РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Ямбол, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330103325 по описа за 2023 година
Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.
Производството е образувано по предявен от Н. И. Г. и Я. И. Б. и двамата чрез
пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. А. Т.- ЯАК,
против Е. Д. К., Д. К. Д.,Т. К. А., С. Г. В.- четиримата от гр. Я. и М. Г. Ч. от гр. С., обл.
Б., ул. „*** иск за делба на застроено и незастроено дворно място, намиращо се в с.
З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ 73 с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ
№ *** с площ от 2945 кв.м., в кв. 21 хо подробния устройствен план на с. З., общ. Т.,
обл. Я., заедно с построените в него : Полумасивна жилищна сграда на 2 етажа,
строена през 1938 г. с разгъната площ 100 кв.м., паянтов навес с оградни стени, строен
през 1938 г., със застроена площ 18 кв.м., полумасивна лятна кухня, строена през 1940
г., със застроена площ 9 кв.м., полумасивен навес с оградни стени, строен през 1925 г.,
със застроена площ 40 кв.м., жилищна сграда на два етажа, строена прец 1938 г., със
застроено площ 65 кв.м. и разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в източната
част на имота, лятна кухня на един етаж, строена през 1940 г., със застроена площ 16
кв.м., построена до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска
сграда- салма, строена през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м., построена на
северната граница на имота, при граници : улица; УПИ № ***; УПИ № ***; УПИ №
*** и УПИ № ***, при следните квоти : за Н. И. Г.- 1/ 6 ид.ч.; за Я. И. Б.-1/6 ид.ч.; за
Е. Д. К.-1/9 ид.ч.; за Д. К. Д.- 1/9 ид.ч.; Т. К. А.- 1/ 9 ид.ч.; М. Г. Ч.- 1/6 ид.ч. и С. Г. В.-
1/6 ид.ч.
В исковата молба се посочва, че общия на страните наследодател Д. ( Д.) К. С. б.
ж. на **********, поч. на *** г., преживе с н.акт по наследство и давностно владение
№ ***, том ***, дело *** г. се снабдил с право на собственост върху следния
недвижим имот: дворно място, намиращо се в с. З., обл. Я., цялото от 6595 кв.м., за
1
което се отреждали парцели : ***; ***; *** и ***, всичките в кв. *** по плана на с. З.,
Я. окръг, заедно с построените в него – жилищна сграда, кухня, хамбар, салма, сая,
сеновал, казан, плевня, салма, дюкян, салма и салма, при граници на целия имот : от
трите страни улици, наследниците на Д. С. С. и М. И. М.. Към настоящия момент в
наследството оставено от наследодателя бил останал посочения по- горе недвижим
имот.
След смъртта си общия на страните наследодател оставил своите законни
наследници, трите си деца- дъщеря си Д. Д. Б., сина си- К. Д. К. и дъщеря си- Е. Д. М..
Д. Д. Б. поч. на *** г., като на основание чл.5, ал.1 ЗН оставила за наследници по
закон Н. И. Г. и Я. И. Б..
К. Д. К. поч. на *** г. и оставил за наследници по закон и на основание чл.9, ал.1
и чл.5, ал.1 ЗН- Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А..
Е. Д. М. поч. на *** г., като на основание чл.5, ал.1 ЗН оставила наследници по
закон М. Г. Ч. и С. Г. В..
С оглед на това, че страните по делбата не можели да се разберат доброволно
искат нейното допускане от съда.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. К.,
чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** чрез адв. М. Г.- ЯАК.
Счита се, че предявения иск бил допустим, но изцяло неоснователен. Не се оспорват
твърденията, че ищците съделители са наследници на Д. Д. Б., като ответниците
съделители са наследници на К. Д. К. и Е. Д. М., както и факта, че наследодателя на
страните е собственик на посочения по-горе недвижим имот с построените в него
сгради по силата на наследяване и давностно владение.
Предявения иск се счита изцяло за неоснователен. Твърди се, че на *** г. Е. Д. К.
сключила граждански брак с К. Д. К., като в имота в с. З. живеели неговите родители.
Тя и съпруга и непрестанно се грижели за тях и поддържали имота изцяло. Същия се
състоял от два имота- УПИ № *** и УПИ № ***, като между двата урегулирани
поземлени имота никога не било имало ограда и граница.
През ***г. починал свекъра Д. К. С., като в имота останала да живее само
съпругата му Я. Й. СТ., като те със съпруга си продължили да се грижат за нея и целия
имот. След като зълва й Д. Д.а Б.а се пенсионирала и нямало къде да живее, отишла
при свекърва й в имота в с. З.. Е. Д. М. не била живяла в процесния имот. През *** г.
починала и свекърва й, като от 1995 г. съпруга й К. Д. К. останал да живее също в
имота, като тя непрекъснато пътувала. През *** г. съпруга й починал, като в къщата
останала да живее само Д. Б.. Същата живяла там до преди една година да почине,
като през есента на 2003 г. заминала за гр. С. да се лекува, като по време на лечението
си, след тежка операция починала на *** г. Твърди се, че на 20.09.2004 г. Я. Б. се
прибрал в Б. от Р., като и се обадил да се видят. Тя отишла заедно с дъщеря си Т. А.,
като в разговор им споделил, че бил на село, като оставил ключовете от къщата на Р.
Ж., като ответницата му казала, че тя ще се грижи за имотите. На следващия ден
отишла до с. З., взела ключовете от Р., отишла в двора, като никъде не било заключено.
Част от южната ограда били съборени, като дворното място било „разграден двор“ и
тя трябвало да го възстанови. От имота били изнесени всички неща които били
собственост на семейството Р. Ж., дори имали спорове които били решени със
съдействието на кмета. След това ответника твърди, че останала в имота цялата зима
на 2004 г., като през лятото на 2005 г. възстановила всичко в него. Твърди се, че от
лятото на 2005 г. до получаването на ИМ само тя ползва, владее и стопанства,
2
ремонтира и поддържа непрекъснато постройките и жилищната сграда, на която била
направила основен ремонт, необезпокоявано от никой, като свои собствени, плащала
била всички данъци и разходи на процесния имот. Нито един от останалите
наследници не бил идвал на село, не били търсели имотите, не били предявявали
каквито и да било претенции към тях или какъвто и да било друг интерес. През
всичките тези години само тя ползвала дворното място, засадила била различни
плодни дръвчета, всяка година поне два пъти косяла имота, поливала го, пръскала и
събирала плодовете от там.
С оглед на посоченото по-горе прави възражение за придобиване по давностно
владение на процесния имот посочен по-горе, представляващ незастроено дворно
място, находящо се в с. З.. От лятото на 2005 г. до настоящия момент била установила
в продължение на повече от 18 год. непрекъснато, явно и необезпокоявано даностно
владение върху посочения процесен имот.
Предявява инцидентен установителен иск по чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, като
се иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на Н. И. Г., Я. И. Б., Д. К. Д., Т. К. А., М. Г. Ч. и С. Г. В. че Е. Д. К. е
собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода от 01.07.2005 г. до
датата на депозиране на ИМ за делба, на процесния недвижим имот, а именно :
застроено и незастроено дворно място, намиращо се в с. З., общ. Т., обл. Я.,
съставляващо ПИ *** с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ № *** с площ от
2945 кв.м., в кв. *** хо подробния устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., заедно с
построените в него : Полумасивна жилищна сграда на 2 етажа, строена през 1938 г. с
разгъната площ 100 кв.м., паянтов навес с оградни стени, строен през 1938 г., със
застроена площ 18 кв.м., полумасивна лятна кухня, строена през 1940 г., със застроена
площ 9 кв.м., полумасивен навес с оградни стени, строен през 1925 г., със застроена
площ 40 кв.м., жилищна сграда на два етажа, строена прец 1938 г., със застроено площ
65 кв.м. и разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в източната част на имота,
лятна кухня на един етаж, строена през 1940 г., със застроена площ 16 кв.м., построена
до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска сграда- салма,
строена през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м., построена на северната граница на
имота, при граници : улица; УПИ № ***; УПИ № ***; УПИ № *** и УПИ № ***.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск за
делба като неоснователен и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Г. Ч.
и С. Г. В., чрез пълномощник адвокат. Считат предявения иск за делба за основателен
и се иска нейното допускане.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК останалите съделители ответници Д. К.
Д. и Т. К. А. не са депозирали отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците съделители Н. И. Г. и Я. И.
Б. са депозирали отговор на установителния иск по чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, чрез
пълномощник адвокат А. Т.- ЯАК. Същите считат предявения инцидентен
установителен иск за напълно неоснователен и недоказан.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноските за
инцидентния установителен иск и допускане извършването на съдебната делба.
В законоустановения срок ответниците- съделители М. Г. Ч. и С. Г. В. са
депозирали отговор на инцидентния установителен иск, чрез пълномощник адвокат,
като се счита, че същия е неоснователен и се иска неговото отхвърляне.
3
В законоустановия срок ответниците Д. К. Д. и Т. К. А. не са депозирали отговор
на предявения инцидентен установителен иск.
В съдебно заседание исковата молба за делба и отговора на инцидентния
установителен иск се поддържа от процесуалния представител на ищците и
ответниците, сочат се доказателства, като се прави искане за уважаване на иска за
делба и отхвърляне на инцидентния установителен иск.
Ответника съделител по иска за делба и ищец по инцидентния установителен иск
Е. Д. К. се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, сочат
доказателства и пледират за уважаване на инцидентния установителен иск и
отхвърляне на иска за делба.
Ответниците съделители по иска за делба и ответници по инцидентния
установителен иск Д. К. Д. и Т. К. А. не се явяват, като се представляват от
пълномощник адвокат, чрез който оспорват иска за делба и признават така предявения
инцидентен установителен иск.
Ответниците съделители по иска за делба и ответници по инцидентния
установителен иск М. Г. Ч. и С. Г. В., от тях се явява само С. Г. В., като и двете се
представляват от пълномощник адв. П. Г.- БАК, като се прави искане за уважаване на
иска за делба и отхвърляне на инцидентния установителен иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че общият им наследодател Д. ( Д.) К. С., б. ж. на с. З., поч.
на *** г. преживе придобил по наследство и давностно владение посочения по-горе
имот. Също така не спорят, че след смъртта си оставил законни наследници, дъщерите
си Д. Д. Б., Е. Д. М. и сина си К. Д. К.. Страните също така не спорят, че същите са
техни наследници, след смъртта на наследодателите им.
Към исковата молба е представен НА за собственост на недвижим имот, придобит
по давност от 08.10. 1971 г. с който се установява, че наследодателя на страните Д. К.
С. от с. З. е признат за собственик по наследство и давностно владение на посоченото
по-горе дворно място, намиращо се в с. З., Я. окръг, цялото от 6, 595 дка, заедно с
построените в него сгради .
От удостоверение за наследници изх. № *** г. издадено от с. З., община- Т., обл.
Я. се установява, че Д. К. С., поч. на *** г. е оставил наследници по закон- дъщеря си
Д. Д. Б. която е поч. на *** г. и оставила свои законни наследници- сина си Я. И. Б. и
дъщеря си – Н. И. Г., сина си К. Д. К. който е поч. на *** г. и оставил свои законни
наследници- Е. Д. К.- съпруга, Д. К. Д.- син и Т. К. А.- дъщеря и дъщеря си Е. Д. М.
която е поч. на *** г. и оставила свои законни наследници- дъщерите си М. Г. Ч. и С. Г.
В..
Представени са още скица на поземления имот, данъчни оценки по чл.264, ал.1
ДОПК, удостоверение за идентичност на лице с различни имена от което се
установява, че Д. К. С. и Д. К. С. са едно и също лице, бележки за платени данъци на
процесния имот.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. И. – без
родство страните и Р. И. посочват, че познават страните и имота, като същия бил
ограден с буквално паднали каменни огради, покрити с храсти, трънки и каквото било
изсечено от двора. Част от постройките били пред падане и били в не много- добро
състояние, други били паднали, като къщата била долу- горе добре. Дворното място не
4
се обработвало и не се сеело. Много рядко се косяло, може би веднъж в годината, като
го косяла Е., ремонти правила единствено Д. Б. когато била жива на къщата, около
2001 г.
В показанията си св. Д. П. Ж., К. Н. Д. и двете без родство със страните
посочват, че Е. оправила оградата която била разрушена, засяла култури и живеела в
имота от 2004- 2005 г., като взела ключовете от Р. В. В него период и помагали, като
мазали къщата, местели мебели, като и подарили такива. Оправила двора, заградила
го, оправила камъните, мрежата, правила ремонт на къщата, заключила я, направила
вратник и си вкарвала колата в двора. Направила и нова тоалетна, като плащала
данъците. Двора в с. З. бил поддържан, имало постройки, като някой от тях паднали.
Когато посещавали имота винаги ги посрещала Е., като децата й също ходили през
лятото, като не познавали никой друг от хората. В летните месеци винаги живеела там.
В показанията си свидетелката Д. М. Т., без родство със страните посочва, че
докато майка и баща и били живи ходила в селото, като отделно живяла до 2008 г. там.
В месеца ходила един или два пъти, като съделителите имали имот в центъра на
селото. Преди много години си спомняла за леля Д., която починала, като виждала Е.,
г-жа В. и Е. и чичо К. но били много малки. Когато си правила разходки минавала
покрай процесната къща, като имота бил западнал, било обрасло с дървета и храсти,
прозорците били заковани и било винаги някак си сиво и мрачно. Никой не се грижел
за имота, като не изглеждал да бъде поддържан, оградата била от ниски камъни, като
тук, там имало плет. Къщата не се виждала от дървета които били саморасници, имало
и трева и нямало нещо като овощни дървчета. Повече неща било паднали, като нямало
реставрация, имало дограма и врати но всичко било запуснато. Не била влизала в
двора, като Е. ходила в имота, но не живеела системно с годините там. Била виждала и
С. В. в селото, но не била виждала някой трайно да живее в имота последните години.
По делото е изготвена и прието заключението на СТЕ вещото лице по която,
след като се запознало с материалите по делото, извършило проверка на място в имота
и се запознало с относимите документи е посочило, че в УПИ ***, кв. *** с площ от
2945 кв.м. съществували, запазени на терена двуетажна жилищна сграда със ЗП 65
кв.м., РЗП 130 кв.м., построена в източната част на имота, обслужваща едноетажна
сграда „лятна кухня“ със ЗП 16 кв.м., построена до западната фасада на жилищната
сграда и едноетажна сграда „салма“ със ЗП 40 кв.м., построена на северната граница на
имота. Съборените сгради в имота, като били останали на терен строителни отпадъци,
като похабен дървен материал, начупени керемиди и камъни от каменна зидария били
бивш плевник, стопанска града, която е била построена в югозападния край на
дворното място и бивша стопанска постройка, която е била потроена в западната част
на дворното място. Към 1971 г. с нотариален акт № *** Д. К. Д. е признат за
собственик на дворно място с площ 6595 кв.м., за което били отредени- парцел ***,
***, *** и ***, всичките в кв. ***. Към настоящия момент, за процесното дворно
място с площ 6595 кв.м., били отразени :УПИ *** с площ 520 кв.м. и УПИ *** с площ
500 кв.м.
Със заповед №*** г. бил одобрен ПУП, с който от парцел *** с площ 1035 кв.м.
били обособени УПИ *** с площ 520 кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ*** с
площ 2945 кв.м./2500 кв.м. от ПИ***, УПИ *** с площ 1255 кв.м./1195 кв.м. от
ПИ***, УПИ *** с площ 975 кв.м. и УПИ *** с площ 760 кв.м.
Със заповед № *** г. бил одобрен ПУП с който от парцел *** били обособени
УПИ *** с площ 975 кв.м. и *** с площ 760 кв.м.
5
По информация предоставена от Дирекция „ТУСЕ“ в община- Т., регулацията не
била приложена по отношение на УПИ *** и УПИ ***. За терена представляващ
предаваеми части към УПИ *** и УПИ ***, нямало съставени Актове за общинска
собственост, т.е. предаваемите площи не били актувани за общинска собственост. По
данни на общинските служби- Дирекция „ТУСЕ“ и „Стопанска политика и общинска
собственост“, същите не разполагали с информация, чия собственост е предавамия
терен. По данни на същите общински служби, с протокол от *** г. бил отчужден от Д.
К. С., парцел ***, кв.*** за Културен дом. Съставен бил Акт за Държавна собственост
№ ***г. В последствие бил съставен АКТ за Общинска собственост № *** г. за УПИ
***, кв.*** с площ 1824 кв.м., заедно с построената в имота сграда „Клуб на
съветника“. Със заповед № *** г. , бил одобрен ПУП, с който от парцел *** били
обособени УПИ ***- клуб на съветника и УПИ ***, за който били съставени актове за
Общинска собственост. УПИ ***, кв.*** бил продаден чрез публичен търг, с договор
от *** г. и същия бил отписан от Общинска собственост. Също така в.лице след
запознаване с материалите по делото и по информация предоставена от Дирекция
„Стопанска политика и общинска собственост“, било установено, че съсобствените
имоти, попадащи в дворното място, находящо се в с. З., цялото с площ 6 595 кв.м., за
което са били отредени парцели ***, ***, *** и ***, всичките в УПИ***, кв. *** по
плана на селото били- УПИ*** с площ 2945 кв.м., от които 2500 кв.м. от ПИ***-
съсобствен между наследниците на Д. Д.а и К. Д.- нотариален акт № *** г.
Парцел*** (част от ПИ***) бил собственост на Е. Д.- нотариален акт *** г.,
отбелязан в разписен лист към плана на с. З. с ПУП от Парцел *** били обособени
УПИ *** и УПИ ***- нанесена на скица №*** г., издадена от община- Т..
В проведеното о.с.з. вещото лице уточни, че между УПИ *** и УПИ *** нямало
изградена ограда. В имота имало изградени три сгради- двуетажна къща, лятна кухня
и салма, останалите не били сгради а останали остатъци от строителни отпадъци,
които не можели да се ползват. Оградни стени почти нямало, покрив нямало, като
имало частични основи. Също така посочила, че целия имот бил ограден с каменни
стени, но не била изследвала колко метра или цялата ограда била компрометнирана.
Преминала през единият имот за да отиде до границата на другия, който бил
общинската собственост, като между УПИ X*** и УПИ *** имало ограда. Мястото
откъдето влезли с улицата имало ограда, като това се виждало и на снимките, като
голяма част от северната граница била салмата, която била построена точно на
границата.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана, като пълна,
обоснована и изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Първоначално предявения иск е с правно основание чл.34 ЗС.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът
следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител.
В тази връзка претенциите на ищците по иска за делба са да бъде допусната при
квоти от по 1/6 ид.ч. на Н. И. Г. и Я. И. Б., от по 1/9 ид.ч. за Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А.,
и от по 1/6 ид.ч. за М. Г. Ч. и С. Г. В..
От наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че Д. ( Д.) К. С.
б. ж. на **********, поч. на *** г., преживе с н.акт по наследство и давностно
6
владение № ***, том***, дело ***1 г. се снабдил с право на собственост върху следния
недвижим имот: дворно място, намиращо се в с. З., обл. Я., цялото от 6595 кв.м., за
което се отреждали парцели : ***; ***; *** и ***, всичките в кв.*** по плана на с. З.,
Я. окръг, заедно с построените в него – жилищна сграда, кухня, хамбар, салма, сая,
сеновал, казан, плевня, салма, дюкян, салма и салма, при граници на целия имот : от
трите страни улици, наследниците на Д. С. С. и М. И. М..
От представеното удостоверение за наследници изх. № *** г. издадено от с. З.,
община- Т., обл. Я. се установява, че Д. К. С., поч. на *** г. е оставил наследници по
закон- дъщеря си Д. Д. Б. която е поч. на *** г. и оставила свои законни наследници-
сина си Я. И. Б. и дъщеря си – Н. И. Г., сина си К. Д. К. който е поч. на *** г. и оставил
свои законни наследници- Е. Д. К.- съпруга, Д. К. Д.- син и Т. К. А.- дъщеря и дъщеря
си Е. Д. М. която е поч. на *** г. и оставила свои законни наследници- дъщерите си М.
Г. Ч. и С. Г. В..
По инцидентния установител иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 ЗС.
В настоящото производство ответника Е. Д. К. е поискала постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Н. И. Г., Я. И. Б., Д.
К. Д., Т. К. А., М. Г. Ч. и С. Г. В. че Е. Д. К. е собственик по силата на изтекла
придобивна давност за периода от 01.07.2005 г. до датата на депозиране на ИМ за
делба, на процесния недвижим имот, а именно : застроено и незастроено дворно
място, намиращо се в с. З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ *** с площ от 2500 кв.м.,
за който е отреден УПИ № *** с площ от 2945 кв.м., в кв. *** хо подробния
устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., заедно с построените в него : Полумасивна
жилищна сграда на 2 етажа, строена през 1938 г. с разгъната площ 100 кв.м., паянтов
навес с оградни стени, строен през 1938 г., със застроена площ 18 кв.м., полумасивна
лятна кухня, строена през 1940 г., със застроена площ 9 кв.м., полумасивен навес с
оградни стени, строен през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м., жилищна сграда на
два етажа, строена прец 1938 г., със застроено площ 65 кв.м. и разгъната застроена
площ 130 кв.м., построена в източната част на имота, лятна кухня на един етаж,
строена през 1940 г., със застроена площ 16 кв.м., построена до западната фасада на
жилищната сграда и едноетажна стопанска сграда- салма, строена през 1925 г., със
застроена площ 40 кв.м., построена на северната граница на имота, при граници :
улица; УПИ № ***; УПИ № ***; УПИ № *** и УПИ № ***.
Така предявеният иск по своя характер е положителен установителен иск за
собственост, намиращ правно основание в чл.124, ал.1 ГПК.Съгласно посочената
нормата всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на интерес от
търсената защита.В конкретния случай съдът намира, че за Е. Д. К. е налице правен
интерес от предявения положителен установителен иск и той произтича от
възникналия между нея и другите съсобственици спор за правото на собственост по
отношение на процесното застроено и незастроено дворно място. Прекия интерес от
установяването произтича от предявения иск за делба на същото Мотивиран от
изложеното до тук, съдът прецени предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. В обстоятелствената част на
исковата молба ищеца е посочил, че да предяви иска е мотивиран от обстоятелството,
че е собственик на процесния имот, придобил собствеността по давностно владение,
7
основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. Това твърдение на ищеца по инцидентния
иск съдът намира за неоснователно и недоказано. Съображенията са следните: По
принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде
изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или
оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване
право на собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента:
владение и определен срок от време. Владението, съгл. чл. 68, ал.1 ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху опредЕ. вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя
собствена. Съгласно посочената по-горе норма на чл.79, ал.1 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Безспорно е по делото, че Н. И. Г. и Я. И. Б. са наследници на Д. Д. Б. поч. на ***
г., Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А. са наследници на К. Д. К., поч. на 12.10.1997 г., М. Г. Ч. и
С. Г. В. са наследници на Е. Д. М., поч. на *** г.
Безспорно е също така, че общия наследодател на страните Д. ( Д.) К. С. б. ж. на
**********, поч. на *** г., преживе с н.акт по наследство и давностно владение № ***,
том ***, дело *** г. се снабдил с право на собственост върху следния недвижим имот:
дворно място, намиращо се в с. З., обл. Я., цялото от 6595 кв.м., за което се отреждали
парцели : ***; ***; *** и ***, всичките в кв. *** по плана на с. З., Я. окръг, заедно с
построените в него – жилищна сграда, кухня, хамбар, салма, сая, сеновал, казан,
плевня, салма, дюкян, салма и салма, при граници на целия имот : от трите страни
улици, наследниците на Д. С. С. и М. И. М..
След смъртта си същия оставил три деца- дъщерите си Д. Д. Б. поч. на *** г., Е.
Д. М., поч. на *** г. и сина си К. Д. К., поч. на *** г., като всеки от наследодателите на
страните в съсобственост придобил от по 1/3 ид.ч.
След тяхната смърт, наследниците на Д. Б. придобили от по 1/6 ид.ч. от същото,
наследниците на К. К. придобили от по 1/9 ид.ч. и наследниците на Е. Д. М.
придобили от по 1/6 ид.ч.
Както е известно при наличие на съсобственост се приема, че съсобственикът,
който владее целия имот е владелец на собствената си част и държател на частите на
останалите съсобственици. Ето защо, ищеца, позоваващ се в хода на процеса на
придобивна давност, трябва съгласно чл.154, ал.1 ГПК, да докаже не само, че е ползвал
процесния имот в срока по чл. 79, ал.1 ЗС , но и че е променил намерението си и е
завладял ид. части на останалите съсобственици, т.е. променил е субективното си
отношение към частта на последните и от държател се е превърнал във владелец на
тези части. Промяната в намерението не трябва да е скрита, тя трябва да бъде
демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние
на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че съсобственикът, който
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за
себе си. (в т.см. Р.№140/2006 г. на ВКС, I г.о.; Р.№872/2006 г. на ВКС, I г.о.).В
настоящия случай, ищцата е посочила начален момент на давността 01.07.2005 г.
По делото обаче липсват доказателства за настъпила промяна в субективното
отношение на ищцата към процесния недвижим имот, т.е. от държател да се е
превърнал във владелец. Дори и да приемем за вярно твърдението й за
необезпокояваното ползване на процесното дворно място, изразяващо се в почистване,
8
косене и частични ремонтни дейности , то това не е факт, който доказва владелчески
действия, а по делото няма данни другите съсобственици да не са допускани в имота,
нито към 01.07.2005 г., нито пък след това. В случая за доказване на твърденията си,
страните в процеса ангажираха гласни доказателства, но същите са взаимно
изключващи и няма как съдът да ги кредитира. Твърдението на ищцата, че
фактическата й власт е била непрекъсната и необезпокоявана няма отношение към
нейната явност и несъмненост.
Разпоредбата на чл.69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР №1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е налице изменение на
основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които
да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва
да отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против
тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността
на владението.
Намерението за своене се предполага съгласно чл.69 ЗС , но за да се осъществи
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно това владение да е несъмнително -
осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща
като своя и явно, т.е. намерението на владелците да е противопоставено на
собственика. Точно тези признаци на владението ищцата по инцидентния
установителен иск, която носи тежестта да ги докаже чрез пълно главно доказване, не
успя да установи.
Относно признанието на иска от ответниците по инцидентния установителен иск
Д. К. Д. и Т. К. А.. В настоящия случай съдът не кредитира направеното признание,
доколкото същото представлява изгодни за ищцата и посочените двама ответници
факти. В тази насока следва да се посочи, че същите не са депозирали отговор по реда
на чл.131 ГПК, не са доказали никакви факти, като тяхното признание е в
противоречие с останалия събран доказателствен материал.
При всичко изложено до тук, предявеният в производството положителен
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това, съдът счита, че делбата на горепосочения имот следва да бъде
допусната при квоти от по1/6 ид.ч. на Н. И. Г. и Я. И. Б., от по 1/9 ид.ч. за Е. Д. К., Д.
К. Д. и Т. К. А. и от по 1/6 ид. ч. за М. Г. Ч. и С. Г. В..
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по иска с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС се дължат разноски. Доказателства за такива са
представени само от Н. И. Г. и Я. И. Б., касаещи адвокатско възнаграждение и същите
9
следва да им бъдат присъдени.
По изложените съображения , Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения инцидентен установителен иск с правно основание по
чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, с който се иска постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на Н. И. Г., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН
**********, Д. К. Д., ЕГН **********, Т. К. А., ЕГН **********, М. Г. Ч., ЕГН
********** и С. Г. В., ЕГН **********, че Е. Д. К., ЕГН ********** е собственик по
силата на изтекла придобивна давност за периода от 01.07.2005 г. до 14.12.2023 г., на
недвижим имот, а именно : застроено и незастроено дворно място, намиращо се в с. З.,
общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ *** с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ №
*** с площ от 2945 кв.м., в кв. *** по подробния устройствен план на с. З., общ. Т.,
обл. Я., заедно с построените в него : Полумасивна жилищна сграда на 2 етажа,
строена през 1938 г. с разгъната площ 100 кв.м., паянтов навес с оградни стени, строен
през 1938 г., със застроена площ 18 кв.м., полумасивна лятна кухня, строена през 1940
г., със застроена площ 9 кв.м., полумасивен навес с оградни стени, строен през 1925 г.,
със застроена площ 40 кв.м., жилищна сграда на два етажа, строена прец 1938 г., със
застроено площ 65 кв.м. и разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в източната
част на имота, лятна кухня на един етаж, строена през 1940 г., със застроена площ 16
кв.м., построена до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска
сграда- салма, строена през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м., построена на
северната граница на имота, при граници : улица; УПИ № ***; УПИ № ***; УПИ №
*** и УПИ № ***, като НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Н. И. Г., ЕГН **********, Я.
И. Б., ЕГН **********, Д. К. Д., ЕГН **********, Т. К. А., ЕГН **********, Е. Д. К.,
ЕГН **********, М. Г. Ч., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** на застроено
и незастроено дворно място, намиращо се в с. З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ
*** с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ № *** с площ от 2945 кв.м., в кв.
*** хо подробния устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., заедно с построените в
него : Полумасивна жилищна сграда на 2 етажа, строена през 1938 г. с разгъната площ
100 кв.м., паянтов навес с оградни стени, строен през 1938 г., със застроена площ 18
кв.м., полумасивна лятна кухня, строена през 1940 г., със застроена площ 9 кв.м.,
полумасивен навес с оградни стени, строен през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м.,
жилищна сграда на два етажа, строена прец 1938 г., със застроено площ 65 кв.м. и
разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в източната част на имота, лятна кухня
на един етаж, строена през 1940 г., със застроена площ 16 кв.м., построена до
западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска сграда- салма, строена
през 1925 г., със застроена площ 40 кв.м., построена на северната граница на имота,
при граници : улица; УПИ № ***; УПИ № ***; УПИ № *** и УПИ № ***, при
следните квоти : за Н. И. Г.- 1/ 6 ид.ч.; за Я. И. Б.-1/6 ид.ч.; за Е. Д. К.-1/9 ид.ч.; за Д.
К. Д.- 1/9 ид.ч.; Т. К. А.- 1/ 9 ид.ч.; М. Г. Ч.- 1/6 ид.ч. и С. Г. В.- 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Г., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 440, 00 лв.
10
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Я. И. Б., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 440, 00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11