РЕШЕНИЕ
№ 7437
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110152703 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ОГН. АТ. АТ. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ОГН. АТ. АТ. за сумите от:
сумата в общ размер от 2897,65 лв., от които главница в размер на 2567,74 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 08.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на 268,94 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 27.1.2021 г., сумата от 52,54 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 08.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение в размер на 8,43 лв. за периода от 01.7.2018 г. до
27.1.2021 г. и 107,95 лв. разноски по делото, а именно: 57,95 лв. държавна такса и 50
лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на ОГН. АТ. АТ. чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е
предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
1
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот и поради това е клиент на топлинна енергия. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В подаден извън срока по чл. 131 ГПК отговор (наименуван „становище“) чрез
назначения от съда особен представител, ответникът оспорва предявените искове.
Счита, че не е представено доказателство за валидно облигационно отношение между
страните, тъй като нямало представен договор между страните. Оспорва облигационни
отношения на ответника с „Техем Сървисиз“ ЕООД с твърденията, че договорът е
сключен през 2002 г. и е с 10-годишен срок, поради това отдавна е изтекъл. Прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Възразява за
качеството на доставяната от ищцовото дружество услуга. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорни по делото са обстоятелствата дали реално е доставяно процесното
количество топлинна енергия в процесния имот в твърдените количества, дали е
налице валидно сключен договор с третото лице-помагач в процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.05.2022 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. без
възражения от страните, като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е
отделен фактът, че ответникът е собственик на процесния имот в процесния период.
Така отделеният като безспорен факт се установява и от приетия по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот по описа на нотариус Маргарита Иванчева
– нотариус с район на действие СРС, от който е видно, че ответникът е придобил
собствеността върху ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 36, вх.Б, ет.6 на
08.09.2010 г.
Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, респ. потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела,
щранг-лира в банята и 1 брой водомер за топла вода, като на 3 от отоплителните тела /в
хол, кухня и стая/ са поставени ИРРО. Посочено е, че за периода 2018/2019 г. не е бил
подсигурен достъп за отчет на уредите, а на 14.10.1996 г. било изключено отоплението
на стълбите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на
топлинната енергия в процесния период е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД на
база реален отчет на разпределителите. Топлата вода в сезон 2018/20198 г. била
начислявана на база брой потребители /2 лица/ съобразно нормативната уредба, а в
сезон 2019/2020 г. била начислявана на база реален отчет, като показанията от
протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно
нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки
топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия
топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на
процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния
период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 27.05.2022 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
е 2620,28 лв., от които 2567,74 лв. топлинна енергия и 52,54 лв. дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от
556,41 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
277,37 лв., от които 268,94 лв. върху непогасената топлинна енергия и 8,43 лв. върху
3
непогасената сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
същите са приети без възражения от страните.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно, поради което искът за главница за цена на доставена топлинна
енергия следва да бъде уважен в пълен размер.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължи ли ответникът същите. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Представени по
делото са два договора, сключени с третото лице – помагач – 1/ договор №
2907/15.08.2002 г., сключен с етажната собственост за срок от 10 години с възможност
за автоматично продължаване на действието му за срок от още една година след
изтичането на уговорения срок /т. 2.4 от договора/ и 2/ договор № Д – 0 – 67/03.06.2020
г., сключен с „Топлофикация София“ АД за срок от 3 години, като е посочено, че влиза
в сила от 01.05.2020 г. /Раздел II, т. 1 от договора/. Налага се извод, че първият договор,
сключен между третото лице-помагач и етажната собственост, е прекратен поради
изтичане на срока му преди процесния период, а вторият договор, сключен между
третото лице-помагач и ищцовото дружество, е сключен и влязъл в сила след
процесния период. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период /от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ да е имало сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с твърдяното дружество – третото лице-помагач. Независимо
дали „Техем сървисис“ ЕООД през процесния период е извършвал услугата дялово
разпределение, то не се доказа същото да е осъществявано въз основа на договор с
ищцовото дружество, едниствено при наличието на която предпоставка може да се
обсъжда въпросът за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на услугата
дялово разпределение. Предявеният иск за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
4
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 950,79 лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
първоначално определен минимален размер, пропорционално на уважените искове.
Ответникът не претендира разноски, като не е и представил доказателства за
сторени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 107,95 лв., като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 95,66 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ОГН. АТ. АТ., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2567,74 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. №
и адрес: гр. София, ж.к.ведно със законната лихва върху сумите, считано от
08.02.2021 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от
52,54 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и исковете по чл. 422
5
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 268,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2021 г. и за сумата от 8,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.02.2021 г. по ч. гр.
дело № 7643/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОГН. АТ. АТ., ЕГН: ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 950,79 лева разноски в исковото
производство и сумата от 95,66 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6