РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501958 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на СТ. ТР. С. от с.А.,
общ.Сопот, чрез пълномощника му адв.Л. Н.Н., АК-Пловдив против Решение
№ 60/ 28.05.2021г. по гр.д.№ 239/ 2021г. по описа на Районен съд – Карлово в
частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за допускане
до делба Поземлен имот с ид. № 00480.501.256 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-9/ 15.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на ПИ от 522 кв м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор: няма, номер на
предходен план: 192 , кв 16,парцел І-192 и построената в него сграда с
идентификатор № 00480.501.256.2, със застроена площ от 13 кв м, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и уважаване на
иска за делба.
Постъпил е писмен отговор от Н. ТР. С., от с.А., общ.Сопот, чрез
1
адв.С.П. – К., оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С ИМ жалбопадателят е поискал допускане до делба на ПИ с пълен ид.
№ 00480.501.256, съгласно скица на ПИ № 1589023-31л01л2021 на СГКК-
Пловдив, с адрес на имота: село А., общ. Сопот, обл.Пловдив, п.к.4331, ул.“**
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/ 15.03.2011г. на ИД на АГКК, с
площ на ПИ от 522 кв м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар
идентификатор: няма, номер на предходен план: 192 , кв 16, парцел І-192 ,
ВЕДНО С ВСИЧКИ СГРАДИ , които попадат върху имота, а именно
СГРАДА с ид. № 00480.501.256.1, със застроена площ от 110 кв м, брой
етажи 2, предназначение Жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор № 00480.501.256.2, със застроена площ от 13 кв м, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда.
В писмения отговор от ответника и съделител Н. ТР. С. не са оспорени
фактите за наследственото правоприемство на съделителите като наследници
на общия им наследодател и съсобствеността върху процесните недвижими
имоти, както и квотите в тази съсобственост по ½ ид.ч. за всеки. Поискано е
обаче допускане до делба само на процесния НИ – жилищна сграда, която се
състои от два жилищни етажа, без дворното място като при делбата ще
възникне етажна собственост, при която дворното място се явява обща част, с
възражение за недопустимост на делбата по отношение на дворното място и
селскостопанската сграда съгласно чл.38, ал.3 вр.с ал.1ЗС. По отношение на
стопанската постройка е посочено , че същата няма самостоятелен статут,
поради това, че се явява сграда в допълващо застрояване и не може да бъде
предмет на делба, следва дворното място.
С постановеното решение районният съд е отхвърлил иска за делба
върху дворното място и стопанската постройка по съображения, че с факта на
2
извършване на делбата ще възникне етажна собственост, при която ще е
налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
терена, при което положение дворното място загубва своята самостоятелност
и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, поради което
делбата му е недопустима поради неговото предназначение и изричната
разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС. По отношение на стопанската постройка е
отчетена липсата на спор между страните, че същата няма самостоятелен
статут , а е с обслужващо значение по отношение на дворното място, поради
което важи правилото на чл.92 ЗС чрез следване на собствеността на мястото,
което е предназначена да обслужва.
Жалбата е основателна.
Действително с Постановление №2 от 04.V.1982г. на Пленума на ВС в
частта на т.1 б.“е“ е приета недопустимост на делбата на съсобствен парцел, в
който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици / когато е образувана етажна собственост/, като се препраща към
съображенията за недопустимост на делбата посочени в б.“г“ от
Постановлението. В тази част се изяснява, че парцелът е обща част и
съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради.
Действително на второ място не е допустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС делбата
на общи части. Когато се иска допускане на делба на тези общи части
самостоятелно и отделно от съсобствените обекти, към които принадлежат ,
делбата им е недопустима. Настоящият случай не е такъв. В този смисъл по
ППВС №2/ 82 г., т.1, б.“д“ е недопустима делбата на съсобствен парцел, в
който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се , че в
такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите.
Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост –
собствениците на отделни самостоятелни обекти на сградата са
съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не
може да бъде делена. С Решение по чл.290 ГПК № 51/ 03.07.2020г. по гр.д.№
2387/ 2019г. на ВКС – ІІ ГО е прието във връзка с практиката на ВКС по
Решение №40 от 18.05.2018г. г. по гр.д.№ 2201/ 2017г. на ІІ г.о., Решение №
476/12 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 52/ 2012г. на І г.о., решение № 87 от
07.07.2011г. по гр.д.№ 825/ 2010г. на ІІ г.о., Решение № 137 от 29.11.2018г. по
3
гр.д.№ 4874/ 2017г. на ІІ г.о., Решение № 106 от 5.11.2018г. по г.д.№ 3161/
2017г. на І г.о. се дава тълкуване, че застроен терен / урегулиран поземлен
имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелен обект на сградата, в режим на етажна собственост и е
предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички
съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Действително в
случая дворното място е предназначено да обслужва сградите, които сгради
са притежание на собствениците на дворното място, по смисъла на чл.38, ал.2
ЗС, но забраната по чл.38, ал.3 ЗС те да не могат да се делят е в случай, че се
иска допускане до делба само на общата част, отделно от сградата.
В горната насока е и Решение № 54/ 20.06.2016г. по гр.д.№ 4977/ 2015г.
на ВКС І ГО, с което са дадени указания „ когато разглежда вещни спорове с
предмет обекти в режим на етажна собственост, съдът трябва служебно да
следи за спазването на императивни правни норми, каквито са чл.38, ал.1 и 3
и чл.40 ЗС. Това негово задължение е разяснено в т.1 от 09.12.2013г. по
тълк.д. №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Преценката дали дворното място е
обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС се прави, като се съобрази дали е
налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята – решение № 124 от 20.10.2014г. по гр.д.№ 2054/ 14г. на ВКС, ІІ ГО;
решение № 28 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 331/ 2011г. на ВКС, ІІ ГО, решение
№ 481 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 979/ 2009г. на ВКС , І ГО. Общите части не
са самостоятелен обект на правото на собственост, а следват режима на
собствеността върху главния обект. Разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС не допуска
делба на общите части между съсобствениците на отделните обекти в
етажната съсобственост, но когато предмет на делбата на отделен обект е тази
етажна собственост , до делба се допуска припадащата му се част от общите
части, вкл. и от земята, когато тя е обща част – решение № 89 от 19.07.2013г.
по гр.д.№ 588/ 12 на ВКС, І ГО; решение № 309 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 215/
2011г. на ВКС , ІІ ГО.“
Така се приема от въззивната инстанция, че по отношение на дворното
място районният съд не е изложил убедителни мотиви при обосноваване на
извода си, че процесното дворно място не е обща част към жилищната
сграда. По делото са налице данни, че процесната жилищна сграда е годен
обект за формиране на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС, при която
4
всеки от съсобствениците на дворното място е допустимо да получи в
изключителна собственост отделен етаж от сградата, ведно със съответна на
квотата част от принадлежащите към самостоятелните обекти на собственост
общи части и несамостоятелни обекти.
По отношение на селскостопанската сграда безспорно е , че същата няма
самостоятелен статут, поради което следва режима на дворното място по
правилото на чл.92 ЗС.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60/ 28.05.2021г. по гр.д.№ 239/ 2021г. по описа на
Районен съд – Карлово в частта, в която е отхвърлен предявеният от СТ. ТР.
С. от с.А., общ.Сопот, чрез пълномощника му адв.Л. Н.Н., АК-Пловдив
против Н. ТР. С., от с.А., общ.Сопот, чрез адв.С.П. – К., иск за допускане до
делба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 00480.501.256 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-9/ 15.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на ПИ от 522 кв м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор: няма, номер на
предходен план: 192 , кв 16, парцел І-192 и построената в него сграда с
идентификатор № 00480.501.256.2, със застроена площ от 13 кв м, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда и
Вместо това п о с т а н о в я в а :
ДОПУСКА между СТ. ТР. С., ЕГН: **********, от с.А., общ.Сопот,
ЕГН: ********** против Н. ТР. С., ЕГН: ********** от с.А., общ.Сопот до
делба съсобственото между страните дворно място, представляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 00480.501.256 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-9/ 15.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на ПИ от 522 кв м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор: няма, номер на предходен
план: 192 , кв 16,парцел І-192 И построената в него СГРАДА с
идентификатор № 00480.501.256.2, със застроена площ от 13 кв м, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда, ВЕДНО СЪС СГРАДА с ид. №
5
00480.501.256.1, със застроена площ от 110 кв м, брой етажи 2,
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, ПРИ КВОТИТЕ : ½
ИД.ЧАСТ ЗА ВСЕКИ ОТ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6