№ 110535
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110139980 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 239499/09.07.2025 г., от
Д. Д. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л* срещу „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Ди*, с
която са предявени следните обективно евентуално съединени и съединени
искове, както следва:
1. ГЛАВЕН - положителен установителен иск с правна квалификация
чл.26, ал.1 ЗЗД с който да бъдат обявени за нищожни, сключените между
страните Д. Д. Ц. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, договор за потребителски
кредит №7200312280656 от 10.01.2025г. и договор за потребителски
кредит №7200312280850 от 10.01.2025г поради липса на съгласие……..
2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна
квалификация чл.22 ЗЗД, с който да бъдат признати за недействителни
сключените между страните Д. Д. Ц. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД договор за
потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025г. и договор за
потребителски кредит №7200312280850 от 10.01.2025г.
В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на
телефона си, за да потвърди два сключения от нейно име договори за
потребителски кредити с ответника. Твърди, че никога не е давала съгласие за
сключване на процесните договори, но парите вече били преведени на нейна
сметка. Твърди, че никога е сключвало договор за кредит, липсвало съгласие.
При условията на евентуалност твърди, че са налице договори за
потребителски кредит, на са недействителни по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се
знае по какъв начин е начислен ГПР, не отговаря на условията на чл.19, ал.2
ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Твърди нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че
1
застрахователната премия следва да се включва в ГПР.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Адвокатско пълномощно 2. Договор за правна
защита и съдействие 3. Актуално състояние на Ти Би Ай Банк 4. Договор за
потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025г.
Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) със
задача, вещото лице, след като се запознае с Договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025г, и въз основа на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, да даде заключение по следните въпроси: - Да
установи какъв е размерът на предоставения кредит; - Да установи дали в
банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за застрахователната
премия, или същият е получил само 6100лв. по договора. - Да се установи дали
Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е разпореждал с нея
по някакъв начин - Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по
която е преведена сумата по кредита - Да се установи размерът на платените суми по
отпуснатия кредит - Да установи дали застрахователната премия е включена при
изчисляване на ГПР; - Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за
отпускане, усвояване и одобрение на кредита; - Да установи дали при определяне на
ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е
включена еднократна такса за оценка на риска, да се установи дали тази такса има
характер на възнаградителна лихва; - Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
включена застрахователната премия; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
записана реалната главница от 6100лв. и включени застрахователната премия и
еднократната такса за оценка на риска; В случай, че в ГПР бъдат включени
застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава
ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения; - В случай, че в ГПР бъдат
включени застрахователната премия, еднократната такса за оценка на риска, както и
таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще надвишава ли пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения
Моли съда а допуснете двама свидетели в режим на довеждане, които да
свидетелстват дали ищцата е знаела, че се тегли кредит и дали веднага е отишла в офис
на ответника да иска да се откаже от този кредит.
Моли съда да издаде съдебно удостоверение, от което де снабди с друго
такова от 09 РУ-СДВРАдрес: гр. София, п. код 1359. ж. к. "Люлин IV" бл. 464, вх. В от
което да е видно, дали Д. Д. Ц., ЕГН:**********, е подавала жалби във връзка с теглени
кредити на нейно име от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *, както и какъв е резултатът от
подадените жалби.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на
адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, със
2
служебен адрес: гр. София, бул. „С*, тел. *, електронна поща:
******@***************.***, която представителна власт важи за всички
инстанции (л.12 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето
чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна
такса.
В процесния случай се защитават два интереса – нищожност на договор
и недействителност на потребителски договор. Това е така, защото с иска за
нищожност по чл.26 ЗЗД ще се реши дали съществува облигационно
отношение, а по иска чл.22 ЗПК ищецът иска да запази действието на
договора, но без някои негови елементи. Не се защитава един интерес за
нищожност на договор, на различни основания, а се предявява нов обективно
съединен иск, но при условията на евентуалност.
По иска за нищожност на договор за кредит 7200312280850:
материалният интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса
е в размер на 267.21 лева.
По иска за нищожност на договор за кредит 7200312280656:
материалният интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна
такса е в размер на 733.13 лева.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280850:
материалният интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса
е в размер на 267.21 лева.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280656:
материалният интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна
такса е в размер на 733.13 лева.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК (л… от делото).
3
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Исковата молба съдържа противоречия, които водят до липса на правен
интерес за предявяване на настоящия искове. В началото на исковата молба е
записано, че липсва договор, поради липса на съгласие от страна на ищеца.
Въвеждат се твърдения за нищожност.
В последващите абзаци се твърди, че е налице договор, но той е
недействителен по чл.22 ЗПК.
Налице е противоречие в обстоятелствената част. Второто твърдение е
неизгоден за страна факт, който води до неоснователност на главния иск за
нищожност.
Не е ясно на какво основание се претендира нищожност – липса на
съгласие или липса на волеизявление за сключване на договора, т.е. ищецът
никога не е пожелал да сключва договор за кредит, липсва подпис, липсва
волеизявление или е проявил изявление, но зад изявлението липсва вътрешно
волево решение. В този смисъл е ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
Липсва приложения по чл.128, т.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
4
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 239499/09.07.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2
ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото разпореждане следва да отстрани недостатъците на исковата
молба, с препис за противната страна, като в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи на какви твърдения счита
договорът за нищожен – липса на волеизявление или зад изявлението
липсва вътрешно волево решение за сключване на договора.
2. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК дали поддържа иска за обявяване на
недействителност на договора по чл.22 ЗПК или този по чл.26 ЗЗД, с
оглед противоречивите твърдения за съществуване на договора. Да
посочи дали съществува изобщо договор.
3. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, който да отговаря на изложените твърдения за
нищожност
4. По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280850: материалният
интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса е в
размер на 267.21 лева.
5. По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280656: материалният
интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна такса е в
размер на 733.13 лева.
6. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 267.21 лева за иска по
чл.26 ЗЗД по договор за кредит 7200312280850. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
7. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 733.13 лева за иска по
чл.26 ЗЗД по договор за кредит 7200312280656. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
5
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
8. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 267.21 лева за иска по
чл.22 ЗЗД по договор за кредит 7200312280850. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
9. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 733.13 лева за иска по
чл.22 ЗЗД по договор за кредит 7200312280656. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
10. Ако внесе по-малка държавна такса от укацаните лева да посочи за кой
иск внася/представя доказателства
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
6
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
7
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8