№ 12097
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110145828 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. срещу „П..
Ищецът „А. е предявил против „П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2972,83 лева, представляваща главница
за неизпълнени задължения по договори за покупко-продажба на алуминиеви профили и
аксесоари по фактури №№ 00ОТР0000142174 от 07.08.2020г. на стойност 652,20 лева,
00ОТР0000142341 от 31.08.2020г. на стойност 26,87 лева, 00ОТР0000142342 от 31.08.2020г.
на стойност 358,99 лева, 00ОТР0000142435 от 03.09.2020г. на стойност 676,36 лева,
00ОТР0000142649 от 21.09.2020г. на стойност 883,08 лева, 00ОТР0000142650 от
21.09.2020г. на стойност 339,04 лева, 00ОТР0000142802 от 03.02.2021г. на стойност 36,29
лева, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в периода м. август 2020 - м. февруари 2021г. съгласно обичайно
установената търговска практика и съществуващите търговски отношения между „А. и "П.,
били сключени седем договора за покупко-продажба на алуминиеви профили и аксесоари,
обективирани с издаване на фактури, подписани и получени от страна на длъжника. Ищецът
изпълнил задълженията си на продавач по договорите, като предал стоката на купувача,
което било удостоверено с издаването на фактурите, служещи като приемо-предавателен
протокол. Ответникът останал задължен, тъй като не платил цената на закупената стока по
издадените фактури.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 13221/2022г. на СРС, 61 състав, по което била
1
издадена заповед за изпълнение. Поради постъпило възражение от страна на длъжника и с
оглед дадените от съда указания, ищецът предявява настоящия установителен лиск.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва иска, като твърди, че издадените от страна на ищеца фактури не били получени от
него. В част от фактурите били изписани лица като получатели, които не били известни на
ответника. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните във връзка с
издадените фактури, както и получаването на процесната стока. Твърди, че поради
недоразумение, а именно липса на получаване на фактурите от тяхна страна, цената не била
заплатена към момента на образуване на производството по делото. Към настоящия момент
задълженията били погасени. Моли искът да бъде отхвърлен, като счита, че доколкото не е
станал повод за завеждане на делото, не дължал и разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1
ТЗ в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти: сключени между страните
валидни договори за продажба на стоки; точно изпълнение от ищеца на задълженията по
договорите; в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже
изпълнението на задължението си по сключения договор.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните по делото били
сключени процесните договори за покупко-продажба на алуминиеви профили и аксесоари
по фактури №№ 00ОТР0000142174 от 07.08.2020г. на стойност 652,20 лева,
00ОТР0000142341 от 31.08.2020г. на стойност 26,87 лева, 00ОТР0000142342 от 31.08.2020г.
на стойност 358,99 лева, 00ОТР0000142435 от 03.09.2020г. на стойност 676,36 лева,
00ОТР0000142649 от 21.09.2020г. на стойност 883,08 лева, 00ОТР0000142650 от
21.09.2020г. на стойност 339,04 лева, 00ОТР0000142802 от 03.02.2021г. на стойност 36,29
лева; стоката по процесните фактури била получена от страна на ответника.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства – фактури.
Видно от платежно нареждане от дата 02.12.2022г., по сметка на ищцовото
дружество на посочената дата /след депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ ответникът е заплатил сумата от 2972,83 лева. Посоченото плащане покрива
претенцията за главница, предявена от ищеца в настоящото производство, като плащането
се потвърждава и от ищеца.
Спорен е въпросът дали фактурите са били получени от ответното дружество, в
2
какъвто смисъл са възраженията на ответника, твърдейки, че не дължи лихва и разноски по
делото.
Видно от представените от ищеца в тази връзка кореспонденция /л. 36-39 от делото/,
както и разпечатка от сайта на ответника /л. 40-42 от делото/, покана за заплащане на
претендираните суми, касаещи процесните фактури, е била изпратена от представител на
ищеца още на дата 17.01.2022г. /преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/.
Действително, по делото липсват доказателства изпратените имейли да са били
отворени от адресата. Въпреки това, съдът счита, че възражението на ответника за
недължимост на лихва и разноски по делото, се явява неоснователно. Доводите на съда за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ – „Купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго”.
В конкретния случай ответникът не оспорва получаването на стоката по процесните
фактури, който факт беше приет за безспорно установен. От друга страна, видно от
представените от ищеца фактури, датите на данъчното събитие по всяка от фактурите, са
датите на тяхното издаване. С оглед на това, на ищеца следва да бъде присъдена и
претендираната законна лихва, която явно не е заплатена от ищеца.
С оглед на горното, искът за главница следва да бъде отхвърлен поради извършено
погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2022г. до датата на заплащане на сумата – 02.12.2022г. съдът изчисли с
лихвен калкулатор, като същата възлиза в размер на 218,03 лева.
Дължат се от страна на ответника и направените по делото разноски.
С оглед на горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен за главницата поради
извършено в хода на производството погасяване на вземането чрез плащане и уважен за
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането – 02.12.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва следните разноски: 59,46 лева – държавна такса. По делото липсват
доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените в заповедното
производство разноски, които са в следния размер: 59,45 лева – държавна такса.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ от „А. с ЕИК ., с адрес: гр. С., кв. „В. – Г.,
срещу „П. с ЕИК ., с адрес: гр. С., бул. „Околовръстен път” № 251Е, бизнес сграда Ринг
Тауър, ет. 1, че „П. с ЕИК . дължи на „А. с ЕИК . сумата от 218,03 лева /двеста и
осемнадесет лева и 03 стотинки/, представляваща законна лихва за периода от
14.03.2022г. до 02.12.2022г. върху сумата от 2972,83 лева, представляваща главница за
неизпълнени задължения по договори за покупко-продажба на алуминиеви профили и
аксесоари по фактури №№ 00ОТР0000142174 от 07.08.2020г. на стойност 652,20 лева,
00ОТР0000142341 от 31.08.2020г. на стойност 26,87 лева, 00ОТР0000142342 от 31.08.2020г.
на стойност 358,99 лева, 00ОТР0000142435 от 03.09.2020г. на стойност 676,36 лева,
00ОТР0000142649 от 21.09.2020г. на стойност 883,08 лева, 00ОТР0000142650 от
21.09.2020г. на стойност 339,04 лева, 00ОТР0000142802 от 03.02.2021г. на стойност 36,29
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че „П. с ЕИК . дължи на „А. с
ЕИК . сумата от 2972,83 лева,представляваща главница за неизпълнени задължения по
договори за покупко-продажба на алуминиеви профили и аксесоари по фактури №№
00ОТР0000142174 от 07.08.2020г. на стойност 652,20 лева, 00ОТР0000142341 от
31.08.2020г. на стойност 26,87 лева, 00ОТР0000142342 от 31.08.2020г. на стойност 358,99
лева, 00ОТР0000142435 от 03.09.2020г. на стойност 676,36 лева, 00ОТР0000142649 от
21.09.2020г. на стойност 883,08 лева, 00ОТР0000142650 от 21.09.2020г. на стойност 339,04
лева, 00ОТР0000142802 от 03.02.2021г. на стойност 36,29 лева, поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П. с ЕИК . да плати на „А. с ЕИК .
сумата от 59,46 лева /петдесет и девет лева и 46 стотинки/ – разноски, сторени в исковото
производство пред СРС и сумата от 59,45 лева /петдесет и девет лева и 45 стотинки/ -
разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 13221/2022г. на СРС, ГО, 61
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4