Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди и двадесет и първа
годИ., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИ.
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 9154 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 75275 от 22.04.2020 г., постановено по гр. д. № 15101/2019 г. по описа на СРС, І ГО,
165 състав, е признато за установено, по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с
чл.153, ал.1 ЗЕ, че О.Д.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите от 301, 52 лева – половИ.та
от цена за доставена цена за доставена до недвижими имот с адрес: гр. София, ж.
к. „********топлинна енергия за периода м.09. 2015 г. – м.04.2016 г., ведно със
законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума в периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.09.2018 г., до окончателното плащане, както и 5лева – половИ.та цена за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода м.09.2015 г. – м.04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 12.09.2018 г., до окончателно изплащане на вземането – задължения по заповед
за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 59988/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, 165 състав, като е отхвърлен предявеният иск за цена за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 301, 52 лв. до пълния
предявен размер от половИ.та от 2 028, 19 лв. и за периода от м.05.2014 г. до м.08.2016
г. като погасен по давност; предявеният иск за цена на услугата „дялово
разпределение“ за разликата над уважения размер от 43, 93 лв. до пълния
предявен размер от 52, 50 лв. и предявените от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване
за установено по отношение на ответницата О.Д.А., че последната дължи на
дружеството суми в размер на половИ.та от 523, 11 лв. – законна лихва за забава
за заплащане на задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. до описания по - горе имот за забава в периода 16.09.2015 г.
– 10.09.2018 г., както и половИ.та от 2, 91 лв. - законна лихва за забава за
заплащане на задължението за цена на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г. за забава в периода от 16.09.2015 г. – 10.09.2018 г. Признато е за
установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с
правна квалификация чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл.153, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на О.Д.А., че И. С.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите в
размер на половИ.та от 2 028, 19 лв. – цена за доставена за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. до топлоснабден
имот с горепосочения адрес топлинна енергия; половИ.та от 523, 11 лв. – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 16.09.2015 г. -
10.09.2018 г.; половИ.та от 10 лв. – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 12.09.2018 г., и половИ.та от 2, 91 лв. – законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.09.2015 г.
- 10.09.2018 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 59988/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 165 състав. О.Д.А.
е осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумите от
83, 80 лв. – разноски в исковото производство, както и 12, 10 лв. – разноски в
заповедното производство. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на О.Д.А. сумите от 304,
40 лв. – разноски в исковото производство, както и 38, 05 лв. – разноски в
заповедното производство. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на И. С.А., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумите от 400 лв. – разноски в исковото и 50 лв. –
разноски в заповедното производство.
С решение № 118525/11.06.2020 г., постановено по
горепосоченото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 75275 от 22.04.2020 г. по гр. дело № 15101/2019 г. на Софийския
районен съд, 165 състав, като в диспозитива на същото вместо: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с
правна квалификация чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл.153, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на О.Д.А., че И. С.А. дължи посочените в решението
от 22.04.2020 г. суми, да се чете вярното: „ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на
чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с
правна квалификация чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл.153, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на О.Д.А., че И. С.А.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумите в размер на половИ.та от 2 028, 19 лв. – цена за
доставена за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж. к. „********топлинна енергия; половИ.та от 523, 11 лв. – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 16.09.2015 г. - 10.09.2018
г.; половИ.та от 10 лв. – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 12.09.2018 г., както и половИ.та от 2, 91 лв. –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
16.09.2015 г. - 10.09.2018 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 59988/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 165
състав.“. Решението е влязло в сила на 30.06.2020 г., като необжалвано,
съгласно направеното удостоверяване в него.
С определение № 166086 от 01.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 15101/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е изменено решението
от 22.04.2020 г. в частта за разноските, като „Т.С.“ ЕАД е осъдена, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на О.Д.А., сумата от 190, 25 лв. –
разноски в заповедното производство, както и да заплати на И. С.А., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 250 лв. – разноски в заповедното
производство.
Срещу постановеното съдебно решение от 22.04.2020 г. е
депозирана въззивна жалба от ищеца в частта, с която са отхвърлени предявените
искове срещу О.Д.А.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. На основание чл.32, ал.1 от
общите му условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. С оглед на това задължението на ответницата за заплащане
на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно поучаваните фактури, е
най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинната
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, е изпаднала в забава за тази
сума, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Твърди, че има издадени констативен
протоколи на основание чл.539 ГПК на съответните дати, но съдебният състав не
му е указал да представи същите по делото, за да докаже претенцията си. Счита,
че неправилно решаващият съд е приложил института на погасителната давност. На
основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо вземането. На основание чл.33, ал.2 от общите условия на дружеството
от 2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и една обща за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период . клиентите не заплащат обезщетение за забава, на
основание ал.4 от същата клауза, до изравняване на отчетния период.
Задълженията да общата фактура от м.07.2015 г. стават изискуеми едвам.08.2015
г., като от томи момент следва да тече и давностния срок. Предмет на
първоинстанционното производство е фактура № ********** с дата на издаване
31.07.2015 г., която се отнася да периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. Счита,
че вземанията по тази фактура не са погасени по давност. Сумата за дялово
разпределение е фактурирана в съответствие с договорните задължения между
дружеството и фирмата за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявеният иск спрямо посочения ответник.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответницата О.Д.А., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа,
че изводите на решаващия съд относно поскритите от давност задължения са
съобразени с материалния закон, както и с общите условия на ищеца, съгласно
които месечните дължими суми стават изискуеми след покана - 30 дни след
публикуване на сметките на сайта на жалбоподателя. По делото не е установено
настъпването на падежа на задължението, поради което и на основание чл.114,
ал.2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По
делото не е доказана датата на публикуване на сметките в сайта на дружеството,
както и отправянето на покана до ответницата за заплащане на дяловото
разпределение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като й
присъди сторените по делото разноски.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно и субективно, кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент
№ 11, находящ се в гр. София, ж. к. „********-********аб. № 2948751, като му
дължат по равно сумата от 2 028, 19 лв. – общата стойност на доставена, но незаплатената за
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. топлинна енергия; сумата от 523, 11 лв. –
законна лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 10.09.2018 г.; сумата от 10
лв. – стойността на дяловото разпределение, сумата от 2, 91 лв. – мораторна
лихва. Във връзка с подадено на 12.09.2018 г. заявление, по
ч. гр. д. № 59988/2018 г. на СРС, ГО, 165 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, катод лъжниците са депозирали
възражение срещу постановената заповед в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на постановената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата О.Д.А.
оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, който не е ангажирал
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Оспорва задължението за заплащане на дялово разпределение, тъй като услугата не
се осъществява от ищеца, а от третото лице – помагач, както и не се установява
суброгация на ищеца в правата на последния. Оспорва задължението за заплащане
на лихва за забава, тъй като по делото не е установено, че е поставена в
забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният спрямо
нея иск, като й присъди сторените по делото разноски.
На 12.09.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала
пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О.Д.А.
и И. С.А., за сумата от 2 028, 11 лв. – - стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „******** ********ап.11, аб. № 294875, сумата от 523, 11 лихва за забава за периода
16.09.2015 г. – 10.09.2018 г., сумата от 10 лв. – главница за дялово
разпределение и 2, 91 лв. – лихва върху дяловото разпределение.
С разпореждане от 25.10.2018 г. по
ч. гр. д. № 59988/2018 г. на СРС, 165 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на по 25, 64 лв. - държавна такса и по 25 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, платими от всеки от сочените длъжници.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са
постъпили възражения то длъжниците срещу постановената заповед, с които
поддържат, че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
Искът е предявен в срока по чл.415,
ал.4 ГПК.
Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*****“, бл********етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Приложен е списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, като за апартамент № 11 е
посочен С.В.А..
Съгласно писмо от СО-Район „********“ от 21.05.2007 г. С.В.А. е почИ.л и
е оставил за свои наследници по закон О.Д.А. и И. С.А..
Представено е писмо от 25.01.2012 г. на СО – Район „********“, съгласно
което ж. к. „***** 5“ е идентичен с ж. к. „********-1“ и ж. к. „*****-6“ е
идентичен с ж. к. „Връчница-2“.
На 24.07.2002г. е сключен договор № 1472 между „Б.Б.“
ООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж. к. „*****“, бл.529, вх.А, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У 312/06.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Т.К.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. Ищецът ежемесечно е извършвал отчети на
общия топломер в абонатната станция- дяловото разпределение, извършвано от „Б.“
ООД, е в съответствие с методиката и нормативната уредба, проверените документи
и данни от уредите за сградата и имота. За сметка на ищеца са отчислявани
технологични разходи за абонатна станция в размер съгласно данни за
подгревателите от производител във връзка с нормативните изисквания. През
исковия период в етажната собственост е действал общ топломер, който е от
търговски тип и е премИ.л периодично метрологичен контрол. Общата сума за
топлинна енергия, начислена от ищеца, е 2 125, 95 лв., от която: 351, 78
лв. – за сградна инсталация и 1 774, 17 лв. – да битово горещо
водоснабдяване.
Пред СРС е
изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице В.С.се
установява, че не са установени плащания на процесните вземания. Стойността на
топлинната енергия за исковия период е 2 038, 19 лв. стойността на
дяловото разпределение е 10 лв. Мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия възлиза на 522, 63 лв., а върху стойността на дяловото разпределение -
2, 69 лв. Общият размер на сумите за топлинна енергия, считано от м.08.2015 г.
до м.04.2016 г. е в размер на 672, 98 лв., а лихвата за забава е в размер на
135, 73 лв. за периода 15.09.2016 г. – 10.09.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Във
въззивното производство липсва спор между страните, че ищецът и ответницата О.Д.А.
са обвързани през исковия период валидно договорно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Липсва спор и относно стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период.
Ответницата О.Д.А.
своевременно е заявила по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение. Жалбоподателят
релевира доводи за неправилно прилагане на института на погасителната давност.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
За
вземанията за м.05.2014 г. – м.07.2016 г. приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване
на месечните суми за исковия период на интернет страницата си, а и липсват
признания за това от насрещната страна. С изготвения докла по делото по реда на
чл.146 ГПК решаващият съд е указал на ищеца, че негова е доказателствената
тежест да докаже датата на предоставяне на фактурите на ответниците, съответно
– датата на публикуването им в интернет страницата му. Същият не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва
да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 12.09.2018
г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 12.09.2015 г. Това са вземанията
за периода м.05.2014 г. – м.08.2015 г., в каквато насока са изводите на
решаващия съд.
Считано от
11.08.2016 г. влизат в сила общите условия от 2016 г., одобрени с решение №
ОУ-1/27.07.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.
В чл.33, ал.1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащан месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо за останалата част от
исковия период длъжникът изпада в забава след изтичане на посочения срок. Това
обстоятелство е отчетено от вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че сумата по обща фактура № ********** от
31.07.2015 г. за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., става изискуема едва през
м.08.2015 г., от който момент следва да се определи давностният срок.
Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената
обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за
заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне
окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен
период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен
сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по
общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен
сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на решаващия съд, че
вземанията по посочената обща фактура са погасени по давност са
законосъобразни.
По
изложените съображения релевираните доводи от жалбоподателя относно
приложението на погасителната давност спрямо претендираните вземания за
стойността на топлинната енергия и липсата на ангажирани доказателства относно
момента на поставяне на ответницата в забава са неоснователни.
Тъй като не са заявени оплаквания
относно определения размер на горепосочените вземания за периода, който не е
покрит от погасителна давност и на основание чл.269 ГПК, този въпрос стои извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата по жалбата има право на сторените във въззивното производство
разноски. Техният размер възлиза на 980 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат.
жалбоподателят своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК за претендираното адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата от 300 лв. Предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото, липсата на ангажирани в настоящата
съдебна инстанция доказателства, както и обстоятелството, че е проведено едно
открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ответницата
по жалбата не се е явил, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв. е прекомерно, поради което следва да се
намали до минималния размер от 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75275 от 22.04.2020 г.,
поправено с решение № 118525 от 11.06.2020 г., постановени по гр. дело № 15101/2019 г., по описа на СРС, І ГО, 165
състав В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, с адрес *** Б, срещу О.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване
за установено, че О.Д.А., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, цена
за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 301, 52 (триста и
един лева и петдесет и две стотинки) лв. до пълния предявен размер от половИ.та от 2 028, 19 (две хиляди
двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки) лв. и за периода от м.05.2014 г.
до м.08.2016 г., като погасен по давност; предявеният иск за цена на услугата
„дялово разпределение“ за разликата над
уважения размер от 43, 93 (четиридесет
и три лева и деветдесет и три стотинки) лв. до пълния предявен размер от 52, 50 (петдесет и два лева и
петдесет стотинки) лв., както и за признаване за установено, че дължи суми в размер
на половИ.та от 523, 11 (петстотин
двадесет и три лева и едИ.десет стотинки) лв. – законна лихва за забава за
заплащане на задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. до топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж. к. „********-********ап.11, за забава в периода 16.09.2015
г. – 10.09.2018 г., както и половИ.та от
2, 91 (два лева и деветдесет и една стотинки) лв. - законна лихва за забава
за заплащане на задължението за цена на услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г. за забава в периода от 16.09.2015 г. – 10.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***
Б, да заплати на О.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********-********ап.11
и съдебен адрес *** – адв. П.Х., на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.5 ГПК,
сумата от 300 (триста) лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.