Р Е Ш Е Н И Е
№378
гр. Пловдив, 12 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №148 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Т.М.И., ЕГН **********,***, представляван от адвокат К.К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №19-0239-000324 от 30.10.2019г. на началника на Районно
управление (РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”),
гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която,
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е приложена ПАМ- “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”;
както и отнемането на един брой табела с регистрационен номер №***.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради
незаконосъобразност.
Ответникът- П.К.Б.- началник на РУ- Асеновград при ОД
на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от
вида на процесната (чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП), се
извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен,
така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 10) е
връчен на 02.12.2019г. лично на жалбоподателя И., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 4-5)
е подадена чрез ответника на 06.12.2019г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2019г., жалбоподателят И. управлява
собствения си мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“ (“YAMAHA YZF R1”), с Рег.№***, за което по делото е прието заверено
копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон), с №********* от 15.08.2018г.( лист
20), по път от Републиканската пътна мрежа II-86. При достигане на км.38 от пътя, в землището на с.
Бачково, община Асеновград, управляваният от И. мотоциклет извършва десен завой
и навлиза в ляв завой с радиус 55м. Скоростта на движение на мотоциклета е
около 77 км./ч., при скорост на критично плъзгане в завоя от 70 км./ч. Тъй като
скоростта на движение на мотоциклета превишава скоростта на критично плъзване, И.
преценя, че няма да може безопасно да извърши завоя и задейства екстрено спирачния
привод. Мотоциклетът се придвижва по пътното платно с
блокирано задно колело около 3,30м., след което достига бордюра на западния
край на платното за движение. Гумите на мотоциклета се плъзват по бордюра около
4,10м., след което мотоциклетът напуска пътното платно и се удря в скала, намираща
се западно от пътното платно. След удара мотоциклетът пада на дясната си
страна, плъзва се по платно за движение и остава в това положение, до
пристигане на място на служители от РУ- Асеновград. Прието е за установено, че
е възникнало пътнотранспортно произшествие (ПТП), което е резултат от нарушаване
на правилата за движение от И..
Образувано е досъдебно производство №239 по описа на
РУ- Асеновград при ОД на “МВР“- Пловдив за 2019г., прокурорска преписка №707 по
описа на Районна прокуратура (РП)- Асеновград за 2019г., за това, че на
22.03.2029г., при управление на моторно превозно средство (МПС) са нарушени
правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда
на Т.М.И.- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК).
С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 30.09.2019г. (листи 7-9) на прокурор от РП- Асеновград, е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №239 по описа
на РУ- Асеновград при ОД на “МВР“- Пловдив за 2019г., прокурорска преписка №707
по описа на РП- Асеновград за 2019г. Според посоченото постановление, деянието
на И. представлява административно нарушение по ЗДвП, поради което след влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
екземпляр от същото, ведно с делото следва да бъдат изпратени на началника на
РУ- Асеновград при ОД на “МВР“- Пловдив, с оглед извършването на преценка за
реализиране на административнонаказателната отговорност
по отношение на Т.И..
По делото не са ангажирани доказателства за датата на
влизане в сила на посоченото постановление на прокурор от РП- Асеновград, нито
пък за датата на получаването му в РУ- Асеновград при ОД на “МВР“- Пловдив.
От страна на ответника е прието за установено, че на
22.03.2019г. , около 14:00ч., по път II-86,
км. 38+000, в посока гр. Асеновград – гр. Смолян, жалбоподателят управлява
мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“, с Рег.№***, лично
собственост, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), валидно за категорията, към която спада управляваното от
жалбоподателя превозно средство. Посоченото представлява виновно нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което се издава оспорената по делото заповед.
Според приетата по делото нарочна справка за
нарушител/водач (лист 13), жалбоподателят притежава СУМПС №****** от
07.06.2018г. (валидно до 07.06.2028г.), контролен талон (КТ) №6353499. И. е
правоспособен водач с категории В М и има придобити категории В М А2.
Посочените обстоятелства се удостовериха и от представянето, за сведение на
съда, на оригиналното СУМПС на жалбоподателя, на оригиналното Свидетелство за регистрация
Част I
(голям талон), както и на оригиналното
Свидетелство за регистрация Част II (малък талон),
в проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.02.2020г.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 11) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е
заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 12) на директора на
ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121к-13 от 04.01.2018г. (лист 27) на министъра на вътрешните работи, с която заповед П.К.Б.,
издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността
“НАЧАЛНИК I степен на Районно управление – Асеновград при Областна дирекция на
МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба
на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се
прекратява регистрацията на ППС на собственик, който
управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след
като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Според разпоредбите на чл.150а, ал.2 от ЗДвП, за
определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят
на следните категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви:
1. категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни
превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4, параграф 2, букви “а“ и
“б“ от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение
на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са
определени в чл.4, параграф 2, буква “е“ и приложение I от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L6e); 2.
категория А1: а) мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125
cm³, с максимална мощност не повече от 11 kW и с
отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg; б) триколесни моторни превозни средства с мощност,
която не превишава 15 kW; 3. категория А2 - мотоциклети
с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло,
което не превишава 0,2 kW/kg,
като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя; 4.
категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над
15 kW: а) мотоциклети - двуколесни
превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател
с работен обем над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна
максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са
определени съответно в чл.4, параграф 2, букви “в“ и “г“ от Регламент (ЕС)
№168/2013; б) триколесни моторни средства - превозни средства с три симетрично
разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на цилиндъра над
50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост,
по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4,
параграф 2, буква “д“ и приложение I от
Регламент (ЕС) №168/2013.
Според разпоредбите на чл.155 от ЗДвП, (2) Водач с
право за управление на МПС от която и да е от категориите по чл.150а има право
да управлява и превозни средства от категория АМ, а водач с право за управление
на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни
средства от категория Т - колесен трактор; (3) Водач с право за управление на МПС от категория А2 има
право да управлява и превозни средства от категория А1; (4) Водач с право за управление
на МПС от категория А има право да управлява и превозни средства от категории
А1 и А2.
Според разпоредбите на чл.3, ал.2 от
Наредба №I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредба №I-157), в свидетелството за
управление на МПС се отразяват категориите, посочени в чл.150а, ал.2 ЗДвП, за
определяне правоспособността на водачите за управление на МПС. В свидетелството
се отразяват и категории превозни средства, които водачът има право да управлява
съгласно чл.155 ЗДвП, както следва: 1. в свидетелството на водач с право за
управление на МПС от категория Т се изписва съответната категория Ткт и/или Ттм; 2. в
свидетелството на водач с право за управление на МПС от която и да е от
категориите по чл.150а ЗДвП се отразява и категория АМ; 3. в свидетелството на
водач с право за управление на МПС от категория С1 или С се отразява и
категория Ткт - колесен
трактор; 4. в свидетелството на водач с право за управление на МПС средства от
категория А2 се отразява и категория А1; 5. в свидетелството на водач с право
за управление на МПС от категория А се отразяват и категории А1 и А2; 6. в свидетелството
на водач с право за управление на МПС от категории В, С или D се отразяват
съответно и категории В1, С1 или D1; 7. в свидетелството на водач с право за
управление на МПС от категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ се отразява и категория ВЕ.
Според чл.7, ал.1 от Наредба №I-157, Българското
национално свидетелство за управление на МПС се изработва във формат ID - 1 и е
в съответствие с Приложение I от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. относно
свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО),
изменена с Директива 2011/94/ЕС на комисията от 28 ноември 2011г. относно свидетелства
за управление на превозни средства (ОВ, L 314/31 от 29 ноември 2011г.)
(Директива 2011/94/ЕО).
В случая, видно от приетото по
делото заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) на притежавания от И. мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“, с Рег.№***, представляващо Приложение №5 към
чл.33, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба
№I-45), мотоциклетът е с максимална мощност от 35 kW (клетка Р.2); мотоциклетът е с маса от 193 кг.
(клетка G); мотоциклетът е със съотношение мощност/тегло от
0,18 (kW/kg, клетка Q) или 35 / 193 ≈0,181347.
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че следва да се приеме за установено, че собственият на жалбоподателя
мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“ е МПС от категория А2 по
смисъла на чл.150а, ал.2, т.3 от ЗДвП, за каквато категория МПС жалбоподателят И.
притежава правоспособност да управлява.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява издадена
при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни
норми.
От своя страна, противоречието с относимите
материалноправни норми обуславя незаконосъобразността
на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно
основание за нейната отмяна.
По делото няма направени искания за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0239-000324 от 30.10.2019г. на началника на Районно
управление- Асеновград, при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за прилагане
на ПАМ по отношение на Т.М.И., ЕГН **********, представляваща “прекратяване на
регистрацията на ППС- мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р1“, собственост
на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на един брой табела
с регистрационен номер №***.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/