Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 26,09,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
Веска А., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2149 по описа на съда за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против М.А.Б.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 524,52 лева, от които
сумата от 452,95 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 71,57 лева,
представляваща лихва за забава за периода 03,01,2013 г. – 09,09,2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №4585/2015 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от
ищеца въз основа на изготвяни от “Нелбо“ ЕАД отчети, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в
гр.***, е с абонатен №6617. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи претенцията.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Ф.П., в която се
сочи, че не признават иска нито по основание, нито по размер; твърди се, че
сумите са погасени по давност и следва да се постанови решение за прекратяване
на производството. Претендират се разноски за настоящото производство и за
производството пред ОС Плевен във връзка с подадено възражение по чл.423 от ГПК. В с.з. адв.П. сочи, че изп.лист по ч.гр.д.№4585/2015 г. е издаден на
22,12,2015 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила на 10,11,2015 г., поради
което счита, че към момента на образуване на изп.дело – 20,12,2018 г., е
изтекла тригодишната погасителна давност.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане, претендирано от ищеца ”Топлофикация - Плевен” ЕАД
гр.Плевен. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия,
както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №4585/2015 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за
процесните суми.
Не се
спори, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот.
От
представената разбивка по пера и фактури, издадени за процесния период, се
установяват конкретните начисления по месеци и по пера.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
безспорния между страните факт, че ответника е собственик на процесния имот, за
който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№6617 и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
По
отношение възражението за изтекла погасителна давност в отговора на ИМ от процесуалния
представител - съдът намира същото за неоснователно по следните съображения -
съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по
делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
падежа за плащане на дължимата за м.ноември 2012 г. главница е настъпил на 03,01,2013
г. В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за
стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да
тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта
му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен
срок за главницата за м.ноември 2012 г. е започнал да тече от 03,01,2013 г.
/датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 14,09,2015 г., когато
кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
По
отношение възражението, че изпълнителното производство е образувано след
изтичане на тригодишния давностен срок от влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 10,11,2015 г., съдът съобрази следното: погасителната давност е
юридически факт, който включва волеизявление на правно задълженото лице, с
което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на
едно субективно право е бездействал. Волеизявлението на правно задълженото
лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна
сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не
се прилага служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният
орган не може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя
собствена инициатива. По принцип правото
на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи
само като възражение: пред съд – при предявен иск – какъвто е процесния случай,
или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия по
принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на изпълнителен лист/. По
изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен
установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно средство за защита
в изпълнителното производство, при наличието на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по
чл.414, ал.2 от ГПК, тоест влизане в
сила на заповедта за изпълнение/. В общия случай, когато съдебното решение
влезе в сила, почва да тече нова давност. Следователно началото на давностния
срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно
изпълнително основание. В заповедното
производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед
за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай, издадената заповед за
изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично да
указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение/,
следва, че след проведено заповедно
производство нова давност почва да тече от влизането в сила на заповедта за
изпълнение. Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на
предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че правото е
установено със съдебно решение, давността се превръща в обща /пет години/.
В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство по изп.д.№1346/2018 г. на ЧСИ П.***/данни за което се намират в приложеното към
настоящото дело в.ч.гр.д.№114/2019 г. на ПлОС/, е издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение №2762/15,09,2015
г., в производство по реда на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№4585/2015
г. на ПлРС, а самото изпълнително производство е образувано на 20,12,2018 г. От
правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява съответният
давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се прекъсва давностен
срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание/, поради
което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като съответна, също е
обща – петгодишна, и към момента на образуване на изп.дело не е изтекла. Ето
защо и това възражение за давност на ответницата е неоснователно.
На
основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в
размер на 75,00 лева за държавна такса.
По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева /както в ИМ, така и в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер,
определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение
в размер на 120,00 лева, от които, с оглед изхода на спора, ответникът следва
да му заплати сумата от 65,25 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.А.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 524,52 лева, от които сумата от
452,95 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 71,57 лева, представляваща лихва за забава за периода
03,01,2013 г. – 09,09,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4585/2015 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК М.А.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК М.А.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и адвокатско възнаграждение/ в размер на 65,25 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: