ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
............................................./..........................,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА- мл.с
Като
разгледа Ч. в. гр. дело № 752 по описа на съда за 2019 г
докладвано от съдия Светлана Цанкова
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба депозирана
от С.Н.Л. ,чрез процесуалния му представител адв. Ю.Д.
против определение № 3374/13.03.2019 год, постановено
по гр.д. 2290/2019 година по описа на ВРС, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 2290 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Твърди се, че постановеното определение е
незаконосъобразно по изложени подробни съображения в депозираната частна жалба,
като се претендира неговата отмяна.
Настоящият въззивен състав,за да се произнесе взе предвид
следното :
Частната жалба е допустима- депозирана от правоимащо лице,в предвидените от ГПК срокове.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна по
следните съображения, а именно :
Производството по
делото е образувано по предявен от С.Н.Л. против ОДМВР-Варна и ТП на НОИ –
Варна, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
работил в периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2018 г. като служител в структурите
на МВР, като след 31.12.2004 г. е положил 1751 часа извънреден труд, който да
му се признае за трудов и осигурителен стаж.
Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР. Заявява, че
на 29.06.2018 г. му било издадено удостоверение за класиране и пенсия от
ОДМВР-Варна, в което не били отразени коректно часовете положен извънреден труд
за периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2018 г. Посочва, че обжалвал
удостоверението по реда на АПК пред министъра на вътрешните работи, но не
получил отговор, поради което подал жалба пред Административен съд – Варна.
Тази жалба била оставена без разглеждане, като в мотивите си съставът на
АС-Варна приел, че наличието на осигурителен стаж в размер по-голям от
посочения от ОДМВР-Варна следва да се установи в производство по реда на чл. 1,
ал. 1, т. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред.
С Разпореждане № 7862/21.02.2019 г. на ВРС, производството
по делото е оставено без движение , като на ищеца е указано да посочи изрично
дали документите, въз основа на които може да бъде установен твърдения
действителен трудов и осигурителен стаж, са загубени или унищожени, като в
случай на положителен отговор – да представи удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
С уточняваща молба с вх. № 17104 от 07.03.2019 г. ищецът
е преформулирал петитума на предявения иск, както
следва: да се приеме за установено по отношение на ТП на НОИ – Варна, че ищецът
е работил в периода от 01.01.2005 г. до 31.05.2018 г. като служител в
структурите на МВР, като след 31.12.2004 г. е положил 1751 часа извънреден
труд, който да му се признае за осигурителен стаж. Изрично ищецът е заявил, че
се отказва от иска спрямо ОДМВР-Варна.
Изложените в исковата молба твърдения са подробни и
изчерпателни. В тях ищецът по исковата молба не е навел твърдения, че документи
намиращи се в работодателя, свързани с трудовия му осигурителен стаж, са
изгубени. Същият твърди, че работодателят неправилно е изчислил трудовия и
осигурителния му стаж, поради обстоятелството,че не е отразил отработените от
него часове извънреден труд. Поради неатразяване на
извършения извънреден труд е налице неправилно посочване на трудовия и
осигурителния стаж,както и осигурителен доход,който влияе на размера на пенсията в бъдеще време
С оглед наведените твърдения в исковата молба, би могло да се приеме, че предявеният иск е
установителен иск за установяване на факти с правно значение,а именно- положен
извънреден труд,който труд впоследствие би могъл да се отрази на трудовия и осигурителния стаж на ищеца,включително
и на осигурителния му доход.
В петитума на исковата молба, е
посочено, че се претендира установяване
на трудов и осигурителен стаж.
Настоящият въззивен състав приема в случая, че
депозираната искова молба с оглед изложеното в основанието и петитума на същата, е неясна. Въпреки разпореждане №
7862/21.02.2019 г. на ВРС и направеното
с уточняваща молба уточнение на петитума на молбата, противоречието между основанията
посочени в исковата молба и петитума на същата е
останало. В тази насока следва да се подчертае, че ищецът отново не е навел в
уточняващата молба твърдение,че документите въз основа на които се изчислява
трудов и осигурителен стаж са изгубени или унищожени.
Поради този факт, ВРС е следвало вместо да прекрати производството по делото, да
остави същото без движение и да даде нов подходящ срок на ищеца да уточни
исковата си молба- относно наведени твърдения и
петитум и едва тогава при уточнена искова
молба да прецени дали е предявен иск по ЗУТОССР и налице ли са предпоставките
по този иск или не и да прекрати производството по делото,или
да приеме,че се касае за иск с друга правна квалификация, като даде възможност
на страната да направи уточнение и във връзка с ответниците по делото-дали е
насочен иска срещу работодателя или друг ответник .
Водим от горното, съдът
счита,че постановеното определение на ВРС е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Производството следва да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и за уточняване
на исковата молба и уточняване на ответника по делото, още повече че ВРС сам
посочва в мотивите на обжалваното
определение , че съобразно наведените от ищеца твърдения в разглеждания случай
документите, установяващи неговия осигурителен стаж не са нито загубени, нито
унищожени. Последният изразява несъгласие с часовете, положен извънреден труд,
отразени в издаденото му удостоверение от ОДМВР-Варна и следователно не е
налице никоя от хипотезите, обуславящи приложението на производството по
ЗУТОССР.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3374/13.03.2019 год,
постановено по гр.д. 2290/2019 година по описа на ВРС, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2290 по описа за 2019 г. на
Варненски районен съд, 47 състав.
ВРЪЩА гр.д. № 2290
по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав за продължаване на съдопроизводствените действия
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :