Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1812
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Гаранционен фонд” със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно
от изпълнителните директори Борислав И. Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и споразумение между Компенсационните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от НББАЗ на Национално
бюро на Германия по щета № 120500/13.06.2014г. обезщетение за имуществени вреди
общо в размер на 12 121.46 лева /6 197.60 евро/ за увреден при ПТП,
настъпило на 27.12.2013г. лек автомобил „Фолксваген” с ДКН IN-MH 17, /МПС 2/
собственост на Й. Б. от Германия. Виновен за ПТП бил ответникът, който
управлявайки лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с ДК № Р 1484 АР, в
гр.Инголщат на Рьомерщрасе не спазил достатъчна дистанция с движещото се пред
него МПС 2 и го блъснал отзад, като така причинил процесното ПТП с материални
щети. В нарушение на чл.249 във вр.с чл.259 от КЗ /отм./ О. Ю. управлявал
процесния лекотоварен автомобил, без да има за него сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”. С регресна покана поканил ответника да
възстанови платеното от ищеца, но до настоящия момент лицето не е погасило
задължението си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди О.
Ю., да му заплати сумата от
12 121.46 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди в полза на Бюро на Българските автомобилни застрахователи,
които заплатили на Национално бюро на Германия по щета № 120500/13.06.2014г. за
увреден при ПТП, настъпило на 27.12.2013г. лек автомобил „Фолксваген” с ДКН
IN-MH 17, /МПС 2/ собственост на Й. Б. от Германия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./.
Ответникът О.Ш. Ю. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в срока
за отговор оспорва изцяло предявения иск, като прави и възражение за изтекла
погасителна давност на вземането на ищеца, тъй като се касаело за непозволено
увреждане и давността тече от датата на увреждането или откриването на дееца,
т.е. 27.12.2013г., когато е било осъществено пътно транспортното произшествие,
а от тази дата е изтекла 5-годишна давност на 27.12.2018г.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е протокол за ПТП, съставен
от главен полицейски старшина при Полицейска инспекция в гр.Инголщат, в
Република Германия, съгласно който на 27.12.2013г. О. Ю., който управлявайки
лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с ДК № Р 1484 АР, в гр.Инголщат на
Рьомерщрасе не спазил достатъчна дистанция с движещото се пред него МПС - лек
автомобил „Фолксваген” с ДКН IN-MH 17, /МПС 2/ собственост на Й. Б. от
Германия, и го блъснал отзад, като така причинил ПТП с материални щети по
негова вина. В нарушение на чл.249 във вр.с чл.259 от КЗ /отм./ О. Ю.
управлявал процесния лекотоварен автомобил, без да има за него сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което се установява от
представената по делото справка на „Гаранционен фонд”. Съгласно разпоредбите на
споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/,
компенсационния орган на Германия – Бюрото на автомобилистите в Германия, чрез
своя оторизиран орган – Бюро Шмиц Гелмания, е ликвидирал щетите, т.е. извършил
обработка на щетите на увредения при настъпилото ПТП лек автомобил „Фолксваген”
с ДКН IN-MH 17, собственост на Й. Б. от Германия, и съответно е изплатил
обезщетение в полза на последния. На основание чл.4 от това споразумение между
гаранционните фондове и на основание чл.5, т.5.1, т.5.1.2 и т.5.1.3 от
Вътрешните правила на Съвета на бюрото, Бюро Шмиц е предявило претенция към
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което действа като
компенсационен орган на територията на Република България. Заведена е била щета
на НББАЗ № GF-14-058-D и във връзка с предявените при претенции от Бюро Шмиц,
НББАЗ е изплатило обезщетения, както и извършените допълнителни разходи за
външни услуги: хонорари за адвокат, хонорари за вещо лице, допълнителни такси
по обработка на щетата, за снимки, за преводи и др. Изплатените обезщетения от
НББАЗ по тази щета са били извършени на 03.06.2014г., 16.07.2014г. и
10.09.2014г. общо в размер на 12 121.46 лева /6 197.60 евро/. След
изплащане на тези обезщетения НББАЗ на основание чл.8 от споразумението между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. /на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, както и на основание чл.286,
ал. От КЗ /отм./ и чл.34 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд е предявил претенция към Гаранционния фонд на Република
България за възстановяване на така изплатените обезщетения. Гаранционен фонд съответно
завел щета № 120500/13.06.2014г. и възстановил на НББАЗ изплатените
обезщетения, както следва: на 27.06.2014г. в размер на 10 343.07 лева /5
288.33 евро/; на 12.08.2014г. в размер на 1 540.61 лева /787.70 евро и на
13.10.2014г. в размер на 192.80 лева /98.50 евро/. Изплатена била и още една
сума на 02.09.2014г. във връзка с писмо от 14.08.2014г. на НББАЗ в размер на
44.98 лева /23.00 евро/ във връзка с таксите, които са изплатени от бюрото по
повод на изплатеното обезщетение от 27.08.2014г. С регресна покана ищецът поканил
ответника да възстанови платеното от него, но до настоящия момент лицето не е
погасило задължението си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е суброгационен иск, с правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, от Гаранционен фонд, платил обезщетение
против виновния причинител на вредата, който е управлявал МПС без да има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема за доказано по делото, че
на 27.12.2013г. О. Ю.,
който управлявайки лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с ДК № Р 1484 АР, в
гр.Инголщат на Рьомерщрасе не спазил достатъчна дистанция с движещото се пред
него МПС - лек автомобил „Фолксваген” с ДКН IN-MH 17, собственост на Й. Б. от
Германия, и го блъснал отзад, като така причинил ПТП с материални щети по
негова вина. В нарушение на чл.249 във вр.с чл.259 от КЗ /отм./ О. Ю.
управлявал процесния лекотоварен автомобил, без да има за него сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което се установява от
представената по делото справка на „Гаранционен фонд”. Била извършена експертна оценка на
нанесените по увреденото МПС вреди и разходите за отстраняването им, които били платени на
собственика на лек автомобил
„Фолксваген” с ДКН
IN-MH 17 - Й. Б. от Германия, от компенсационния орган на Германия – Бюрото на
автомобилистите в Германия, чрез своя оторизиран орган – Бюро Шмиц Гелмания.
Бюро Шмиц от своя страна е предявило претенция към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, което действа като компенсационен орган
на територията на Република България за изплатеното застрахователно обезщетение
на собственика на увредения автомобил. Заведена е била щета на НББАЗ №
GF-14-058-D и във връзка с предявените при претенции от Бюро Шмиц, НББАЗ е
изплатило обезщетения, както и извършените допълнителни разходи за външни
услуги: хонорари за адвокат, хонорари за вещо лице, допълнителни такси по
обработка на щетата, за снимки, за преводи и др. Изплатените обезщетения от
НББАЗ по тази щета са били извършени на 03.06.2014г., 16.07.2014г. и
10.09.2014г. общо в размер на 12 121.46 лева /6 197.60 евро/.
Ищцовото дружество е възстановило изплатеното от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Бюро Шмиц в
качеството му на компенсационен орган, по щета № 120500/13.06.2014г. сумата от 12 121.46
лева /6 197.60 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
увреден при ПТП - лек автомобил „Фолксваген” с ДКН IN-MH 17, собственост на Й. Б.
от Германия, настъпило на 27.12.2013г. в гр.Инголщат на Рьомерщрасе,
Германия. Плащанията на обезщетението е било извършено от ищцовото дружество на
четири пъти съотвесто на датите 27.06.2014г., 12.08.2014г., 13.10.2014г. и
02.09.2014г.
Предвид направеното плащане от
Гаранционния фонд съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, ищецът е
встъпил в правата на увреденото лице и има право да получи от причинителя на
вредата платеното от него обезщетение, когато виновния водач при настъпване на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без да
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Като съобрази това съдът намира, че
предявеният иск е доказан както по своето правно основание, така и по размер.
Неоснователно е и направеното от
особения представител на ответника възражение, че е изтекла петгодишната
погасителна давност на вземането на ищеца, считано от деня на деликта 27.12.2013г.
и откриването на нарушителя. В случая съдът намира, че давността на претенцията
на ищеца тече не от деня на деликта или от датата на откриването на дееца, а от
датата на която той е извършил плащането и е встъпил в правата на увреденото
лице, които дати в случая са 27.06.2014г.,
12.08.2014г., 13.10.2014г. и 02.09.2014г. Съгласно
трайната съдебна практика, а и правната теория, регресният иск се разглежда
като особен, самостоятелен иск, който макар и да има връзка с фактическия
състав на непозволеното увреждане, възниква от друг фактическа състав и от друг
момент, а именно от датата на плащане на съответното обезщетение в полза на
увреденото при деликт лице, като изтичането на погасителната давност спрямо
прекия причинител на вредите за задължението му към увредения не е пречка за
предявяване на регресния иск спрямо него. Съгласно няколко решения на ВКС,
постановени по реда на предишния чл.290 и сл. от ГПК, за регресните искове важи
общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от
момента на изплащане на обезщетението – Решение № 15/04.02.2011г. по т.д.№
326/2010г. ІІ-ро т.о. на ВКС и др. Същото следва и от разпоредбата на чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./, според която едва след изплащането на съответното
обезщетение, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и разходите по ликвидация на щетите. В случая това право на
регресния иск е възникнало на 27.06.2014г.,
12.08.2014г., 13.10.2014г. и 02.09.2014г.,
когато ищцовото дружество е платило на четири пъти обезщетението. Петгодишната
давност изтича съответно за всяко от
четирите плащания на 27.06.2019г.,
12.08.2019г., 13.10.2019г. и 02.09.2019г.,
а настоящия иск е предявен преди изтичането й – на 29.03.2019г.
Като основателен и доказан по размер,
предявения иск следва да се уважи изцяло, като бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 12 121.46
лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди в полза на Бюро на Българските автомобилни застрахователи,
които заплатили на Национално бюро на Германия по щета № 120500/13.06.2014г. за
увреден при ПТП, настъпило на 27.12.2013г. лек автомобил „Фолксваген” с ДКН
IN-MH 17, собственост на Й. Б. от Германия. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2019г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски от 1 378.50
лева – заплатени държавни такси за производството по делото и възнаграждение на
назначения особен представител на ответника.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Ш. Ю., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на „Гаранционен фонд” със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните
директори Борислав И. Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, сумата от 12 121.46
лева /дванадесет хиляди сто двадесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди в полза на Бюро на Българските автомобилни застрахователи,
които заплатили на Национално бюро на Германия по щета № 120500/13.06.2014г. за
увреден при ПТП, настъпило на 27.12.2013г. лек автомобил „Фолксваген” с ДКН
IN-MH 17, собственост на Й. Б. от Германия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 378.50 лева /хиляда триста седемдесет и
осем лева и петдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
Съобщението за изготвеното решение
да се изпрати на ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: