О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 03.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII-ти
въззивен състав, в закрито заседание на трети
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНЧД № 2768 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н.С.О. против
определение от 14.02.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по нчхд №
2115/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 99 състав, с което е оставена без разглеждане
жалбата на Н.С.О. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020 г.
(деловодно изведено на 23.01.2020 г.) за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 2162/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 26884/2019
г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изразява се несъгласие с
констатацията на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не попада в кръга
лица, посочен в разпоредбата на чл. 243, ал. 4, които могат да обжалват
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
Наведени са аргументи, че жалбоподателката е платила немалка сума в полза на
етажната собственост и ако се окаже, че платените от нея суми не са платени по
сметка на етажната собственост, ще се окаже, че е платила лошо и това ще наложи
да плати втори път. Посочва, че като собственик на жилище в сградата е
съсобственик в етажната собственост, поради което има качеството пострадало
лице. Изразява се становище, че в обжалваното определение се очертава един
абсурд, тъй като съдът е приел, че жалбата би могла да бъде подадена от госпожа
И.Г.в качеството и на председател на ЕС, но от друга страна не е взел под
внимание, че сигналът е подаден именно срещу нея, поради което се оказвало, че
от една страна г-жа Г.се явява пострадало лице, а от друга би могла да бъде
обвиняемо такова. Жалбоподателката навежда аргументи, че проверката по
досъдебното производство не е била пълна и всестранна и са били пропуснати множество
обстоятелства, които биха могли да повлияят на констатацията на прокуратурата
дали е налице извършено престъпление. Посочва, че от приложените по делото
извлечения от ОББ прави впечатление, че липсват данни част от жилищните имоти
да са платили сметките си изобщо ли в пълния дължим размер, а в случай, че са
ги платили в брой, то председателката на УС следвало да може да покаже в
наличност сума от около 21668.22 лв., тъй като сумите, спечелени от различни
искове излизали извън гласувания от ОС бюджет. Изтъква, че разходите, посочени
като направени за заплащане на месечно обслужване на фирмата, която обслужва
асансьорите, включват големи разходи за резервни части, но дейностите по
поставяне на такива части не можело да бъдат открити на записите на
охранителните камери на нейния етаж, което било мястото, където се извършват
ремонтите. Изразява становище, че е
възможно от изложените обстоятелства да се направи извод за наличието на
признаци не само на обсебване, но и на безстопанственост. С оглед изложеното
моли съда да отмени обжалваното определение, както и постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да върне делото за
допълнително разследване.
Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите
на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, намира, че
разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
С определение от 14.02.2020 г. на Софийски районен съд,
постановено по нчхд № 2115/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 99 състав, е оставена
без разглеждане жалбата на Н.С.О. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020
г. (деловодно изведено на 23.01.2020 г.) за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 2162/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 26884/2019
г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Наказателното производство по ДП № 2162/2019 г. по описа на 01
РУ-СДВР, пр. пр. № 26884/2019 г. по описа на СРП е образувано и водено за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата през
2018 г. в гр. София били противозаконно присвоени чужди движими вещи – парична
сума в размер на 12 465 лева, постъпила по сметка за управление на Етажна
собственост на сграда на улица „*******, които вещи са владеели на правно
основание – достъп по силата на решение
на Етажната собственост до сметката. С постановление на прокурор при СРП от
17.01.2020 г. (деловодно изведено на 23.01.2020 г.) наказателното производство
е прекратено. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че
не се установява извършеното престъпление от обективна страна.
С определение от 14.02.2020 г. на Софийски районен съд,
постановено по нчхд № 2115/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 99 състав, е оставена
без разглеждане жалбата на Н.С.О. срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство, тъй като първоинстанционният съд е приел, че
жалбата е недопустима поради това, че изхожда от лице без активна процесуална
легитимация.
Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд,
че подадената от Н.О. жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство е недопустима и намира, че като такава правилно е
била оставена без разглеждане с атакуваното определение.
В разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК изчерпателно е посочен
кръгът от лицата, легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство – обвиняемият, пострадалият или
неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
В обжалваното определение е направена правилна констатация, че по
делото не е привлечен обвиняем, който в това си процесуално качество да бъде
процесуално легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство, поради което право да обжалва постановлението в случая има
единствено ощетеното юридическо лице, което е Етажната собственост, тъй като досъдебното
производство е било образувано за присвояване на парична сума от сметка на
Етажната собственост. Първоинстанционният съд е направил правилна констатация,
че в такъв случай Етажната собственост се представлява от Председателя на
Управителния съвет, който е избран от Общото събрание на Етажната собственост и
той е легитимиран да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Видно от
протокола от Общото събрание на Етажната собственост от 14.12.2017 г. за
Председател на Управителния съвет на Етажната собственост е било избрано лицето
И.З.Г., което е имало това качество както към момента на образуването на
наказателното производство, така и към датата на неговото прекратяване. Следователно
единственото легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за
прекратяването на наказателното производство лице е била И.З.Г., на която е бил
връчен препис от постановлението. От изложеното следва, че жалбата е била
подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което
обжалваното определение, с което същата е била оставена без разглеждане, е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, тринадесети въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 14.02.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по нчхд №
2115/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 99 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.