Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260017
гр. Б., 24.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 37 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и
предявени при условията на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация
чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “***” ЕАД, гр. С., чрез пълномощника си твърди, че по подадено от
него в качеството му на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- Б., като издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът му е указал
да предяви иск за установяване на вземането.
Твърди, че на ***г. между “***” ЕАД и кредитополучателя *** ООД и
солидарните длъжници Р.З.В. и М.Х.М. е сключен Договор за срочен кредит No ***,
по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 10 000.00 лв., с
краен срок на договора 05.09.2019 г., платим на 35 равни анюитетни месечни
вноски в размер на 278.00 лв., дължими на 05-то число на съответния месец,
считано от 05.10.2016 г. до 05.08.2019 г. Поддържа, че е изпълнил задълженията
си като кредитор по процесния договор. Кредитът е първо усвоен на 26.09.2016 г. Сочи, че на датите на падеж от 05.07.2018 г.
до 05.03.2019 г. кредитополучателят/солидарните длъжници не е заплатил
дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) в необходимия
размер, което представлява случай на неизпълнение на основание чл. 7. 1. от
Договора. Поради това и на основание чл. 8.4. от Договора във връзка с чл. 432
от Търговския закон, банката надлежно е упражнила правото си да обяви (направи)
изцяло предсрочно изискуем целия ползван кредит, преди подаване на настоящото
заявление. Твърди, че на 25.02.2019 г. на кредитополучателя М.Х.М. е обявена
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, а на 06.02.2019 г.
на кредитополучателя Р.З.В. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит, с писма от ***г., като същите са редовно връчени на
съответния адресат. На 25.02.2019 г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита.
Ищецът излага, че в чл. 3 от договора страните са уговорили размера на
възнаградителна - редовна лихва, в размер на едномесечен SOFIBOR + 10 пункта. При забава в заплащането на дължими вноски
по кредита е дължима наказателна лихва съгласно чл. 3.4. от Договора. Сочи, че
поради липса на изпълнение в тяхна полза за възникнали претендираните с
исковата молба вземания.
Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответниците в
условията на солидарност съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от
Договор за срочен кредит No *** от ***г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- Б., а именно: изискуема главница в размер на 4
027.86 лв., от които предсрочно изискуема главница в
размер на 1 938.00 лв. и редовно падежирали главници в размер на 2 089.86 лв.
за периода от 05.07.2018 г. до 05.03.2019 г.; изискуема редовна лихва в размер
на 193.48 лв., начислена за периода от 05.07.2018 г. до 24.02.2019 г. вкл.;
изискуема наказателна лихва в размер на 289.67 лв., начислена за периода
05.07.2018 г. до 11.04.2019 г. вкл.; законна лихва за забава за периода от
12.04.2019 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл. 422
от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен поради липса на предсрочна
изискуемост на кредита, моли съда да осъди ответниците да му заплатят при
условията на солидарност следните суми, представляващи изискуеми вземания по
процесния Договор за срочен кредит No ***, а именно: изискуема главница от
25.02.2019 г. в размер на 1 938.00 лв.; изискуема редовна лихва в размер на
193.48 лв., начислена за периода от 05.07.2018 г. до 24.02.2019 г. вкл.;
изискуема наказателна лихва в размер на 289.67 лв., начислена за периода от
05.07.2018 г. до 11.04.2019 г. вкл.; законна лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното му изплащане. Позовава се на настъпила изискуемост на
вземанията по договора с настъпване на крайния му срок на 05.09.2019 г.
Претендира разноски.
Ответникът- М.Х.М. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. И.Ж.,
оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че оспорва изцяло
обстоятелствата, на които се основава искът. Моли съдът да постанови решение, с
което отхвърли исковите претенции като недоказани и неоснователни.
Ответникът- Р.З.В. ***, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище
по исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. No ***г. по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 15.04.2019 г.,
подадено по куриер с дата 12.04.2019 г., съдът е издал заповед No *** от ***г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците “***” ООД, с. Т., представляван от М.Х. М., М.Х.М. – солидарен длъжник и Р.З.В.
– солидарен длъжник. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят солидарно на заявителя
по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от общо
4027.86 лв., включваща сумата от 1938.00 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница и сумата от 2 089.86 лв.,
представляваща редовно падежирала
главница за периода от 05.07.2018 г. до 05.03.2019 г. по Договор за срочен
банков кредит No *** от ***г.; сумата от 193.48 лв., представляваща изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 05.07.2018 г. до 24.02.2019 г. включително;
сумата от 289.67 лв., представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за
периода 05.07.2018 г. до 11.04.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
като на заявителя са присъдени и направените разноски в заповедното
производство - сумата от 90.22 лв. за платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжниците М.Х.М. и Р.З.В. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си
по отношение на посочените длъжници, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответниците, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Видно от заверено копие на Договор
за срочен кредит No *** от ***г., на същата дата между ищеца “***” ЕАД от една страна и “***” ООД, с. Т., представляван от М.Х.
М., като кредитополучател, М.Х.М. – съдлъжник и Р.З.В. – съдлъжник, е сключен
договор за кредит, по силата на който банката-ищец е отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер на 10000.00 лв., със срок на погасяване на кредита 05.09.2019
г., на 35 равни последователни месечни вноски, дължими на 05-то число на
съответния месец, считано от 05.10.2016 г. до 05.08.2019 г., в размер от по 278.00
лв., и последна изравнителна вноска на 05.09.2019 г. в размер на 270.00 лв. В
чл. 3.1 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя за плащане на
лихва в размер на едномесечен SOFIBOR + 10 пункта надбавка годишно, но
не по-малко от 10% съвкупна годишна лихва, която е начислява на датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно, за реални брой дни на
ползване на суми по кредита, и която лихва е с падеж ежемесечно, на 5-то число
от месеца, за който се отнася. В чл. 3.4 от договора е предвидена дължимост на неустойка
– наказателна лихва за забава в размерна приложимия пазарен индекс плюс 24
пункта надбавка годишно, но не по-малко от 24% съвкупна годишна лихва. По
силата на чл. 6 от договора, с подписването му солидарните длъжници се
задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя пред банката за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя. Съгласно чл. 8.4. от
договора, в случай на неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени
суми по договора, начислената лихва (евентуална наказателна лихва и комисионите,
за предсрочно изискуеми и незабавно платими. По силата на чл. 9.6 от договора
страните са приели, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва
да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез
лично доставяне, по електронна поща или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка, достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Към договора са
представени и Общи условия на *** ЕАД за кредитиране на МСП клиенти, подписан
от страните по договора.
С писмо изх. No ***от ***г. банката е уведомила солидарния длъжник Р.З.В.,
че поради неплащане от страна на кредитополучателя, както и от негова страна на
дължимите месечни вноски за периода от 04.07.2018 г. до ***г. в необходимия
размер, което представлява случай на неизпълнение, банката обявява за
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми, посочени
в писмото. Видно от представеното заверено копие на известие за доставяне, писмото е получено от ответника Р.В. на
06.02.2019 г.
С писмо изх. No ***от ***г. банката е уведомила солидарния длъжник М.Х.М.,
че поради неплащане от страна на кредитополучателя, както и от негова страна на
дължимите месечни вноски за периода от 04.07.2018 г. до ***г. в необходимия
размер, което представлява случай на неизпълнение, банката обявява за
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми,
посочени в писмото. Видно от представеното заверено копие на известие за
доставяне, писмото до солидарния длъжник
М.М. е върнато от адреса, посочен в договора, на 25.02.2019 г. с отбелязване “непотърсен в срок”.
Видно от заверено копие на
Справка по чл. 366 от ГПК за движения по кредит, отпуснат съгласно Договор за
срочен кредит No *** от ***г., дългът по този договор към 12.04.2019 г. е в
размер на 4511.01 лв., от които 4027.86 лв. - главница, 193.48 лв. – просрочена
редовна лихва, и 289.67 лв. – просрочена наказателна лихва, като последното
плащане е от дата 05.07.2018 г.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че кредитът по Договора за банков кредит No *** от ***г.
в размер на 10000.00 лв. е усвоен еднократно на 26.09.2016 г. Съгласно
заключението, последното плащане /частично/ по кредита е на 09.10.2018 г., като
е погасена просрочена наказателна лихва в размер на 1.52 лв. От заключението се
установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /12.04.2020 г./ размерът на задължението е както следва: редовно
изискуема главница за периода 05.07.2018 г. до 05.02.2019 г. (за вноски с
настъпил падеж) – 2 089.86 лв.; предсрочно изискуема главница (непогасен остатък
то кредита – главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които към
датата на обявяване на предсрочна изискуемост не са били изискуеми – 1938.00
лв.; начислена редовна (възнаградителна) лихва – 193.48 лв., начислена
наказателна лихва за забава – 289.67 лв. От същото заключение се
установява, че към датата на изготвяне на заключението вземанията на банката за
главница, редовна лихва и наказателна лихва са в същите размери, като е
начислена и законна лихва в размер на 603.77 лв. В заключението си по
поставените във връзка с предявените евентуални искове въпроси вещото лице е
посочило и размерите на задълженията на
всеки от ответниците в случай на настъпване на предсрочна изискуемост от датата
на връчване на исковата молба, като по същество
главницата и договорната лихва за изчислени за периода до настъпване на
крайния падеж на задълженията, предвидени в договора – от 05.07.2018 г. до
05.09.2019 г. За посочения период за всеки от двамата ответници задължението за
главница е в размер на 4 027.86 лв., просрочената редовна лихва е в размер
на 247.21 лв., като наказателната лихва. По отношение на размера на
наказателната лихва за периода от на забавата до връчване на исковата молба за
всеки от ответниците съдът на обсъжда заключението, тъй като в тази част същото
се явява неотносимо към предмета на делото. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявените обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване
на вземания на ищеца към ответниците, за които вземания е издадена заповед No ***
от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на БРС. Съдът
намира, че така предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да я върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ
заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката. По силата на чл. 122,
ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от солидарните длъжници.
По делото категорично се
установява от събраните доказателства и същото не е спорно, че между страните е
налице валидно сключен Договор за срочен кредит No *** от ***г., по силата на
който ищецът е отпуснал на “***” ООД, с. Т., представляван от М.Х. М., като кредитополучател, и ответниците
М.Х.М. и Р.З.В. – като съдлъжници, банков кредит в размер на 10000.00 лв., а
ответникът се е задължил да погаси отпуснатия му кредит на 35 равни
последователни месечни вноски, дължими на 05-то число на съответния месец,
считано от 05.10.2016 г. до 05.08.2019 г., в размер от по 278.00 лв., и
последна изравнителна вноска на 05.09.2019 г. в размер на 270.00 лв., с краен
срок за погасяване на кредита до 05.09.2019 г., като е предвидена и лихва в посочен
в чл. 3.1. размер - едномесечен SOFIBOR + 10 пункта надбавка годишно, но
не по-малко от 10% съвкупна годишна лихва, която е начислява на датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно, за реални брой дни на
ползване на суми по кредита, и която лихва е с падеж ежемесечно, на 5-то число
от месеца, за който се отнася. По силата на чл. 3.4 от така сключения договор е
предвидена дължимост на неустойка – наказателна лихва за забава в размерна
приложимия пазарен индекс плюс 24 пункта надбавка годишно, но не по-малко от
24% съвкупна годишна лихва. В чл. 8.4. от договора е регламентирано правото на
кредитора да обяви всички усвоени суми по договора, начислената лихва
(евентуална наказателна лихва и комисионите, за предсрочно изискуеми и
незабавно платими в случай на неизпълнение, сред които е и при неплащане на
падежа на парично задължение към банката от кредитополучателя/съдлъжника.
Съгласно чл. 6 от договора, с подписването му солидарните длъжници се
задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя пред банката за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя.
Ответниците не оспорват
обстоятелството относно преустановяване на плащането на дължимите по договора
погасителни вноски от кредитополучателя и липса на извършени плащания от тяхна страна,
като съдлъжници по договора. Съгласно предвиденото в чл. 8.4. от договора и с
оглед неплащане на падежа на парично задължение към банката от
кредитополучателя/съдлъжника, то за кредитора- ищеца по делото, е възникнало
правото да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, като в случая
това право е реализирано. Съдът намира, че волеизявлението на ищеца за
обявяване на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми е валидно
отправено с писма до ответниците, като писмото до ответника Р.В. е получено
лично от него на 06.02.2019 г., а писмото до ответника М.М., изпратено на
посочения в договора за кредит негов адрес, на основание чл. 9.6. от договора
се счита за редовно връчено на 25.02.2019 г., когато е извършено отбелязването
в обратната разписка. По силата на цитираната разпоредба страните са се
съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне, по електронна поща или чрез изпращане по пощата с обратна разписка,
достигнат до адресите на страните,
посочени в договора. В случая писмото е изпратено на посочения в
договора адрес на ответника Марокв, поради което и съгласно приетото в договора
от страните, същото се счита получено от последния на 05.02.2019 г. Така в Решение No 23/24.03.2015 г. по т.д. No 1717/2013 на
ВКС, ТК, I т.о. в идентична хипотеза е прието, че съобразявайки
уговорката в договора за кредит за начина на отправяне на уведомления и
изявления – да се считат получени, ако са изпратени по пощата с обратна
разписка, с достигане на посочения в договора адрес за кореспонденция на
кредитополучателя - то и при еднократно изпратено писмо до посочения в договора
адрес съдържащото се в същото волеизявление на банката до кредитополучателя е
достигнало до последния по правилото на включената в договора клауза за това. В
Решение No 180/23.11.2016 г. по т. д. No 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. също е прието, че
е допустимо в договора за кредит да са уредени способи за връчване на
кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната
от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото
да е получено. Следва да се посочи, че посоченият в договора адрес на ответника
М.М. е и негов постоянен и настоящ адрес, като същият не е открит на него и за
връчване на съдебните книжа – както в заповедното, така и в исковото
производство, след многократно посещение на адреса, включително след залепване
на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
При това съдът приема, че в
случая са представени и доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита - изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, което волеизявление се счита достигнало до всеки един от
длъжниците - на 06.02.2019 г. лично до длъжника Р.В. и на 25.02.2019 г. до
длъжника М.М., която по-късна дата се счита за момента на обявяване на
предсрочната изискуемост, и същият е преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 12.04.2019 г.
От заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението по
кредита към дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК при обявена
предсрочна изискуемост на кредита на 25.02.2019 г. е както следва: редовно
изискуема главница за периода 05.07.2018 г. до 05.02.2019 г. (за вноски с
настъпил падеж) – 2 089.86 лв.; предсрочно изискуема главница (непогасен
остатък то кредита – главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които
към датата на обявяване на предсрочна изискуемост не са били изискуеми –
1938.00 лв.; начислена редовна (възнаградителна) лихва – 193.48 лв., начислена
наказателна лихва за забава – 289.67 лв. Ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за плащането на
посочените вземания, което обстоятелство подлежи на установяване в тяхна тежест.
Предвид това съдът приема за
установено, че ответниците, в качеството си на съдлъжници на кредитополучателя,
дължат солидарно на ищеца, в качеството му на кредитор по сключения между тях
по Договор за срочен кредит No *** от ***г., претендираните от ищеца суми, за
които е издадена заповед No ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС- Б., както следва: сумата-главница
от общо 4027.86 лв., включваща сумата от 1938.00 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, и сумата
от 2089.86 лв., представляваща редовно падежирала главница за периода от
05.07.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 193.48 лв., представляваща изискуема редовна
лихва за периода от 05.07.2018 г. до 24.02.2019 г., както и сумата от 289.67
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.04.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от 12.04.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането. Предявените искове за установяване на
вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на главните искове
за установяване на вземанията по реда на чл. 422 от ГПК, съдът не разглежда
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за част от
вземанията.
С оглед изхода на спора и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в
размер на 1066.66 лв., от които 170.89 лв. за държавна такса, 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение (съгласно действащата редакция на чл. 78, ал.
8 от ГПК във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), и 545.77 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника М.М. и 250.00 лв. за възнаграждение
за вещо лице, като ответникът Р.В. следва да заплати сумата от 260.45 лв., а М.М.
сумата от 806.21 лв.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответниците за припадащата им се част от общо
присъдените разноски, а именно
разноски за държавна такса в размер на 90.15 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33.33 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 93.48 лв., като всеки от ответниците следва да заплати
сумата от по 46.74 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД между “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “***” No ******, и М.Х.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.З.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, че М.Х.М., с ЕГН ********** и Р.З.В., с ЕГН **********, дължат на “****” ЕАД, ЕИК **** при условията на солидарност -
като солидарни длъжници с “***” ООД, с ЕИК ***, вземанията, за
които за които е издадена Заповед No ***
от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Б., както
следва: сумата-главница от общо 4027.86
лв. /четири хиляди двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
включваща сумата от 1938.00 лв., представляваща предсрочно изискуема главница и
сумата от 2089.86 лв., представляваща редовно падежирала главница за периода от
05.07.2018 г. до 05.03.2019 г. по Договор за срочен банков кредит No *** от ***г.,
сумата от 193.48 лв. /сто деветдесет
и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща изискуема редовна
лихва за периода от 05.07.2018 г. до 24.02.2019 г. включително, както и сумата
от 289.67 лв. /двеста осемдесет и
девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща изискуема наказателна
лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 12.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Х.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул. “***” No ******, сумата от 806.21 лв. /осемстотин и шест
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 46.74 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА Р.З.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул. “***” No ******, сумата от 260.45 лв. /двеста и шестдесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 46.74 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС-Б..
Банкова сметка, ***и:
Титуляр: “****” ЕАД
BIC: ***: *** да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :