РЕШЕНИЕ
гр.София,12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5558 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С
решение от 15.03.2020 г. по гр.д. № 61158/18 г., СРС, ГО, 162 с-в ОСЪЖДА Л.П. Г.
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 163,82 лв., представляваща
26,15 % от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2015 г. -
м. 04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен
номер 083263, както и сумата от 3,91 лв., представляваща
26,15 % от таксата за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба - 17.09.2018 г., до окончателното им изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 65,34 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 163,82 лв. до пълния
предявен размер от 884,64 лв., представляваща съответна част от потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г.
-
м. 08.2015 г., и
за разликата над уважения размер от 3,91 лв. до пълния предявен размер от 10,58
лв., представляваща половината от таксата за дялово разпределение за периода м.
05.2015 г. - м. 04.2016 г., както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 153,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2015 г. до 06.12.2017 г., както и за сумата от 3,54 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. -
06.12.2017 г.
ОСЪЖДА Ю.П.М., EFH **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
от 462,66 лв., представляваща 73,85 % от стойността на
доставена топлинна енергия за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2016 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен номер 083263, както и
сумата от 10,58 лв., представляваща половината
от таксата за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016
г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба - 17.09.2018 г., до окончателното им изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 184,53 лв., разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения
размер от 462,66 лв. до пълния предявен размер от 884,64 лв., представляваща
съответна част от потребена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г.
-
м. 08.2015 г„
както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 153,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 06.12.2017 г.,
както и за сумата от 3,54 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015 г.- 06.12.2017 г.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че
неправилно съдът отхвърлил претенции за дължими суми по фактура за период от м.05 2014 г.до 30.04.2015 г.като погасени по
давност.Била издадена обща фактура на 31.07.2015 г. ,сумите по нея са със срок за
плащане м.08.2015 г.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатил дължимата цена.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения
прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. -м.08 2015 г. се явяват
погасени по давност, доколкото исковата молба е подадена на 17.09.2018 г. и
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост
е настъпила до 01.09.2015 г., като това обстоятелство не може да бъде променено
от последващо издаване на нова обща фактура . Издаването на такава фактура не
променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2020
г. по гр.д. № 61158/18 г., СРС, ГО, 162 с-в
в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.