Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Казанлък, 12.02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен
съд, трети наказателен състав на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТОДОРОВ
при
участието на секретаря Марийка
Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Тодор
Тодоров гражданско
дело № 2001 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.П.П. в качеството и на пълномощник на К.П.П.
, ЕГН **********,*** против „Е.Б.Е.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от М. М. М.-Д., Р. Д.и Ж. П. Ст. - заедно от всеки двама членове на УС.
Ищецът твърди, че бил клиент на
ответника по настоящия иск - „Е.Б.Е.“ ЕАД с клиентски № ***, ИТН ***.
Сочи, че преди няколко дни получил писмо
от ответното дружество изх. № 8019422/04.07.2019 г., придружено с други документи.
В изпратеното до него писмо било посочено, че от БИМ било установено, че
електромер фабр. № *** бил манипулиран
и отчита с грешка от минус 86%, поради което сметката на абоната била
коригирана за периода от 04.09.2018 г. до 28.11.2018 г. за 85 дни. Допълнително
начислената сума била в размер на 586,54 лв.
Сочи, че стриктно спазвал задълженията
си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. П. не бил
манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от
друго лице.
Към момента ищецът не бил заплатил така
начислената му сума от 586,54 лв. Счита, че не дължи плащането и към ответното
дружество, предвид което за него възниквал правния интерес да предяви
настоящият отрицателен установителен иск.
Счита, че допълнително начислената сума
за ел. енергия на ищеца не била дължима към ответника.
Излага следните основания:
На първо място следвало да се отбележи,
че електромерът, отчитащ ел. енергията доставяна до абоната, се намирал в
заключено електромерно табло, извън неговия имот и той нямал ключ за това табло
или достъп до него. Същият не присъствал на извършената на 28.11.2018 г.
проверка и подмяна на СТИ, нито бил уведомен за нея.
На следващо място, в изпратения
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № ***** било записано, че същия се съставял и проверката се
извършвала на основание чл. 42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г.
Сочи, че с Решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав, I колегия на ВАС,
ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн.
в ДВ бр.98/12.11.2013 г. били отменени изцяло, с изключение единствено на чл.
48,49,50,51 от този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари
2017 г. и било в сила от 14.02.2017 г.
Към момента на извършване на проверката
на ищеца - 28.11.2018 г. цитираното по-горе решение Решение № 1500 по адм. д. №
2385/2016 г. на ВАС, по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен с влязло в
сила. Т.е. към момента на съставяне на процесния протокол, не било налице
нормативно основание за съставянето му, както и за осъществяване на корекцията
на сметката на ищеца.
Основанието за съставяне на констативния
протокол, вписано в самия него било чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г.
постановено от ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение №
13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и
влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От
това следвало, че към датата на извършване на процесната корекция - 04.07.2019
г., посочените в изготвения констативен протокол и във връченото на клиента
уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 от
ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз
основа на отменени правни норми.
Твърди, че само това било достатъчно и
самостоятелно основание да се приеме, че извършената корекция на сметката на
абоната била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена
правна норма.
Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
доставчика на
електрическа
енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да
се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена
за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките
за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при
неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата
енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът формирал
периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно бил този период,
липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен
периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция.
На следващо място, от представените
доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна
на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди
да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на
потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на
ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се
намирал извън неговия имот и никой освен служители на „Електроразпределение Юг“
ЕАД нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които
използва средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка,
така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и
контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ -
изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на
сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива
задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежала именно
на електроснабдителното дружество.
Освен всичко изложено по-горе, счита, че
липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
По въпроса за правото на доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията
се извършвала при действието на заварените Общи условия, била налице трайна
съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014
г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. било въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.
6 и по чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество
да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова
уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на
електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по
приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да
се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не
съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради
което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по
отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било
предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния било
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.
В тази връзка, особено актуално и
приложимо било Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
II т.о., в което, при аналогичен случай било прието, че не било достатъчно в ОУ
да е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната
корекция, но изрично следвало да се предвиди и специален ред за това. В
конкретния случай, въпреки че ищецът бил уведомен за извършената корекция от
ответника, било невъзможно да се приеме, че това било извършено по надлежния
ред, тъй като такъв нямало.
Ето защо, и с оглед разясненията, дадени
с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не бил осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се
преповтаряла и в решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм. д.
№ 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. №
4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло.
От съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано
от: М. М. М.-Д., Р. Д. и Ж. П. Ст.
- заедно от всеки двама членове на УС, че ищецът К.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, не дължи сумата от 586,54 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия на електромер с фабричен № *** доставяна до имот, находящ се в с. ****, с ИТН ***, за която била
издадена фактура № **** за периода от
04.09.2018 г. до 28.11.2018 г. за 85 дни. Моли да бъдат присъдени и направените
по настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че искът е неоснователен, поради
което моли да бъде отхвърлен изцяло.
Сочи, че на 28.11.2018 г. служители на
оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на
електромер № 4924116, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на
ищеца с ИТН ***. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за
нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване.
Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел
същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново
след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %
(вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, конто подлежат
на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 439312/28.11.2018 г. (Констативния протокол), приложен
към настоящия отговор. Проверката била извършена в присъствието на двама
свидетели, които подписали протокола. Протоколът бил изпратен на ищеца и бил
получен от същия, видно от приложените документи към исковата молба.
Процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т. 5 е
установено, че „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Изрязани
са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат
на тази манипулация електромерът отчита с 86% по-малко от консумираната
електроенергия и по двете тарифи..“, в следствие на което измервал с
отрицателна грешка от -86 % потребяваната електроенергия от ищеца. За
посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за търговско измерване № 19/04.02.2019 г. на БИМ,
приложен към исковата молба.
С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 3034 kWh (Справката за коригиране
на сметката за електроенергия, приложена към исковата молба), като дължимата
сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението
за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
била 586,53 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията
бил 85 дни, като първата дата 04.09.2018 г. - началото на корекционния период
била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил
най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад,
считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията,
последната дата била датата на извършената техническа проверка 28.11.2018 г..
ЕР Юг предоставило тази информация на
ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № *** - приложена към отговора (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ)
за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване
на електрическа енергия и с писмо с изх. № 8019422/04.07.2019 г. изпратило на
адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително
начисление. В случая ставало дума за спор за установяване със силата на съдебно
решение, че ищецът не дължи на ответника сума, начислена вследствие на т.нар.
„корекция на сметка за електрическа енергия“ (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК),
който спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към
настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния
касационен съд (ВКС), някои състави зачитали мотиви от стари решения,
постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и
масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които било
установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им
електрическа енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно
заплащане на по-малко от реално доставеното количество.
Твърденията на ищеца, че липсвало правно
основание за извършеното допълнително начисление не отговаряли на приложимата
правна уредба. В ДВ брой № 35 от дата 30.04.2019 г. били публикувани нови
Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Съгласно § 2 от
Преходните и заключителни разпоредби на новите ПИКЕЕ „§ 2. Процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се
взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.“ Действащите към
датата на съставяне на констативния протокол за установяване на манипулацията
от ЕР Юг (11.05.2018 г.) и на Констативния протокол на БИМ, (01.11.2018 г.) са
ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г., на базата и в изпълнение на които била
извършена и процесната корекция.
КЕВР имало правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с
другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение
намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
където изрично било посочено, че ,,..в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б
.“а“ ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като
функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване“.
Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К., постановено по
реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616
от 2015 г., докладчик съдията Е. В.).
Счита за неоснователни доводите на
ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздействие, и
че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина
са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало
данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния
кодекс.
Що се касаело до настоящия спор,
въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно
обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че
бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за да се пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, обаче, правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след
приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни,
че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна
корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно
въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не
следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил
неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015
г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV т.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по
т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/ 2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.) ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично извести общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС
представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН
ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Твърди, че според
тях не можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на
изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ),
можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази
разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът
действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не
вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече,
че както били отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден.
Тяхното тълкуване се споделяло и от ВКС,
като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с
електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД са били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е.
преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.
При сравнение на двете разпоредби (чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД ясно се виждало,
че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа
обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било
изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да
твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Моли съда при постановяване на решението
да има предвид най- новата практика на ВКС, която била в смисъл, че крайния
снабдител имал право да коригира сметка на клиент за отминал период, независимо
от това дали приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а., т. 6 от Закон за
енергетиката, обективирано в Решение № 124 от 18.6.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2991/2018 г., която била в смисъл, че крайния снабдител имал право да коригира
сметка на клиент за отминал период, независимо от това дали бил приел нови обши
условия, по смисъла на чл. 98а, т. 6 от Закон за енергетиката. Според
цитираното решение, което прилага към настоящия отговор: „От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т.
6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата. когато това задължение се установява по съдебен ред.“
В посочения смисъл била и най-новата
практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 4160/ 2018 г., съгласно което електроразпределителното дружество имало
възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и
съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния
характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни обши условия, имащи своята специална
регламентация в ЗЕ.“ Както правилно ВКС отбелязвал в коментираното решение
„Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.“ ВКС акцентирал на логичния
правен и житейски извод, че „Дори да липсва специална правна уредба /преди
приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“
Тъй като били на лице всички изискуеми
от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в
процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде
отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на иска.
В тежест на ответника е да докаже
фактите, въз основа на които твърди, че в негова полза е възникнало правото -
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното дружество вземане за сумата от 586,54 лв.,
представляваща начислената допълнителна сума по фактура № *****.,
електрическа енергия за електромер с фабричен № *****, за периода от 04.09.2018г. до
28.11.2018 година. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване основанието на вземането си, а ищецът следва да
установи основателността на възраженията си, че вземането не съществува. Ищецът е потребител на електрическа енергия в имот в
******* .На изследване подлежи твърдението на ищеца,
че не дължи сумата от 586,54 лв., поради
изначална липса на основание за заплащането ѝ. Ответникът твърди, че сумата е начислена на
основание чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51, ал. 1 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013
г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от
ПИКЕЕ. Следва да се има предвид, че едностранна корекция на оператора е
допустима, но при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а
ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото
изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата
уредба ОУ на ответника. Ответното дружество не е изпълнило задълженията си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите
условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството
(ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените
общи условия е предвидено задължение за уведомяване, но липсва уреден ред за
това. (В този смисъл Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и
др.).
По посочените съображения съдът
намира, че ответното дружество не е имало основание да извърши корекция на
сметката на ищеца и предявеният иск за недължимост на
сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход на делото и на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, както следва - 50 лв.
заплатена държавна такса и 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника направи възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с
оглед цената на иска, която е 486, 54 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева, какъвто е и размерът на договореното
и заплатено възнаграждение за адвокат, поради което възражението е
неоснователно.
Водим от изложеното, РС-Казанлък
Р Е
Ш И ;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.П., ЕГН **********,*** че не дължи
на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ***, представлявано от М.М. М.-Д., Р. Д. и Ж. П. Ст. - заедно от всеки двама членове на
УС сумата от 586,54 лв., представляваща допълнително начислена електрическа
енергия за електромер с фабричен № ***,
по фактура № **********/28.06.2019г., за отчетен период
04.09.2018г. до 28.11.2018г., с място на
потребление:
**** Казанлък , за партида с клиентски номер № ***, ИТН ***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ***, представлявано от М. М. М.-Д., Р. Д. и Ж. П. Ст. - заедно от всеки двама членове на
УС,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 350
лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: