РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Д., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500324 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ.,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,срещу
решение №260045/22.04.2021 г. по гр.д.№160/2020 г. на Т.ския районен съд,с
което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Община-гр.Т.
искове за установяване правото им на собственост върху поземлен имот от
*** кв.м,представляващ част от ПИ с идентификатор 39127.31.*** по
кадастралната карта на с.К.,общ.Т.-целият с площ *** кв.м.Според
въззивниците първоинстанционното решение е неправилно поради
необоснованост,противоречие на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения.В жалбата детайлно са изложени всички установени
по делото факти и са обсъдени събраните доказателства в подкрепа на
извод,че въззивниците са собственици на процесния имот.Конкретно се
изразява недоволство от извода на районния съд,че въззивниците били
загубили владението си за период повече от шест месеца,поради което
1
придобивната давност в тяхна полза била прекъсната,а с това били погасени
правата им на владелци и правото да се позоват на собственост.Цитира се
съдебна практика,според която неупражняването на правото на собственост
не водело до изгубването му,а това се случвало само ако досегашният
собственик се откажел от него или друг го придобиел.Въззиваемата Община-
гр.Т. не била придобила правото на собственост върху процесния
имот.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на исковете,както и
за присъждане на сторените от въззивниците разноски по делото.
В писмен отговор въззиваемата Община-гр.Т. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното
решение.Подробно са обсъдени от въззиваемата страна събраните по делото
доказателства и се обосновава извод,че Общината е собственик на имота.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
07.05.2021 г.,а жалбата е подадена на 13.05.2021 г. при изтекъл за тях срок за
въззивно обжалване на 21.05.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за
тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.Положителните установителни искове за
собственост са допустими поради наличието на правен интерес от
предявяването им с оглед осъщественото от ответника Община-гр.Т.
извънсъдебно преди завеждане на делото /със снабдяването й с АЧОС
№2471/27.02.2015 г. относно процесния имот/ и съдебно оспорване /с
отговора на исковата молба и в хода на производството по делото/ на
претендираните от ищците права върху процесния имот.По същество
решението на ТРС е неправилно,като съображенията за този извод са
следните:
2
Гр.д.№160/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.
№1211/30.06.2020 г.,уточнена с молба вх.№2351/14.09.2021 г. по описа на
ДОС,с която са предявени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от
ГПК от съпрузите В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ.,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,срещу
Община-гр.Т. за установяване правото на собственост на ищците по силата на
наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност върху реална
част с площ от около *** кв.м от поземлен имот с идентификатор
39127.31.*** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Д.-целият ПИ с площ
от *** кв.м,с трайно предназначение на територията-земеделска,находящ се в
землището на с.К.,общ.Т..Относно местоположението на процесната реална
част ищците препращат към комбинирана скица-приложение 3 към
заключението по допуснатата от ТРС допълнителна съдебно-техническа
експертиза /лист 108 от делото на ТРС/,върху която претендираният от
ищцовата страна терен е очертан с червени щрихи.
Изложено е в исковата молба,че наследодател на ищцата В. П.И.,а
именно нейният баща П. И. С. /П. И. С.-Д./,б.ж. на с.К.,общ.Т.,бил собственик
на дворно място с площ от *** кв.м в с.К..Правото му на собственост било
удостоверено с протокол от 17.07.1941 г. за заменяне жилищни и стопански
сгради и дворни места на преселниците от Северна Добруджа,настанени в
с.К..Този имот бил владян от горния наследодател до момента през 1964 г.,в
който ищцата В. П.И. сключила брак с ищеца Т. Д.И.,след което бил
предоставен от наследодателя на двамата ищци-съпрузи за
ползване.Съпрузите владяли имота непрекъснато от сключване на брака им и
след смъртта на горния наследодател до настоящия момент,респ. придобили
собствеността върху него по наследство и давност.Ищците не били подали
заявление за реституиране на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ,защото
същият никога не бил отнеман и не губил реалните си граници.Многократно
ищците се опитали да уредят отношенията си с Община-Т.,която считала
имота за свой на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.Служители при ответника им
обяснили,че в момента нямало процедура,по която да им „отделят“
имота,респ. за да не бъде обявен на търг,докато се реши проблемът,били
накарани да наемат целия поземлен имот с идентификатор 39127.31.*** и да
заплащат на Община-Т. наем за част от него.Общината не била придобила
правото на собственост върху имота на основание чл.19 от ЗСПЗЗ,тъй като
същият не попадал в приложното поле на тази хипотеза поради това,че не
3
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
В писмен отговор Община-гр.Т. оспорва основателността на исковете и
настоява за отхвърлянето им.Липсвали доказателства за правото на
собственост на наследодателя на ищцата върху имота.Протоколът за замяна
от 1941 г. не бил достатъчен да удостовери собствеността му,като същият
следвало да се снабди и с нотариален акт за собственост съгласно
разпоредбата на чл.100 от ЗТПС /отм./.Имотът не можело да бъде придобит
по давност от ищците,тъй като попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ-
земеделски имот,собствеността върху който подлежала на възстановяване и
спрямо който важела предвидената в чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ забрана за
придобиване по давност.Липсвала издадена заповед по реда на §4к ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.Имотът станал собственост на Община-Т. по силата на чл.19 от
ЗСПЗЗ,като на 27.02.2015 г. Общината издала АЧОС №2471,вписан в СВ-
Т..Между Общината и ищцата В. П.И. бил сключен след проведен търг за
отдаване под наем на земи от ОПФ договор за наем №2718/05.08.2016 г.
относно целия поземлен имот №***,при което ищцата не оспорила
собствеността на ответника и дори заплатила наемна цена за имота.Общината
владяла имота като свой от предоставянето му на същата с протоколно
решение от 22.12.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ,назначена със
заповед на директора на ОД „Земеделие“-гр.Д.,до настоящия момент.
Не е спорно по делото,а е и видно от удостоверението за наследници на
листи 7-8 от делото на ДРС,че ищцата В. П. ИВ. е пряк наследник по закон
/низходяща,дъщеря/ на П. И. С.,б.ж. на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,починал на ***
г.Двамата ищци В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ. са съпрузи,чийто граждански брак е
сключен на *** г. /виж удостоверение за сключен граждански брак от
30.06.2020 г.,издадено от Община-гр.Т. въз основа на акт за брак №***/*** г.
на лист 9 от делото на ТРС/.
В представения по делото Протокол за заменяне жилищните и стопански
сгради и дворни места на преселниците от Северна Добруджа,настанени в
с.К.,съставен на 17.07.1941 г. от нарочна комисия по §2 от Наредбата за
снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански
сгради /на листи 5-6 от делото на ТРС/,бащата на ищцата П. И. С. /Д./
фигурира под №147 като одворен и настанен в замяна на негов имот в
Северна Добруджа с дворно място №*** от *** кв.м и къща от 28 кв.м.Не е
4
спорно по делото,че горният наследодател на ищцата В. П.И. е преселник от
Северна Добруджа,както и в хода на делото не е оспорена идентичността
между него и лицето П. И. С. /Д./ в протокола за замяна от 1941 г.Оспорено е
от ответната Община-Т. придобиването от наследодателя на правото на
собственост върху горното дворно място в с.К.,общ.Т.,като се твърди от
Общината,че собствеността можело да бъде доказана единствено с
нотариален акт за собственост.Възражението е неоснователно.Според
разпоредбата на чл.1 ал.1 от Закона за уреждане собствеността на
недвижимите имоти в Южна Добруджа /отм./,обн.ДВ,бр.157/20.07.1942
г.,имотите,с които са одворени и оземлени преселниците от Северна
Добруджа съгласно наредбите за окончателно настаняване и заменяване
земите на преселниците от Северна Добруджа и за снабдяването на
преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради,стават
тяхна собственост,макар и да не са принадлежали на държавата.В случая
одворяването на наследодателя П. И. С. е осъществено именно по една от
цитираните в горната разпоредба наредби-Наредбата за снабдяване на
преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради.По
смисъла на чл.1 ал.1 от ЗУСНИЮД имотите,с които преселниците са
оземлени и одворени,стават тяхна собственост по силата на акта на
оторизирания орган-съответната комисия.Този акт има конститутивно
действие и е основание за придобиване на правото на собственост върху
съответната земя/дворно място в Южна Добруджа в замяна на притежаваната
земя/дворно място в Северна Добруджа /така решение №284/23.06.1999 г. по
гр.д.№1003/1998 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №937/12.05.2004 г. по гр.д.
№1135/2003 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Горното обосновава извод,че по силата
на представения по делото протокол от 17.07.1941 г. с конститутивно
действие наследодателят на ищцата П. И. С. се легитимира като собственик
на полученото от него в замяна в с.К. дворно място с №*** и площ ***
кв.м.За надлежната му легитимация като собственик не е наложително и
снабдяването му с нотариален акт за собственост.
Идентификацията на полученото по замяна през 1941 г. от наследодателя
П. И. С. дворно място в с.К. с №*** по протокола от 17.07.1941 г. е станала
възможна по делото с представяне на съхранявана от „Държавен архив“-гр.Д.
скица на дворовете в с.К.,Д.ко от 1941 г. /на лист 92 от делото на ТРС/,в която
според „легендата“ получените от преселниците от Северна Добруджа дворни
5
места са обозначени с червени номера,дворовете на местните оземлени-със
сини номера,а свободните държавни дворове-с черни номера.От
заключението на вещото лице К.Б. по допуснатата от районния съд
допълнителна съдебно-техническа експертиза /на листи 104 и сл. от делото на
ТРС/ се установява,че скицата на дворовете от 1941 г. е изготвена въз основа
на румънски комасационен план на с.К. по Закона за организация на Нова
Добруджа от 1936 г.Макар и при известни затруднения поради това,че
скицата представлява схематичен план-извадка,в който липсват основните
елементи на кадастрален план /мрежа от координатни кръстове,по които се
извършва оцифряване и проверка на мащабно представените елементи/,както
и поради лошото състояние на скицата /наличие на прегъвка върху
изчертания като пл.№*** имот/,вещото лице е успяло да идентифицира имот
№*** като част от дворовете,определени за настаняване на преселници от
Северна Добруджа,тъй като е номериран именно с червен цвят върху
скицата.Определена е приблизителна площ на имота от 2 642 кв.м.Установено
е съвпадение между имот №*** по скицата от 1941 г.,на когото
наследодателят на ищцата П. И. С. се легитимира като собственик,и имот с
пл.№* по кадастралния и регулационен план на с.К. от 1950 г. /комбинирана
скица-приложение 3 на лист 108 от делото на ТРС/.Според заключението на
вещото лице К.Б. по първоначалната съдебно-техническа експертиза /листи
67 и сл. от делото на ТРС/ с.К. има един единствен действащ кадастрален и
регулационен план от 1950 г. до настоящия момент,а именно КРП,одобрен
със заповед №5236/11.11.1950 г. за „червените линии“ /уличната регулация/ и
заповед №5237/11.11.1950 г. за „сините линии“ /дворищната регулация/-
приложение 2 към заключението.По този план процесният имот,респ.
бившият имот №*** по скицата от 1941 г.,попада в имот с пл.№*,който е
извън строителните граници на с.К. /извън регулация/.В разписния лист към
плана /приложение 3 към заключението/ имот №* е записан на П. И. С. /по
съвпадение на имената вероятно се касае именно за наследодателя на ищцата
П. И. С./.В открития в архива на СГКК-гр.Д. втори оригинал на плана от 1950
г. /приложение 4/ в имот с пл.№* е отразена стара сграда „Пж“-паянтова
жилищна сграда,липсваща в плана,съхраняван в гр.Т..И в двата плана южната
граница на имота е била отворена,като впоследствие с молив е била очертана
такава във връзка с изработване на плана за земеразделяне през 1994 г.,по
който имот с пл.№* по КРП от 1950 г. е заснет като имот №*** с площ ***
6
кв.м-дворно място извън регулация-общинска собственост /приложение 6/.В
картата на възстановената собственост,която обединява плана за
земеразделяне и плана на горския фонд,имотът е с №***.При сходка между
КРП от 1950 г. и сега действащата кадастрална карта на с.К. се установява,че
имот с пл.№* по плана от 1950 г. с площ от *** кв.м,изчислена по съхранения
в СГКК-Д. план,почти съвпада с поземлен имот с идентификатор
39127.31.*** по сега действащата кадастрална карта от 2018 г. с площ от ***
кв.м /приложение 8 към заключението по първоначалната СТЕ/.Налице е
сравнително леко разминаване в три от границите,като основното
разминаване е в южната граница,респ. на последното очевидно се дължи и
разликата в площта на имот пл.№* по плана от 1950 г. и ПИ с идентификатор
39127.31.*** по кадастралната карта.
По възлагане от въззивния съд /допусната от ДОС съдебно-техническа
експертиза/ вещото лице К.Б. засне ползваната от двамата ищци реална част
от поземлен имот с идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта и
изготви комбинирана скица на имот №*** по скицата на дворовете от 1941
г.,имот пл.№* по КРП от 1950 г. и поземлен имот с идентификатор
39127.31.*** по кадастралната карта /листи 49-54 от делото на
ДОС/.Установява се от комбинираната скица,че ищците упражняват
фактическата власт върху оцветената в жълт цвят част от ПИ
39127.31.***,която включва част от бившия имот №*** по скицата от 1941 г.-
собственост на наследодателя на ищцата В. П.И.,заключена между т.Е,А,Б,В и
Д,и части извън бившия имот №***,респ. части от бивш пл.№* по КРП от
1950 г.,заключени между т.Е,Ж и А в северната част на имота и между т.В,Б и
С в южната част на имота.Исковите претенции обаче според уточнителната
молба на лист 21 от делото на ДОС се ограничават до реалната част от ПИ
39127.31.***,съвпадаща с бившия имот №*** по скицата от 1941 г.
Основен въпрос по делото е подлежала ли е на реституция по реда на
ЗСПЗЗ процесната реална част от ПИ,представляваща дворно място извън
регулация.Тази част,която съвпада с границите на бившия имот №***-
собственост на П. И. С. /баща на ищцата В.И./,няма данни да е била
фактически отнемана от собственика й или от неговите наследници.Според
показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г. Й. и С. М. Б.,без
родство с ищците,жители на с.К.,имащи преки възприятия за събитията,които
удостоверяват,бащата на В.И. действително притежавал и стопанисвал
7
дворно място „до лозята“,което получил като преселник от Северна
Добруджа.В него имало и къща,в която живеел,но която впоследствие била
съборена и П. И. С. се преместил заедно със семейството си в друг имот в
с.К.,в който имало вода и електроснабдяване.Процесното дворно място обаче
не било изоставено и собственикът,респ. ищците продължили да го работят
до настоящия момент.
Процесният имот никога не е бил в регулацията на селото,вкл. към
момента на образуване на ТКЗС.Няма данни обаче да е имал земеделски
характер,а по-скоро е бил дворно място,върху което е била разположена към
момента на масовизацията жилищна сграда на наследодателя П. Ив.С.,т.е. е
имал селищен характер /в тази насока фактът,че според протокола от
17.07.1941 г. при одворяването на П. С. в двор №*** същият е получил и
жилищна сграда,каквато е имало заснета в имот пл.№3 и по КРП от 1950
г.,съхраняван в СГКК-гр.Д./.Имотът никога не е бил включван в блок на
ТКЗС като земеделска земя и не е бил отнеман юридически или фактически
от лицата,които го владеят като дворно място.Ако тези лица са били членове
на ТКЗС,са могли да запазят в реални граници собствеността върху имота в
размера и при условията,посочени в ТР №104/26.06.1964 г. на ОСГК на
ВС.Ако не са били членове на ТКЗС и имотът не им е бил фактически
отнет,те са запазили собствеността върху него изцяло.Такъв имот не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /решение №488/19.12.2011 г. по гр.д.
№1403/2010 г.,I г.о.,ГК на ВКС;решение №249/04.07.2011 г. по гр.д.
№621/2010 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №109/25.05.2016 г. по гр.д.
№356/2016 г.,I г.о.,ГК на ВКС;решение №15/27.02.2020 г. по гр.д.№1628/2019
г.,II г.о.,ГК на ВКС и цитирани в същите решения на ВКС/.В случая към
момента на обобществяването /50-те години на миналия век/ във владение на
имота като негов собственик е бил наследодателят на ищцата В.И.-нейният
баща П. И. С..Според книгата на членовете на ТКЗС-с.К. от периода 1950-
1958 г. /на лист 34 от делото на ДОС/ П. Ив.С. е станал член-кооператор през
1956 г.,като е внесъл в стопанството само нива от 51 дка.Няма отразяване да е
внесъл и дворно място,като процесното и няма как да е било внесено,тъй като
е имало селищен характер и в разположената в него къща наследодателят е
задоволявал жилищните нужди на семейството си.Към момента на
встъпването му като член-кооператор същият не е притежавал друго дворно
място с жилищни постройки в с.К. или друго населено място.Видно от
8
нотариален акт №*** на ТРС /на лист 35 от делото на ДОС/,П. Ив.С. се е
сдобил по давност с друг жилищен имот /дворно място и къща/ в
регулационните граници на с.К. едва на 18.06.1984 г.След като липсват данни
процесният имот да е бил внесен в ТКЗС,да е бил отнет и включен в
блоковете на ТКЗС,вкл. частично в размера над този на урегулиран дворен
парцел по нормите на ЗПИНМ според посоченото в ТР №104/26.06.1964 г. на
ОСГК на ВС,да е губил реалните си граници,този имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.В този смисъл не е било необходимо да се
подава от наследници на П. И. С. заявление до ПК за реституиране на
имота,за да се легитимират надлежно по силата на конститутивно решение на
оторизирания административен орган като собственици на имота
понастоящем.Такива имоти не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ,поради което спрямо тях не се прилага разпоредбата на чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ,която регламентира,че изтеклата придобивна давност за
имоти,подлежащи на реституция,не се зачита и започва да тече от деня на
влизане в сила на тази разпоредба,т.е. от 22.11.1997 г.От друга страна такива
имоти не могат да бъдат включени в остатъчния фонд по чл.19 от
ЗСПЗЗ,включващ по дефиниция земи,подлежащи на възстановяване,но
останали незаявени в законните срокове,т.е. процесният имот не е станал
общинска собственост по причина,че не е заявен за реституция.Поради
изложеното ответната Община-Т. не се легитимира като собственик на имота
на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съставеният от нея АЧОС
№2471/27.02.2015 г. обективира несъществуващи в патримониума на
Общината права върху процесната реална част от поземлен имот.
За този имот не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за
придобиването му по давност,вкл. в редакцията преди изменението с
ДВ,бр.31/1990 г.,доколкото върху него не е установено право на
кооперативно земеползване и не е одържавен.Само този,който в съдебния
процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност /в
случая Община-гр.Т./,следва да докаже,че имотът е бил част от блоковете на
ТКЗС или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно да е
подлежал на реституция.В случая такива доказателства липсват,поради което
само от факта,че имотът е бил извън регулация,не може да се обоснове
извод,че същият е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и като незаявен
за възстановяване е попаднал във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
9
Така след смъртта на собственика на процесния имот /реална част от ПИ/
П. И. С. на *** г. ищцата В. П. ИВ. се легитимира като собственик по
наследствено правоприемство първоначално на 1/4 ид.ч. /наследниците по
закон са съпруга и трима низходящи/,а след смъртта на майка й и съпруга на
П. Ив. С.-М. Д. С.а-на *** г.,на 1/3 ид.ч. от процесната реална
част.Останалите 2/3 ид.ч. са придобити по давност от двамата ищци,които
съвместно като съпрузи по време на брака са упражнявали
непрекъснато,спокойно,явно,необезпокоявано владение върху цялата
процесна реална част.Владението им е демонстрирано спрямо останалите
съсобственици-наследници на П. И. С..Няма данни останалите наследници на
П. И. С. да са изявявали претенции спрямо имота и да са възпрепятствали
владението на двамата ищци,които твърдят,че го владеят от сключване на
брака си през 1964 г. до настоящия момент.
Дори и да се приеме,че за придобиване на 2/3 ид.ч. от имота по давност
от ищците е съществувала пречка с оглед забраната по чл.29 ал.1 от ЗСГ
/обн.ДВ,бр.36/1973 г.,цитираната разпоредба отм.ДВ бр.21/1990 г./,то след
отмяната на тази разпоредба през 1990 г. до датата на предявяване на
настоящите искове 30.06.2020 г. е изтекъл достатъчен период от време /30
години при нужни 10 години съгласно чл.79 ал.1 от ЗС/ за придобиване на
имота по силата на посочения оригинерен способ.Дори да се зачете
владението на съпрузите само от 1990 г. нататък,то същите са станали
собственици на останалите 2/3 ид.ч. от имота по давност още през 2000
г.Както бе посочено,останалата 1/3 ид.ч. се притежава от ищцата В. П.И. по
наследствено правоприемство.Няма никакви доказателства владението върху
имота да е било отнето от ищците и предадено на Община-Т.,респ.
последната фактически да е осъществявала владение върху имота въз основа
на решение №1/22.12.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ /на листи
36 и сл. от делото на ТРС/,с което процесният имот е определен като част от
фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Действително на 05.08.2016 г. Община-Т.,легитимирана от решение
№1/22.12.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ и съставения въз
основа на последното АЧОС №2471/27.02.2015 г.,сключва с ищцата В. П. ИВ.
договор за наем /на листи 41-43 от делото на ТРС/ на целия имот №*** по
КВС на с.К. за срок от 5 стопански години,като посочената ищца дори
10
заплаща наемна цена за имота,видно от разписките на листи 44 и 45 от делото
на ТРС.Поведението на ищцата В. П.И. обаче не е продиктувано от
вътрешното й субективно отношение към имота като такъв-собственост на
Общината,а този договор й е бил наложен административно поради отказа на
Общината да зачете правата на двамата ищци върху процесния имот.Именно
защото са считали имота за свой и са искали да останат в него,ищците са
били принудени от обстоятелствата да сключат наемния договор.
Дори и да се приеме,че със сключване на договора за наем през 2016 г.
ищцата В.И. доброволно е трансформирала временно /за срока на действие на
договора/ владението си върху имота в обикновено държане,нейните
собственически права върху имота,придобити по наследство през 1986 г. и
1998 г. след смъртта на нейните родители и по давност съвместно със съпруга
й най-късно през 2000 г.,не са погасени за периода от датата на сключване на
договора за наем 05.08.2016 г. до датата на предявяване на исковете
30.06.2020 г.Сключването на наемен договор води до упражняване на
фактическата власт върху имота на база на облигационно правоотношение и
представлява форма на неупражняване на собственическите права на ищцата
през периода на действие на договора,но неупражняването на правото на
собственост не води до погасяването му.Според разпоредбата на чл.99 от ЗС
правото на собственост се губи,ако друг го придобие или собственикът се
откаже от него.Ответната Община-Т. не е придобила процесния имот.Същата
не се е позовала на придобиване на собствеността през горния период 2016-
2020 г. или преди него по оригинерен или деривативен способ,нито по
изложените вече по-горе съображения се легитимира като собственик на
имота по силата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.Тъй като Община-Т. не е придобила
правото на собственост върху имота,ищцата В. П.И. не е загубила правата си
на собственост върху него въпреки наемното правоотношение.Сключването
на договор за наем от ищцата В. П.И. относно собствения й имот не е по
същността си и отказ от правото й на собственост.Отказът от право на
собственост върху недвижим имот е едностранно нарочно волеизявление на
собственика,което се реализира със заявление с нотариална заверка на
подписа и се вписва в имотния регистър-чл.100 ал.1 от ЗС във връзка с чл.4
б.“в“ от Правилника за вписванията.Отказът от право на собственост е
изричен и формален акт.Очевидно такъв в случая не е осъществен от ищцата
В. П.И..Другият ищец Т. Д.И. не е сключвал наемен договор с Общината и не
11
се е отказвал от владението си върху имота.Той също не е загубил правата си
на собственост върху имота,тъй като те не са придобити от друг,нито същият
е направил отказ от тези права по посочения ред и в законоустановената
форма за действителност на такъв едностранен акт на разпореждане.
Правата на двамата ищци са в обема на реалната част от ПИ с
идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта на с.К.,която съвпада с
получения по замяната през 1941 г. имот №*** от бащата на ищцата В. П.И.-
П. И. С..В този обем те са претендирани и според уточнението,дадено от
ищците с молба вх.№2351/14.09.2021 г. /на лист 21 от делото на ДОС/ и
подписаната от тях комбинирана скица на лист 23 от делото на
ДОС,представена с цитираната уточнителна молба.Следва да се признае
право на собственост на ищците върху оцветената в жълт цвят част от ПИ с
идентификатор 39127.31.***,заключена между т.Е,А,Б,В и Д на комбинирана
скица-приложение 3 към заключението по допуснатата от ДОС съдебно-
техническа експертиза /на лист 54 от делото на ДОС/.Тази скица следва да
стане неразделна част от решението.
Предвид изложеното съдът намира,че предявените искове са основателни
и подлежат на уважаване.Първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Ищците са претендирали сторените от тях разноски в двете инстанции и
такива им се полагат на основание чл.78 ал.1 от ГПК поради уважаване на
исковете им.Ответната Община няма право на разноски.В първата инстанция
ищците са сторили следните разноски:600 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие
на лист 11 от делото на ТРС;50 лв държавна такса за водене на делото;15 лв
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения;400 лв възнаграждение
на вещо лице-общо 1 065 лв.Във въззивната инстанция са сторили следните
разноски:25 лв държавна такса за обжалването;200 лв възнаграждение за
вещо лице-общо 225 лв.В полза на ищците по делото и въззивници В. и Т.И.и
следва да се присъдят горните разноски за двете инстанции в цялост.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение №260045/22.04.2021 г.,вписано под
№260045,т.І,стр.349/22.04.2021 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от
ГПК,по гр.д.№160/2020 г. на Т.ския районен съд,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община-град Т. с
административен адрес гр.Т.,ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №8,че В. П. ИВ. с
ЕГН ********** и Т. Д. ИВ. с ЕГН **********,двамата от
с.К.,общ.Т.,обл.Д.,***,са собственици по силата на наследствено
правоприемство и придобивна давност на реална част от поземлен имот с
идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта на
с.К.,общ.Т.,обл.Д.,оцветена в жълт цвят и заключена между т.Е,А,Б,В и Д на
комбинирана скица-приложение 3 към заключението по допуснатата от Д.кия
окръжен съд съдебно-техническа експертиза.
Комбинирана скица-приложение 3 към заключението по допуснатата от
Д.кия окръжен съд съдебно-техническа експертиза е неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Община-град Т. с административен адрес
гр.Т.,ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №8 да заплати на В. П. ИВ. с ЕГН
********** и Т. Д. ИВ. с ЕГН **********,двамата от
с.К.,общ.Т.,обл.Д.,***,сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 065 лв /хиляда шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Община-град Т. с административен адрес
гр.Т.,ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №8 да заплати на В. П. ИВ. с ЕГН
********** и Т. Д. ИВ. с ЕГН **********,двамата от
с.К.,общ.Т.,обл.Д.,***,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 225 лв /двеста двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14