Р Е Ш Е Н И Е
№……………….., 23.06.2016г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на втори
юни през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3169 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза по
извършването.
С
влязло в сила Решение №5006 от 11.12.2015г. по гр.д.№3169/2015г. на Районен съд
Варна, е допусната съдебна делба между П.Д.Д., А.Т.И., В.Т.Я. и Д.М.Т., на
недвижим имот, находящ се в с.Е., обл.Варна, ул.”А.С.” №**, представляващ
Жилищна сграда, със застроена площ от 70кв.м., с Мазе, с площ от 70кв.м.,
построени в дворно място, цялото с площ от 697.47кв.м., съставляващо парцел VI
в кв.15, имот с пл.№219, при граници: от две страни-улици, имоти с пл.№№ 218 и
220, при квоти: 7/10 ид.ч. за П.Д. и по 1/10 ид.ч. за останалите съделители.
В във втората фаза на делбата, ищцата моли
за извършването ѝ чрез изнасяне на имота на публична продан. С писмени
бележки доразвива съображения в подкрепа на становището си.
Ответниците,
чрез пълномощникът си, в първото по делото заседания във фазата на извършване
на делбата, по реда на
чл.346 от ГПК са предявили претенция с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ищцата да им заплати, пропорционално
на дяловете на всеки от тях, обезщетение за едноличното ползване на имота в общ
размер от 1200лв., формирано на база месечен наем от 300лв. за периода от м.11.2015г.
до м.02.2016г. В хода на устните състезания ответниците молят за извършване на
делбата, чрез поставяне на имота в техен дял, или евентуално, чрез изнасяне на
имота на публична продан.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа страна, следното:
Във връзка с реалната поделяемост на
процесния имот, както и за установяване пазарната стойност на дяловете, във
втората фаза на делбеното производство е проведена Съдебно-техническа
експертиза изготвена от в.л.М.А., чието заключение се цени от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните. От заключението на вещото лице се установява, че процесният имот
е неподеляем, както и че пазарната му стойност възлиза на **200лв. Според
допълнителното заключение на вещото лице пазарният наем за процесния период
възлиза на 70лв. месечно.
По
делото е приет препис от Нотариална покана от 21.10.2015г., с която ответницата
В.Я. е
поканила ищцата, в 15 дневен срок от получаване на поканата да ѝ осигури
достъп до делбения имот и ключ за него, тъй като в противен случай ще дължи
наем за едноличното ползване на имота в размер на 300лв. месечно. Видно от
отразяването извършено от връчващия Нотариус с рег.№1** в РНК, поканата е
връчена на адресата при отказ за получаването и на 22.10.2015г.
В показанията си
свидетелката Мария Цанкова
Демирова /без родство със страните/ сочи, че
живее в съседство с делбения имот. Сочи, че в имота са живели Димитричка и нейния съпруг, като след
смъртта на съпруга и понастоящем имота се обитава единствено от Димитричка.
Сочи, че през миналата година в имота е живяла Дияна, която е внучка на
Димитричка. Сочи, че по думите на Димитричка къщата е като склад и всеки си
ползва и си е оставил по нещо, в това число Д. и В.. Сочи,
че не е виждала А.
откакто е починал съпруга на Димитричка, а Д. от зимата. Сочи,
че В. и нейния съпруг
ползват гараж, който се намира в съседство с къщата. Сочи,
че В. и съпругът ѝ
се занимават със земеделие и през изтеклата 2015 година често /2 седмично/ са
посещавали, находящия се в съседство с делбения имот, гараж, където са разтоварвали
багаж от микробус, с който пътуват. Сочи, че П.
не е носила багаж в къщата, но посещава често баба си. Сочи,
че не е виждала В. да
ползва стаи от къщата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По отношение прекратяването на
съсобствеността:
От заключението на назначената СТЕ се
установи, че процесният имот е неподеляем, поради което и предвид липсата на
възлагателни претенции по чл.3**, ал.1 и ал.2 от ГПК, в случая са налице
предпоставките по чл.348 от ГПК, съответно имота следва да бъде изнесен на
публична продан, като получената сума от проданта да бъде поделена между
съделителите съобразно с квотите им. В тази връзка съдът намира направеното в
хода на устните състезания искане на ответниците за възлагане на имота в общ
дял както за несвоевременно по смисъла на чл.3**, ал.4 от ГПК, тъй като не е
направено в първото заседание във втората фаза на делбата, така и за
неоснователно, защото ответниците не отговарят на критериите заложени в ал.1 и
ал.2 от цитираната правна норма.
По претенцията на ответниците за
заплащане на обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2
от ЗС, ако част от съсобствениците ползват общата вещ не съобразно с обема на
своите права в съсобствеността, те по силата на цитираната норма дължат
обезщетение на другите съсобственици за ползата, от която те са лишени, считано
от датата на писменото поискване. В делбеното производство лишеният от
ползването на общата вещ съсобственик може да претендира присъждане на
обезщетение само за периода от поканата до първото по делото съдебно заседание
във втората фаза на делбата, когато претенцията е приета за съвместно
разглеждане. В случая ответниците претендират присъждане, съобразно с
припадащите им се части, на обезщетение за едноличното ползване от ищцата на
делбеният имот за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г. в общ размер на 1200лв. В тежест на претендиращата страна, в случая на
ответниците, е да установят при условията на пълно и главно доказване, че
съсобствения имот се ползват еднолично от ищцата, с което тя ги е лишила от
възможността да го ползват лично или да извличат облаги от него в съответствие
с правата си в съсобствеността. Следва да установят също така, че са поканили ищцата
да им осигури възможност за такова ползване и че тя не е предоставила такова.
Приетата по делото нотариална покана, която е връчена редовно на ищцата на
22.10.2015г. при условията на отказ, съдържа искане на ответницата В.Я. за
предоставяне на достъп до имота и ключ за същия. Едновременно с това съдържа и искане
за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на имота от ищцата, в
резултат от което поканата съставлява писмено искане по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС. Не се установи обаче ищцата да е осъществила еднолично ползване на имота
през процесния период. Според възприетото в ТР №7 по т.д.№7/2012г. на ВКС ”личното”
ползване от съсобственик може да се осъществява, чрез непосредствени действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното, той е предоставил съсобствената вещ, като в тази
връзка от значение е дали с действията си, засяга правата на друг съсобственик,
като му пречи да ги реализира. В случая ответниците не ангажираха
доказателства, че ищцата ползва лично имота или че им създава пречки те да го
ползват. Същевременно от показанията на свидетелката Мария Цанкова Демирова,
които се кредитират от съда, тъй като се базират на лични възприятия и не са
опровергани от други доказателства по делото, се установи, че имота се ползва
тайно и преимуществено от съпругата на общия наследодател на съделителите-Д.
/Димитричка/ А. Иванова, която се намира в същия от преди откриване на
наследството, въз основа на което ответниците са придобили съсобственост.
Установи се още, че до зимата на 2015г. делбения имот се е ползвал и от други
лица, а след това само от Д. Иванова. Видно е от приетите по делото нотариални
актове №69, т.I, н.д.№61/20.02.2015г. и №**, т.I, н.д.№**/27.02.2015г., двата
на Нотариус с рег.№** в НК, че в полза на Д. А. Иванова има учредено вещно
право на ползване върху 6/10 ид.ч. от процесния имот. Ето защо не може да се
приеме, че в случая ищцата осъществява опосредено ползване на имота, чрез лице,
на което безвъзмездното е предоставила съсобствената вещ, тъй като това лице се
е намирало в имота преди възникване на съсобствеността и освен това то
разполага със самостоятелно основание за ползването. В резултат, от което не е
налице една от предпоставките за уважаване на претенцията на ответницата В.Я.
за заплащане на обезщетение в размер на 400лв. /една трета част от 1200лв./,
поради което същата подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори да се приеме, че са налице условията по чл.31, ал.2 от ЗС, то
претенцията на ответницата Я. би била основателна за периода от
06.11.2016г.-датата на изтичане на определения с нотариалната покана 15 дневен
срок за предоставяне на достъп до имота, до 18.02.2016г.-датата, на която е
приета за разглеждане претенцията по сметките. Съответстващия на правата на
ответницата В.Я. размер на средния пазарен наем за процесния имот установен от
вещото лице възлиза на 7лв. на месец. Изчислено при ползване на посочените
данни обезщетението, което би се дължало на ответницата възлиза на 23.94лв., до който размер евентуално
претенцията би била основателна.
Претенциите на ответниците А.Т.И. и Д.М.Т.
по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на по 400лв., са изначално неоснователни, тъй
като същите не са отправили писмено искане до ищцата за предоставяне на
ползване на имота, респективно за заплащане на обезщетение, поради това че са
били лишени от ползването. Ето защо претенциите и на тези двама ответниците
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, страните следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на
притежаваните от тях идеални части от процесният имот, а именно ищцата в размер
на 1181.60лв. и всеки от ответниците по 168.80лв. Всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно на отхвърлените им
претенции по сметките, чиито размер възлиза на 16лв. С изложеното общия размер
на задълженията за държавни такси на ищцата възлиза на 1181.60лв. и на
ответници на по 184.80лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати по 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.348 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
да бъде изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в с.Е., обл.Варна, ул.”А.С.” №**,
представляващ Жилищна сграда, със застроена площ от 70кв.м., с Мазе, с площ от
70кв.м., построени в дворно място, цялото с площ от 697.47кв.м., съставляващо парцел
VI в кв.15, имот с пл.№219, при граници: от две страни-улици, имоти с пл.№№ 218
и 220, чиято пазарната стойност определена от вещо лице по делото възлиза на **200лв.
След извършването на проданта, получената сума да бъде
разпределена при дялове, както следва: 7/10 ид.ч. за П.Д.Д. и по 1/10 ид.ч. за А.Т.И.,
В.Т.Я. и Д.М.Т..
ОТХВЪРЛЯ претенциите на А.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Т.Я., с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на П.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на всеки от тях обезщетение за едноличното ползване от ищцата на делбеният
имот за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г. в размер на по 400лв., или общо 1200лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна, държавна такса по
иска за делба и претенцията по сметки в общ размер на 1181.60лв., както
и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5лв.
ОСЪЖДА А.Т.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна, държавна такса по
иска за делба и претенцията по сметки в общ размер на 184.80лв., както и държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист в размер на 5лв.
ОСЪЖДА В.Т.Я., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна, държавна такса по
иска за делба и претенцията по сметки в общ размер на 184.80лв., както и
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5лв.
ОСЪЖДА Д.М.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна, държавна такса по
иска за делба и претенциите по сметки в общ размер на 184.80лв., както и
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: