№ 1436
гр. Варна , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба на ЕМ. Д. Т. в качеството му на ЕТ „Дионисий Е.Д.“ - длъжник по изп.
дело №20158080400432 срещу наложен запор върху банковите сметки на
жалбоподателя, за който същият е бил уведомен на 15.03.2021г. Твърди, че по
тази сметка постъпват суми от ДФ Земеделие, които са несеквестируеми.
Излага, че в качеството си на земеделски производител получава целево
подпомагане-средства както от републиканския държавен бюджет, така и от
бюджета на ЕС, който всъщност са част от бюджета на Р България. Счита, че
това е една специфична хипотеза на несеквестириемост, посочена в
разпоредбата на чл. 444, ал.1, т.8 ГПК, поради което спрямо тази сметка не
може да се провежда принудително изпълнение. Позовава се, че въпросът за
несеквестеруемостта на постъпленията е разрешен с Решение №938 по в.гр. д.
№2155/20г. по описа на ВОС. Твърди, че въпреки че дължи издръжка в полза
на дъщеря си Ема Димитрова, то тази издръжка е заплатена до месец
октомври 2020г. Дори и да се дължи издръжка за следващите месеци преди
запора, то сочи, че сумата възлиза на не повече от 1100 лв., поради което и
като гаранция следва да бъде запорирана само тази сума, а другата
освободена. По възраженията на жалбоподателя е била назначена ССЕ от
1
ЧСИ, но искането на Т. за освобождаване от запора на останалата част от
вземането не е удовлетворено. Моли да бъде вдигнат запора от банковите му
сметки, по които постъпват суми от ДФ „Земеделие“.
В срока по чл. 436 ал.3 ГПК взискателят в изпълнителното
производство - „Централна Кооперативна банка“ АД е депозирал писмен
отговор на жалбата, в който изразява становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на същата. Във връзка с недопустимостта
излага, че жалбата е просрочена, тъй като е депозирана на 31.03.2021г.,
въпреки че е посочено, че жалбоподателят е уведомен за запора на
15.03.2021г. Във връзка с неоснователността на жалбата излага, че цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворения на неговите кредитори,
поради което и възраженията за несеквестируемост са неоснователни. Твърди
се също, че в жалбата се навеждат твърдения за субсидия, без да се посочи и
да се представят документи, удостоверяващи характера по коя програма и за
коя година е предоставена или че сумата от сметката е постъпление с
произход финансова помощ от Европейския съюз за 1 земеделските
производители по мерките по директни плащания за съответната кампания,
както и в подкрепа на твърденията че съответната година. По изложените
съображения, ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436 ал.3 изр. 2 от ГПК ЧСИ е депозирал мотиви, в
които излага съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Твърди, че понастоящем няма данни постъпилите суми да са
несеквестируеми. Сочи, че постъпления по сметката има едва от 02.04.2021г.
и се изяснява техния произход. Сумите на са включени в разпределение, а ако
бъде установено, че са несеквестируеми, ще се съобрази горното
обстоятелство. Посочва, че по изпълнителното дело е присъединена като
взискател ЕМА ЕМИЛОВА Т.А, ЕГН **********, действаща със съгласието
на законния си представител Савина Георгиева Щильонова, съгласно
Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на Районен съд -
Варна за увеличение на размера на месечната издръжка от 80,00лв. на
200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж 15-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Поради
наличието на вземане за издръжка, счита, че несеквестируемостта на сумата
постъпила от запор на банкова сметка на длъжника ЕМ. Д. Т., както и в
2
качеството му на ЕТ ДИОНИСИИ - Е.Д. в ТЪРГОВСКА БАНКА АД е
отпаднала, с оглед на което жалбата се явява неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното
производство. Съобщението за изготвеното постановление е връчено на
жалбоподателя на 15.03.2021г., а жалбата е депозирана на 31.03.2021г.
Обжалва се запор на сметки поради несеквестируемост, поради което и ако и
самото изпълнително действие да е необжалваемо, то жалбат, основаващ се
на несеквестируемост е допустима. В този смисъл т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК . „Длъжникът може да упражни чрез
жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е
насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването
на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява
само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни
действия“.
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по изп. дело №20158080400432 е образувано пред ЧСИ
З. Димитров на 14.04.2015г. по молба на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА АД, ЕИК ********* и въз основа на приложени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, издадени от Районен съд - гр. Елена по ч.гр.
д. № 66/2015 г. по описа на от Районен съд - гр. Елена, срещу ЕМ. Д. Т., ЕГН
********** и Интериор глас ЕООД, ЕИК *********, с които длъжниците са
осъдени да заплатят солидарно на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА
АД, ЕИК ********* сумата от 631 000,00 евро, представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит овърдрафт, реф. №80700РО-АА-
1104/06.11.2008г., анекс №1/28.04.2011г. към договор за предоставяне на
кредит овърдрафт, реф. №80700РО-АА[1]1104/06.11.2008г., анекс
№2/30.11.2012г. към договор за предоставяне на кредит овърдрафт, реф.
№80700РО-АА-1104/06. Н.2008г. и анекс №1/28.04.2011г., и договор за
поръчителство от 30.11.2012г. към по договора за предоставяне на кредит
овърдрафт, реф. №80700РО-АА[1]1104/06.11.2008г, анекс №1/28.04.20Пг. и
анекс №2/30.11.2012г., сумата от 88 042,86 евро, представляващи договорна
3
лихва за периода от 30.09.2013г. до 15.02.2015г., сумата от 946,50 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2015г. до
05.04.2015г., сумата от 1787,83 евро, представляваща просрочена такса за
периода от 02.12.201 Зг. до 15.02.2015п, ведно със законна лихва върху
главницата от 631 000,00 евро, считано от 06.04.2015г. до окончателното й
изплащане, и направените разноски по делото в размер на 28 233,47 лв.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №10153/29.04.2015г., с уведомление
за приети разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
адресирана до Интериор глас ЕООД, е връчена лично на Васил Лазаров
Василев - управител на Интериор глас ЕООД, на 29.05.2015г. До Търговска
Банка Д АД е изпратено запорно съобщение изх. №19843/10.07.2017г. /стр.
4584 от изп. дело/ за налагане на запор на всички сметки на ЕТ Дионисий –
Е.Д. за вземания до сумата от 1 888 038,60 лв. На 22.12.2017г. до Търговска
банка Д АД е изпратено Уточнително писмо по запора /стр. 4812/, с което
Банката е уведомена, че наложеният запор не следва да обхваща сумите,
представляваща субсидия от Републиканския бюджет. 2 На 04.01.2018г. по
изп. дело е постъпило писмо /стр. 4897/ от Търговска банка Д АД, с която
банката уведомява ЧСИ, че по посочената банкова сметка на ЕТ Дионисий –
Е.Д. са постъпили средства с наредител ДФ Земеделие, с посочено основание
за превода-„СЕПП 2017“, като се моли за допълнителни указания дали
запорът следва да се счита наложен и върху тези суми. На 14.02.2018г. по
делото е молба /стр. 4903/ от длъжника Е.Т., в качеството му на ЕТ
„Дионисий Е.Д.“, с която моли ЧСИ да изпрати писмо до Банката, в което
изрично да посочи, че може да разполага със сумите, постъпващи по
банковата му сметка от ДФ Земеделие, тъй като същите не подлежат на запор
и принудително изпълнение, тъй като са несеквестируеми. На 28.05.2018г.
ЧСИ изпраща до банката искане /стр. 5002/ за предоставяне на информация
относно произхода на средствата, постъпващи по запорираната банкова
сметка. На 14.06.2018г. по изп. дело постъпва писмо /стр. 5036/ от ДФ
Земеделие, в което е посочена банкова сметка на ЕТ Дионисий –Е. Димитров
в Търговска банка Д, където са му превеждани сумите за директни плащания
от ДФ Земеделие. На 14.06.2018г. по изп. дело е постъпило писмо /стр. 5090/
от банката, съдържащо информация относно размера и основанието на
постъпилите по запорираната сметка субсидии. На 02.08.2018г. ЧСИ изпраща
до Банката уточнително съобщение /стр. 5099/, че наложеният запор върху
4
банковите сметки на длъжника ЕТ Дионисий следва да бъде изпълнен и по
отношение на постъпилите суми с произход плащания по СЕПП 2017г., като
бъдат преведени по сметката на ЧСИ. Видно от приложения Протокол за
разпределение от 28.05.2020г., сумата за разпределение е 3 184.28 лв.,
формирана от: сумата от 1 174.27лв., постъпила от запор на банкови сметки
на ЕМ. Д. Т., както и в качеството му на ЕТ ДИОНИСИЙ - Е.Д. в
ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД, и сумата от 2 010.01лева, постъпила от
публичната продан на ½ ид. Части от два възбранени имота. ЧСИ посочва, че
взискателите са общо 8 броя, като последният кредитор е ЕМА ЕМИЛОВА
Т.А, ЕГН **********, действаща със съгласието на законния си представител
Савина Георгиева Щильонова, съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 2760/2019г. по описа на Районен съд - Варна за увеличение на размера на
месечната издръжка от 80,00лв. на 200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж
15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска - в размер на 3 348.25 лв., дължими към 28.05.2020г.
Доколкото постъпилата сума по изпълнителното дело е недостатъчна за
удовлетворяване на всички вземания, ЧСИ е изготвил разпределение както
следва: т.1. По реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - за
такси по изп.дело, вкл. т. 26 от ТТРЗЧСИ - 1385.35лв. и 2.По реда на
привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД - за вземанията на ЕМА
ЕМИЛОВА Т.А, ЕГН **********, действаща със съгласието на законния си
представител Савина Георгиева Щильонова, съгласно Изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на Районен съд - Варна за увеличение
на размера на месечната издръжка от 80,00лв. на 200,00лв., считано от
20.02.2019г. с падеж 15- то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска - 1 798.93 лв. Останалите вземания
не се удовлетворяват. Разпределението е предявено на страните на
29.05.2020г. Същото е обжалвано, но с решение №938/16.09.2020г. по в. гр.д.
№2155/20г. по описа на ВОС жалбата на Т. е оставена без уважение.
На 16.02.2021г. е наложен запор върху валутните и левовите сметки на
длъжника ЕТ „ДИОНИСИЙ - Е.Д.“ в „Райфайзенбанк“ АД. /стр. 6518, т.ХVІ
от изп. дело/.
На 08.03.2021г. от „Райфайзенбанк“ АД до ЧСИ е изпратен отговор по
чл.508 ГПК, с който третот лице признава задължението и посочва, че няма
5
наличност по сметките, налице са и други наложени запори.
С молба от 17.03.2021г. длъжникът е поискал да бъдат разблокирани
сметките му в „Райфайзенбанк“ АД, тъй като ъсщите са несеквестируеми и
представляват субсидии от ДФ „Земеделие“. Т. поискал да бъде назначена
експертиза за установяване на задълженията му за издръжка към Ема Т.а.
ЧСИ уважил частично молбата, като назначил изготвянето на ССЕ, а по
искането за разблокиране на сметките посочил, че ще се произнесе след
изготвяне на експертизата.
На 05.07.2021г. ЧСИ е поискал от банката да посочи, постъпилите
четири превода по запорираните сметки какъв характер имат- какъв е техният
произход, кой е наредителят и секвестируеми ли са.
Изготвена е ССЕ /стр.6602-6604, т. ХVІ/, от заключението по която се
установява, че към 16.06.2021г. задължението на Т. към дъщеря му Ема
Димитрова за издръжка е в размер на 1 396,68 лв. С разпореждане от
20.07.2021г. ЧСИ приел заключението и постановил да се съобрази вземането
за издръжка, установено с експертизата.
С молба от същата дата Е.Т. е поискал да бъде освободена субсидията
над размера на определената с експертизата издръжка. С разпореждане от
същата дата върху молбата ЧСИ е резюлирал молбата. Горното разпореждане
е изпратено на „Райфайзенбанк“ АД на 21.07.2021г.
По възраженията в жалбата:
Несеквестируемостта е уредена в разпоредбата на чл. 444 от ГПК като
изключение от правилото на чл. 133 от ЗЗД, процесуално закрепено чрез
нормата на чл. 442 от ГПК, а именно – че цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Докато хипотезите
по т.1-7 на чл. 444 от ГПК са ясно и точно очертани, то изключението по т.8
налага съобразяване с разпоредби от други закони, уреждащи забрана за
принудително изпълнение върху определени вещи или вземания.
Следователно, първият основен спорен въпрос е дали запорираните по
банковата сметка на жалбоподателя средства, които са предмет на
извършеното от съдебния изпълнител разпределение, са секвестируеми по
6
смисъла на закона.
Настоящият състав намира, че въпреки предприетите в изпълнение на
чл.508 ГПК действия от ЧСИ към настоящия момент в кориците на
изпълнителното дело не се съдържа информация за произхода на средствата,
наредителят и видът на постъпленията по банковата сметка на длъжника.
Доказателства за тяхната несеквестируемост не са налични. Такива не са и
представени от жалбоподателя.
Освен това следва да се има предвид и следното:
Жалбоподателят излага, че несеквестируемостта произтича от факта, че
средствата представляват целеви субсидии. Освен че горният факта не се
установява, то следва да се има предвид, че нормата на чл.520 ал.2 ГПК,
въвеждаща забрана за изпълнение по отношение на средства, предоставени от
ЕС и други международни програми, както и свързаното с тях национално
съфинансиране, както и върху средствата за авансово финансиране, когато са
предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за
средства от ЕС, касае изпълнение срещу определен вид длъжници- държавни
учреждения, общини и бюджетно субсидирани заведения. Длъжникът Т. е
едноличен търговец и въобще не попада в приложното поле на глава 46-та от
ГПК. Поради което и дори да се установи, че произходът на средствата по
запорираните сметки е от ДФ „Земеделие“, то нормата на чл.520 ал.2 ГПК
няма да намери приложение.
И не на последно място следва да се има предвид и факта, че ЧСИ е
резюлирал молбата на Т. от 20.07.2021г. /след подаване на жалбата/, с която е
поискано разблокиране на средствата, надвишаващи вземането за издръжка
над 1396,68 лв. Принудително изпълнение по отношение на набраната в
запорираните сметки сума не е предприето, поради което и жалбата на Е.Т.
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№4590/31.03.2021г. по описа
7
на ЧСИ Захари Димитров, депозирана от ЕМ. Д. Т. в качеството му на ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ - длъжник по изп. дело №20158080400432, срещу наложен
на 16.02.2021г. запор върху банкова сметка на жалбоподателя в
„Райфайзенбанк“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8