№ 4812
С., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110163838 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД„Б.В.И.Г.”АД е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД за осъждане на ответника ответника С.О. да заплати сумата от 503,76лв.,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 19.04.2021 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на неравности на пътното платно на длъжностни лица,
които са служители на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт”, на 19.04.2021 г. е настъпило
застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел „Е320
CDI“ с рег. № *, преминава през необезопасена и несигнализирана неравност пътното
платно (дупка) находяща в *** /с посока на движение от ***“, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 503,76 лв.
Претендира разноски.
Прави искания за събиране на гласни доказателства, приемане на писмени такива,
изслушване на САТЕ и ССЕ.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер. Прави искане за привличане на
трето лице – помагач „В.К.П.“ЕООД и предявява обратен иск срещу него за сумите, които
С.О. би заплатила, в случай, че бъде осъдена по първоначално предявения иск. Претендира
разноски.
В срока за отговор третото лице – помагач „В.К.П.“ЕООД депозира писмен отговор, в
1
който дава становище за неоснователност на предявения срещу дружеството обратен иск.
Твърди, че ул. „*“ не попада в списъка с улици, обслужвани от дружеството за абонаментна
поддръжка. Твърди, че извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт се
извършва само при необходимост и на база конкретни възлагания. Твърди, че ответникът
С.О. е вълзагала на „В.К.П.“ ЕООД извършването на ремонтни дейности по ул. *, но с акт за
фактическо приключване на СМР и КСС е приела изпълнението без забележки на
28.04.2020г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
47042005000000486 със срок на валидност от 05.03.2020г.-04.03.2021г.. се установява, че
към датата на настъпване на ПТП – 03.02.2021 г. между ищеца и собственика на марка
„Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на
503,76лв.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1818527/03.02.2021г., уведомление за щети по МПС, опис на щета, калкулация-ремонт и
платежно нареждане се установява, че на 03.02.2021 г. при движение по ул. „*“ от бул. „*“
към бул. „*“ МПС „Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, реализира ПТП в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени щети на
посоченото МПС.
Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства,
но и от показанията на свидетеля И.А., управлявал процесното МПС при настъпване на
ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е
имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. №
* за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.
Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и застрахователя е
било уговорено разсрочено плащане на полицата, а поделото не е установено дали
застрахователната премия е заплатена в пълен размер преди изплащане на обезщетението,
2
съдът намира същото за ирелевантно, тъй като от действието на застрахователя по
заплащането по процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението си. От друга
страна отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения, по
които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след
изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 191,04 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По обратния иск, предявен от С.О. срещу „В.К.П.“ ЕООД:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при
условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице помагач „В.К.П.“
ЕООД. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че е налице сключен Договор договор с рег. № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019
г., съгласно който възложителят С.О. е възложил, а изпълнителят „В.К.П.“ ЕООД се е
задължил да извършва на територията на С.О. – по силата на който Изпълнителя се е
задължил да извършва на територията на С.О. – ІV зона, включваща райони „Надежда“,
„Нови Искър“ и „Сердика“, дейностите по поддържане на превантивен и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения по смисъла на Закона за пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени по изпълнението му, включително изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора
режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Съгласно клаузата на чл. 1, ал.
1, т. 1 от договора е посочено, че за посочените в Приложение № 6 улици и булеварди
поддържането за посочените в списък - Приложение № 6 улици и булеварди поддържането
се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на
поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с
оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на
3
състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от уличната мрежда, включена
в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение №6, дейностите се извършват на база
конкретно възлагане при необходимост. Посочено е в чл.13, ал.1 от договора какви са
гаранционните срокове на извършените СМР, като при поява на дефекти в тежест на
възложителя е да уведоми изпълнителя в пет дневен срок – ал.2. Процесния участък попада
извън списъка по Приложение №6, следователно по отношение на ул. „*“ е приложима
клаузата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, т.е. извършване на дейности по поддържането й и
текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. В случая с възлагателни
писма №СОА20-ТД26-4084/22.04.2020г. е възложен ремонт на пътната настилка с асфалт –
100 кв.м., с писмо №СОА20-ТД26-3430/23.03.2020г. е възложен ремонт на пътна настилка на
ул. „*“ с асфалт 300 кв.м. – приложени са схеми, двустранна сметка и фактура за заплащане
от страна на С.О. на възложената работа. Същевременно обаче по делото е приложен и Акт
за фактическо приключване на СМР и от 28.04.2021г.от който се установява, че на
28.04.2021 г. комисия, състояща се от представител на „В.К.П.“ЕООД, представител на
Район Сердика и представител на инвеститорски контрол са проверили степента на
завършеност на възложените със заданието, посочено по-горе дейности. Установили са, че
всички строително-монтажни работи са с необходимото добро качество, завършени са и
следва да бъдат съставени документи за отчет и приемане на количествата на изпълнените
работи.
По отношение на този иск, съдът намира за установено следното от правна
страна:
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
заплати възнаграждение. Предметът на договора е извършването на определени фактически
действия от една страна, наречена изпълнител и заплащане на определено възнаграждение
от друга страна, наречена възложител. С процесния договор „В.К.П.“ЕООД се е задължило
да осъществяват поддръжка на определени улици в София, а С.О. се е задължила да им
заплаща възнаграждение. Касае се именно за фактически действия срещу заплащане, т.е.
процесният договор има характер на такъв за изработка. Конкретната улица, на която се е
случило процесното ПТП е част от района на поддръжка и не фигурира в списъка, посочен в
приложение № 6 на договора. Следователно поддръжката за нея е следвало се осъществява
със задание, каквото има приложено към доказателствата по делото – л. 167. Съгласно чл.
264 ЗЗД при завършването на работата, възложителят е длъжен да я приеме и при преценка
да направи съответните възражения, като ако не направи такива, работата се счита приета. В
случая по делото е установено, че с акта за фактическо приключване на строително-
монтажни работи възложителят С.О. е приел извършените строителни работи без
възражения, като по този начин е признал, че свършената работа отговаря на поставените от
него задания. В случая по делото беше установено, че пътната настилка не отговаря на
стандартите за удобно и безопасно управление на МПС, тъй като стана ясно, че процесният
автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, т.е. в част от него, в която не е било
поставено достатъчно количество асфалт или не е било поставено правилно.
Противоречието между констатираното с акта за приключване на строително-монтажните
работи и обективно установеното със свидетелските показания и експертизата не може да
освободи С.О. от отговорност към ищеца по главния иск, тъй като този документ е съставен
за целта на изпълнение на договор, който няма никаква връзка с ищеца и по отношение на
който ищецът се явява трето лице. Актът обаче има обвързващо значение за страните по
него, а именно – ищецът и ответниците по предявените обратни искове. С този акт С.О. е
признала, че за целите на договора за възлагане на обществена поръчка, работата на
„В.К.П.“ЕООД е извършена пълно и правилно. Факт е, че това обективно не е така, в
противен случай нямаше да се стигне до настъпване на процесното ПТП. Направеното
признание от страна на възложителя с този акт обаче, има характера на приемане на
работата и според настоящия състав освобождава изпълнителя от отговорност пред
възложителя. С оглед на това предявените обратни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
4
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в
размер на 710лв.
В полза на ответника по обратния иск „В.К.П.“ АД не следва да бъдат присъждани
разноски поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ * и с адрес в *** да заплати на „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК * , на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 503,76 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“ за вреди на „Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, причинени при ПТП,
настъпило на 03.02.2021 г. в С., при движение по ул. „*“, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78,ал-1 ГПК сумата от 710 лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с БУЛСТАТ * и с адрес в ***, срещу „В.К.П.“
ЕООД, ЕИК **********, с адрес: гр. София 1421, *, обратен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 503,76 лева, представляваща регресновземане
за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“за вреди на „Мерцедес“
модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, причинени при ПТП, настъпило на 03.02.2021 г. в С., при
движение по ул. „*“, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника С.О. – „В.К.П.“ ЕООД, ЕИК **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5