О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, VІ – ти наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
При секретаря
и в присъствието на Прокурора…………………………
като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТАНОВ НЧД № 1931 по описа за 2020г и за да се произнесе съобрази следното
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 61
ал. 3 НПК
Първоинстанционният
съд е сезиран с жалба от адвокат Л.Г., ПлАК в качеството му на защитник на М.А.Б.
*** да бъде изменена взетата спрямо него по досъдебно производство №Д-2188/2020г
по описа на ПлРП мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 2 000лева
в по – лека, като отмени постановлението на прокурора.
Съдът
като прецени събраните до момента доказателства в хода на досъдебното производство
и разпоредбите на закона, намери за установено следното:
С
постановление от 24.09.2020г, постановено по досъдебно производство №Д-2188/2020г
по описа на Р. обвиняемия М.А.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със
същото постановление на основание чл.56-61 и чл.199 от НПК е взета на обвиняемия
М.А.Б. мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 2 000лв, вносима в 14
дневен срок, по сметка IBAN: ***.
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен
контрол прокурорски акт, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването
му, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК, спрямо
обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение,
когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 НПК.
Съгласно чл. 57 НПК, мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в
изпълнение на влязлата в сила присъда. В конкретния случай е преценено, че за
постигане на целите на чл. 57 НПК, адекватната мярка за неотклонение би била
„парична гаранция”.
Съдебният контрол върху постановленията на
досъдебните органи, в частта относно взетата мярка за неотклонение „гаранция в
пари” не е ограничен единствено до размера на определената гаранция. В това
производство съдът следва да прецени налице ли е валидно привличане на едно
лице в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление от общ
характер, дали от събраните по делото допустими и относими доказателствени
източници може да се изведе обосновано предположение за участието на обвиняемия
във вмененото му престъпно деяние, дали взетата мярка за неотклонение „парична
гаранция” е адекватна и обслужва законоустановените цели по чл. 57 НПК, като
при евентуална положителна констатация, следва да се обсъди и дали определеният
размер на гаранцията е съответен на обществената опасност на извършено
престъпление и на имущественото състояние на привлеченото към отговорност лице.
При съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице
валидно привличане на М.А.Б. в процесуалното качество на обвиняем за извършено
престъпление от общ характер, като от събраните по делото доказателствени източници
може да се изведе обосновано предположение за участието на обвиняемия във
вмененото му престъпно деяние. В тази връзка безспорно следва да бъдат
съобразени подробните показания на разпитаните по делото свидетели, от които се
установява наличието на причастност на обвиняемия Б..
От друга страна следва да се посочи, че в
конкретния случай от обстоятелствата по делото не би могло да се обоснове
наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление (същият е неосъждан и пребивава на установен по делото адрес),
поради което за постигането на целите на чл. 57 НПК, правилно е била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция”.
По отношение на размера на гаранцията, настоящият
съдебен състав намира, че същият не е съобразен с обстоятелствата по делото, с
критериите, залегнали в чл. 56, ал. 3 от НПК, както и с целта на мерките за
неотклонение по чл. 57 от НПК. Преценявайки правната квалификация на повдигнатото
спрямо обвиняемия М.А.Б. обвинение, конкретните доказателства събрани до
момента, тежестта и степента на обществена опасност на престъплението и
обвиняемия, социалното му положение на работещ без трудов договор ***, съдът счита,
че така определеният размер от 2 000лв на взетата спрямо същия мярка за
неотклонение “Парична гаранция” е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразно
разследващият орган при определяне размера на мярката за неотклонение “Парична
гаранция” не е съобразил императивната разпоредба на чл.61 ал.2 от НПК,
съобразно която при вземане на мярка за неотклонение “Парична гаранция” трябва
да се вземе предвид имущественото състояние на лицето, спрямо което се
определя. С оглед на обстоятелствата, че обвиняемият Б. работи без трудов
договор и не реализира официално доходи, така определеният размер на “Паричната
гаранция” е прекалено завишен. Следва да бъде намален размерът на определената
“Парична гаранция” от 2 000лв на 1000лв.
Ето
защо съдът счита, че така взетата спрямо М.А.Б.,*** – обвиняем по досъдебно
производство №Д-2188/2020г по описа на Р. до момента мярка за неотклонение
следва да бъде изменена, а именно от “Парична гаранция” в размер от 2 000лв в “Парична
гаранция” в размер на 1000лева, вносима в 14дневен срок от узнаването за
последвалото произнасяне.
Водим
от горното и на основание чл. 61 ал. 3 НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ взетата спрямо М.А.Б.,***, ЕГН ********** – обвиняем по
досъдебно производство №Д-2188/2020г по описа на Р. мярка за неотклонение
“Парична гаранция” в размер на 2000лева, в “Парична гаранция” в размер на 1000лв,
вносими в 14 дневен срок от узнаването за последвалото произнасяне.
Препис от определението да се изпрати на обвиняемия, неговия
защитник адв.Г. *** за сведение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: