ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
гр. Перник , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500541 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК
Образувано по частна жалба подадена
ОТ: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********,
седалище/адрес на управление: ***, представлявана от А. В. А. – *** и М. Т. П. - ***
СРЕЩУ: РАЗПОРЕЖДАНЕ от 06.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1790 / 2020г. по
описа на Районен съд Перник, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД срещу Й. С. Д., с
ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 223.57 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до
04.03.2020 г..
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради
противоречие с нормите на материалния закон и необосновано поради неправилна
интерпретация на изложените от заявителя твърдения.
Сочи, че с обжалваното разпореждане съдът отхвърлил частично подаденото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 223.57 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2020 г.., като е следвало да извърши
изчисления на основание чл. 162 от ГПК и да уважи искането до сумата от 25.14 лв., която е
според него е дължимата наказателна лихва за визирания период.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе
предвид следното:
1
Първоинстанционното ч.гр.д. № 1790/2020 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по заявление подаден от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Й. С. Д., с ЕГН **********.
В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят
посочва, че: „Между страните е постигнато неустоечно съглашение - клауза за наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница
(вноска или част от вноска) (чл. 4.5 от Договора) - с което предварително и отнапред е
определен размерът на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно
неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължението). Виновното неизпълнение на
договорно задължение от страна на длъжника породи договорната му отговорност, която
представлява вторично санкционно едностранно правоотношение между кредитора и
длъжника. Задължените лица отговарят за всички материалноправни последици на забавата.
В съдържанието на договорната отговорност се включва правото на кредитора и
насрещното задължение на длъжника да обезщети вредите.“
Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно
искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от 223.57 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2020 г., като по подробно изложени
съображения е приел, че в тази част искането, се основаване на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК.
От приложения към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК договор за потребителски кредит се установява, че в раздел чл. 4.5 е изрично
посочено следното: „При забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към
Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване
на Договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното
изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в размер на 15.60% (петнадесет цяло и шестдесет
стотни процента).“
Настоящият съдебен състав съобразявайки повелителните правила на закона, приема,
че наказателната лихва, представляваща санкция по договора за забавено изпълнение на
дължимите суми, в размер на 10 пункта наказателна надбавка не е в противоречие със
задължителната практика на СЕС и добрите нрави. С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че претенцията на банката-ищец за установяване съществуването на договорно
вземане за наказателна лихва, начислена за процесния период в размер на 10 пункта, е
изцяло основателна.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
/чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута/.
За претендирания период лихвата за забава за вземанията върху падежиралите вноски
преди предсрочната изискуемост, съдът следва да изчисли, на основание чл.162 ГПК, в
размер на 25.14 лева до който размер заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
основателно, като за разликата до пълния претендиран размер от 223.57лв. искането следва
да бъде отхвърлено, респективно потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд.
2
Така определения размер на наказателната лихва отговаря и на императивните
изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Действително договорното обезщетение за забава има характер на неустоечна клауза,
но щом не нарушава установения в чл. 33 от ЗПК размер, то не е и нищожна и няма как да
се счита, че излиза извън присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Клаузата за наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
предвидена в р. X, т. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, не е неравноправна и
на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с
тези на първата инстанция, разпореждането на Районен съд Перник следва да се отмени в
частта, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 25.14 лв. -
наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2020 г., като вместо това се постанови
издаване на заповед за изпълнение и за посоченото вземане, а в частта над 25.14 лв. до
223.57 лева, разпореждането следва да се потвърди.
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 06.07.2020г. по ч.гр.д. № 1790 / 2020 по описа на Районен
съд Перник в частта му – с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД срещу Й. С. Д., с ЕГН **********, за
сумата от 25.14 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до
04.03.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД срещу Й. С. Д., с ЕГН **********, за
сумата от 25.14 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до
04.03.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.07.2020г. по ч.гр.д. № 1790 / 2020 по описа на
Районен съд Перник в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС,.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3