№ 1475
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430107329 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.с.п.“, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ***, ул.“Т.“ ***, представлявана от
Р.Д.П. – и.д., чрез пълномощник Т.Г.Д. – М. – д. на „Д. „с.п.“ гр.П., адрес:
гр.П., пл.“И.М.“ *** против В. В. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Х.Я.“
**. Посочва се в исковата молба, че въз основа на заявление – декларация за
отпускане на целеви помощи с вх.№ ***г. на ответника на ***г. била
отпусната целева помощ за хора с увреждания по чл. 42, ал.2 вр. чл.44, ал.2 от
Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за изработване на два
броя модулни протези в размер на ** лв. на основание Заповед №***г. на д.а
на ДСП-П.. Посочва се в молбата, че ответникът не е използвал по
предназначение отпусната му целева помощ и в предвидения 90-дневен срок
не е представил разходо-оправдателни документи – оригинална фактура,
касов бон и приемо-предавателен протокол. Сочи се още, че на И. била
изпратена покана за възстановяване на помощта, като поканата била връчена
ведно с уведомление от ***г. – известия за доставяне ИД *** от ***г. и ИД
***. Твърди се, че със заповед № № ***г. на д.а на ДСП-П. било постановено
възстановяване на сумата от ** лв., представляваща неправомерно получена
помощ по чл.42, ал.2 от *** за изработване на два броя модулни протези.
1
Посочва се, че въз основа на последната заповед било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС. В хода на ч.гр.д. била издадена Заповед
№***г. и изпълнителен лист № ***г. против В. В. И.. Посочва се още, че
било образувано изпълнително дело *** по описа на СИС при РС П., като
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца
спрямо ответника съществуват вземания и последния дължи на „А.с.п.“
сумата от ** лв. главница, сумата от ** лв. лихва за забава за периода от ***г.
до ***г., законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
С Определение №***г. по гр.д. №***г. по описа на РС – П., съдът е назначил
особен представител на ответника- адв. И. А. – АК-П.. В срока по чл.131
ГПК не е депозирано становище от особения представител.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от ю. С.С.,
който моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените деловодни
разноски.
Ответникът се представлява от адв. И. А., която моли съда да отхвърли
предявените искове като се прави възражение за липса на доказателства за
влизане в сила на Заповед № ***г. на д.а на ДСП-П..
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.******г.
описа на РС-П., че на ***г. „А.с.п.“, Булстат ***, подало заявление за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК против В. В. И. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ул.“Х.Я.“ **, както и че в хода на производството била издадена
Заповед №***г. по ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС. Със заповедта РС – П.
разпоредил на длъжника В. В. И. да заплати „А.с.п.“ сумата от ** лв.
главница, сумата от ** лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г.,
законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от *** лв. разноски за държавна
такса.
2
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С определение №
***. на заявителя била указано правото по чл.415, ал.1 т.2 ГПК. Съобщението
е получено от АСП-С. на ***г.С искова молба вх.******. в законовия месечен
срок е инициирано настоящото гражданско дело №***г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от представените от ищеца и
неоспорени от ответника заверено копие на заявление – декларация ; заверено
копие на медицински протокол на ЛКК и Заповед №*** от ***. на д.а на
ДСП-П., че В. В. И. е кандидатствал за получаване на целева помощ за хора с
увреждания по чл. 44, ал. 2 Закона за интеграция на хората с увреждания за
помощни средства/медицински приспособления и съоръжения, като била
отпусната сумата от ** лв. за два броя бедрени модулни протези за долен
крайник. Съгласно заповедта покупката следвало да бъде извършена в ***
дневен срок от издаване на заповедта като в този срок следвало да се
представят оригинална фактура и фискална бележка, копие от тях, приемно
предавателен протокол. Заповед №*** от ***. на д.а на ДСП-П. била връчена
на ответника на ***г. , на която дата същият е узнал за срока, в който да
представи разходооправдателни документи.
Не се спори и относно обстоятелството, че била извършена проверка, в
резултат на която било установено, че дължимите разходооправдателни
документи (фактура с касов бон, приемно-предавателен протокол, с които да
удостовери закупуването и получаването на два чифта ортопедични обувки не
били представени) не били представени от ответника.
Не се спори и относно обстоятелството, че била издадена Заповед № ***г. на
д.а на ДСП-П. за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и
ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и
съоръжения ( МИ и/или ПСПС).
Спори се дължи ли ответника сумите по издадената заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
3
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „А.с.п.“ против В. В. И.
с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Х.Я.“ **, за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца и обстоятелството, че
ответника дължи на „А.с.п.“ сумата от ** лв. главница, сумата от ** лв. лихва
за забава за периода от ***г. до ***г., законна лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед №***г. по ч.гр.д.******г. по описа на ПлРС.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
На първо място съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че на
ответника е предоставена целева помощ чрез изплащане на сума в размер на
** лв. за изработване на два броя бедрени модулни протези за долен крайник.
Доказателства в тази насока не бяха представени от „А.с.п.“.
Съгласно чл. 39 от *** (отм.) действал към ***г. хората с увреждания имат
право на целева помощ покупка и ремонт на помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците
по чл.35г, ал.1 от ЗИХУ. Съгласно чл. 40, ал.1 от *** (отм.) видовете
помощни средства, приспособления и съоръжения, за които лицата ползват
целева помощ, медицинските условия за отпускането им, експлоатационните
им срокове и необходимите медицински документи са посочени в
приложение ***. В т. 11 от Приложение *** към *** (отм.) е била предвидена
възможност за отпускане на целеви помощи за патерици, бастуни, ходилки и
проходилки, бели и сензорни бастуни за слепи хора, като помощта се отпуска
по медицински индикации, удостоверяващи постоянната нужда от тях, след
представяне на медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на
заболяването респ. решение на ТЕЛК/НЕЛК. Целевите помощи се изплащат
на правоимащите лица по касов път или безкасов път от Агенцията за с.п.
(чл.43 от ***). Лицето с увреждане, негов законен представител или
упълномощено от него лице заплаща медицинските изделия, помощни
средства, приспособления и съоръжения, за които е отпусната целевата
помощ, или за ремонта на тях на избран търговец, вписан в регистъра по
чл.35, ал.1 от ЗИХУ, който при представяне на вещта издава фактура
съгласно Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност,
4
ведно с касова бележка ( при плащане в брой), гаранционна карта и приемно-
предавателен протокол по образец. В срок до 30 дни от получаването на
помощта правоимащото лице, негов законен представител или
упълномощено от него лице представя в съответната ДСП оригиналите на
оригинал на фактура и касова бележка и прилага копие от двата документа
заедно с приемно-предавателния протокол за получаване на изделието. При
закупуване или ремонт на изделия, средства, приспособления и съоръжения,
изработени по индивидуална поръчка, отчитането се извършва в срок 90 дни
от получаване на целевата помощ. В чл.43б *** законодателят е предвидил
санкция за лицата, които не са използвали помощта по предназначение. В
този случай лицата възстановяват пълния размер на помощта.
В конкретния случай по делото, съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за извършено предоставяне на целева помощ за изработване на два
броя бедрени модулни протези за долен крайник. Липсват доказателства
както за превеждане на сумата по банкова сметка на ответницата, така и за
изплащането на каса. Ето защо съдът приема за недоказан факта за реално
получена целева помощ от В. В. И..
Дори да се приеме, че сумата от ** лв. е предоставена на ответника, то не се
доказа помощта да не е използвана по предназначение. Съдът приема, че е
налице разлика в деянието – неизпълнение на задължение за предостави
изискуемите документи и неизползване на вещите по предназначение, а
именно последните действия са включени в състава на чл. 43б ***.
На следващо място съдът приема за недоказано твърдението, че Заповед
№***г. на д.а на Д. "с.п."-П., която има характер на документ по чл.417, т.1
ГПК, е влязла в сила. Вземането на Агенцията за връщане следва да се
определи като частно държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал.2 от ДОПК,
а заповедта на д.а на Д. "с.п." за възстановяване на неизразходваната по
предназначение целева помощ, издавана на основание чл.43 от *** (отм.)
като индивидуален административен акт, който се издава и оспорва по реда
на АПК. Влязлата в сила заповед установява основанието и размера на частно
държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4 вр. ал.2 от ДОПК. Тя
представлява изпълнително основание по чл.268, ат.1 АПК, но съгласно
чл.269, ал.2 АПК, а установеното с нея частно държавно вземане подлежи на
изпълнение по реда на ГПК. Ищецът-А.с.п. твърди, че заповедта е връчена по
реда на АПК, като представя доказателства, че насрещната страна, която не е
5
намерена на посочения адрес е уведомена чрез залепване на уведомлението за
заповедта на ***г. на информационното табло за уведомления в приемната на
Д. "с.п."-П., където е постоянният адрес на ответника (л.10 от делото) и
свалянето му на ***г. Съгласно редакцията на чл.61, ал.3 от АПК в сила до
*** г., но действаща по време на издаване и връчване на Заповед №***г. на
д.а на Д. "с.п."-П., когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес (какъвто е
процесния случай), съобщението се поставя на таблото за обявления, в
Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен
начин. Тълкуването на тази разпоредба, налага категоричен извод, че
административният орган е длъжен да постави обявлението на таблото за
обявления и в Интернет страницата на административния орган, а
факултативно може да оповести и по друг подходящ начин. По делото са
представени доказателства, че съобщаването за издадената по отношение на
ответницата заповед по чл.43б от *** (отм.) е поставено на таблото за обяви,
но липсват доказателства за публикуването му в Интернет страницата на
Агенцията за с.п.. При това положение, съдът приема, че същата не е
връчена по съответен ред, поради което срокът за обжалване не е изтекъл
и същата не е влязла в сила.
По делото не е представен екземпляр вкл. в заверено копие с отразяване на
датата на влизане в сила на акта, който при липса на оспорване от страна на
особения представител, да удостовери обстоятелството, че заповедта е влязла
на сила на определена дата.
Заповед №***г. на д.а на Д. "с.п."-П. по своята същност представлява
индивидуален административен акт, който след влизането си в сила има
директна изпълнителна сила и представлява изпълнително основание за
събиране на посочените в нея суми. Общите съдилища не разполагат с
правомощие да ревизират пряко такъв административен акт. Чл.17 от ГПК
предоставя на гражданския съд възможност да осъществи единствено
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт и
то само във връзка с последиците, които настъпват от този административен
акт за лицата, които не са били субект на административното производство и
не са имали правен интерес да оспорят акта, с който то е приключило.
Издадената заповед по чл.43б от *** (отм.), след влизането си в сила,
представлява основание за предприемане на принудително изпълнение и
6
подлежи на пряко такова, без да е необходимо провеждането на последващо
производство за установяване дължимостта на сумите по заповедта. В този
смисъл следва да се отчита и нормата на чл.426, ал.1 от ГПК, според която
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение не само въз основа на
издаден изпълнителен лист, но и при представен му друг акт, подлежащ на
изпълнение. Този друг акт, съобразно чл.268, ал.1 вр. чл.269, ал.2 от АПК, е
именно заповедта по чл.43б *** (отм.). В подкрепа на изложеното е и
практиката на съдилищата: Определение №1336/2016г. по в. ч. гр. д. №
914/2016 г. на ОС-Бургас, Определение ***745/2017г. по в. ч. гр. д. №
2559/2017 г. на ОС-Пловдив, Определение № *** от 2.03.2022 г. на СРС по гр.
д. № 65085/2021 г. и др. В тази насока е и практиката на ОС-П. – Решение
№ *** от *** г. на ОС - П. по в. гр. д. № *** г.
С оглед изложеното по-горе, при положение, че частното държавно вземане
на АСП към ответницата, не е установено с влязъл в сила административен
акт (какъвто е следвало да бъде Заповед №***г. на д.а на Д. "с.п."-П.,
издадена на основание чл.43б от *** (отм.), то срокът за обжалване на
заповедта не е изтекъл, а съществуването на претендираното вземане се явява
недоказано по надлежния ред.
С оглед на горното, предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване, че в полза на А.с.п.“, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ***, ул.“Т.“ ***, представлявана от Р.Д.П. – и.д., чрез
пълномощник Т.Г.Д. – М. – д. на „Д. „с.п.“ гр.П., адрес: гр.П., пл.“И.М.“ ***
съществуват вземания против В. В. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“Х.Я.“ ** и последният дължи на „А.с.п.“ сумата от ** лв. главница,
сумата от ** лв. лихва за забава за периода от ***г. до ***г., законна лихва
върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №***г. по ч.гр.д.******г. по описа на
7
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8