№ 604
гр. Видин, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Т. Петков
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Пламен Т. Петков Гражданско дело №
20231320101512 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Подадена е молба вх. № 8118 от 31.07.2023 г. с правна квалификация чл.
12 - 19 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от М. И. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ******************* за защита от домашно насилие, упражнявано
върху нея от В. Д. П., ЕГН: ********** от гр. **************** и Д. Ц. К.,
ЕГН: ********** от гр. *************.
Молителката твърди, че е в роднинска връзка по сватовство с
ответниците, както следва: първа степен по сватовство с В. Д. П. и втора
степен по сватовство с Д. Ц. К.. Първата ответница е майка, а втората
ответница - сестра на А.Ц.П. - съпруг на молителката, поради което
ответниците са от кръга на лицата по чл. 3 от Закона за защита от домашно
насилие.
Излага се, че в началото на 2023 г. от В. Д. П. и Д. Ц. К. завели
граждански иск за собственост против молителката, по който било
образувано гр. дело № 149/ 2023 г. на Районен съд- Видин. След като на
04.07.2023 г. било постановено решение по същото дело, с което искът бил
1
отхвърлен, започнал и психическият тормоз над молителката - лично и
индиректно чрез нейните близки, включително и чрез отправяне на заплахи за
тежко посегателство върху личността й.
Сочи се, че на 05.07.2023 г. сутринта Д. Ц. К. без предупреждение
отишла на местоработата на М. П. в офиса на „Банка ДСК“ АД в гр. Видин и я
заплашила, че ако не върне „всичко“ на майка й В. Д. П., ще започне да крещи
в салона на банката, че молителката е „крадла“. Същата заявила след това в
телефонен разговор със съпруга на молителката А.Ц.П., че ще идва с майка си
В. П. всеки ден в офиса на „Банка ДСК“ АД, за да я тормози, докато я докарат
до лудост, за да я гледала майка й болна. Д. К. се обадила и на майката на М.
П., отново със заплахи, че ще ходи на „Банка ДСК“ АД - Видин, за да я
излага, че дъщеря й е „крадла“, ще обикаля „по адреси“, за да разказва
същото, както и че ще отиде в ПГСС „Г.М.Димитров“ - гр. Дунавци, където
майката на молителката работи, за да каже на всичките й колеги, че дъщеря й
е „крадла“.
Посочва се, че на 25.07.2023 г., непосредствено след отваряне на офиса
на „Банка ДСК“ АД във Видин, около 8.30 часа, В. Д. П. дошла на работното
място на молителката в салона, в който освен колеги имало вече и клиенти и й
казала да й върне всичко. Доближила М. П. против волята й и я предупредила
да си наеме бодигард, защото щяла да я залее със сярна киселина по лицето.
Заплашвала я, че ще я „уволни“, блъскала бюрото, а след като молителката
успяла да натисне паник бутона, хвърлила документите от бюрото й на земята
и си тръгнала. Молителката веднага сигнализирала на тел.112, а след това
подала и жалба в РУ- Видин. Още същия ден В. П. се обаждала и на майката
на молителката, за да я предупреди М. П. да си търся бодигард, защото щяла
да я залее с киселина.
Твърди се, че молителката в момента живее сама с детето си, тъй като
съпругът й пребивава в чужбина. След отправените заплахи същата се
притеснява за сигурността си и не смее да излиза свободно, излагат се и
притесненията на работното й място.
Иска се от съда да наложи на ответниците подходящите мерки по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителите В. Д. П.,
ЕГН: ********** и Д. Ц. К., ЕГН: ********** да се въздържат от физическо,
психическо и емоционално насилие по отношение на М. И. П.; забрана на
2
ответниците да приближават молителката, жилището й с адрес: гр.
*******************, местоработата й във финансов център - Видин на
„БАНКА ДСК“ АД, местата й за социални контакти и отдих, включително и
апартамента й с адм. адрес: гр. *****************, в който М. И. П. ги е
допуснала да живеят безвъзмездно, но същите отказват да освободят, при
условия, каквито съдът намери за подходящи, за максимално допустимия
срок от 18 месеца.
Иска се също така съдът да постанови забрана на ответниците да
ползват и собствения на молителката апартамент с административен адрес: гр.
*****************, който М. И. П. не може да ползва заради същите.
Ответниците оспорват молбата.
От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че са в роднинска връзка
по сватовство, поради което ответниците са от кръга на лицата по чл. 3 от
Закона за защита от домашно насилие. Не е спорно също, че ответницата В.
Д. П. обитава жилище, находящо се в гр. ******************* – собственост
на молителката М. И. П..
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 38, том II, рег. № 1841, нот. д. № 189/2021 г., от който е
видно, че молителката М. И. П. е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. ****************.
По делото е приобщено копие от материалите по преписка № 178600-
10753/25.07.2023 г. по описа на РУ – Видин, от която е видно, че ответниците
В. Д. П. и Д. Ц. К. са предупредени на 02.08.2023 г. с протоколи за полицейско
предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР да не отправят закани и
заплахи, както и да не предприемат действия застрашаващи живота и
здравето на молителката М. И. П., да не повреждат имуществото й и да не
предприемат определени действия спрямо членове на семейството на
молителката. С разпореждания на полицейските органи на ответниците е
разпоредено стриктно да спазват определение № 1491/2023 г. и заповед за
незабавна защита № 11/31.07.2023 г. на Районен съд – Видин, издадени по
настоящото дело.
3
От представената по делото Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се
установява, че страните са във влошени отношения от месеци, като
молителката е подложена на психически и емоционален тормоз, със заплахи
за физическо посегателство.
По делото са разпитани двама свидетели: Б.М.И. – майка на
молителката и В.Г.Н..
Свидетелката Б.М.И. – майка на молителката излага данни, че на
05.07.2023 г. ответницата Д. К. й се обадила по телефона и казала, че ще ходи
в „Банка ДСК“ АД, където работи молителката и ще я нарича „крадла“,
защото иска да върне всичко на майка й, което е откраднала. Казала също, че
ще дойде на мястото, на което работи свидетелката Бойка И. и ще казва на
всички, че дъщеря й е „крадла“. Свидетелката твърди, че след около 20-30
минути ответницата В. П. също й се обадила по телефона и й казала с това
имущество, което притежава дърщеря й да си купи свещи, искала още неща
да й каже, но свидетелката Бойка И. й затворила телефона. Излага също, че на
25.07.2023 г. свидетелката В. П. отново й се обадила по телефона и й казала
да намери бодигард на дъщеря си, тъй като тя щяла да хвърли сяра в очите й и
цял живот майка й да я гледа така.
Свидетелката В.Г.Н. сочи, че работи в „Банка ДСК“ АД и че
молителката М. И. П. също работи там и й е мениджър. Излага, че на
25.07.2023 г. двете били на работа, като свекървата на молителката М. П., а
именно ответницата В. П. дошла при нея, като това се случило в салона на
банката. Направило й впечатление, че ответницата се надвесила над
молителката, като молителката се опитала да отвори чекмеджето, но
ответницата я възпрепятствала. Свидетелката сочи, че чула ответницата В. П.
да казва на молителката, че ще я залее със сярна киселина. Излага, че в салона
на банката няма физическа охрана, а имат паник бутони. Твърди, че в банката
идвала и полиция и тя казала на полицаите същите неща, които излага и в
съдебно заседание. Посочва, че бюрото й се намира на разстояние 3-4 метра
от бюрото на молителката, но излага, че в салона на банката всичко се чува.
Свидетелката излага, че не знае дали молителката се страхува, но я е виждала
да идва със сина си две сутрини на работа.
Останалите представени доказателства не следва да се обсъждат, тъй
като са несъотносими към правния спор.
4
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните правни изводи:
Молбата по ЗЗДН е подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок, налице е правен интерес за предявяване на същата,
поради което е процесуално допустима.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност
да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличието на морално укоримо поведение от страна на ответниците
срещу нея, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от ответниците и на твърдените
дати, време и място.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е „... всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът, за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство".
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и
емоционално насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи
разграничение между тези две понятия.
Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на
дадено лице, с което му се причинява тормоз – като непристойно поведение,
осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се
изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното
достойнство и адекватно мислене и поведение.
5
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката
на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър – изразява се в заплашване,
контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез
интензивно обидно и унизително отношение.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.М.И. и В.Г.Н., които
са непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното в молбата, поради което
ги кредитира.
По делото е приобщена и Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, както и
копие от преписка № 178600-10753/25.07.2023 г. по описа на РУ – Видин.
Данните в описаните документи кореспондират на установеното по
делото.
При така събраните доказателства, Съдът намира, че по делото се
доказва по безспорен начин, че спрямо молителката от страна на ответниците
е упражнено домашно насилие, който факт наред с доказателствената
стойност на Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН налага извода, че
молителката е жертва на такова, изразяващо се в актове на психическо и
емоционално насилие.
Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита
срещу упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи
такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат
взети спрямо извършителите, съобразени и с претендираните такива, са по чл.
5 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно:
- задължаване на извършителите да се въздържат от извършване на
домашно насилие;
- забрана да приближават молителката, местоработата и жилището й,
както, местата за социални контакти и отдих на пострадалата, както и
жилището й, находящо се на адрес: гр. ************** на разстояние по-
малко от 100 метра за срок от десет месеца.
- отстраняване на извършителите от жилището, собственост на
молителката, находящо се на адрес: гр. **************.
Във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответниците по молбата следва да
бъдат наложени и глоби в размер на по 200.00 лв.
6
С оглед уважаване на молбата, на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН,
следва да бъде издадена Заповед за защита, а на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 25.00 лв.
Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от
страна на молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена
в размера посочен в договора за правна помощ, а именно 200.00 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************** и Д. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *************
да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на М. И.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************.
ЗАБРАНЯВА на В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************** и Д. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************* да
приближават М. И. П., ЕГН: **********, жилището й с адрес: гр.
*******************, местоработата й във финансов център - Видин на
„БАНКА ДСК“ АД, местата й за социални контакти и отдих, включително и
апартамента й с административен адрес: гр. **************** на разстояние
по-малко от 100 метра за срок от 10 /десет/ месеца, считано от датата на
постановяване на решението.
ОТСТРАНЯВА В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************** и Д. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************* от
жилището, собственост на М. И. П., ЕГН: **********, жилището й с адрес:
гр. *******************, находящо се на адрес: гр. **************.
Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при
неизпълнение на същата, нарушителите ще бъдат задържани от органите на
МВР, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от Заповедта да се изпрати на РУ - Видин за изпълнение,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН: ********** от гр. ****************, да
заплати 200.00 /двеста/ лв. ГЛОБА за извършено от нея домашно насилие над
М. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************.
7
ОСЪЖДА Д. Ц. К., ЕГН: ********** от гр. ************* да заплати
200.00 /двеста/ лв. ГЛОБА за извършено от нея домашно насилие над М. И.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************** и
Д. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, да заплатят на М. И.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************* сумата от 200.00 лева
- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************** и
Д. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, да заплатят в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин сумата от
25.00 /двадесет и петдесет/ лева - държавна такса, както и такса в размер на
5.00 /пет/ лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
седемдневен срок от връчването му на страните.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8