в съвкупност/.
Всички горни обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават извод за пълна
основателност на заявените искове /на изброените ищци/.
Същите обстоятелства се явяват относими и към преценката по чл. 52 от ЗЗД спрямо
ищцата А. П.. По отношение на последната обаче приоритетно следва да бъдат съобразени
следните два факта: това пострадало лице е било малолетно в момента на инцидента; същото лице
е получило най-тежките физически увреждания /травми/ от ПТП-е. Тези две обстоятелства
/преценени в съвкупност/ налагат извод, че посочената жалбоподателка е преживяла и най-
интензивен /както е посочено и по-горе/ психически стрес /съответно – неимуществени вреди/.
Именно тези обстоятелства обосновават извод, че искът и на А. П.. се явява доказан в
пълен размер /от 40 000 лева/. Тази сума обаче следва да бъде редуцирана при условията на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД/ с 20% /т.е. до размера на 32 000 лева/ по съображенията, изложени от
първоинстанционния съдия /които са конкретни и подробни; към тези съображения настоящият
съдебен състав препраща изцяло – при условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение /в последната
насока/: заявената във въззивната жалба теза /която „освобождава“ от отговорност родителя на
детето и възлага тази отговорност изцяло в полза на трето за родителската връзка лице/ не намира
2
опора нито в закона /СК очертава конкретно и подробно предметния и физически обхват на
родителската отговорност и грижа/, нито в житейската логика /особено в хипотеза като процесната
– когато самият родител също е бил в МПС-во, заедно с детето си/.
С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде изменено частично – в
съответствие с горните съображения /в полза на ищците следва да бъдат присъдени допълнителни
обезщетения/.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде ревизиран и в частта, с която са отхвърлени
частично исковете на всички ищци за присъждане на законни лихви върху заявените главници. В
тази връзка:
Законът съизмерява отговорността на ГФ /за законна лихва/ с тази на застрахователя по
з-ка „ГО“. Съгласно съдебната практика /която се е оформила и стабилизирала в тази насока/
законна лихва се следва от момента, в който е била заявена /извън-съдебна/ претенция пред
застрахователя /съответно Фонда/. С оглед това: върху всички претендирани главници /и тези,
които се до-присъждат с настоящото решение, и тези, които са вече присъдени от
първоинстанционния съдия/ следва да бъде присъдена законна лихва за периода – след 24.11.21г.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски
следва да бъде – преразпределена. В последната връзка:
В полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъден /за
производството пред САС/ адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА в размер на 600 лева. Тази сума
съответства на вида, естеството и обема на оказаната пред въззивния съд правна помощ, която на
практика преповтаря вече застъпвана теза – в рамките на първоинстанционния процес /спорът пред
настоящата инстанция е само правен; производство по събиране на доказателства не е проведено/.
По същата причина /а и предвид актуалната практика на СЕС, която позволява адвокатски хонорар
да бъде определен и под минимума по Наредба № 1/ допълнително адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА /за производството пред първата инстанция/ не следва да бъде присъждано
/присъдената с определението от 23.02.24г. сума - съответства на предоставената правна защита;
тази сума надвишава значително горната сума от 600 лева, доколкото се явява съобразена със
спецификата на първоинстанционното производство – където се съсредоточава основната тежест
по разрешаването на правния спор/.
Съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 08.12.23г. по г.д. № 116/23г. в
отхвърлителните части /касаещи исковете за главници и законни лихви на ищците С. Д. Р., А. А. П.
и Т. М. Х./.
ОСЪЖДА Г. да плати на С. Д. Р. ЕГН ********** още 6 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди /допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 4 000
лева/ и законната лихва върху тази сума за периода от 24.11.21г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. да плати на А. А. П. ЕГН ********** още 6 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди /допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 4 000
лева/ и законната лихва върху тази сума за периода от 24.11.21г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. да плати на Т. М. Х. ЕГН ********** още 5 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди /допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 5 000
лева/ и законната лихва върху тази сума за периода от 24.11.21г. до цялостното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 08.12.23г. по г.д. № 116/23г. в
отхвърлителните части /касаещи исковете за главница и законна лихва на ищцата А. П./.
ОСЪЖДА Г. да плати на А. П. ЕГН ********** още 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди /допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 12 000
лева/ и законната лихва върху тази сума за периода от 24.11.21г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. да плати на С. Д. Р. законна лихва върху сумата 4 000 лева /присъдена от
3
първоинстанционния съд/ за периода от 24.11.21г. до 24.02.22г.; на А. А. П. законна лихва върху
сумата 4 000 лева /присъдена от първоинстанционния съд/ за периода от 24.11.21г. до 24.02.22г.; на
Т. М. Х. законна лихва върху сумата 5 000 лева /присъдена от първоинстанционния съд/ за периода
от 24.11.21г. до 24.02.22г. и на А. П. законна лихва върху сумата 12 000 лева /присъдена от
първоинстанционния съд/ за периода от 24.11.21г. до 24.02.22г..
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 08.12.23г. по г.д. № 116/23г. в
отхвърлителната част, касаеща иска на А. П. /за сумата над 32 000 лева до 40 000 лева/.
ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 08.12.23г. по г.д. № 116/23г. в частта, с която
ищците са осъдени да платят на Г. съдебни разноски над 46 лева.
ОСЪЖДА Г. да плати на С. Д. Р. 120 лева /съдебни разноски за производството пред
САС/ и още 783 лева /съдебни разноски за производството пред ОС – Благоевград/.
ОСЪЖДА Г. да плати на адвокат Б. К. 600 лева /адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за
производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ Г. да плати на САС допълнителна
държавна такса в размер на 1 480 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4